Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (24)

23.

Йерусалим

Джовани отвори вече познатата ръждива порта на манастира „Милосърдните сестри“ в Йерусалим и се изкачи по стълбището. Бяха изтекли над пет години от пристигането му в Светите земи, макар да му се струваше, че е било едва вчера, и черквицата му в Мар’От беше напълно възстановена. Колкото и да бяха бедни, селяните от родната му Маратея бяха събрали пари за две статуи. Една на Христос във високи до бедрото ботуши, с възлеста тояжка, и още една — на Богородица в синьо. Типично по италиански и малко нелепо в Близкия изток, ала когато разопакова сандъците, Джовани едва преглътна сълзите си. Патрик, който му бе показал Йерусалим и Светите земи като истински гид, повторно освети храма. Той изглеждаше искрено изненадан не само от вида на възстановената черква, но и от липсата на враждебност и зародилото се приятелство между мюсюлмани и християни. Когато Ахмед и цялата мюсюлманска общност в селото се събраха пред храма, за да участват в освещаването, Патрик веднага пренесе ритуала на открито. Авраам наистина би се зарадвал.

По време на службата на Джовани имаше още чудесни моменти. Без изобщо да се обръща към Ватикана, Патрик уреди двамата да участват в конференцията на латиноамериканските епископи в еквадорската столица Кито. Докладът на Джовани за палестинците му донесе бурните овации на публиката и той си спечели верни другари в Южна Америка, сред които кардинал Медичи, главата на Църквата в Еквадор.

Спадовете обикновено идваха нощем, когато оставаше сам и четеше на светлината на свещ. Нямаше вестници и телевизия, от които да научава за събитията извън Мар’От. За изумление на селяните той монтира антена и в ясни нощи успяваше да хване късовълновите емисии на Би Би Си, които му позволяваха да върви в крак със света, но копнееше за новините в родината си. Когато изпадаше в униние, Бог му се струваше далечен, глух и сляп и мислите на Джовани често се насочваха към Алегра.

Въпреки че бяха поддържали връзка — Алегра го осведомяваше как вървят проучванията й и той й разказваше за събитията в Мар’От и Близкия изток — редовните им дискусии много му липсваха. Джовани продължаваше да се безпокои за причината Алегра да напусне Църквата, ала знаеше, че няма да узнае истината, докато тя не е готова да му я разкрие. Разбираше само, че е стигнала до решението си след страшни мъки и съмнения. Често се питаше какъв би бил животът му, ако двамата бяха решили да останат заедно.

— Дайте да ви взема сака, отец Джовани. Епископ О’Хара е в кабинета. Влизайте, влизайте. Как сте? — Жизнерадостта на сестра Катерина и топлотата на посрещането й никога не помръкваха.

— Джовани! Радвам се да те видя. Уиски? — попита Патрик и без да изчака отговора му, вече се запъти към бюфета.

— И аз се радвам да те видя, Патрик. Благодаря за поканата да вечеряме заедно. Гозбите на сестра Катерина винаги са несравнимо по-вкусни от моите.

— И от моите. Странно призвание, нали? Дават ти изчерпателна теологическа подготовка и очакват да живееш сам, без изобщо да си имаш представа от готвене. Шалом!

Джовани пое пълната чаша ирландско уиски.

— Получих писмо от кардинал Медичи. Направил си му изключително добро впечатление.

— И той на мен. В онзи край на света има изумителни учени. И като става дума за това, с нетърпение очаквам да се видя с Йоси довечера.

— Да, той не само е велик учен, но и човек с невероятно силна юдейска вяра.

— Колкото повече време съм тук, толкова по-ясно разбирам, че ислямът, юдаизмът и другите религии дават на човек същите напътствия и подкрепа като нашата.

— Значи не си си изгубил напразно времето, Джовани — замислено отбеляза епископът. — Въпреки че престоят ти тук навярно е на свършване. Както знаеш, на връщане от Южна Америка аз се отбих в Рим. Твоето име се спомена в доста интересна компания. Можеш ли да се сетиш сам?

Джовани повдигна вежди. Никога не му омръзваше страстта на Патрик към тайните.

— Държавният секретар?

— Добър опит, но… — Ирландецът вдигна показалец и посочи нагоре.

— Негово Светейшество? Срещнал си се с Негово Светейшество, така ли?

Патрик утвърдително кимна.

— Il Papa. Даде ми частна аудиенция. Някой му споменал, че си тук, и искаше да знае защо. Разбирам, че се познавате, нали?

— Срещали сме се само веднъж. Представих доклад за науката и религията на една конференция, пред която говори Негово Светейшество, и той пожела да се запознаем. Нищо не му убягва.

— И несъмнено тъкмо затова се е заинтересувал от назначаването ти в Мар’От. Не очаквай да останеш тук още дълго. Мисля, че Il Papa ще поиска да се върнеш във Ватикана — предупреди го Патрик.

Всъщност това бяха само част от новините.

Преди Джовани да успее да отговори, сестра Катерина въведе Йоси Кауфман в кабинета.

— Йоси! Влизай, влизай. Изглеждаш по-висок или може би аз ставам по-нисък. — Патрик намигна на Джовани.

— Вечерята ще бъде готова съвсем скоро, Ваше Високопреосвещенство — съобщи от прага монахинята, — затова не се настанявайте тук с уискито.

— Държи се ужасно майчински с мен. Ако можеше, сестра Катерина щеше да ме прати да спортувам. — Тази мисъл накара ирландеца да се подсмихне. — Е, как върви разшифроването, Йоси?

