Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (20)

IV

Настъпи тишина. Двамата мъже се измерваха с поглед. Инглиш се върна бавно в средата на стаята.

— Не, никак няма да ми хареса. Сигурен ли сте, че момичето, което сте видели, е действително госпожица Клер?

Шерман направи нетърпелив жест с ръка.

— Знам, че сте много зает човек, но предполагам ще се съгласите друг път да поговорим по този въпрос. Аз лично не бързам.

— И по кой въпрос трябва да говорим?

— Не мислите ли, че ще спестим време, ако престанем да си говорим, като на светско събиране. Имам определена информация, която съм готов да Ви продам. Ето това трябва да обсъдим.

— Разбирам и това ме изненадва. Решили сте да свалите картите. Чудех се дали ще имате смелостта да ме шантажирате.

Шерман се усмихна:

— Господин Инглиш, за мен Вие сте само един богат човек. Вашето положение и репутация не ме интересуват. Вие имате пари, а аз имам информацията. Предпочитам да я продам на Вас, защото ми е по-изгодно, но ако Вие не желаете да преговаряме, ще се обърна към нея.

— Струва ми се, че вече сте се обръщали към нея. Доколкото ми е известно, тя Ви е давала по двеста долара всеки месец.

Шерман премигна, след което отново се усмихна:

— Нямам навика да предавам клиентите си, но щом вече сте в течение, ще призная, че между нас имаше определена договореност. Предложението, което Ви правя сега, е много по-значително. Вече не става въпрос за двеста долара месечно, а за еднократна сума в брой.

— Не съм убеден, че ще може да Ви плати.

— Но вие вероятно ще й помогнете.

Инглиш запали цигара.

— На колко оценявате информацията си? — запита той и хвърли клечката в камината.

— От Вас мога да взема двеста и петдесет хиляди долара. При нея, не мога да разчитам на повече от петдесет хиляди. Но ако преговарям с нея, не мога да Ви обещая, че вестниците няма да научат за шантажите, с които се е занимавал брат Ви. При една по-значителна сума Ви гарантирам, че няма нищо да научат.

Инглиш кръстоса крака. Изглеждаше, че се чувствува удобно. Лицето му беше безизразно, а очите му — ясни.

— И как успя Рой да се забърка във Вашите работи?

Облегнат на камината, Шерман наблюдаваше Инглиш малко смутено.

— Необходимо ли е да навлизаме в тези подробности? Обсъждаме направеното ви от мен предложение.

— Има време да поговорим и за това. Та как Рой се забърка с Вас?

Шерман се поколеба, после повдигна рамене:

— Брат Ви имаше желание да спечели лесно малко пари. Офисът му беше много удобен за приемане на клиентите. Плащах му добре. Получаваше комисионна в размер на десет процента.

— Разбирам. Решил е, че десет процента не са му достатъчни. Решил е да спечели повече и не Ви е дал полагащата Ви се част. Имал е намерение да избяга със секретарката си Мери Севит и за целта са му трябвали пари. Предполагам, че Вие сте забелязали и сте отишли в офиса му, застреляли сте го със собствения му пистолет, оставили сте отпечатъците му върху дръжката и сте отнесли цялата архива с имената на Вашите клиенти. Така ли е?

Шерман продължаваше да се усмихва, но в погледа му се четеше объркване.

— Приблизително. Естествено, това няма да го чуят съдебните заседатели, но между нас казано, горе-долу така беше.

Инглиш кимна в знак на съгласие и издуха облак дим към тавана.

— След това сте отишли в апартамента на Мери Севит на Източния площад, номер 45. Удушили сте я и сте я обесили на вратата на банята. Предполагам, че сте я убили, защото е била в течение на заниманията на Рой и е можела да съобщи на полицията, че сте имали мотив да го убиете.

— Длъжен съм да призная, господин Инглиш, че сте изключително добре информиран — забеляза Шерман кисело.

— Привечер един човек на име Хенеси отива в агенция „Светкавица“ да си плати лептата. Там среща новия й обитател, който успява да го накара да проговори. Неизвестно как Вие сте успели да присъствувате на разговора и сте убили Хенеси, премазвайки го с колата си. Преди смъртта си Хенеси споменава за друга Ваша жертва на име Мей Мичел. Един час по-късно Вие я причаквате в една тъмна уличка и я пронизвате с нож.

Настъпи дълго мълчание. Шерман наблюдаваше Инглиш. Усмивката му се беше стопила и в погледа му се четеше безпокойство.

— Всичко това е много интересно, господин Инглиш, но нека да се върнем на предишния си разговор. Времето минава, а след половин час имам среща.

Инглиш се усмихна:

— Нима сериозно си мислите, че ще можете да ме шантажирате?

— Разбира се — отговори Шерман с твърд глас. — За Вас не е никакъв проблем да намерите четвърт милион. Ще имате значителна полза. Досега имахте голямо влияние в града. Възнамерявате да дадете името си на болница. Направили сте толкова добрини за обществото. Ще бъде жалко да си опетните репутацията, само защото моралът на брат Ви не е на нивото на Вашия. Ще бъде много глупаво от Ваша страна, ако не желаете да преговаряте с мен.

— Нямам никакво желание да преговарям с Вас — спокойно отговори Инглиш. — Вие сте този, който трябва да преговаря с мен.

— Как да разбирам това? — сбърчи вежди Шерман.

