Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Winter’s Tale, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Sir_Ivanhoe (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Alegria (2012 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети

Събрани съчинения в осем тома

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Коректор: Евгения Владинова

Художник: Петър Добрев

ISBN 954–739–074–0

История

  1. — Добавяне

Четвърта сцена

Бохемия. В двора пред дома на овчаря.

Влизат Флоризел и Пердита.

 

ФЛОРИЗЕЛ

Това необичайно облекло

изтъква хубостта ти — не овчарка,

а Флора[1] през април! Тоз празник ваш

е сякаш сбор на малки божества,

над който ти царуваш!

 

ПЕРДИТА

                Господарю,

аз нямам право да ви забраня

тез ваши лудории… извинете,

че ги нарекох тъй, но вие, който

сте в погледа на всички, затъмнихте

в тез селски дрехи светлия си сан,

а мен, обикновената овчарка,

облякохте в одежди на богиня.

Ако не бяха всичките трапези

на тоя ден поръсени с безумство,

което като нещо обичайно

преглъща се, пред вас, така облечен,

бих пламнала и паднала в несвяст —

пред огледалото!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Благословено

да е соколчето ми, прелетяло

имота на баща ти!

 

ПЕРДИТА

                Чул ви Зевс,

но разликата между нас ме плаши:

високият ви сан не знае страх,

пък аз треперя, като си помисля,

че може и баща ви като вас

из тез места да мине! Богове,

какво ще каже той, като ви види

във таз премяна, като ценен том,

подвързан евтино? Аз как ще срещна,

нагиздена във тез не мои дрехи,

ужасният му гняв?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Не падай духом!

Безсмъртните, забравяйки за свойта

божественост пред любовта, нерядко

приемали са облик на животни[2]:

вида на бик е взимал и мучал е

сам Юпитер; зеленият Нептун,

превърнал се в овен, е блеял страстно:

а златокъдрестият Аполон

е взимал образ — като мен сега —

на прост овчар. И никое от тези

преображения не е било

извършено за хубост като твойта

и с порив непорочен като моя,

защото в мен дългът е над нагона,

честта ми — над страстта!

 

ПЕРДИТА

                Но тази ваша

решителност ще трябва да отстъпи,

ако се сблъска — както ще се сблъска —

с властта на краля, принце! Или вие

от мен ще се лишите, или аз — от

живота си!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                О, скъпа ми Пердита,

не си разваляй радостния празник,

с тез черни мисли! Твой ако не съм,

не ще ме притежава и баща ми,

защото аз не бих могъл да бъда —

ако не бъда твой — ни свой, ни ничий!

Дори Съдбата да не е съгласна,

от туй не ще отстъпя! Усмихни се

и удави страха си в тази радост

наоколо! Виж, гостите пристигат!

Срещни ги весело, като че ли

дошли са за венчавката, която

със свята клетва сме си обещали

един на друг!

 

ПЕРДИТА

                Фортуно, благосклонна

бъди към нас!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Пристигат, приготви се

така да ги посрещнеш, че от радост

лицата им да лумнат!

 

Влизат Овчарят, Гламчо; с тях — предрешени — Поликсен и Камило; Мопса, Доркас и Слуги.

 

ОВЧАРЯТ

Къде си, дъще? Като беше жива,

стопанката ми — Бог да я прости —

на този ден бе всичко: домакиня,

прислужница, ключарка и готвачка;

посрещне тоя, оня нагласи

и миг за танц и песен ще открадне;

ту в края на трапезата, ту тук,

в средата й, чевръста и засмяна,

с лице във огън, който често-често

гасеше със наздравици към всички

и всеки поотделно!… А пък ти

си сякаш гостенка, а не стопанка

на празника! Стръкни се, покани

тез двама непознати — тъй се свързват

познанства и приятелства! Без свян!

И всички ни с „добре дошли“ приветствай,

за да ти дава стадото и вълна,

и мляко, и приплод!

