Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (52)

51.

Рим

— Успех, Ваше Високопреосвещенство — пожела Виторио на Джовани и му подаде куфарчето от задната седалка на стария фиат.

Джовани се усмихна.

— Има една стара поговорка, приятелю: „Който влиза за папа, излиза кардинал“. Пък и има много други, далеч по-подготвени от мен, и аз не се стремя към този пост. Ще оставим Светия Дух да реши, non è vero?

Той отключи вратата на апартамента си в новата сграда за свещеници, която Йоан Павел II беше поръчал да построят в общежитието „Санта Марта“ на територията на Ватикана, и остави куфарчето си. После седна на малкото бюро да почете от молитвеника си и се поразходи в тихата вечер. Съвсем скоро нямаше да има такава свобода. Всички кардинали щяха да бъдат заключени от външния свят, докато изберат нов понтифик. Докато крачеше в многовековния парк, Джовани потъна в разговор със Светия Дух, молейки за напътствие — той и другите кардинали да изберат папа по Негов избор, може би някой като Йоан XXIII, народен човек, способен да се пребори със злополучията и заблудите на една Църква, която Джовани искрено обичаше. Промяната нямаше да настъпи толкова лесно в тази Църква, от векове обвързана с догми от хора, които бяха поставяли собствената си политика и власт над правдата и истинското послание на Христа. Щом бъдеше разгласена, правдата щеше да се превърне във факел, от който цивилизацията така отчаяно се нуждаеше. Когато всичко това приключеше, помисли си той, откровенията в свитъка Омега може би щяха да постигнат онова, което не беше успял Йоан XXIII.

Още щом от Ватикана съобщиха за смъртта на папа Йоан Павел II, Том официално поиска да отразява събитията в Рим. В деня след най-голямото погребение, на което беше свидетелствал светът, умореният Том Шуайкър отново се приготвяше за поредното включване на живо.

— Включваме Рим, откъдето Том Шуайкър ще сподели мислите си за папския конклав, който ще избере наследник на третия по продължителност управлявал понтифик в историята на папството.

— Добър вечер, Джералдин. Управлението на покойния папа беше дълго, макар и доста противоречиво. Репортажите за кончината на папата изобилстват от похвали за Йоан Павел и досега само неколцина журналисти проявиха готовност да споменат за някакви недоволства.

— Тъмната страна, а, Том?

Кореспондентът утвърдително кимна.

— Така ми се струва. През деветте дни на траур за този папа шейсет хиляди африканци ще умрат от СПИН, тъй като Ватиканът поддържаше абсурдната представа, че презервативите причиняват тази болест. Ежедневно умират шест хиляди и петстотин души и можете да си представите какво е мнението за тази догма на някои от медицинските екипи, борещи се с болестта.

— Другият проблем е безбрачието, нали така?

— Абсолютно. Особено когато през първите хиляда години от съществуването на Църквата католическите свещеници са били щастливо женени. И естествено — прибави Том, като се опитваше да скрие горчивината в гласа си, — този папа не стори почти нищо, за да се пребори с рака на педофилията в редиците на свещеничеството. Направи се нещо едва когато медийното отразяване на насилието срещу деца в Бостън достигна своята кулминация. И даже тогава кардиналът, който беше принуден да се оттегли, получи висок пост и просторен апартамент тук, в Рим, и участва в една от месите за покойния папа, затова е трудно да повярваме, че педофилията сериозно смущава Ватикана.

— Има ли вероятност това да се промени с новия папа, Том?

— Като се има предвид, че този папа е ръкоположил повече кардинали от който и да е негов предшественик, мнозина предполагат, че следващият понтифик ще бъде кардинал като него, навярно още по-консервативен.

— Италианец ли?

— Трудно може да се предвиди, въпреки че един от най-вероятните кандидати определено е сегашният държавен секретар Лоренцо Петрони. Консервативен хардлайнер, който не е голям почитател на Втория ватикански събор.

— Той има ли достатъчно гласове, Том?

