Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (13)

I

Жюли отдавна беше свикнала, че не трябва да кара Инглиш да я чака. Когато той й се обади, за да й съобщи, че няма да може да я заведе на кино, тя беше съвсем готова за излизане.

След като той затвори, тя бавно постави слушалката върху вилката и се огледа в огледалото над камината. Машинално отбеляза, че зеленият й шал подчертаваше идеално очите й и червената й коса, и то много по-добре, отколкото беше очаквала.

Инглиш й беше казал, че ще вечерят заедно в клуба в девет часа. Тя погледна часовника си. Беше шест и четвърт. Имаше пред себе си цели два часа свобода.

Тя вдигна телефона и поиска офиса на Инглиш. На телефона беше Лоиз и устните на Жюли се изкривиха. Тя безапелационно ненавиждаше Лоиз и имаше достатъчно причини да смята, че чувствата са взаимни. Всички бяха забелязали, че Лоиз е влюбена в Инглиш, единствено без потърпевшия, естествено.

— О, Лоиз, тук е Жюли — каза Жюли оживено. — Хари там ли е? Бих желала да ми вземе билети за театър.

— Да, тук е — отговори студено Лоиз. — Един момент, госпожице Клер.

Тя упорито я наричаше „госпожица Клер“, въпреки че Жюли я беше молила многократно да я нарича на малко име.

— Добър вечер, Жюли — чу се гласът на Хари. — Тъкмо щях да си тръгвам. Мога ли да направя нещо за Вас?

— Бих искала два билета за пиесата в събота, Хари — каза Жюли, като се насилваше да бъде спокойна. — Исках да помоля Ник да ми ги донесе, но срещата ни се отложи. Той ще се освободи чак в девет часа, а преди това аз трябва да се срещна с хората, на които съм ги обещала. Бихте ли ги занесли в клуба на Ник? Аз ще мина оттам и ще ги взема.

— Но, моля Ви, разбира се. Тъкмо си тръгвах към къщи. Ще ги сложа в един плик на Ваше име.

— Хиляди благодарности, Хари — отговори Жюли.

Тя затвори, взе припряно чантата и ръкавиците си и излезе от апартамента. Долу поръча на нощния портиер да й извика такси. Докато чакаше, запали цигара и с безпокойство забеляза, че ръцете й треперят.

— Къде желаете да отидете, госпожо? — запита портиерът, като влизаше във фоайето.

— Клуб „Атлетик“.

Портиерът отвори вратата на таксито, прихвана я през лакътя, за да й помогне при качването и даде адреса на шофьора.

Въпреки интензивното движение таксито караше бързо и когато шофьорът се канеше да завие по Западното авеню, Жюли се наведе напред и каза:

— Промених намерението си. Ако обичате, закарайте ме на Двадесет и седма улица, номер 5.

— О’кей, госпожице — отговори шофьорът, като се усмихна през рамо. — Моят старец казваше, че жените имат по-ясни идеи от мъжете именно защото често ги сменят.

Жюли се засмя:

— Вероятно е бил прав.

След двадесетина минути шофьорът намали и спря:

— Пристигнахме, госпожице.

Жюли плати и бързо пое по една стръмна тиха уличка, която извеждаше към реката. От време на време поглеждаше зад себе си, но уличката беше пуста. Изведнъж тя забави ход и се обърна.

Огледа се наляво и надясно и вдигна очи към тъмната сграда пред себе си. Като се убеди, че никой не я наблюдава, тя сви по една тясна и тъмна уличка, водеща към брега.

Спря отново, огледа се наоколо и хлътна във входната врата на една висока и тясна сграда, като се намери в мрачно фоайе. Без колебание тръгна в тъмното, като че ли мястото й беше познато.

Една врата се отвори пред нея.

— Жюли?

— Да.

Тя прекоси прага в тъмното. Лампата светна и тя се хвърли с усмивка в прегръдките на Хари Винс.

— Това е късмет, моя любов — каза той. — Бях се примирил с мисълта за една ужасна вечер. Мислех си, че ще те води на кино.

Тя го прегърна през врата и притисна лицето си към неговото.

— Сам пристигнал в последния момент — каза тя. — О, Хари, толкова дълго… Прегърни ме.

Хари я прегърна и я задържа в прегръдките си, като сърцето му биеше до пръсване.

— Имаме толкова малко време, моя любов — каза тя, като се освободи от прегръдките му, за да му се порадва. — Да не говорим. Да не губим нито миг.

— Чаках този момент с не по-малко нетърпение от теб — отбеляза Хари. — Подай ми палтото си. В другата стая съм запалил огън. Да отидем там.

Тя се освободи от палтото си и се отправи към една уютна спалня, където я посрещна приятният огън в камината. Стаята беше осветена само от големите оранжеви пламъци, чиито сенки танцуваха по стените и това й придаваше интимна обстановка.