— Напредвам бавно, Патрик — усмихнато отвърна Кауфман. — Трябва ми по-голям компютър. Елияху Рипс откри изумителен шифър за ДНК в Тората, затова и аз направих подобен анализ и се натъкнах на такъв в един свитък от Мъртво море, „Съборният канон“. Пратих находката си на Антонио Росели. Довечера той ще изнесе лекция на тази тема.

Джовани веднага се сети за Алегра. Тя му беше писала, че ще участва в съвместна лекция с Росели. Като че ли всичко му напомняше за нея.

— Обаче постигнах известен напредък с предупреждението. Явно е свързано с планината Хира.

— С исляма — отвърна Джовани.

— Защо свързваш исляма с планината Хира? — попита Патрик.

— Мохамед ежегодно отивал в една пещера до върха на планината Хира и медитирал — поясни Йоси. — Тъкмо там получил Божието откровение на родния си арабски език. Освен факта, че има ясно посочен последен срок за цивилизацията, още не съм стигнал до точния му характер, макар че някак си е свързано с християните, евреите и мюсюлманите.

— Каква ирония — възкликна Патрик, — че една от най-страшните опасности за човечеството е религията. Ислямските фундаменталисти не са съгласни на по-малко от това цялото население на Земята да се покори на Аллах, докато мнозина в собствената ни Църква твърдят, че спасение може да се постигне единствено в католическата общност. Всичко това сигурно малко обърква Господ — подсмихна се епископът.

Сякаш в отговор на думите му, всичко в къщата започна да се люлее. Това продължи двайсетина секунди. Шишетата и чашите в добре заредения бюфет тревожно задрънчаха.

— Няма от какво да се боим — успокои гостите си ирландецът. — Обикновен трус. От време на време се случва, обаче уискито си остава невредимо, така че щетите не са големи.

Патрик се оказа само наполовина прав. Щетите в Йерусалим наистина бяха нищожни, ала една скала сред варовиковите хълмове в Кумран, която не беше помръдвала от близо две хиляди години, се премести съвсем мъничко. Това движение в крайна сметка щеше да окаже далеч по-голямо влияние от всяко друго земетресение.

— Според теб каква е вероятността тук да се установи мир, Йоси? — попита Джовани.

Евреинът поклати глава.

— При този режим ли? Съвсем малка. Нито сегашното израелско правителство, нито палестинската автономия на Ясер Арафат са способни да донесат мир на тази страна. Нито са готови на компромиси. Нужни са две съвсем нови правителства и много по-широко участие на международната общност, за да се сложи край на убийствата.

— Някога мислил ли си да се кандидатираш за премиер?

Йоси се усмихна.

— Всъщност мислех да създам нова партия, която да има една-единствена революционна основа — мирът. Сигурно ще са нужни години, за да съберем необходимата подкрепа, обаче си струва да опитаме. Защо питаш?

— Защото искам да те запозная с един човек. Палестинец, който споделя твоите възгледи. Той е наясно, че ще бъде много трудно да постигне компромис, но също като теб вярва, че обикновеният човек няма по-голямо желание от това да живее нормално.

— Кой е този човек?

— Ахмед Сартави, имамът в моето село. Сигурен съм, че ще ти бъде приятно да си поговорите.

— С Мариан още поддържаме малката си вила в Акра. Какво ще кажеш двамата с Ахмед да ни дойдете на гости през уикенда?

— Джовани навярно няма да има време за това — намеси се Патрик. — Преди да дойдеш, тъкмо му съобщавах, че папата е научил за службата му тук и иска да използва способностите му във Ватикана.

— Съмнявам се, че ще го повикат преди следващия уикенд — настоя Йоси. — Ще се опитам да го организирам.

Сякаш по даден знак, телефонът на бюрото на Патрик зазвъня.

— Патрик О’Хара. Джулио. — Епископът затисна слушалката с шепа и прошепна: — Джулио Леоне, личният секретар на Il Papa.

— Каква държавна криза във Ватикана те кара да ми звъниш по това време? — попита той. — Нима най-после ще ме направят кардинал? Може би папски нунций в Париж? — На лицето му се изписа дяволита усмивка. — Шивачите тук са страшно евтини, Джулио. Още преди години съм си приготвил одеждите и още чакам да ми се обадите. — Ирландецът намигна на своите гости.

— Значи били малко епископите, които знаели арабски, така ли? Все това повтаряш, обаче можеш сам да му го съобщиш, той е тук при мен. — Патрик подаде слушалката на Джовани.

— Не могат да понасят, когато им натривам носовете — рече на Йоси епископът. — Във Ватикана просто нямат чувство за хумор.

— Искаш ли да станеш кардинал?

— Мили боже, не! Освен ако не е някъде, където мога да сторя нещо добро. Във Ватикана играят прекалено много властови игри. Със същия успех бих могъл да стана политик.

Джовани затвори телефона.

— Е? — престори се, че не знае нищо Патрик.

— Папата иска да се върна в Рим. Иска да ме направи епископ — смаяно отвърна младият свещеник.

— Най-после, крайно време беше. Честито, момчето ми! Това си заслужава да му ударим по едно.

— Честито, Джовани, браво! — протегна ръка Йоси.

Джовани бе прекалено изненадан, за да устои на новата атака на Патрик с шишето уиски. Сега наистина разбираше, че са неведоми пътищата Божии.

Неведоми неща се случваха и в една пещера над Кумран, недалеч от Мъртво море — още няколко песъчинки се процедиха през цепнатината в една скала.