Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (4)

3.

Рим

Петрони отпусна високото си слабо тяло на кожения стол. Задачата изпълнена. Прецедентът с оставката вече беше в публичното пространство и течеше процесът на подготовка на почвата. Сега, стига кардинал Донели, журналистът и жената да останеха извън уравнението и свитъкът Омега да попаднеше в негови ръце, всичко щеше да бъде възможно. В края на краищата, обоснова се пред себе си той, неговата любима Църква не за пръв път се нуждаеше от закрилата на онези, които можеха да оспорят нейната власт. Което го наведе на мисълта за реакцията на другите кардинали и евентуалното оспорване на собствената му власт. Оставката бе рискована стратегия, ала светият отец можеше още дълго да остане жив и с всяка изтекла година шансовете Петрони да се добере до ключовете на свети Петър пропорционално се смаляваха. Заплашваха да го настигнат по-млади кардинали.

Държавният секретар отключи горното чекмедже на бюрото си и извади оръфан бележник с черна кожена подвързия. Той съдържаше сведения за кардиналите, архиепископите и епископите — датите им на оттегляне, издигане и възрастта им. Шансовете за развитие се определяха според измислена от самия Петрони система със звездички, от незначителната една звездичка до по-заплашителните четири и в редки случаи пет. Определяни според качествата, мястото в Църквата, закрилниците, възрастта и множество други фактори, които биха направили чест на букмейкърски наръчник. Според собствените му изчисления Петрони имаше трима главни конкуренти.

Първите двама в списъка му имаха по пет звездички. Кардинал Туку, обаятелният ръководител от Кения, и кардинал Медичи, прочутият теолог на освобождението^[1] от Еквадор. Грижливо трябваше да осъществи стратегията си за победа над двамата кандидати от Третия свят, помисли си държавният секретар, но вече беше измислил съответните думи: „След време определено ще има папа, избран от многобройните кандидати от Третия свят, но навярно засега все още не“. Кардинал Петрони ги повтаряше при всяка възможност. По-близо до родината, кардинал Джовани Донели, неотдавна интронизираният патриарх на Венеция и най-млад от колегията на кардиналите, вече очевидно представляваше опасност. Отначало Петрони му противодействаше, като тихичко напомняше на своите колеги кардинали, че дългото папство крие огромни рискове, ако кандидатът не отговори на очакванията. Започнатото обаче от Донели разследване на продажбата на акции от страна на Ватиканската банка в една банка във Венето бе наложило рязка промяна в подхода на държавния секретар.

Двамата с Джовани Донели веднъж бяха работили заедно. През 1987-ма, когато Петрони беше архиепископ във Ватикана, а Донели — личен секретар на папа Йоан Павел I. Още тогава безпощадно амбициозният архиепископ определи интелигентния млад духовник като потенциална заплаха и след мистериозната смърт на светия отец едва след трийсет и три дни на папския престол, Петрони отстрани своя съперник. В резултат архиепископът реши, че другите в колегията на кардиналите не познават достатъчно добре Донели, и остави името му в своя черен бележник в „най-добрия случай в резервния списък“. И сега трябваше да поправи тази важна грешка.

Държавният секретар дълбоко си пое дъх. Идваше време да задвижи колелцата на собствената си съдба. Той натисна един от телефонните бутони, настроен за автоматично набиране на папския лекар.

— Винченцо, come stai?^[2]

— Bene, grazie, е tu?^[3]

— Molto bene, grazie.^[4] Организирам кардиналите от Курията да се съберат утре вечер в зала „Борджия“. Струва ми се, че е време да получат откровена преценка за състоянието на папата. — Кардинал Петрони веднага започваше по същество. Дългите общи разговори не му бяха присъщи. — Ще ти бъда благодарен, ако ни съобщиш преценката си.

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство. — Професор Винченцо Мартинес учтиво се придържаше към протокола. Папският лекар отдавна беше установил, че няма желание да поддържа каквито и да било други, освен служебни отношения с настоящия държавен секретар.

— Eccellente.^[5] Ще пратя кола в седем. Така ще имаме време да… да речем, да обмислим подхода си. Fino ad allora. Дотогава.

Папският лекар затвори слушалката и се вторачи в нея. Здравето на светия отец отдавна не беше само негова грижа във Ватикана. Професор Мартинес бе прочут медик, имаше и квалификация на психиатър. И не за пръв път се питаше дали държавният секретар е подходящ за висш пост. Имаше дълъг списък от симптоми: егоцентризъм и грандомания, измамничество и манипулативност, липса на угризения и чувство на вина, плитки емоции, потребност от силни усещания, изискване на автоматично покорство и огромно възхищение. Мартинес се зачуди дали неговата диагноза е точна, или е нещо още по-дълбоко, по-зловещо. И дали Петрони не е имал проблеми в детството си. Ако папският лекар беше посветен в личния живот на кардинала, най-големите му страхове и диагнозата му щяха да се потвърдят.

На отсрещния бряг на Тибър кардинал Петрони повика личния си секретар отец Томас. Посял семето на мълвата за оставка, той не можеше повече да отлага срещата на кардиналите от Курията. Непременно трябваше да ги хване неподготвени. Почти незабавно на тежката двукрила врата на кабинета му се почука.

— Avanti.^[6]

Отец Андрю Томас беше тих, трийсетинагодишен мъж с репутация на безупречна ефикасност.

— Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство — каза той.

— Колко кардинали от Курията отсъстват от Рим?

— Доколкото зная, Ваше Високопреосвещенство, всички са тук.

— Eccellente. Значи ще има нужда само от една среща. Помолих професор Мартинес утре вечер да дойде тук. Предайте на всички кардинали моите почитания и ги поканете в осем часа в зала „Борджия“.

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство.

— Извинете им се за неудобството, отец Томас, и им кажете, че папският лекар ще им изложи личната си преценка за състоянието на светия отец. Нещо, което от Си Си Ен вече направиха вместо нас, както забелязах — иронично се усмихна Петрони. — Струва ми се, че всички ще пожелаят да присъстват.

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство. Нещо друго?

— Както обикновено, кажете на дежурния шофьор да ме вземе довечера в девет.

— Непременно, Ваше Високопреосвещенство. — Отец Томас тихо се оттегли и затвори двукрилата врата след себе си, без да пита защо такъв висш служител на Курията поръчва колата си късно всеки втори понеделник.