Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (9)

Трета сцена

 

АНТИГОН

Уверен ли си, че това е точно

Бохемската пустиня?

 

МОРЯКЪТ

                Точно тя е,

но страх ме е, че хвърлили сме котва

в опасен час. Небето въси вежди

и готви буря. Съвестта ми казва,

че боговете мръщят се, защото

не им харесва туй, което вършим!

 

АНТИГОН

Да бъде волята им! Ти върни се

и чакай ме при лодката! Аз няма

да се забавя много.

 

МОРЯКЪТ

                Буря иде.

Недейте се отделя от брега!

Таз местност е навсякъде прочута

със хищните си зверове.

 

АНТИГОН

                        Върви!

 

МОРЯКЪТ

Вървя и радвам се, че друг го върши!

 

АНТИГОН

Ела ми, бедничко! До днес не вярвах,

че духовете могат след смъртта

да бродят по земята. Ако туй

възможно е, то значи твойта майка

видял съм тази нощ; защото сън

не би могъл да бъде толкоз ясен!

Съзрях към мен, люлеейки от горест

главата си, духът й да пристъпва

невероятно тъжен. Не бях виждал

съсъд, тъй пълен с горест и така

красиво носещ я. Във бяла роба,

пред койката, в която аз лежах,

застана тя, трикратно поклони се,

но дъх като пое да проговори,

очите й превърнаха се в два

фонтана бликащи и чак когато

струите им постихнаха, тез думи

изрече тя: „Добри ми Антигоне,

понеже теб съдбата е избрала,

от клетва свързан, пряко свойта воля

палач да си на клетата ми рожба,

запри в Бохемия — във нея има

пустини много, във една от тях

да плаче остави я, сам разплакан;

и тъй като за всички тя ще бъде

загубена навеки, назови я

със името Пердита. Ти самият,

задето изпълняваш злата воля

на моя мъж, при свойта Паулина

не ще се върнеш вече!“ И със писък

превърна се във въздух. Постепенно

съвзел се от уплахата, реших, че

не съм сънувал. (Сънищата, зная,

са глупост.) И макар и суеверно,

ще сторя исканото от духа.

Да, тъй е — Хермиона е била

наказана със смърт и Аполон

желае да оставя туй детенце

(което явно е от Поликсен)

за смърт или живот върху земя,

владяна от баща му… Цвете крехко,

дано ми оцелееш! Ей ги тука

писмото ти и другото, което,

ако рече Фортуна, ще плати

за твоето отглеждане и нещо

за тебе ще остави… Затрещя!

Нещастниче, за майчина простъпка

осъдено на гибел! Не, да плача

не мога, но сърцето ми кърви!

Проклета да е клетвата, която

ме свърза с туй злодейство! Сбогом, рожбо!

Смрачава се все повече. Ще имаш

неласкава приспивна песен, мило!

До днеска не съм виждал небесата

тъй черни денем… Крясък на ловци!

Да бях на кораба!… О, Боже, мечка!

Загубен съм!

 

ОВЧАРЯТ

По-добре щеше да е, човек да няма възрасти от десет до двайсет и три години или пък младите да проспиваха някак промеждутъка, защото през него знаят само да правят деца на момите, да обиждат старците, да крадат и да се бият. На, ей го! Кой освен тези луди глави между деветнайсет и двайсет и две ще тръгне на лов в такова време? Подплашиха ми две от най-ваклите овчици и къде са се запилели те, кой ги знае! Вълкът май ще ги найде преди стопанина им. Ако изобщо ги видя, ще са край брега, да щипят бръшлян. Ще ги потърся натам, дано… Я, какво е това? Господи помилуй, детенце! И какво сладичко! Дали е мъжко, или женско? Да му се ненагледаш! Чудо-бебенце! Ясна е работата: сгазили са лука нейде двама! Аз може и да не съм много учен, но пак мога да позная, че някоя дворцова камериерка е замесена тук!… Под някоя стълба са те майсторили, гълъбче, в килер някой или нейде зад вратата!… И по им е било топло на тези, дето са го правили, горкичкото, отколкото му е на него сега! Ще го прибера — жал ми е за него! Ще почакам да дойде синът ми. Сега му чух гласа. Охо! Охо-о-о!

 

ГЛАМЧО

Уху! Уху-у-у!

 

ОВЧАРЯТ

Я, ти тук ли си бил? Ела насам, ако искаш да видиш едно такова нещо, че да разправяш за него и след като умреш и изгниеш!… Какво ти има, синко?

 

ГЛАМЧО

Видях две такива неща — в морето и на брега!… То и морето — едно море до небето! Между него и свода шило не можеш бодна!

 

ОВЧАРЯТ

И какво? Казвай, да чуем!

 

ГЛАМЧО

Какво ли? Да беше го видял как кипеше, как беснееше, как се блъскаше о брега! Но не е там работата! О, клетниците, как жално крещяха! И ту се виждаха, ту ги няма! И кораба им, и той, ту прободе месеца с мачтата си, ту потъне в пяната, сякаш тапа в бъчва с пиво! А оня, другия, на брега, мечката като му откъсна плешката, да го чуеше само как викаше за помощ и как крещеше, че бил се казвал Антигон и че бил благородник! А пък кораба да беше видял, морето как го глътна като топъл хляб, но преди туй онези нещастници как ревяха и морето как им се подиграваше! И как оня, благородникът, и той, горкият, ревеше, та се късаше и мечката така му се подиграваше, та двамата надреваваха морето и вятъра!

 

ОВЧАРЯТ

Господи помилуй! И кога стана това, синко?

 

ГЛАМЧО

Ей сега! Веднъж не съм мигнал оттогаз! Ония в морето още не са изстинали, а мечката не се е наобядвала наполовина с благородника. Още го ръфа.

 

ОВЧАРЯТ

Как не се случих аз до него — щях да му помогна!

 

ГЛАМЧО

Да беше се случил до кораба и на него щеше да помогнеш, ако имаше милостта ти на какво да стъпне!

 

ОВЧАРЯТ

Лоша работа, лоша работа! Но гледай тука, сине! И прекръсти се! Ти си имал работа с умиращи, пък аз — със новородени! Гледай тук! Я виж, кръщелно покривало на благородниче! Я виж! Гледай, гледай! Вземи го! Развържи го, сине! Я да видим! На мене ми е предсказано, че феите ще ме направят богат. Това детенце те са го откраднали от някоя люлка. Развързвай, ти казвам! Какво има?

 

ГЛАМЧО

Забогатя, татко, на стари години! Ако младежките ти грехове са простени, добри старини ще имаш! Злато, чисто злато!

 

ОВЧАРЯТ

Това е нечисто злато, сине, и може да си покаже рогата! Вземи го и ни дума никому! Бягай вкъщи по прякото! Късмет сме имали, момче! Но за да не се развали нещо, мълчание му е майката! Остави овцете! Тичай, сине, право вкъщи!

 

ГЛАМЧО

Не, ти с детето и златото върви вкъщи, пък аз ще ида да видя дали си е отишла мечката и колко е изяла от благородника. Те, мечките, са стръвни само когато са гладни. Ако е останало нещо от човека, ще го погреба.

 

ОВЧАРЯТ

И добре ще сториш. Ако от това, дето е останало от него, разбереш кой е, що е, повикай ме да го видя!

 

ГЛАМЧО

И още как! Ще ми помогнеш да го заровим.

 

ОВЧАРЯТ

Да, добър ден е тоя за нас, синко, а в такъв ден трябва да вършим добро!