Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (35)

34.

Дракула беше мъртъв. Мина го знаеше със сигурност. Видя през очите на Батори окончателната му гибел. Искаше да жали и за двамата — Дракула и Джонатан, — но нямаше време. Преследваха я. Ако оцелееше, я чакаха много самотни дни и нощи, през които да скърби за загубите си. Не се плашеше и от другата възможност. Съпругът й беше в гроба, синът й бе изпълнен с гняв заради нещо, което не разбираше — за какво й оставаше да живее? Трябваше да се въоръжи не само буквално, но и със знания. Ако не оцелееше, искаше поне синът й да научи какво представлява злото.

Реши да разбере всичко за графиня Елизабет Батори. Професор Ван Хелсинг обичаше да казва: „За да победиш врага, първо го опознай.“ Батори беше нейният враг.

Мина и Батори бяха обменили кръв и сега умовете им бяха свързани, точно както преди двайсет и пет години се случи с нея и Дракула. Това означаваше, че графинята може да чете нейните мисли, желания и тайни. Но и Мина получаваше достъп до ума на Батори. Главата й щеше да се пръсне, когато в нея нахлуха трупани с векове спомени. Мина се зарови в купища информация в местната книжарница и успя да възстанови биографията на графинята. Очакваше история на ужасите, но това, което научи, я изненада — беше тъжно и много вълнуващо. Като повечето злодеи на този свят, и Батори не се бе родила чудовище, а беше станала такава. Макар Мина да смяташе, че и нейните съвременнички са доста потиснати, осъзна, че през XVI век положението е било десет пъти по-лошо: Батори е била принудена да приеме уреден брак с два пъти по-възрастен от нея мъж. Мина плъзна поглед по името Ференц Надазди и внезапно я облада дълбока омраза. Съзнанието й се изпълни със сцени на физическо насилие и ужасяваща воня. Затвори рязко книгата, сякаш се опитваше да прогони виденията от ума си.

През мрака пробиха малки ярки светулки. Количеството кръв, което си обмениха с Батори, не беше повече от напръстник, затова Мина имаше достъп само до откъслечни образи, които обаче й позволиха да сглоби болезнената история на графинята. Не се изненада, когато научи, че Батори е говорила свободно унгарски, латински и немски, била е необичайно ерудирана за времето си. Мина обичаше да си води подробни записки. Написа и огради в кръгче „високообразована“. Само това бе достатъчно, за да превърне графинята в опасен враг. След това научи, че е била и изкусна ездачка, владеела е отлично и боя с меч, което беше също толкова обезпокоително.

Откри текст, който я накара да се замисли. В него се казваше, че докато съпругът й бил на война, Батори останала при леля си, графиня Карла. Видя лицето на леля Карла в мислите си… после се появи и друг образ — на млада руса прислужница… обесена и мъртва. Какво ли означава това? Кое е това момиче? Защо е екзекутирано? Опита да се фокусира върху тези спомени, но образите изчезнаха, сякаш пара замъгли огледалото, в което ги съзерцаваше. Прочете, че Батори внезапно скъсала отношенията си с леля Карла и семейството й изпратило въоръжена стража да я върне обратно.

Историците твърдяха, че графинята родила децата си след това завръщане. За тях се грижели гувернантки, какъвто бил обичаят тогава. Но Батори била всеотдайна майка. На Мина й беше трудно да си го представи, но след това прочете, че дъщеря й Урсула и синът й Андрашад починали от болест в ранна възраст.

Обзеха я гняв и тъга. Видя ужасната самодоволна физиономия на Ференц, който първо удря Батори с юмрук, надавайки нечовешки вик, и когато тя пада безпомощно на земята, започва да я рита.

— Останах без наследник. Бог ме наказа заради твоите грехове!

Мина усети как нещо прищраква в ума на Батори и сърцето й се вледенява. Въпреки че челюстта й е счупена, тя плюе кръв и промърморва нещо, но не на съпруга си, а на Бог: „Отне ми всичко, което обичах. Сега ще направя най-омразните ти врагове свои приятели и ще ти отнема най-скъпото. Оставете децата да дойдат при мен — нали това каза?“ Мина разбираше напълно майчината й болка от загубата на децата. Но самата тя никога не бе изпитвала толкова гняв. Гневът на Батори срещу Бог и хората беше като огън, който я поглъща.

Нищо чудно, че при това развитие на събитията гневът на Батори се бе обърнал към най-близкото й обкръжение. През януари 1604 година Ференц Надазди получил дълбока рана. Подозренията били, че го е ранила проститутка, на която отказал да плати. В ума на Мина изплува картина със спящия в леглото си Ференц, Видя изящните ръце на Батори да свалят превръзката от торса на съпруга й. Отново долови ужасна смрад. Едната изящната ръка внимателно разпръсна със сребърна лъжица стрита изсушена фъшкия върху раната на Ференц, а другата сръчно върна превръзката на мястото й.

