Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (41)

40.

Йерусалим

Биохимическата лаборатория, която им беше предоставил Еврейският университет, разполагаше с най-новата техника за ДНК анализ.

— Да започваме, учителко — с неустоима усмивка предложи Давид.

— Преди двайсет години нямаше да можем да го направим. — Алегра стоеше пред черна дъска.

Израелецът я бе помолил да му обясни как ДНК анализът ще им помогне да разгадаят тайните на свитъците от Мъртво море.

— ДНК, или дезоксирибонуклеиновата киселина, изглежда така — продължи тя и начерта дълга стъпаловидна спирала на дъската. — Пергаментът от козя кожа, върху който есеите са писали документите си, е толкова стар, че всякаква ДНК се е разложила до такава степен, че веригите са съвсем къси и не са достатъчни за анализ. Но през хиляда деветстотин осемдесет и трета американският биохимик Кари Мълис разработи метода на полимеразна верижна реакция, при който се получават копия на ДНК, за да имаме достатъчно материал за изследване.

— Значи въпреки че фрагментите в куфара не съдържат много ДНК, ти можеш да възпроизведеш още от остатъците, така ли?

— Точно така. И може би няма да е толкова трудно, колкото предполагах отначало. Ако си прав и свитъците са само три — Исая, евангелието от Тома и свитъкът Омега, има вероятност да съществуват само три различни ДНК. И това ще превърне хилядите кошмари в три много по-малки загадки.

— Ако допуснем, че са използвали само три кози кожи — посочи Давид.

Алегра се замисли.

— Даже да намерим четвърта или пета кожа и да успеем да определим от кой свитък произхожда, единствената ни грижа ще бъде дали е част от свитъка Омега. Освен това вече имаме отлично начало, защото разполагаме с ДНК от свитъка Омега — от плика, залепен от вътрешната страна на капака на куфара.

— Лоунърган ще се върне след малко повече от четири месеца, ще ни стигне ли времето? — попита израелецът.

— Тъй като фрагментите са страшно много, ще трябва да прекарваме дълги часове тук, но четири месеца би трябвало да са ни достатъчни. С техниката в лабораторията можем да обработваме едновременно почти четиристотин проби. Това дава близо три милиона основи на ден, а тук става въпрос за количества, които се измерват в пикограмове.

Давид направи измъчена физиономия.

— За да ти дам лаишка представа — усмихна се Алегра, — в една десета от една милионна от литъра човешка слюнка има достатъчно ДНК, за да се определи човешка генетична верига. Следователно не се налага да унищожаваме текста във фрагментите. Трябва ни само микроскопично количество за копиране и анализ на веригите.

Тя му описа стъпка по стъпка целия процес и му обясни, че пробите се охлаждат, за да може отново да се образува двойна спирала и че се добавят ензими, които разчитат веригите и ги уголемяват чрез верижна реакция.

Въпреки че Давид изпълняваше ролята на младши лаборант, всичко това щеше да отнеме време. Време, с което може би не разполагаха.

Майк Маккинън влезе в Подземния бар в момента, в който Том Шуайкър си поръчваше бира.

— Майк! Добре дошъл — поздрави го журналистът и му подаде ръка. — Нека са две бири, благодаря, Абдула.

С бира в ръка двамата мъже се запътиха към едно от свободните сепарета. Не пропуснаха да забележат двете красиви жени, които си приказваха в единия край на бара.

— Хубави крака — озърна се назад Майк. — По кое ли време отварят?

— Не си се променил. А и те като че ли са сами.

— Да се надяваме. Наздраве!

— За твое здраве!

— Имал ли си някакви връзки с ФБР, Майк? — попита Том, след като отпи глътка бира.

— Колкото искаш. Зависи за какво ти трябват.

— Нуждая се от услуга. Трябва да проверя едни пръстови отпечатъци. Подозирам, че са на човек, когото познавах в един свой предишен живот.

— Това не би трябвало да е много трудно — отвърна Майк. — Дай ми ги и ще ги пратя с дипломатическата поща на едно приятелче.

— Мерси, признателен съм ти. Как беше във Вашингтон?

Джорджо Феличи се вмъкна в бара и като се криеше зад една голяма колона, незабелязано се настани в съседното сепаре.

— Точно толкова кофти, колкото си го спомнях — мрачно заяви агентът. — Не съм виждал Управлението в по-лоша форма през всички години, откакто съм на работа в него. Разузнаването вече не е важно за политиците. Багдадските момчета в Пентагона променяха всичко, което им пращах, за да отговаря на решението за атака, което вече бяха взели.

