Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (42)

41.

Пръстите на Куинси се бяха впили като метални куки в палтото на Артър Холмуд. Момчето едва успяваше да се задържи върху неоседлания гръб на коня. Полицейските свирки отекваха по лабиринта от улици. Профучаха покрай една пожарникарска кола. Пожарникарите в нея започнаха да ги сочат с пръст и кочияшът удари камбаната, за да извести полицията. Холмуд дръпна юздата на коня и рязко смени посоката, а от маневрата Куинси замалко да падне. Младежът се чувстваше безпомощен, никак не приличаше на смелия воин срещу злото, който му се искаше да бъде.

Надзърна през рамото на Холмуд и видя, че към тях се носи полицейски автомобил. Холмуд отново дръпна юздите, жребецът смени посоката, мина в галоп през портата „Александра“ и влезе в Хайд Парк. Автомобилът нямаше как да ги последва по тясната алея „Бък Хил“. Май технологиите не бяха всесилни.

Холмуд спря коня пред езерото Сърпънтайн и Куинси отпусна хватката за първи път от петнайсет километра насам. Холмуд огледа внимателно парка за най-добрия маршрут за бягство.

— Трябва да намерим начин да се измъкнем оттук незабелязано и да стигнем до Ван Хелсинг.

— Този побъркан старец се опита да ме убие — избухна Куинси. — Нямам намерение дори да се приближавам до него.

— Не се дръж детински. Ван Хелсинг се е видял с Дракула. Нуждаем се от помощта му.

— Полицията е навсякъде. Дори не знаем къде се крие копелето.

Холмуд извади сгънатата телеграма от джоба на сакото си и я разтвори.

— Бил е в хотел „Гранд Истърн“. Всичко, което ни е необходимо, за да го намерим, се съдържа в тази теле… — Млъкна и се заслуша в някакъв тих звук в далечината.

Куинси усещаше същото странно безпокойство, както когато се спаси от срутващия се покрив на театъра. Определено нещо се случваше с тялото му и той не разбираше какво. Позна звука много преди Холмуд.

— Кучета!

— Кучета следачи — добави Холмуд след малко.

За голяма изненада на младежа, вместо да препусне, Холмуд слезе от коня и дръпна Куинси на земята.

— Какво правите? Няма да им избягаме пеша!

— Конят може и да е бърз, но със сигурност не е смел. Още при вида на зъбещо се куче ще се изправи на задните си крака и двамата ще паднем на задниците си. — Извика високо, плесна коня и го загледа как се отдалечи в галоп през парка. — Следвай ме — прошепна и пое на север. Куинси тръгна след него. Отчупи клонче от едно дърво и започна да замита следите им. Сега на изток водеше само следата от коня. — Миризмата ни ще тръгне и в двете посоки. В най-добрия случай ще забавим преследвачите. В най-лошия ще ги накараме да се разделят.

Куинси се почувства като дете, което си играе на стражари и апаши. Колко глупаво от негова страна да си въобразява, че е воин. Тръгна по стъпките на Холмуд и с всяка изминала секунда се впечатляваше все повече от бойните умения на спътника си.

Двамата излязоха от парка, пресякоха Бейзуотър Роуд и тръгнаха към гара „Падингтън“. За Куинси не бе никаква изненада, че на входа към гарата са се струпали полицаи. Обърнаха яките си нагоре, когато пресичаха Прийд Стрийт. Звънящ телефон в синя кабинка привлече вниманието на служителите на реда. Един от тях извади ключ от джоба си и отключи кабината. Куинси осъзна с ужас, че технологиите разпространяват новините за тяхното бягство по-бързо, отколкото те можеха да се придвижват.

Далечен лай го откъсна от мислите му. Маневрата на Холмуд се оказа неуспешна. Кучетата още бяха по гореща следа. Полицаите на гарата вече бяха нащрек и се оглеждаха във всички посоки. Холмуд сграбчи ръката на Куинси и го отведе от „Падингтън“ към близката болница. Около нея се суетяха хора, роднини на болните. Куинси разбра, че Холмуд се надява те да са прекалено погълнати от грижите си, за да забележат двамата бегълци. Опитаха се да вървят възможно най-бавно и безгрижно и да не будят подозрение. Кучешкият лай се приближаваше. Близките на болните се огледаха. Инстинктът за самосъхранение казваше на Куинси да бяга.

Холмуд усети напрежението му. Хвана го здраво и прошепна през зъби:

— Недей!

— Няма да успеем да се промъкнем през тези улици. Полицаите са навсякъде.

— Няма да минаваме през улиците — отвърна спътникът му с усмивка. — Ще минем под тях.

Миг по-късно Куинси скочи надолу и се спря точно преди да топне нос в миризливата вода. Озова се пред малък градски канал. Холмуд се спусна след него и тръгна бързо през вонящата вода с изисканите си кожени обувки. Погледна очаквателно назад към Куинси. Младежът се взираше в канала. Смърдеше на човешки нечистотии.

Лаят стана още по-силен. Полицаите се приближаваха бързо.

— Вонята на канала ще ги отклони от следата. Тръгвай. Веднага! — изсъска Холмуд.