— Нима не е очевидно? За последните четири дни сте убили четирима души. Държа живота Ви в ръцете си.

Шерман направи припрян жест:

— Тук вече преувеличавате. Да правиш предположения е къде-къде по-лесно, отколкото да ги докажеш.

— Няма нужда да ги доказвам. Вие трябва да доказвате, че не сте убили тези четиримата.

— Имам чувството, че си губим времето — каза грубо Шерман. — Ще платите ли или да потърся любовницата Ви?

Инглиш се разсмя:

— Мислех си, че ако открия убиеца на брат си, лично ще раздам правосъдие. Казвах си, че ще го убия. Знаех, че брат ми е глупак, слаб и без задръжки, но държах да отмъстя за него. В нашето семейство има традиция. Погребваме сами мъртъвците си. Другояче казано, това означава, че предпочитаме да уреждаме сами свързаните със семейството въпроси, вместо да се обръщаме към външни лица. Бях решил да намеря убиеца на брат си и да се разправя с него. Сега го намерих, но обстоятелствата се промениха. Установих, че брат ми е бил не само мошеник, но на всичкото отгоре и шантажист, а за мен, господин Шерман, шантажистът е най-долното същество на земята. Той не заслужава никаква милост. Ако не бяхте го направили Вие, щях да го извърша аз. И аз съм Ви благодарен, господин Шерман, че ме отървахте от Рой.

Лицето на Шерман беше напрегнато, а очите му блестяха.

— Това е много интересно, но не дава отговор на въпроса ми. Ще ми платите ли или да се обърна към любовницата Ви?

— Нито аз ще Ви платя, нито госпожица Клер.

— Значи нямам избор: ще продам информацията си другаде.

— Никой няма да Ви я купи. Досега сте шантажирали хора, които не са знаели как да се защитят. А аз знам. Имам много пари и влияние. Имам и приятели, които могат да ми бъдат много полезни. Не мога да имам никакви скрупули към един шантажист, защото не го считам за човешко същество. Ще се отнеса към него, както бих се отнесъл към плъх, промъкнал се в стаята ми. Ще го унищожа с всички възможни средства и тъкмо така ще се отнеса към Вас. Знам, че сте убили четирима души. За момента нямам срещу Вас доказателства, които са валидни пред съда, но ще ги имам до два-три дни. Организацията ми е изключително ефикасна. Ще открием хората, които сте шантажирали. Ще им обещая безопасност и компенсиране на сумите, ако свидетелствуват срещу Вас. След това ще уведомя полицията и ще им дам да разберат, че не трябва да се церемонят с Вас. Убеден съм, че лейтенант Морили лично ще Ви разпитва и с най-голямо удоволствие ще Ви тегли боя, особено като му компенсирам изразходваната енергия. Възможно е и да не издържите. И ще си признаете. Ако пък се окажете по-твърд, отколкото изглеждате, ние ще изтъчем необходимите доказателства. А това е толкова лесно! Вярно, ще струва скъпичко, но аз имам пари. Ще намерим фалшив очевидец на убийството на Хенеси. Друг ще се закълне пред съда, че Ви е видял как убивате Мей Мичел. Трети ще Ви е видял как излизате от апартамента на Мери Севит вечерта, когато бе убита. Портиерът Том Келхъм ще свидетелствува, че Вие сте последният, който е виждал брат ми жив. След като съставя лъжливите доказателства, ще намеря и съдията, който трябва да Ви съди. Познавам всички съдии в този град и те само търсят възможност да ми направят услуга. Освен това ще намеря начин да се срещна със съдебните заседатели, преди да са се произнесли по делото и ще им обещая щедра награда, ако Ви признаят за виновен. След като бъдете арестуван, господин Шерман, ще Ви остават само няколко месеца живот. Не бива да си правите илюзии относно тази възможност.

— Да не би да мислите, че ще ме уплашите? — запита Шерман. — Вие просто блъфирате.

— На Ваше място не бих се самозалъгвал. Ако Ви предам на полицията, вестниците моментално ще разберат, че брат ми е бил шантажист. Признавам, че ако Ви арестува полицията, с мен е свършено. Но пред перспективата аз или госпожица Клер да станем жертва на шантаж, предпочитам да свърша с Вас, а захвана ли се — нищо не може да Ви спаси от електрически стол.

Той стана рязко и се заразхожда напред-назад с ръце на гърба, разсъждавайки. След това продължи:

— Не мога да Ви позволя да останете повече в града и да продължите да шантажирате хората. Ще Ви направя едно предложение. В момента не ме устройва да Ви предам на полицията. Трябва да напуснете града в края на седмицата. И няма да се връщате никога повече. Ще се откажете от шантажите. Ако не заминете и се опитате отново да се отдадете на шантаж, ще Ви предам на полицията и Ви обещавам електрическия стол до шест месеца. Ако в събота вечерта този апартамент не е празен, в неделя сутринта ще бъдете арестуван. Това е последното ми предупреждение.

Той се отправи към вратата и постави ръка на дръжката.

— Казвам ви сбогом, а не довиждане, защото не искам някога отново да се видим.

Шерман беше бледен и от очите му искреше ярост:

— Войната не е загубена преди последната битка, господин Инглиш — отговори той, като трудно контролираше гласа си.

Инглиш го изгледа с отвращение:

— Именно това е последната битка.

След тези думи той отвори вратата, излезе в коридора и се отправи към собствения си апартамент.