 

ПЕРДИТА (към Поликсен)

                Добре дошъл,

почтени гостенино!

Към Камило.

                Вие — също!

Баща ми пожела да бъда аз

хазайка на овчарския ни празник…

Подай ми, моля те, цветята, Доркас!

Вземете, господине, тази китка

седефчета и розмарин! Те пазят

цвета си и дъха си цяла зима.

Вземете ги за щастие и спомен

и заповядайте!

 

ПОЛИКСЕН

                Пастирко мила,

добре подбрала си за възрастта ни

таз зимна китка!

 

ПЕРДИТА

                Гостенино драг,

в туй време на годината, когато

е лятото умряло, а не се е

родила още зъзнещата зима,

царуват „незаконните деца на

Природата“ — там разни карамфили

на пръски и петна, които липсват

във селските лехи, — а аз за тях

не ща да търся разсад.

 

ПОЛИКСЕН

                        А защо?

Какво те кара да ги пренебрегваш,

девойче мило?

 

ПЕРДИТА

                Туй, че — както казват —

за тяхната игрива пъстрота

изкуството дял имало наравно

с великата Природа.

 

ПОЛИКСЕН

                И да има,

Природата се подобрява само

щом тя даде ни способ за това

и туй изкуство, със което — казваш —

допълваме Природата, е дело

на същата Природа. Ний успешно

венчаваме присадка благородна

за низък ствол и правим да зачене

от знатна пъпка дивата кора,

ала това изкуство, със което

изменяме Природата, е всъщност

Природа пак!

 

ПЕРДИТА

                Така е.

 

ПОЛИКСЕН

                        И затуй

сади си карамфили и недей ги

нарича „незаконни“!

 

ПЕРДИТА

                Пръст не мръдвам

да бодна във лехата стрък от тях!

Да искам да садя такова чудо,

е все едно, ако се боядисвах,

да искам тоз младеж да пожелае

деца от мен, защото е харесал

боята ми!… Вземете и от тези!

Букет от мента, лавандула, риган

и невен, който ляга си да спи

със слънцето и с него става в сълзи.

Това са все цветенца от средата

на лятото и, мисля, ще подхождат

за хора в средна възраст. Драги гости,

добре дошли!

 

КАМИЛО

                Да бях от твойто стадо,

ей Богу, бих забравил да паса,

за да те гледам!

 

ПЕРДИТА

                О, не дай си, Боже,

тъй щяхте да отслабнете, че после

през януари ветровете щяха

да ви продухат целия!

Към Флоризел.

                        Мой мили,

защо ми липсват пролетни цветя,

подхождащи за свежата ти възраст!…

Тъй както и за вашата, девойки,

понесли върху гранки непорочни

напъпили моминства! Где сте вие,

цветя, които Прозерпина[3] пръсна,

когато влюбеният бог на ада

я грабна в колесницата си; вие,

о, нарциси, предварващи цвъртежа

на мартенските лястовички; вие,

свенливи теменужки, надарени

с дъха на Афродита[4] и с мъха

на клепките Юнонини[5]; и вие,

иглики бледи, вехнещи в моминство,

не зърнали жениха Аполон

във жарката му сила (както често

с момите става!); где сте вий, лалета

вий, кринове, кандилки, перуники?

О, как ми трябват те, венец да свия

за тебе, мили, цял да те обсипя,

мой скъпи!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Като тяло на мъртвец?

 

ПЕРДИТА

Като полянка, гдето Любовта

ще легне и играе! Ако искаш,

и като тяло, само че не мъртво,

а живо и което във прегръдка

ще погреба!… Вземете си цветята!

О, Боже, имам чувство, че играя

кралицата в овчарските забави

на Духовден[6]! Тез чужди дрехи сякаш

променят нрава ми!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                У тебе всичко

е по-добро от другото: говориш —

и аз желая да говориш вечно;

запяваш — и аз искам тъй, със песен,

да пазаруваш, да се молиш Богу,

да даваш милостиня, на слугите

да заповядваш, пеейки; танцуваш —

и искам аз вълна да бъдеш морска,

та само туй да правиш непрестанно,

напред-назад, все тъй! Любима моя,

и най-нищожното, което вършиш,

е толкоз лично твое, че издава

кралицата!

