Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (54)

53.

Рим

На другия ден папа Йоан XXIV коленичи в личния си параклис, за да се помоли за напътствие и подкрепа. Поверената му задача беше огромна и той се чувстваше съвсем сам.

Духът се усмихна.

Джовани се изправи на крака, прекръсти се и се запъти обратно към кабинета си на третия етаж в Апостолическия дворец, където завари Виторио. Двамата бяха работили добре заедно и въпреки съпротивата на кардинал Петрони веднага след избора му, Джовани повиши Виторио в монсиньор и го помоли да остане в Рим като негов личен секретар.

— Израелската делегация отговори ли на поканата за обяд? — попита новият папа.

Съдбоносните събития от последните няколко дни бяха погълнали почти цялото му внимание и беше успял да се срещне насаме с Алегра, Давид, Патрик и Том Шуайкър само за няколко минути. Освен радостта от срещата, тези няколко минути бяха имали жизненоважно значение. Съдържанието на свитъка Омега не преставаше да вълнува мислите му.

— Израелската делегация е потвърдена за дванайсет и трийсет, Ваше Светейшество, и папският лекар професор Мартинес ще дойде да ви прегледа в единайсет и трийсет.

Джовани избели очи и се ухили.

— Медицинските прегледи вървят с територията, предполагам. Ако съм в по-добра форма, току-виж съм станал опасен, но можеш да попиташ професор Мартинес дали ще се присъедини към нас за обяд. Искам да дойдеш и ти. Свитъкът Омега съвсем скоро ще стане публично достояние.

— Благодаря, Ваше Светейшество.

За управлението на Джовани щеше да стане присъщо да кани най-близките си хора, сякаш са му роднини.

— Кога искате да приемете кардинал Петрони?

— Хайде първо да отметнем това, Виторио — отвърна папата и погледът му помръкна. — Прочете ли записките ми за Ватиканската банка?

— Не бях сигурен, че трябва, Ваше Светейшество. В сейфа са.

Джовани се усмихна при спомена за Албино Лучани — човек, който го беше научил на толкова много.

— Никой от нас не е свикнал с ватиканската политика, Виторио, обаче ще трябва да прилагаме същите принципи като във Венеция. Важно е да си запознат с всичко тук, затова, когато имаш време, прегледай бележките ми. — Съветът му почти дословно повтаряше онзи, който беше получил от папа Йоан Павел I. — Преди да повикаш кардинал Петрони, моля те, кажи на началника на швейцарската гвардия да дойде при мен.

— Разбира се, Ваше Светейшество, и когато имате свободна минутка, кардиналите от Курията са ви приготвили реч, очертаваща насоките на вашето управление. На бюрото ви е.

Джовани мрачно се усмихна.

— Предполагам, че ще трябва да свикна с това.

— Може би ще пожелаете да го промените — отвърна Виторио. Тъй като я беше чел, той знаеше, че Джовани ще го стори.

Новият папа седна на бюрото си и прочете обръщението, подготвено му от кардиналите. „Важно е да продължите делото на Йоан Павел II… Светата църква трябва да се противопостави на секуларизма и либерализма в съвременното общество… Да се придържате към единствения верен път… Факел в мрака на съвременната епоха…“

Виторио имаше право. Миш-маш от куриални клишета, предназначен да запази статуквото. Джовани изведнъж изпита самотата на водачеството. Поне Патрик щеше да поостане няколко дни. Той беше истински резонатор, човек, здраво свързан с хората и действителността. Внезапно му хрумна нещо и той се усмихна. Сигурно имаше и някои малки плюсове, които вървяха с това да те изберат за понтифик. Способностите на хората като Патрик О’Хара бяха безценни. Колегията на кардиналите можеше да използва онези, които щяха да запазят тясна връзка с вярващите, и сега той притежаваше властта да направи нещо по въпроса.

Джовани стана, отиде до прозореца и зарея поглед към площада. Все още имаше много хора, но ако кардиналите от Курията се наложеха, той щеше да стане затворник, завинаги заключен в своите покои, и те щяха да контролират всеки негов ход. Е, предстоеше да чуят една неприятна вест. Щом Йоан XXIII беше обикалял сред народа си без предизвестие, Йоан XXIV също щеше да го прави. Мислите му бяха прекъснати от Виторио, който почука на вратата.

— Кардинал Петрони е тук, Ваше Светейшество.

— Покани го да влезе, Виторио — тихо отвърна Джовани.

