Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (45)

44.

На Котфорд му отне дяла вечност да стигне до театъра, затова не биваше да се ядосва на полицейския лекар, че се забави с вдигането на последната жертва. Инспекторът не искаше да поема никакви рискове със събирането на улики. Последва колата на лекаря до болницата на Кари Стрийт, до Кралския съд, където щеше да бъде извършена аутопсията.

Когато полицейската кола зави на юг, Котфорд се наслади на аромата на пурата. Димът се виеше покрай Мина Харкър, която седеше срещу него. Тя го стрелна с неодобрителен поглед. Котфорд докосна победоносно края на изцапания с кръв меч. Беше се настанил между ключовото доказателство и госпожа Харкър. Скоро щеше да докаже, че е замесена в убийството. От Кралската прокуратура мрънкаха, че искат още доказателства. Скоро щяха да ги получат и той най-накрая щеше да бъде отмъстен.

Файтонът приближаваше алеята, на която бяха нападнати съпругът на Мина Харкър и жената в бяло. Котфорд хвърли поглед към задържаната, за да види дали ще се издаде, че знае нещо, но също като в моргата лицето й не издаваше никаква емоция. Наистина ли беше толкова лукава, или пък беше невинна? Котфорд усещаше, че Ван Хелсинг има нещо общо с организирането на убийството на Джонатан Харкър. Спомни си счупените дъбови сандъци. Ван Хелсинг вече не беше толкова млад, че да действа сам. Без съмнение е вербувал млада кръв за злодеянията си. От писмото на Изкормвача, очевидно написано от ръката на Ван Хелсинг, ставаше ясно, че Куинси Харкър е ключът към разгадаването на мистерията. Докато проучваше живота на Джонатан Харкър, Котфорд бе научил някои неща и за битието на младия му син. Разбра, че е провален актьор, принуден от баща си да следва в Париж. Интересно. Инспекторът плати от джоба си международния разговор с Брейтуейт Лоуъри, бившия съквартирант на Куинси от Сорбоната. Господин Лоуъри описа младежа като доста безразсъден, все нещо не му достига и мрази баща си. При последния им разговор му казал, че е срещнал „прекрасен човек“ и напуска Сорбоната, „за да последва новата си съдба“. Няколко дни по-късно омразният му баща бе намерен набучен на кол на „Пикадили Съркъс“. Колкото повече научаваше Котфорд за Куинси Харкър, толкова повече се убеждаваше, че той е най-вероятният съучастник в новата серия от престъпления на Ван Хелсинг.

Бе готов да заложи и последното си пени, че „специалният човек“, за когото е говорил Куинси, не е никой друг, а Ейбрахам ван Хелсинг. Младежът беше достатъчно впечатлителен, за да се омае от извратените идеи на лекаря. Освен това беше млад, силен, а вероятно достатъчно нахъсан и кръвожаден при първото си убийство, за да счупи дъбовите сандъци в алеята. А и мразеше баща си достатъчно силно, за да е способен да го набучи на кол и така да докаже лоялността си към Ван Хелсинг. Всичко съвпадаше. Котфорд беше сигурен, че и от Кралската прокуратура ще се съгласят с него. Когато завиваха по Флийт Стрийт, погледна през прозореца към познатия покрив на катедралата „Свети Павел“, който пробиваше мъглата на хоризонта, след това се обърна отново към Мина Харкър. Тя още се държеше, но нямаше да е задълго. Ще я разпита съвсем официално, вече законът беше на негова страна, нямаше защо да пази разговора им в тайна. Ще бъде безмилостен. Хрътката надигаше отново глава и нямаше да пусне Мина, докато не издаде местонахождението на Ван Хелсинг и не разкаже за всичките му престъпления. Котфорд отдавна подозираше, че холандският лекар набира последователи на своите окултни вярвания, за да му вършат черната работа. Беше много вероятно доктор Джак Сюард да е започнал да се разкъсва от вина и да е заплашил Ван Хелсинг, че ще разкрие престъпленията му. Инспекторът смяташе, че е напълно възможно Ван Хелсинг да е бил в черната каляска, прегазила Сюард в Париж. Така е елиминирал един от съучастниците си. Джонатан, Мина и лорд Годалминг оставаха единствените живи свидетели. Може би е решил да ги премахне един по един. Смъртта на Джонатан ги е сплотила отново. Нищо чудно Куинси да е подпалил „Лисеум“ като неуспешен опит да убие майка си и лорд Годалминг. След това е „избягал“ заедно с лорда, за да го убие далеч от любопитните погледи. Беше много важно Лий да намери Годалминг, преди той да срещне смъртта си. Всички пътища, водещи извън града, бяха блокирани. Не след дълго щяха да арестуват Куинси. Може и това да бе част от плана на Ван Хелсинг да премахне всички, включително и най-новия си съучастник, и така да избегне още веднъж правосъдието. Всичко си идваше на мястото. Тази нощ ще се реваншира за всички провалени години. Най-накрая успя да наклони везните. Само едно липсваше, за да постигне пълен триумф. Трябваше да намери Ван Хелсинг.

* * *

Полицай Прайс стискаше здраво поводите на конете, докато полицейският файтон се движеше по Флийт Стрийт. Пред него се появи зловещата статуя на Дракона. Колоната под нея бе обвита в мъгла, илюзията, че чудовището се носи във въздуха с разперени като на прилеп крила, беше пълна. Прайс хвърли поглед към полицай Мароу, който седеше до него с пушка в ръка. И той се взираше внимателно в дракона и май мислеше същото.

Необичайните събития от тази вечер съвсем логично бяха развихрили въображението им. За първи път в кариерата си носеха огнестрелно оръжие, което обикновено не се позволяваше на лондонските полицаи. Пожарът в големия театър, нещастната брутално убита жена. Чу как сержант Лий и инспектор Котфорд си шепнат едно име: Джак Изкормвача. Възможно ли беше? Нима участваше в разследването на най-известните неразкрити убийства на Скотланд Ярд? Беше по-хубаво, отколкото се бе надявал.

Мъглата се сгъсти, ставаше му все по-трудно да вижда пътя. Присви очи и се опита да разбере къде се намира. Внезапно го завладя натрапчивото усещане, че някой следи колата им. Полицай Мароу сигурно почувства същото, защото и той се обърна. Улицата беше празна… не се виждаше жива душа. Прайс премигна. Май зрението му правеше номера, защото му се стори, че мъглата зад него е станала кървавочервена. Сигурно бе заради новото електрическо осветление.

Сърцето на Прайс почти спря, когато чу обезпокоителен звук. Приличаше на пляскане на криле на голяма граблива птица, вероятно ястреб. Само че пляскането беше много по-силно… и птицата, много по-голяма. Идваше точно над тях. И се приближаваше.