Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)
Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ейдриън д’Аже. Свитъкът Омега

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Татяна Михайлова

ISBN: 954-585-694-7


На Дейвид и Марк

Бележка на автора

„Свитъкът Омега“ се развива в хронологически отрязък, който непременно изисква значителни проучвания. Признателен съм на много хора, които отделиха от времето си и споделиха своите възгледи. Намерих вдъхновение в множество автори и следният списък в никакъв случай не изчерпва всички.

Задължен съм на съчинението на Майкъл Бейджънт и Ричард Лий „Измамата със свитъците от Мъртво море“. Въпреки че пияницата Дерек Лоунърган и Жан-Пиер ла Франси са измислени герои и през последните години достъпът до свитъците от Мъртво море значително се е улеснил, в продължение на близо три десетилетия свитъците бяха скривани от обществеността и това повдига много въпроси за причините. „В Божие име“ на Дейвид Ялъп убедително доказва убийството на предшественика на Йоан Павел II, Йоан Павел I, който, макар и да се радвал на отлично здраве, бил открит мъртъв само трийсет и три дни след интронизирането му, след като заплашил, че ще разследва дейността на Ватиканската банка.

Начинът на живот на жителите на Трикарико през 60-те години на XX век с техните позволени „Само за мъже“ уестърни е прекрасно уловен от Ан Корнелисън, която представя градчето под името Торегрека. Въоръжен само с нейната книга, снимките в нея и информацията, че Торегрека (измисленото име) е „някъде“ между Потенца и Матера, аз на няколко пъти пропътувах покритата със снегове планина Базиликата и вече се канех да се откажа, когато се натъкнах на пътен знак за Грасано и Трикарико. Снимките на Трикарико съвпаднаха с тези на „Торегрека“, тайната на Ан Корнелисън беше разкрита и жителите на Трикарико се оказаха точно такива, каквито ги описваше г-жа Корнелисън, дори когато заседнах със своето пежо 206 между сградите на една от техните невероятно тесни улички. Mi dispiace, sono australiano![1]

Много автори ме снабдиха с проницателни проучвания на Близкия изток и исляма, сред които „История на израелско-палестинския конфликт“ от Марк Теслър, „Шест дни през юни“ на Робърт Донован и „Ислямът: кратка история“ на Карън Армстронг. В „Отмъщението на Осама“ и „Изобличеният Ватикан“ Пол Л. Уилямс пише прозорливо за Ал Кайда и ядрената опасност. Благодарен съм на Илейн Пейджълс за „Гностичните евангелия“ и на „Библейският шифър“ от Майкъл Дроснин за подробния анализ на откритите от Елияху Рипс кодове в Тората.

Най-голяма опасност в ядрената заплаха, каквато представляват Ал Кайда и други терористични организации, е да възприемем позицията, че „това не може да се случи“. „Новата ядрена опасност“ на Хелън Колдикот и „Как да си направим ядрена бомба“ на Франк Барнаби ме накараха да се върна в студентските си дни и в момента смятам, че въпросът по-скоро е „кога“, а не „дали“.

С „Изгубеното наследство на Магдалина“ Маргарет Старбърд (както винаги) ни представя прекрасно проучване на шифрите в Новия завет и 153 — числото, от което подозирам, че най-много се боят във Ватикана. На входа на Светилището на книгата в Израел няма модели на десетата планета, нито на ДНК спиралата от изображенията в свитъците от Мъртво море и Кумран, но Долорес Канън, която се връща назад във времето, използвайки регресивна хипноза в „Исус и есеите“, и „Самият живот: неговият произход и природа“ на сър Франсиз Крик показват как биха могли да изглеждат те.

Сред книгите на моите лавици има няколко от един от моите любими философи и теолози, Пиер Теяр дьо Шарден, включително „Феноменът човек“. С това, че посмял да говори открито, той си навлякъл обичайната реакция на Ватикана със заплаха за отлъчване, но след публикациите на блестящи учени като Ханс Кюнг и Едвард Шилебекс всъщност са заплашени самите догми.

Малкото място тук не ми позволява да изредя всички съчинения, с които съм се консултирал в проучванията си, и въпреки че някои прависти виждат потребност от бележки под линия в един роман, слава богу, това време още не е настъпило. И все пак няколко души определено заслужават моята благодарност и признание, макар че подобно на авторите, използвани в моите проучвания, списъкът неизбежно няма да бъде пълен. На първо място, благодаря на отличния екип на Пингуин и особено на Клер Форстър, която още отначало повярва в „Свитъкът Омега“. Благодаря и на Кери Мартин, която винаги ме е насърчавала да пиша, и на Джоди Лий и Джанет Остин, моите многострадални и неуморни редакторки. Бих искал да благодаря и на своята литературна агентка Джейн Адамс.

Сенди Макътчиън, високо уважаваният писател и журналист от Ей Би Си, прочете (много по-дългите) първи ръкописи и ми даде някои изключително ценни съвети. Благодаря на Крис Мей за насърчението и на Оливия Ишъруд и Софи, на Роб Еневър, моя прозорлив учител по италиански (всички грешки са само мои), на Антоанет и приятели. Изразявам своята признателност и към прекрасните жители на Фалерна и Трикарико в Южна Италия — Бог си е знаел работата, когато е сътворил италианците — и особено на Татяна Марио, Нона и Михаела, Ида и Уили.

И накрая на Робин, която винаги беше до мен в най-тежките моменти.

Бележки

[1] Извинявам се, аз съм австралиец! (ит.). — Б.пр.