Куинси покри с ръка устата и носа си, за да спре миризмата, и го последва. Уж трябваше да са герои, преследващи жестоки злодеи, помисли си той, а виж ги сега, потънали в мръсотия и подгонени от кучета.

Съдбата най-накрая им се усмихна: завиха и видяха лодка с гребла, захвърлена на брега. На нея имаше излющен надпис: „Общинска строителна фирма“. Издърпаха лодката във водата, Холмуд хвана единственото гребло и започна да гребе. Когато приближиха Уоруик, той изненада Куинси и зави вдясно, вместо вляво — път, който щеше да ги отведе на запад и извън града.

— Завихте в грешната посока.

Артър го изгледа.

— Ван Хелсинг казва в телеграмата си, че Дракула го е нападнал в стаята му в „Гранд Истърн“. Ключът е в следващия ред: „Ренфийлд е моето убежище в голямата къща на покровителя на децата. До кръста на краля.“ Ван Хелсинг е все още в града.

На Куинси не му пукаше. Постави ръка върху греблото и спря устрема на Холмуд.

— Трябва да бягаме, докато още можем. Ще се върнем, когато нещата се поуспокоят.

Погледът на Артър пламна. В него имаше смелост, но и нещо друго — лудост. Куинси си спомни очите на Ван Хелсинг.

Холмуд бутна ръката му от греблото и продължи към града.

След малко младежът забеляза, че изпод седалката му се чува гъргорене. Разбира се. Лодката беше захвърлена, защото имаше теч. Мръсната вода пълнеше дъното. Младежът се огледа за нещо, с което да я изгребе. Но не откри. Затаи дъх, за да потисне порива си за повръщане, събра длани и започна да изгребва с тях водата. Но лодката се пълнеше по-бързо, отколкото успяваше да я отводнява.

Холмуд гребеше с всички сили, мина незабелязано под няколко тунела под улиците и продължи покрай Риджънтс Парк.

— Трябваше да тренирам гребане в Оксфорд, а не фехтовка — промърмори той.

Скоро на Куинси му стана ясно, че въпреки усилията му плавателният им съд няма да издържи още дълго. Мръсната вода вече стигаше над глезените им. Холмуд също го разбра и изведе лодката от тунела, обратно към повърхността. Оставиха пробитото корито на брега до Газовото депо. Куинси последва Холмуд, който пое пъргаво на юг. Подгизналите му обувки издаваха жвакащи звуци. Сърцето на младежа натежа, когато видя виещия се в нощното небе дим. „Лисеум“ още тлееше, така щеше да е дни наред. В пожара заедно с театъра изгоряха и мечтите му. Бесараб никога нямаше да отговори на многото му въпроси. Бесараб! Куинси не беше сигурен дали да тъжи за него, или да го проклина. Мъчеха го толкова много неизвестни, а отговорите им потънаха в пламъците. Чувстваше се уморен и стар. Усещаше, че смъртта е близо.

След малко осъзна, че Холмуд го води към гара „Свети Панкратий“, и наруши възцарилото се между тях мълчание.

— Казахте, че Ван Хелсинг е още в града.

— В телеграмата пише „голямата къща на покровителя на децата“. Ван Хелсинг се е преместил в „Мидланд Гранд Хотел“, който се намира до гара „Свети Панкратий“. Свети Панкратий е покровител на децата. Хотелът е близо и до „Кинг Крос“, кръста на краля.

На Куинси не му беше забавно да разчита кодовете на Ван Хелсинг. За да стигнат до хотела, трябваше да минат през две гари, които със сигурност щяха да гъмжат от полиция.

Приближиха хотела и младежът остана възхитен от размерите му и готическия разкош в италиански стил. „Гранд“ не беше достатъчно силна дума, за да опише великолепието му. На фона на нощното небе изглеждаше дори малко зловещо. Холмуд бутна Куинси зад една арка, когато видя приближаваща полицейска кола. От нея слезе висок униформен полицай и вдигна рисунка към останалите.

— Лий — промърмори Холмуд, след като разпозна служителя на реда.

Кунси видя, че скицата има известна прилика с него и Холмуд. Беше готов да се закълне, че е дело на някой от аматьорите от улица „Странд“, които рисуваха портрети за по шилинг.

Холмуд извади пура и хвърли кутия кибрит към Куинси. Приведе глава и се скри от вятъра зад арката. Куинси разбра молбата му. Драсна една клечка и прислони пламъка с шепи. Полицаите отминаха, запаметили рисунката, която им показа Лий. Проверяваха лицето на всеки минувач, но не обърнаха внимание на Холмуд и Куинси. Изглеждаше напълно правдоподобно двама непознати да им обърнат гръб, за да запалят пура. Холмуд всмукна от пурата и се подпря на рамото на Куинси. Почакаха още малко, докато Лий се качи в колата и се отдалечи.

— Дракула ни поставя в опасност на всяка крачка — промълви Куинси, като последва Холмуд към главния вход на „Мидланд Гранд Хотел“. Наистина ли мислите, че този побъркан старец държи ключа към оцеляването ни?

— Оцеляване? — Холмуд се спря на вратата и изгледа учудено Куинси. — Стига Дракула да умре, какво значение има дали ще оцелеем? — И без да се обяснява повече, пристъпи във фоайето.