Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Winter’s Tale, 1610–1611 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sir_Ivanhoe (2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Alegria (2012 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети
Събрани съчинения в осем тома
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Коректор: Евгения Владинова
Художник: Петър Добрев
ISBN 954–739–074–0
История
- — Добавяне
Втора сцена
Сицилия. Пред двореца на Леонт.
Влизат Автолик и един Придворен.
АВТОЛИК
А вие — извинете, господине — присъствахте ли на сцената?
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Бях при отварянето на вързопа и чух разказа на стария овчар за това, как го бил намерил; подир което — когато кралете се съвзеха от смайването — на всички нас бе заповядано да напуснем залата. Стори ми се само, че дочух овчаря да казва, че детето било подхвърлено.
АВТОЛИК
Бих се радвал да узная какво ще произлезе от всичко това.
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Аз предавам случката твърде несвързано, но промените, които забелязах у краля и Камило, ги правеха истински образи на Удивлението. Те така се гледаха един друг, че очите им щяха да изскочат от орбитите си! Слово имаше в мълчанието им, говор — в движенията! Сякаш бяха чули, че цял един свят е загинал или се е спасил. Защото, че бяха изумени, това беше явно, но и най-проницателният наблюдател, не знаейки нищо друго, не би могъл да каже дали бяха обладани от радост, или от скръб; несъмнено беше само, че едно от тези две чувства бе стигнало връхната си точка.
Влиза друг Придворен.
Ето един, който може би знае нещо повече. Какво ново, Роджеро?
ВТОРИ ПРИДВОРЕН
Празнични илюминации навред! Предсказанието се сбъдна: дъщерята на краля е намерена! Толкоз невероятни чудеса се струпаха изведнъж, че авторите на балади не могат да насмогнат!
Влиза още един Придворен.
Ето го и домоуправителя на мадам Паулина! Той ще знае повече… Как се развиват нещата, господине? Новината, за която се твърди, че била вярна, тъй прилича на стара приказка, че истинността й е твърде съмнителна… Истина ли е, че кралят е намерил наследницата си?
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Повече от която и да било истина, потвърдена от всички факти! Човек може да се закълне, че е видял с очите си, каквото чува с ушите — толкоз точно съвпадат доказателствата. Наметката на кралица Хермиона; нейната огърлица около вратлето на малкото; писмото с почерка на Антигон, намерено в пеленките; приликата на девойката с покойната кралица; природното й благородство, надвило над низкото й възпитание — всичко това, подкрепено от много други доказателства, сочи с положителност, че тя е дъщерята на краля. Видяхте ли срещата между двамата владетели?
ВТОРИ ПРИДВОРЕН
Не.
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Тогава сте изпуснали зрелище, което не може да се описва с думи — трябва да се види! Да бяхте там, щяхте да наблюдавате как радостните чувства на двамата тъй се увенчаваха взаимно, че сякаш скръбта им плачеше, защото се разделяше с тях завинаги, а радостта им плуваше в сълзи. То беше едно извръщане на очи нагоре, едно простиране на ръце към небето, едни черти, така изменени от вълнението, че двамата можеха да бъдат разпознати по-лесно по дрехите им, отколкото по лицата. Нашият крал, почти побъркал се от радостта, че е намерил дъщеря си, вика, като че ли щастието му се е превърнало в беда: „О, Хермионо! Хермионо!“; после моли за прошка Бохемеца; след туй прегръща зетя си; после пак притиска дъщеря си в обятия и благодари на стария овчар, който стоеше вкаменен и разплакан като разядена от вековете древна статуя на водоскок. Не съм виждал такава среща — пред нея всеки разказ накуцва, всяко описание отпуска ръце!
ВТОРИ ПРИДВОРЕН
А какво е станало с Антигон, който отнесе детето оттук?
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Каквото става в старите приказки, които продължават да се разказват, макар вярата в тях да е отдавна задрямала и никой да не им дава вече ухо: бил разкъсан от мечка. Синът на овчаря бил свидетел на смъртта му, а че той не лъже, се доказва не само от неговото простодушие (което не е малко), но и от някои вещи на Антигон — кърпичка, пръстени, — които мадам Паулина познала.
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
А какво е станало с хората му и с кораба?
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Претърпели крушение пред очите на овчаря в същото време, когато началникът им бил разкъсан, тъй че всички оръдия на жестокия план срещу детето загинали в мига, когато то било спасено. Но, о, каква благородна битка водеха радостта и скръбта в сърцето на моята господарка! Тя ту свеждаше в скръб очи при мисълта за смъртта на съпруга си, ту ги отправяше към небето в благодарност за това, че предсказанието се бе сбъднало. Вдигаше принцесата от земята и я притискаше в обятия, сякаш искаше да я прикове към сърцето си, за да не я загуби втори път!
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Тази сцена е заслужавала наистина публика от крале и принцове, защото от такива е била играна!