Той починал няколко дни по-късно в мъчителна агония. Причина за смъртта: инфектирана рана. Мина беше отвратена. Какъв жесток и хладнокръвен начин да убиеш човек, пък бил той и злодей като Ференц.

Веднъж освободила се от брачните окови и уверена, че е над Божиите закони и Библията, Батори прегърнала истинската си природа. Открито демонстрирала сексуалността си във връзки с местни жени. Някога селяните я почитали и уважавали, но после започнали да се страхуват, че богоненавистното й поведение ще навлече проклятие над земите й, затова започнали да я избягват. Потърсили помощ от властите и ги помолили да я пратят в затвора. Те на свой ред отправили молба до семейството й да се намеси. Роднините й пратили свещеници. Тя ги прогонила. Близките й се уплашили, че ще опозори името им, и я затворили в своя замък, където тя останала четири години. Мина видя образа на „тъмен непознат“, който идва при Батори, докато семейството й я държи в плен, но не разбра защо е дошъл — да спаси нея или душата й. Напрегна всички сили да разпознае лицето му, но не успя. Затвори очи за миг и в ума й изплува образът на Дракула. Това спомен на Батори ли беше, или неин собствен? Не беше сигурна.

Продължи да чете. В историческите текстове нямаше информация за следващите три години от живота на графинята. Сякаш беше изчезнала от лицето на земята. Към четиридесетата си година се завърнала като по чудо в Унгария и според всички източници била напълно променена.

Непосредствено след това ужасни убийства сполетели семействата Батори и Надазди, от селата започнали да изчезват млади момичета. Страхът надвиснал като сянка по тези земи и всички подозирали Елизабет Батори. В ума на Мина нахлуха неприлични сцени. Видя оргии, перверзни, дори еретични езически ритуали с елементи на сатанизъм. Батори напълно скъсала връзките си с Бог и Мина виждаше резултатите от това.

Съселяните й уплашено си шептели, че тъмният непознат, който отвел Батори, бил магьосник, който я обучил в мрачното си изкуство. Мъжете прислужници избягали от замъка й. Разказвали ужасяващи истории за престъпления и разврат. Графинята започнала да назначава само жени за свои слуги. Броят на убийствата нараснал, проляла се още кръв. Батори се превърнала в кръвожаден звяр и обявила война на всички християни.

Властите нахлули в замъка на Елизабет и я арестували по време на оргия с три млади жени, нейни прислужнички. Всички пиели и се къпели в кръвта на друга млада жена. Мина разбра, че Батори е била превърната във вампир.

В подземията на замъка й властите открили най-ужасните уреди за мъчение, измисляни някога. Намерили и безброй селски момичета, голи, ужасно наранени, изнасилени, някои дори мъртви. От земите край замъка били изровени десетки скелети.

Прислужничките на Батори били осъдени на смърт за престъпленията си, телата им били изгорени, а прахта им — разпръсната. Батори била съдена и осъдена. Влиятелното й семейство обаче я спасило от кладата. Направили компромис: доживотен затвор.

Близките й плакали за нея. По рождение била привилегирована, благословена от Бог, смятали я за най-голямата красавица на своето време, но отхвърлила всичко и трябвало да плати за престъпленията си, като гори във вечния огън на ада.

Хаотичните спомени на Батори отново нахлуха в ума на Мина и тя усети присъствието на друг мъж, който се притича на помощ на Елизабет. Непознатият съставил план за бягството й. Графинята била зазидана в спалнята си, оставили само една дупка в стената до пода, през която получавала храна. През нея получила писмо от този втори непознат. Мина се съсредоточи и видя, че текстът е на унгарски. И тъй като във вените й течеше кръвта на Батори, тя успя да прочете написаното.

В писмото се казваше, че кръвта на графинята е мутирала. Ако в човешкото тяло влезе вампирска кръв, тялото се съпротивлява на отровата. Но когато тялото умре и вече не може да се бори с нея, вампирската отрова побеждава и превръща физическата обвивка в нещо ново и по-съвършено. Вампирската кръв потича във вените и артериите и превръща мъртвеца в немъртъв. Някогашното човешко сърце започва да изпомпва вампирската отрова и тялото се преражда за нов живот, придобило огромна сила. Само пронизване на сърцето може да пресуши извора на отровата и да убие вампира. В края на писмото се посочваше, че вампирското сърце бие толкова бавно, че ритъмът му не може да се усети от простосмъртните.