 

ПЕРДИТА

                О, скъпи ми Дорикле,

премного хвалиш ме! Да не личеше

от младостта ти и от тази кръв,

прозираща тъй искрено през нея,

че си пастир, Дорикле, непокварен,

умът ми би ми вдъхнал страх, че ти

нечестно ме ухажваш!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                        Мила моя,

ти имаш основания за страх

не повече, отколкото аз — мисли,

които да те плашат! Успокой се

и дай ръка за танц! Ний двама с теб сме

два гълъба, събрали се веднъж

завинаги!

 

ПЕРДИТА

                Кълна се, че е тъй!

 

ПОЛИКСЕН

Това е най-чаровната девойка

от низък род, която досега

е тъпкала морава! Всяко нещо

във нея и във нейните постъпки

излъхва благородство, по-високо

от тоя дом!

 

КАМИЛО

                Той нещо й говори,

което кара да пламти лика й.

Ей Богу, туй е истинска кралица

на млякото и сиренето!

 

ГЛАМЧО

                        Хайде!

Свирачите!

 

ДОРКАС

                Със Мопса ще се любиш?

Да гризе чесън, за да си подправя

целувките!

 

МОПСА

                Я ти да си мълчиш, че…

 

ГЛАМЧО

Ни дума! Ний сме хора със обноски…

Хей, музика!

 

Танц на овчари и овчарки.

 

ПОЛИКСЕН

Приятелю, кажете: кой е този

млад момък, който в този миг танцува

със дъщеря ви?

 

ОВЧАРЯТ

                Викат му Дорикъл.

Бил имал — казва — пасбища богати;

и аз му вярвам — честен е на вид.

Разправя, че обичал дъщеря ми;

и на това му вярвам — не съм виждал

и месеца тъй дълго да се взира

във езерото, както този момък —

в очите й. Но право да си кажа —

до разлика от половин целувка, —

не мога да отмеря кой кого

обича повече!

 

ПОЛИКСЕН

                Добра е в танца.

 

ОВЧАРЯТ

Във всичко е добра, макар че аз

не бива да си хваля дъщерята.

Но знайте: ако този млад човек

я вземе, ще получи нещо, дето

не го е и сънувал!

 

Влиза Слуга.

 

СЛУГАТА

Господарю, да чуете само пътуващия продавач пред вратата, никога вече няма да тропнете с крак при звук на тъпанче и пискун! Гайда дори няма да ви размърда! Той знае безброй песни и ги пее по-живо, отколкото вие броите пари! Леят се из устата му, сякаш цял живот се е хранил със стихове! Всички са разперили уши да го слушат!

 

ГЛАМЧО

Тъкмо навреме! Нека влезе! Аз душа давам за песни! Хеле като е някоя тъжна случка, а музиката й — весела, а пък друг път, като е някоя ама много закачлива, пък изпята като на умряло!

 

СЛУГАТА

Има песни, казвам ви, за мъже и жени, всекиму по мярка! Намира ти твоята като галантерист — ръкавица! За момите има чудесни песнички и без грубости, както никога! И с такива едни деликатни припеви, като например: „Налегни я, натисни я!“ и където в песента някой цапнат в устата хубостник иска да направи на момата нещо и й пробутва мръсен намек, той кара момата да му отговори съвсем морално: „Ах, недей ме, млади момко, трам, та-ра-ра!“, точно така да го среже като нищо с едно „Ах, недей ме, млади момко, трам, та-ра-ра!“

 

ПОЛИКСЕН

Изглежда, че певеца си го бива.

 

ГЛАМЧО

Честна дума, трябва да е невероятен шегобиец! А има ли и добра стока?