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Но между всички трогателни мигове най-силно примами с благородната си стръв очите ми — но изтегли от тях само солена вода — мигът, в който, при разказа за кончината на кралицата и за онова, което я бе причинило — откровено признато от каещия се крал, — забелязах колко дълбоко чутото нарани душата на дъщеря й. Тя редуваше прояви на горест, додето с едно „О, скръб!“ нейните очи, бих казал, „закървиха сълзи“, защото моето сърце заплака с кръв. И най-нечувствителните сред нас побледняха, някои припаднаха, всички потънаха в печал. Ако целият свят можеше да види тази сцена, жалбата би била всемирна!
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Върнаха ли се в двореца?
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Не, принцесата чу, че мадам Паулина пази във вилата си една статуя на майка й, завършена наскоро след многогодишен труд от италианския ваятел Джулио Романо[1], който тъй съвършено подражава на Природата, че ако беше сам вечен и можеше да вдъхва живот в създанията си, би й взел занаята. Неговата Хермиона била тъй прилична на покойната, че — казват — човек можел да се излъже и да я заприказва с надежда за отговор. Всички, изгаряни от нетърпеливата си обич към кралицата, отидоха да видят изваянието и там възнамеряват да вечерят.
ВТОРИ ПРИДВОРЕН
Подозирах, че крие нещо важно, защото от смъртта на кралица Хермиона насам всеки ден по два-три пъти посещаваше вилата си. Да идем ли да прибавим своята радост към общата?
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Кой, имащ право да бъде там, би останал настрана? Всеки миг при тях се ражда ново чудо и да отсъстваме, ще значи, че не щем да се обогатим с преживявания. Да вървим!
Излиза заедно с другите Двама придворни.
АВТОЛИК
Ех, да не носех върху себе си петното на досегашния си живот, сега какъв дъжд от награди щеше да се излее отгоре ми! Аз бях, който откара стареца и сина му на кораба; казах на принца, че съм ги чул да си говорят нещо за вързопа и така нататък, но той друго не виждаше освен овчарската щерка — тогава не знаеше, че е принцеса, — а нея я беше хванала морската болест, пък и той не беше по-добре от нея, защото бурята продължаваше — и така тайната си остана неразкрита. Но все едно, и да ми бяха признали главната заслуга за нейното разкриване, това нямаше да ме издигне много при славата, която съм си спечелил.
Влизат Овчарят и Гламчо.
Ей ги тези, на които сторих добро, без да ща. Цъфнали от щастие и двамата!
ОВЧАРЯТ
Аз други деца, сине, няма да имам, но твоите синове и дъщери ще бъдат благородници по рождение…
ГЛАМЧО
Ха, тъкмо навреме ви срещам, господине! Вие ми отказахте да се биете с мене вчера, защото не съм бил благородник по рождение. Как ви се струват тези дрехи? Кажете сега, че не ги виждате и че не ме признавате за благородник по рождение! Кажете, че тези дрехи не са благороднически по рождение! Кажете ми, че лъжа, хайде! И опитайте се да го докажете, че да ви дам да разберете кой не е благородник по рождение!
АВТОЛИК
Признавам, господине, сега сте благородник по рождение!
ГЛАМЧО
Да, и то от цели четири часа!
ОВЧАРЯТ
Ама и аз, сине!
ГЛАМЧО
Да, и ти!… Но аз съм по-стар благородник по рождение от баща си, защото мене първи синът на краля ме взе за ръката и ме нарече „братко“, а чак после двамата крале нарекоха татко ми „братко“ и после принцът — брат ми — и принцесата — сестра ми — нарекоха татко „татко“! И ние се разплакахме и за първи път проляхме благороднически сълзи!
ОВЧАРЯТ
Ще доживеем, сине, да пролеем още много.
ГЛАМЧО
Да, инак ще бъда голям малък шанс при сегашното ни достанелепие.
АВТОЛИК
Смирено ви моля, господарю, да ми простите всички прегрешения към ваше благородие и да кажете две добри думи за мене пред господаря ми, принца!
ОВЧАРЯТ
Прости му, синко! Трябва да проявяваме благост, щом сме благородници!
ГЛАМЧО
Ще се поправиш ли?
АВТОЛИК
Да, ваше благородие, щом желаете!
ГЛАМЧО
Дай си ръката! Ще се закълна пред принца, че ти си най-честният мъж в цяла Бохемия.
ОВЧАРЯТ
Можеш да го кажеш, сине, но недей се кълна!
ГЛАМЧО
Да не се кълна сега, когато съм благородник? Нека разни там селяни и ратаи да „казват“ така, просто, без нищо. Аз ще се кълна!
ОВЧАРЯТ
Ами ако е невярно, сине?
ГЛАМЧО
Колкото ще да е невярно, истинският благородник пак може да се закълне, щом го прави за приятел! И аз ще се закълна пред принца, че ти си човек на място и че няма да се напиваш вече. Знам, че не си на място и че ще се напиваш, но пак ще се закълна и бих искал да бъдеш човек на място!
АВТОЛИК
Ще бъда според силите си, господарю.
ГЛАМЧО
Да, на всяка цена трябва да докажеш, че си човек на място. И не се ли учудя, ако те видя да се напиваш, без да си станал човек на място, не ми вярвай на думата!… Ха, кралете и принцовете — нашите сродници — отиват да видят портрета на кралицата. Следвай ни — ще те закриляме, бъди спокоен!
Излизат.