Мина най-накрая разбра какво се случва и със собственото й тяло. В него бе попаднала вампирската кръв на Дракула, но тъй като тялото й беше още живо, тя не можеше да поеме пълен контрол над нея. Но вече действаше: беше й дала вечна младост. Тя беше притеснена, но и любопитна какъв друг ефект ще има кръвта на Дракула, а и кръвта на Батори върху организма й. Донякъде се поуспокои от мисълта, че докато е жива и човешкото й сърце бие, няма да е истински вампир. Продължи да чете.

Батори не яла няколко дни и пратили при нея лекар. Той легнал на пода, погледнал през дупката в тухлената стена и видял графинята да лежи неподвижна. Разбили стената. Елизабет не дишала и сърцето й не биело. По всичко личало, че е мъртва. Извозили я набързо под прикритието на мрака, за да избегнат любопитни погледи, поставили я в ковчег, запечатали го, погребали я и забравили за случилото се.

Но Мина видя как Батори се измъква от ковчега, прокопава пръстта и се възправя от собствения си гроб. След като се освободила, светът с векове не можел да се отърве от ужасни злини. Мина и преди се беше срещала със злото, но Батори не беше като Дракула. Дракула винаги бе имал цел и причина. А демоничната графиня убиваше за удоволствие. У нея нямаше и капчица човешко състрадание. Мина се уплаши повече от всякога.

Тъкмо се канеше да затвори книгите и да планира следващия си ход, когато една илюстрация привлече вниманието й: родословното дърво на Батори. Проследи родовите й връзки. Дядо й се казвал Стефан Батори и бил виден унгарски благородник. Откъде й беше познато това име? Пръстът й се плъзна по разклоненията на семейството и стигна до друго име: Хелена Силаги. Ръката на Мина трепна, тръпката премина през цялото й тяло. Започваше да разбира, че Дракула и Батори имат по-дълбока връзка от общата им жажда за кръв.

Съпругът на Хелена Силаги се казвал Влад Дракула III.

Стефан Батори се беше бил рамо до рамо с княз Дракула, за да му помогне да си върне трона след смъртта на баща му. Дракула, тъмният княз на Мина, се беше оженил за братовчедката на Стефан, за да скрепи съюза си със Свещената римска империя. Вярвал, че е Божи воин и бракът му ще помогне за обединението на двата клона на християнството срещу османците.

Тъмният непознат. Сега Мина знаеше, че лицето на Дракула не се е появило случайно в съзнанието й. Той е бил далечният братовчед на Елизабет Батори, който е дошъл да я спаси. Черното изкуство, на което я беше научил, без съмнение бе целувката на вампира. Как е възможно Дракула, който твърдеше, че е Божи воин, да помогне на жестоко чудовище като братовчедка си Елизабет Батори да постигне вечен живот? Мина беше объркана.

Без значение каква бе връзката на Дракула с Батори и с втория мъж, който й е предал бележката, едно беше сигурно: Дракула беше спасил Батори от адския живот, а тя си беше създала собствен ад след това.

От съня си Мина знаеше, че Батори е нанесла смъртоносния удар на Дракула. Но защо? Спомените нахлуха в съзнанието на Мина и тя чу думите на Батори, преди да забие ножа в сърцето на Дракула. Ти ме предаде заради една невярна кучка.

Мина осъзна шокирана, че тя е била причината за враждата между Дракула и Батори. Това я озадачи. Дракула и Батори не може да са били любовници, но връзката им очевидно беше много дълбока. Дракула планираше да избяга с Мина. Батори сигурно се е почувствала предадена и през всичките тези години е ревнувала от нея.

Мина вече разбираше всичко. Батори бе решена да я унищожи, както и всички членове на героичната група, които според нея бяха накарали Дракула да се отвърне от нея. Един въпрос не й даваше мира: какво бе подтикнало графинята към действие точно сега? Можеше само да предполага, че е нещо, свързано с Джак Сюард. Сигурно той бе разбрал за съществуването й. Това беше единственият възможен отговор. И след като приятелите му са пренебрегнали предупрежденията му, Сюард е потърсил Батори. Но сам не е могъл да й се противопостави. Вероятно я е нападнал и тя е поела по пътя на отмъщението. Много добре бе уцелила момента. Героичната група беше разпръсната от времето и житейските превратности и нямаше да окаже почти никаква съпротива. Разбра и какво бе имала предвид Батори, когато каза: Времето ти настъпи… Ще ти взема най-милото. Страданието ще доведе децата при мен.

Мина усети как стаята се завъртя, когато надникна в дълбините на лудостта на графинята. Тя беше планирала библейско отмъщение.

Трябваше да намери сина си, преди Батори да го направи.