 

СЛУГАТА

Има панделки от всички цветове на дъгата и такива тънки дантели, каквито и най-големите адвокати в Бохемия не могат да изплетат с думи, а у него са на гроси! И всякакви панделки, жартиери, ширити, лен, батиста и още триста! И им пее хвала, сякаш са богове и богини! Ще речете, че ризата, която продава, е ангел небесен, така й възпява буфанчетата и воланчетата!

 

ГЛАМЧО

Доведи го! И нека влезе с песен!

 

ПЕРДИТА

Но кажи му да няма грубости!

 

Слугата излиза.

 

ГЛАМЧО

Понякога у тези търговци, сестрице, има нещо повече, отколкото си представяш.

 

ПЕРДИТА

И отколкото искам да си представя, братко!

 

Влиза Автолик.

 

АВТОЛИК (пее)

        „Бяла като сняг батиста,

        брошки, гривни от мъниста,

        срещу слънце дамски маски,

        ръкавици и дамаски,

        кехлибарени гердани —

        най-модерни, не от лани,

        пудри, червила, браслети,

        гребени, игли, фуркети —

        всичко нужно за жените

        от главата до петите!

        Който мъж от мен не купи,

        милата ще му се цупи!

        Идвайте, търсете, искайте!

        Бийте се, не се натискайте!“

 

ГЛАМЧО

Да не бях влюбен в моята Мопса, стотинка нямаше да вземеш от мене, но понеже съм й роб, ще следва и заробването на някоя панделка и ръкавичка.

 

МОПСА

Беше ми ги обещал за празника, но и сега не е късно.

 

ДОРКАС

И друго ти беше обещал, ако не лъжат хората!

 

МОПСА

Нали на тебе ти уреди сметката! Може и да ти е дал нещо отгоре, дето ще те е срам да му го върнеш!

 

ГЛАМЧО

А бе няма ли повече възпитание сред момите! Вместо да си показват лицата, вдигат си полите до главите! Не можете ли да си ги казвате тия работи, когато доите кравите или в леглото, или край фурната, та сте седнали да си ги съскате пред гостите!… Пак добре, че не крещят!… Трева в звънците и ни дума повече!

 

МОПСА

Аз свърших. Ела, обещал си ми копринена якичка и парфюмирани ръкавици.

 

ГЛАМЧО

Ама нали ти казах, че ме измамиха и обраха по пътя.

 

АВТОЛИК

Наистина, господине, пълно е с мошеници наоколо. Човек трябва да си отваря очите.

 

ГЛАМЧО

Не бой се, драги, тук няма нищо да ти изчезне.

 

АВТОЛИК

Надявам се, господине, защото имам доста ценна стока.

 

ГЛАМЧО

Това тука какво е? Песни ли?

 

МОПСА

Моля ти се, купи ми няколко! Много ги обичам, когато са напечатани, защото тогава е сигурно, че са истински!

 

АВТОЛИК

Ето ви една с много тъжовна музика за това как една жена на лихварин му родила двайсет торби с пари и искала да яде змийски глави и печени жаби!

 

МОПСА

Ама дали е истинска?

 

АВТОЛИК

Гарантирано истинска и случката е станала този месец!

 

ДОРКАС

Не вземам лихварин, та каквото ще да става!

 

АВТОЛИК

Ето и името на жената, която е бабувала при раждането. Госпожа Дрънкинс. И на още пет-шест почтени дами, които са присъствали. Няма да разпространяваме лъжи я?

 

МОПСА

Много ти се моля, купи ми я!

 

ГЛАМЧО

Добре, сложи я настрана и ни покажи още! После ще купим другите неща.

 

АВТОЛИК

Ето ви песента за рибата, която се показала край брега на осемдесети април, сряда, и се издигнала на двайсет и пет хиляди стъпки над водата, след което изпяла тази песен против коравосърдечните моми! Смята се, че тя била жена, която впоследствие се превърнала в студена риба, защото отказала да влезе в интимна връзка с момъка, който я обичал! Песента е много жалостива и крайно достоверна!

