Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (37)

36.

Ленгли, щата Вирджиния

В сутерена под кабинета на Майк Маккинън тихо жужаха грамадните централни компютри „Крей“, които събираха и подреждаха хиляди доклади от целия свят. Сводки от шефове на бюра в повече от сто държави, анализи от сеизмични монитори и сателитни изображения, резултати от подслушвателни устройства, скрити в посолства и офиси, разузнавателни сведения от десетки други източници — човешки и електронни.

Отначало отношението на Майк Маккинън към заповедта да се занимава с някакъв си древен свитък беше доста нецензурно, щедро осеяно с трибуквената думичка за сношение. Верен на дългогодишната си подготовка обаче, той състави план, който можеше да разкрие и най-незабележимите следи. Статията на Кауфман за шифрите от Мъртво море се хвана в мрежата, а вече даваше резултати и Ешелон. Това беше кодовото име на системата на Националното управление за сигурност за засичане на телефонни разговори, имейли, факсове, телекси и всякакви други електронни съобщения по цялото земно кълбо, но данните на Ешелон за свитъка Омега по-скоро поставяха въпроси, отколкото даваха отговори.

Някои неща не пасваха, помисли си Майк. Защо Ватиканът следеше световноизвестна специалистка по археологическа ДНК? Нейното присъствие на някои археологически обекти можеше да се смята за съвсем естествено, ала къде бяха те? „На входа на пещера номер едно“ не му говореше нищо. Все едно да търсиш игла в копа сено. И защо участваха от Хамас? И кой бе тоя Лоунърган, който постоянно се споменаваше? Маккинън реши, че е време да се приближи малко до мястото на действието, с други думи, да отиде в Израел. Щеше да наблюдава събирането на сведения от стаята на ЦРУ в телавивското посолство на САЩ.