— Не пали, Хари.

Той затвори вратата и се облегна на нея, като се любуваше на Жюли.

Както винаги беше очарован от бързината, с която се събличаше. Дръпна един цип, след това — друг и след миг стоеше пред него в ослепителната си голота и съблазнителност.

— Жюли, ти си най-красивото нещо на света — каза той с дрезгав глас.

Тя се обърна с гръб към него, коленичи пред огъня и протегна ръце към пламъците.

— Тези думи звучат убедително единствено в твоите уста, Хари.

Той се доближи, коленичи до нея, прегърна я през кръста и я привлече към себе си.

— Само тези моменти осмислят живота ми — каза той. — Като че ли Земята спира да се върти и на света сме само аз и ти.

Тя вдигна очи, прегърна го през врата, привлече главата му към себе си и впи устните си в неговите.

Часовникът на камината удари осем часа и Жюли се надигна.

— Не мърдай, моя любов — каза Хари в тъмното и я прегърна през кръста. — Имаш още един час.

— Не, само половин. Не бива да го карам да ме чака.

— Жюли, не може вечно да продължаваме така — каза Хари, като доближи лицето си до нейното. — Не можеш ли да говориш с него? Да му кажеш, че не желаеш повече да се срещате.

Той я усети да се сгърчва и в отговора й се усети голяма доза безпокойство:

— Но, Хари — чуваш ли се какво приказваш? Много добре знаеш, че Ник няма да се откаже от мен. И освен това, как според теб ще живеем? Моля ти се, да не започваме пак този спор. Знаеш, че няма да ни доведе доникъде.

— Но това е опасно. Ами ако разбере…

— Нищо няма да разбере.

— Какво знаеш ти? Той не е глупав. Не е изключено вече да ни подозира.

— Няма такова нещо. Тази вечер даже ме убеждаваше да отида с теб на кино.

— Господи! И ти какво отговори?

— Че ми се ходи на кино само с него.

Хари замълча. Той наблюдаваше танцуващите сенки от пламъците в другия край на спалнята.

— Ако някога разбере — продължи той след дълга пауза, — ще ни убие и двамата. Няма да се замисли и за миг. Първо ще ни застреля и след това ще поръча на Край да потули нещата.

— Говориш глупости, любими — каза тя, като докосна леко лицето му. — Ник никога не би направил подобно нещо. Той е толкова загрижен за кариерата си, че не би направил нищо, което би рискувало да я компрометира. Представяш ли си, каза ми, че иска да даде името си на една болница. Не, никога няма да направи такова нещо.

Хари не беше никак убеден:

— Не съм толкова сигурен. Ако някога ни хване…

— Казах ти, че няма никаква опасност. Моля те, не ставай глупав, Хари. Сега той вече не може нищо да разбере.

Хари се изправи:

— Какво значи сега?

— Сега, когато Рой е мъртъв.

— Каква е връзката между Рой и нас?

Тя се поколеба, но тъй като искаше да се отърве от това, което й беше на езика, го изговори на един дъх:

— Рой знаеше. И вече шест месеца ме шантажираше с това.

Хари изтръпна и панически страх сви сърцето му. Той изведнъж си даде сметка какъв страх всяваше у него Инглиш и до каква степен се ужасяваше от мисълта, че той може да разбере за връзката му с Жюли.

Той стана, облече халата и запали нощната лампа.

— Рой е знаел? — повтори той пребледнял.

Жюли се обърна на една страна, като покри гърдите си с ръце.

— Да, знаеше. Сега, когато вече е мъртъв, мога да ти го кажа.

На Хари му прималя:

— И защо не си ми го казала досега? — запита той със сломен глас.

— Страхувах се, че ще те загубя. Много добре знам какво изпитваш към Ник и много добре те разбирам. Ако беше разбрал, че Рой е в течение, вероятно щеше да се откажеш да се виждаш с мен, а аз нямаше да го понеса, Хари.

Хари си наля пълна чаша с уиски. Ръката му трепереше.

— Искаш ли? — запита той.

— Не, скъпи. Не прави такава физиономия. Сега, когато Рой е мъртъв, всичко ще се оправи, обещавам ти.

Хари изпразни чашата си, запали цигара и отново седна на леглото. Той подаде една цигара на Жюли, но тъй като ръката му силно трепереше, остави запалката до нея на завивката.

— Казваш, че те е шантажирал. Как стана това?

Тя запали цигарата си и заразказва:

— Това беше същински кошмар, Хари. Мислех си, че ще полудея. Преди около шест или седем месеца Рой дойде при мен. Не можех да разбера на какво се дължи посещението му. Нали знаеш, аз го познавах съвсем бегло. Каза ми без увъртане: „Всяка седмица в петък ще ми носите по двеста долара. Разбира се, не мога да Ви принудя да го правите, но мога да кажа на Ник, че имате връзка с Хари Винс. Ще ми плащате ли или предпочитате да предупредя Ник?“ Ето така стана. Бях толкова ужасена, че даже и не помислих да попитам откъде знае. Отговорих му, че ще плащам и плащах всеки петък.