— Според доктрината изборът се извършва от Светия Дух, а не от колегията на кардиналите. Кардиналите са сто деветдесет и четирима, само сто и седемнайсет от които са под осемдесет и могат да бъдат избирани. Само двайсет и трима от тях са италианци. За да бъде избран италианец, той ще трябва да получи значителна част от техните гласове и гласовете на останалите от европейския блок, както и от още два блока, например африканския и централно- или южноамериканския. По време на конклава нито един кардинал няма право да излиза или да поддържа контакт с външния свят и всички телефони са изключени, освен един в стаята на шамбелана, който може да се използва в извънредни случаи. Дори прозорците са запечатани.

— Някакви неочаквани претенденти, Том?

— Според някои е време да имаме папа от Третия свят и наистина има един-двама изтъкнати кандидати, въпреки че изборът им сигурно ще бъде възпрепятстван от консерваторите. Има един друг италианец, чието име може би ще започне да се спряга, Джовани Донели, сегашният патриарх на Венеция. Той е много прогресивен и ще се хареса на либералите, обаче консерваторите най-вероятно категорично ще се противопоставят на избора му.

— И ако не успеят да се разберат?

— Това вече се е случвало в миналото, но преди да почине, папа Йоан Павел Втори въведе нов принцип. Ако никой кандидат не получи две трети от гласовете и ако продължи така до тридесетото гласуване, новият папа може да бъде избран с обикновено мнозинство.

— Това беше Том Шуайкър, нашият кореспондент от папския конклав в Рим. А сега към новините в страната…

Лоренцо Петрони даваше пищен прием за италианския и африканския блок в разкошния си апартамент отвъд Тибър, третия пореден прием за също толкова вечери. Плановете му се развиваха отлично. Последният препис на свитъка Омега беше заключен на сигурно място в специално помещение в Тайния архив или поне така си мислеше и Феличи продължаваше да е убеден, че в края на краищата и жената, и журналистът ще бъдат очистени. Петрони се грееше на сиянието на своето неизбежно могъщество. Въпреки че Донели се бе спасил от бомбения атентат в Йерусалим, държавният секретар вярваше, че с помощта на малтийския рицар в Ню Йорк ключовете на св. Петър ще станат негови, а щом се озовяха в джоба му, това щеше да сложи край на всякакви разследвания на Ватиканската банка. На другата вечер щеше да е ред на старите кардинали. Той щеше да използва събирането, за да признае уникалния принос на осемдесетгодишните към Светата църква. Ласкателството винаги помагаше.

— Естествено новият избирателен правилник на папата повдига някои интересни възможности, Агостино — любезно се обърна Петрони към кардинала на Луанда, Да Силва.

— Имаш ли предвид кандидат, Лоренцо?

— Изключително силен, Агостино, и въпреки че има множество подходящи африкански кандидати, моментът за това сигурно ще е следващия път. Но ние се нуждаем от кандидат, който да подкрепи каузата на Църквата в Африка, а на него ще му трябва добър държавен секретар. Като теб, Агостино. Шампанско? — Лоренцо Петрони стисна ръката на кардинал Да Силва и продължи към следващия си гост, кардинал Фиорели от италианския блок.

— Много се радвам да те видя, Виторио? Come stai?

— Molto bene, grazie. Ти за кого си, Лоренцо? — попита Виторио, по-наясно с политиката на конклава.

— Не бива да обсъждаме този въпрос и папата свърши прекрасна работа, но ще се радвам, ако за Църквата пак се грижи италианец. Човек, който може да подкрепи проверените и изпитани ценности.

Кардинал Фиорели се усмихна.

— Кого имаш предвид, Лоренцо?

— Никого конкретно, но избраникът трябва да има държавен секретар като теб, Виторио. Трудно е да се намери подходящ човек за този пост и малцина притежават твоите способности. Шампанско?

Докато слънцето залязваше над Тибър и Джовани се разхождаше във ватиканските градини и разговаряше със Светия Дух, кардинал Петрони пристъпи към следващия си гост, архиепископа на Париж.

— Естествено, новият избирателен правилник на папата, Жан-Пиер…

Ню Йорк

— Една минута, Джералдин.

Водещата на Си Си Ен зае поза и отпи глътка вода. С огромна изненада тя видя, че към нея се приближава Даниъл Къркпатрик. Материалът беше озаглавен „Гореща новина от Рим“.

— Не можем да излъчим това, Даниъл! — изсъска Джералдин. — В деня преди конклава!