През годините между двамата мъже се бе установило доверие — нещо изключително необикновено между агент от ЦРУ и журналист и също толкова ценно за тях. Том проверяваше сведения, получени от други източници, и получаваше вътрешна информация за това какво става в Управлението. Майк получаваше също толкова стойностни данни от репортера. И двамата нямаха време за егоистични политици, нито пък разкриваха източниците си.

— Малко като британците и техните „четирийсет и пет минути до атаката срещу Хародс“, което се оказало времето, нужно на Саддам да вкара в действие минохвъргачките — ухили се Том. — Военната операция в Ирак беше толкова дебелашка и тромава грешка, че успяхме да избием над сто хиляди цивилни. Повечето иракчани ще се радват да ни видят гърба и ислямските фундаменталисти се кефят максимално — мрачно добави той.

— Гледах репортажа ти за свитъка Омега. Смяташ ли, че има връзка между фундаменталистите в Близкия изток и свитъка? — попита Майк.

Журналистът утвърдително кимна.

— Да, и не само в Близкия изток. Тук има двама математици, които разшифроват библейски ръкописи. Рипс работи върху Тората, а Йоси Кауфман анализира свитъците от Мъртво море и смята, че възходът на ислямския фундаментализъм и свитъкът Омега определено са свързани помежду си.

— Мислиш ли, че тия шифри наистина съществуват?

— Да. Методът се изразява в изолиране на всяка трета или четвърта буква от древния текст, „прескачащ шифър“, както го нарича Рипс. По-рано смятах, че можеш да го приложиш и към речника и да получиш същия резултат, обаче тия момчета не си поплюват и според Кауфман в свитъка Омега е скрито предупреждение, отнасящо се за ислямския фундаментализъм. Има ли нещо ново за онзи руски учен? — попита Том.

— Третяков ли? — Майк поклати глава. — За последно са го видели в Пешавар. Имаме също сведения, че един от главните помощници на Бин Ладен, Абдул Башир, е бил забелязан на афганистанско-пакистанската граница, така че, ако е свързан с Ал Кайда, Третяков спокойно може вече да е в Хиндукуш.

— Башир е голям стратег. Кауфман може да е по-близо до истината, отколкото съзнава — замислено рече Шуайкър.

— Кауфман е човекът, който се кандидатира с нова платформа срещу Шарон и Перес. Как беше… Либерална партия на справедливостта, нали така?

— Точно тя. За политик той е много различен и между нас да си остане, има доста голям шанс неговата Либерална партия на справедливостта да спечели! Подходът на Шарон граничи с бандитизъм и в крайна сметка оная стена, която той построи, ще донесе повече вреда, отколкото полза. Обикновените израелци започват да го проумяват и търсят човек, който да им даде някаква надежда.

Майк кимна с глава.

— Да. Не можеш да изкорениш стотици маслинови горички и да очакваш, че ще спечелиш сърцата и умовете на избирателите. Изборите са скоро, нали?

— Да, в началото на януари. И на палестинския фронт има известна надежда. Ахмед Сартави, който спечели палестинските избори, отлично познава Кауфман и техните мирни планове вече доста са напреднали. Те двамата наистина може да се разберат помежду си. Дори бойните групировки може да отстъпят, ако Кауфман и Сартави се договорят за палестинска държава, макар че не съм прекален оптимист. — Скептичният журналист в Том вече беше виждал всичко това.

— Какво мислиш за вероятността този свитък да бъде намерен? — попита Майк, небрежно връщайки разговора към своята задача.

Шуайкър сви рамене.

— Трудно е да се каже. Синът на Йоси — Давид, е археолог и явно е решил да го открие, както и неговата сътрудничка, доктор Алегра Басети. Преди две седмици ходиха до Кумран. Не знам дали я бива за детектив, обаче на вид тя е зашеметяваща, оня е късметлия.

Майк отиде да поръча още бира. Пътуването си струваше. „Руините“ най-вероятно бяха в Кумран и свитъкът Омега изглеждаше повече от действителен. Ако изиграеше картите си както трябва, тази командировка в Светия град можеше да се окаже още по-ценна, помисли си той.

Двете жени на бара отвърнаха на усмивката му.

— Дълго ли ще останете в Йерусалим? — попита Маккинън.