— Мръсник — изрече Хари гневно, като сви юмруци. — Значи са верни слуховете, че се е занимавал с шантаж. Мерзавец, мръсник!

— Не можеш да си представиш какво облекчение изпитах, когато Ник ми каза, че Рой е мъртъв. Животът ми се беше превърнал в ад. Всяка седмица отивах в онзи ужасен, малък офис и му подавах парите. Той седеше ухилен на бюрото си и онази малка кестенява уличница също ми се хилеше в лицето.

Хари слушаше с половин ухо. Завладяваше го мъчително безпокойство.

— Мислиш ли, че може да е казал на Корин? — запита той. — И ако тя вземе да каже на Ник?

— Защо пък да й казва? — попита тя, леко разтревожена. — Човек не се хвали с подобни неща. А и в такъв случай тя щеше вече да е предупредила Ник. Успокой се, само те двамата са го знаели. А сега и двамата са мъртви.

— Мило мое ангелче — каза Хари, като я притисна. — Защо не ме предупреди по-рано? При всички положения аз ще ти възстановя тези пари. Колко ти измъкна?

— Да не говорим повече за това, моля те. Оправих се с това, което печелех. Сега всичко това е свършило.

Тя стана от кревата:

— Време е да се обличам.

— Но аз не искам да губиш тези пари — опита се да протестира Хари.

— Стига сме говорили за това. Вече е платено и забравено. Моля те, Хари…

Хари започна да се разхожда напред-назад.

— Жюли, — каза той изведнъж, — не можем ли да заминем заедно? Струва ли си да се подлагаме на тези рискове? Вие все пак не сте женени…

Жюли спря, държейки единия си чорап в ръка и го погледна с отегчен поглед.

— И какво ще стане с нас? Ник е толкова могъщ. Мен никой вече няма да ме наеме, нито пък ти ще си намериш работа. Бъди сигурен, той ще се погрижи за това. Той е толкова безмилостен, толкова упорит… Той ще ни намери и ще направи живота ни непоносим. Нека бъдем търпеливи, Хари. И това, че успяваме да се виждаме от време на време, е вече много. Все нещо ще се случи. Нека не вършим нищо безразсъдно и опасно.

— Но и това, което вършим, е достатъчно опасно. В момента го мамим, а ако заминем заедно, поне в това не може да ни обвини.

— Той ще ни намери, Хари. Той няма да се откаже от мен.

— Но той да не е самият Бог! Знам, че е много влиятелен, но не може да ми попречи да припечелвам хляба си. Това е несериозно, Жюли.

Жюли облече роклята си, обу си обувките и се отправи към тоалетката, за да си оправи грима.

— Кажи поне нещо, Жюли — каза той с безпокойство. — Не си ли даваш сметка, че тук е по-опасно, отколкото да заминем!

Тя се обърна и го погледна:

— Добре, ще ти кажа истината. Отдавна ми е ясно, че трябва да си признаем всичко пред Ник и след това да се махнем, но все не мога да събера смелост. Има неща, от които ми е трудно да се откажа. Нима не си даваш сметка какво означава да имаш Ник зад гърба си? Без Ник нямаше да пея в най-доброто заведение в града. Нямаше да имам този прекрасен апартамент и всичките тези дрехи. Нямаше да имам кредит в най-големите магазини. Нямаше да мога да си купувам всичко, което ми скимне, без изобщо да се питам откъде идват парите. Нямаше всички мъже от града да ми правят шпалир като минавам по улиците. Нямаше да имам и колата. Ако зарежа Ник, ще трябва да водя съвсем различен живот, а това никак не ме привлича.

Хари седна със сгърчено лице.

— Разбирам — отговори той с безразличен и отегчен глас. — Не съм разглеждал въпроса под такъв ъгъл.

Жюли стана и се притисна към него:

— Хари, любов моя, аз те обожавам и ще се опитам да те направя щастлив. Потърпи. Сигурна съм, че всичко ще се нареди. Трябва да тръгвам, скъпи мой. При първа възможност ще дойда пак. Би ли ми подал палтото, ако обичаш? Ако не побързам, ще закъснея.

След няколко минути тя достигна до началото на улицата и се огледа наоколо. Улицата беше пуста. С бърза крачка тя се запъти да намери някое такси.

Скрит в сянката на едно преддверие, с гръб, опрян в стената, един мъж с кафяв костюм и кафява шапка проследи движението й. Той бавно дъвчеше дъвка. Изчака потънал в сянката, докато тя изчезне и бързо се насочи към реката, като си подсвиркваше тихичко.