Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фин Райън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Gospel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Пол Кристофър. Евангелието на Луцифер

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-585-946-5

История

  1. — Добавяне

14.

Летяха над безкрайната пустиня в западна посока, без да видят нищо. Пилотската кабина на малката летателна машина беше тясна, а задните две седалки бяха махнати и на тяхно място бяха разположени обемиста снимачна техника и голям резервоар за гориво, осигуряващ на пилота допълнителни летателни часове, необходими при по-далечни полети.

Погледът на Фин се рееше през големия страничен прозорец.

— Прав беше — отбеляза тя. — Абсолютно нищо. Повече скали, отколкото пясък, бих казала.

— Повече хамада, отколкото ерг.

— Лесно ти е да го кажеш — засмя се Фин.

— Хамада е камениста пустиня. Ерг е пустиня от дюни. Тук хамадата обикновено е следствие от морското равнище. Колкото е по-високо, толкова е по-камениста почвата. За твое сведение обаче невинаги е било така.

— Изглежда, сякаш е така от време оно.

— Вероятно от по-малко от пет хиляди години. Спомена „Английският пациент“ преди време… Помниш ли Пещерата на плувците?

— Онази, дето я намери Алмаси?

— Тя действително съществува. И там наистина се плува. Истинската пещера е във Вади Сора в Египет. Преди пет хиляди години тук не е имало пустиня, само хълмове, плата и изобилие от животински и растителен свят. Представи си всички филми за сафарита на лъвове взети заедно.

— Не е за вярване.

— Така говореха и за глобалното затопляне. Върни се достатъчно дълго назад и ще откриеш, че целият този пясък е започнал от атлантическите плажове в Мароко. Когато се върнем от малката ни шпионска мисия, ще ти покажа някои инфрачервени сателитни образи, които ще те накарат да настръхнеш. Все още си личат следите на реките, текли някога, огромни корита, които са напоявали цяла Северна Африка.

— Може Адамсън и приятелчетата му да търсят нещо като Пещерата на плувците.

— Зерзура[1] — тази стара приказка? Силно се съмнявам. Неговите въжделения са свързани с археологията, а не с палеонтологията, а едва ли брат Лавал, нашия жизнерадостен монах от Йерусалим, го е грижа за пещерното изкуство. — Хилтс поклати глава. — Не, мисля, че е нещо от войната.

— Коя по-точно?

— Втората световна. Това би обяснило участието на Кун.

— Но защо?

— Целият този район е врял от германци, британци и италианци в ранния етап на войната. А италианците са били по тези места още преди това. Педраци, за когото ти разказах преди, е бил известен археолог, но има голяма вероятност да е бил и шпионин. Почти всички по това време са били замесени в шпионаж.

— Явно някои неща не се променят.

— Ние не шпионираме, само задоволяваме любопитството си.

— Точно то е убило котката.

На хоризонта се очерта една по-тъмна линия, започна да нараства и бавно се превърна в неравно скалисто плато, чиято повърхност бе напукана и насечена на хиляди тесни долчинки и непроходими каньони без изход. Хилтс бе използвал допълнителен кабел, за да включи джипиес локатора в пулта за управление на самолета. С приближаването към платото той разгледа цветната картина, видя данните и направи малки промени в насочването на щурвала, за да ги отведе до точните координати.

— Почти стигнахме — промърмори той и зави леко надясно. — Виждаш ли нещо?

— Още не.

— Ще се приземя.

Хилтс насочи носа надолу и малкият самолет реагира почти мигновено, плъзгайки се толкова плавно, че на Фин й се стори, че се спускат по невидима жица. Хилтс може да не беше такъв, за какъвто се представяше, но определено знаеше как да управлява самолет. Тя се загледа през страничния прозорец и тогава ги видя, точно под тях.

— Ето там.

— Какво?

— Следи. Виждам следи от гуми.

Хилтс наклони самолета и направи лек завой, за да може да се увери с очите си. След миг забеляза широките дири отдолу.

— Следвай трохите. — Усмихна се и отново сниши самолета, като продължи да лети над следите от гуми на по-малко от триста метра височина. Успоредните линии бяха прави като конец и водеха директно към входа на тесен каньон.

— Къде ще се приземим?

— Почти няма значение. Моето момиче е майстор в късото излитане и кацане. Механизмът за приземяване е снабден със специални гуми и са достатъчни само сто и петдесет метра, за да излетим. Ще кацна възможно най-близо.

— Доколко точен е този джипиес?

— До една плюнка разстояние. Плюс-минус десетина-петнайсет метра във всяка от посоките.

Фин наблюдаваше как Хилтс управлява самолета. Той като любовник галеше с пръсти контролния лост, а очите му се стрелкаха между бързо приближаващата се камениста повърхност и контролните уреди. Сякаш гледаше цигулар виртуоз. Започна да си подсвирва тихо и Фин позна мелодията от „Семейство Флинтстоун“. Усмихна се, като го видя как натисна още няколко копчета, за да компенсира поривите на вятъра, които разклатиха за момент самолета, миг преди да кацне. Колелетата докоснаха земята с една доловимо тупване и в следващия момент вече се бяха приземили, първо задното колело, после основните.

Бележки

[1] Легендарен изчезнал град — оазис в Сахара, пълен с несметни богатства. — Б.ред.