— Двайсет секунди, Джералдин.

— Можем и ще го излъчим — ледено отсече Даниъл Къркпатрик. — Не си ти тази, която взима решенията, освен ако не искаш да намеря друг да чете следващата емисия. И всяка следваща емисия.

— Десет секунди… камера.

В края на емисията Джералдин се обърна към трета камера и призова на помощ целия си професионализъм.

— От Ватикана съобщиха, че е започнало следствие срещу патриарха на Венеция, кардинал Джовани Донели, във връзка с речта му по време на незавършилата мирна церемония в Йерусалим и едно негово обръщение за религията и науката, в което оспорва католическата доктрина за сътворението. Кардинал Донели е смятан от някои за евентуален кандидат за папския престол на тазседмичния конклав в Рим. Говорител на Ватикана заяви, че няма да коментира в подробности следствието до неговото приключване. От Ватикана определиха твърденията на кардинал Донели, че обещанията, дадени от Авраам, може би са били изпълнени, освен от Христос, и от Мохамед, като „безполезни“. Напълно обяснимо е също, че Донели е широко критикуван в Църквата заради подхвърленото от него предизвикателство към Библията с идеята, че животът е възникнал с бактериите в морето. Гледайте следващата ни емисия след един час. — Джералдин се усмихна, но само докато угасна червената лампичка на трета камера.

Йерусалим

— Давид! Това е възмутително! Явно е написано от онзи задник Петрони!

Давид не беше виждал често тази страна на Алегра. Тя дори бе възприела някои от неговите по-цветисти изрази.

— Нарочно го съобщават точно преди да влязат на конклава.

— Мисля, че си права — съгласи се той, — но не съм сигурен, че можем да направим нещо.

Алегра предизвикателно поклати глава. Очите й гневно блестяха. Тя вдигна слушалката и набра номера на Патрик О’Хара. Отговори й сестра Катерина.

— Благодаря, сестро Катерина, ще дойда в осем и половина — разочаровано каза младата жена. — Патрик ще нощува във Витлеем, но ще отида при него утре сутрин. Само че вече ще бъде късно — примирено въздъхна тя. — Конклавът започва утре. Онова копеле Петрони е разчело всичко до минута.

Том Шуайкър се събуди от дълбок сън и се пресегна за мобифона си, но звъненето престана, преди той да успее да отговори. После пак иззвъня. Кой ли иска да говори с мен по това време, сприхаво си помисли репортерът. Сигурно Даниъл Къркпатрик. Том отдавна беше решил, че даже да можеше да проумее тази подробност, Пора най-вероятно е отсъствал от урока по география за часовите пояси.

— Шуайкър — каза той, без да погледне номера на дисплея.

— Извинявайте, че ви безпокоя, господин Шуайкър, но реших, че трябва да чуете това колкото може по-скоро.

Том седна на леглото и се опита да разпознае гласа.

— Кой се обажда?

— Казвам се Ханк Питърсън, господин Шуайкър. Преди да го убият, моят приятел Майк Маккинън ми е пратил един необичаен колет. Отпечатъците върху чашата от уиски бяха отлични и реших, че резултатът може би ще ви заинтересува. Те принадлежат на някой си отец Рори Кортни. В края на петдесетте години лежал за изнасилване в Монтана. В досието му също фигурират няколко случая, в които е бил заподозрян в педофилски престъпления. Не били повдигнати обвинения, въпреки че Католическата църква провела вътрешно разследване под ръководството на някой си епископ Петрони във Ватикана. Скоро след това Кортни изчезнал. Не съм сигурен дали ще ви е от полза, но щом сте били приятел на Майк, това е най-малкото, което мога да сторя. Ако някога дойдете във Вашингтон, обадете ми се.

— Много съм ви задължен и със сигурност ще ви се обадя.

— Копелета! — гневно изруга Том Шуайкър, след като изключи телефона, потвърдил подозренията си за белега.

Епископ Петрони сега беше кардинал и държавен секретар, горчиво си помисли той и си погледна часовника. Два през нощта. Патрик О’Хара сигурно бе единственият човек, на когото можеше да се довери. Репортерът реши да му се обади на другата сутрин.