— Certamente, Ваше Светейшество. — Секретарят не си спомняше да го е виждал толкова загрижен.

— Нашите най-искрени поздравления, Ваше Светейшество. Всички сме щастливи. — Петрони се поклони съвсем леко.

— Ще започна веднага по същество, кардинал Петрони. Седнете, моля. — Папата посочи едно от креслата край ниската масичка в единия край на кабинета. Гласът му беше леден, но овладян.

Петрони седна, едва скривайки гнева си, че му нарежда човек, който до предишния ден е бил негов подчинен.

— Когато вечерях тук с папа Йоан Павел Първи през последните часове от живота му, той ми каза, че е уволнил държавния си секретар и че вие ще бъдете освободен от задълженията си на другата сутрин. Една от причините, както, сигурен съм, ви е по-добре известно, отколкото на повечето други, е фактът, че Ватиканската банка много отдавна участва в престъпна дейност.

— Това е нелепо, Ваше Светейшество. Пълна измислица. — В змийските очи на Петрони проблясваше предпазливост, сякаш виждаше пред себе си мангуста.

— Съмнявам се, кардинал Петрони. Снощи, въпреки трудната връзка с по-отдалечените краища на Амазонка, моят секретар откри монсиньор Паскуале Гарибалди. Наредих му да се върне в Рим, за да бъде ръкоположен за епископ и да извърши пълно разследване на дейността на банката. В зависимост от резултатите може би ще се наложи да предам този въпрос на италианските власти и La Guardia di finanza^[1].

— Това е напълно излишно, Ваше Светейшество. Мога да извърша всякакво разследване, без да се налага да връщате монсиньор Гарибалди от Перу. — В гласа на Петрони вече се долавяха отчаяни нотки.

— Преди да го пратите в Перу — многозначително продължи Джовани, — монсиньор Гарибалди е открил някои несъответствия в сметките, включително разход от десет милиона долара за нещо, което ние с папа Йоан Павел Първи знаехме, че е препис на свитъка Омега.

— Това е възмутително обвинение! — с пребледняло лице изсъска Петрони. — Напрежението на поста ви вече ви идва нанагорно.

Джовани запази леденото си поведение, решен този път да принуди Петрони да признае миналото си.

— Монсиньор Гарибалди ми съобщи също, че преди да замине, е взел предпазната мярка да преснима някои важни документи, които ще донесе със себе си от Перу.

Петрони отвори уста, ала от гърлото му не излезе нито звук.

— Снощи наредих на швейцарската гвардия да запечата Тайния архив. Поръчах да се извърши пълен обиск и съм убеден, че в най-малко известните хранилища ще се открие поне един препис на свитъка Омега. Възможно е също да се натъкнем на препис от Големия свитък на Исая, взет от Еврейския университет в плик, който носи символа „омега“. Ако това подозрение се потвърди, израелската полиция и ЦРУ несъмнено ще пожелаят да ви разпитат относно евентуалната ви връзка с двойно убийство в Тел Авив. Ако ни бъде отправено такова искане, ние ще окажем пълно съдействие и ще ви предадем в техни ръце.

Джовани дълго беше мислил дали да повдигне въпроса за изнасилването на Алегра, но държавният секретар можеше да го отрече и ако самата Алегра не пожелаеше да свидетелства, имаше предостатъчно други доказателства, за да му бъдат предявени сериозни обвинения.

— Получих и смущаващ доклад от епископ О’Хара. Несъмнено ви е известно, че той е тук, в Рим, нали? — леко повдигна едната си вежда папата, ала не получи отговор. Лицето на държавния секретар бе пепелявосиво. — Отец Лоунърган, когото вие несъмнено познавате и като отец Кортни, е повикан в Рим и помолих епископ О’Хара да разследва евентуалната връзка на Ватикана с новата му самоличност. Освен това ще си съдействаме с ФБР. Ръкополагам епископ О’Хара за кардинал и той незабавно ще поеме поста държавен секретар. Вие сте освободен от всичките си задължения.

Папа Йоан XXIV се приближи до бюрото си и натисна интеркома.

— До края на следствията швейцарската гвардия ви поставя под домашен арест и нямате право да напускате Ватикана. Съветвам ви за доброто на Светата църква сериозно да помислите дали да не се откажете от свещенически сан. В противен случай, независимо от изхода от криминалните обвинения, които несъмнено ще ви бъдат повдигнати, ще предприема стъпки за вашето прогонване от Църквата. Бог да се смили над вас.