 

ДОРКАС

Ама наистина ли?

 

АВТОЛИК

Подписали са се под нея петима съдии и толкова свидетели, че не се побират в сандъка ми!

 

ГЛАМЧО

Задели и нея! Още една!

 

АВТОЛИК

Тази е весела, но много хубава!

 

МОПСА

Да вземем и весела!

 

АВТОЛИК

Отлична е, мога да ви я препоръчам! Пее се по гласа на „Лъгал момък две девойки“. От вашия край на запад няма мома да не я пее! Много се търси, казвам ви!

 

МОПСА

Ние я знаем и двете! На три гласа е. Ако вземете третия глас, ще видите!

 

ДОРКАС

Знам й гласа от цял месец!

 

АВТОЛИК

За мене не се безпокойте! Това ми е занаята. Хайде, почвайте!

 

Пеят.

 

АВТОЛИК

„Хайде, сбогом! Тръгвам вече!

Имам работа далече!

 

ДОРКАС

                А каква?

 

МОПСА

                        Каква?

 

ДОРКАС

Каква?

 

АВТОЛИК

        Лична тайна е това!

 

ДОРКАС

Лична тайна, значи, днес е,

а преди на мене кле се!

 

МОПСА

Не, на мен!

 

ДОРКАС

        На мен!

 

МОПСА

                На мен!

 

АВТОЛИК

Много дни от тоя ден!

 

МОПСА

Где отиваш, пак не каза.

В плевнята или край яза?

 

АВТОЛИК

По любов!

 

ДОРКАС

                Любов?

 

МОПСА

                        Любов?

 

МОПСА и ДОРКАС

О, момински дял суров!“

 

ГЛАМЧО

Ще си я допеем после сами. Баща ми и двамата господа разговарят за нещо важно — да не им пречим! Търговецо, вземи си сандъка и върви след мене!… Ще има по нещо и за двете!… Искаме първокачествена стока, търговецо!… Тръгвай, момите!

 

Излиза заедно с Доркас и Мопса.

 

АВТОЛИК

Ще ти излязат скъпички те!

Пее.

        „Коя търси дантелка?

        Коя иска корделка?

        Бързо тук, мои весели птички!

        Лен, памук и коприна,

        стока модна и фина —

        стига само да има парички,

        че парата е дружка,

        дето вредом се мушка

        и потребното носи на всички!“

 

Излиза.

Влиза Слугата.

 

СЛУГАТА

Господарю, вън чакат трима козари, трима овчари, трима говедари и трима свинари, които са се облекли в кожи, викат, че били сатъри ли, псалтири ли не знам, нещо такова, и че можели да изиграят един танц, за който момите казват, че бил някаква галимантия от скокове, но то е, защото те не участват в него. А те самите казват, че танцът им може би щял да се види грубичък на тези, които обичат само кеглите и тем подобни умствени игри, но на всички други щял да се хареса много.

 

ОВЧАРЯТ

Изгони ги! Не ги щем! И без това имаше доста просташки смехории… Навярно, господине, сме ви досадили с тях?

 

ПОЛИКСЕН

Ще досадите на тези, които искат да ни развлекат. Нека видим танца им.

 

СЛУГАТА

Една от тройките, ваша милост, била танцувала пред краля и най-слабият от тях скачал над дванайсет стъпки и половина!

 

ОВЧАРЯТ

Стига си дрънкал! Щом уважаемите гости желаят, нека влязат! Но бързо!

 

СЛУГАТА

Те са тук отвън, господарю.

 

Излиза.

Танц на сатири.

 

ПОЛИКСЕН (към Овчаря)

… За туй по-късно ще говорим, старче…

Към Камило.

Отидоха премного надалече

и трябва, мисля, да ги разделим.

Какъвто простодушен е…

Към Флоризел.

                Младежо,

какво ти става? Нещо те гнети

и пъди от ума ти радостта.

Когато бях на твоите години

и като теб въртях любов, отрупвах

изгората си с разни дреболийки,

и днес на твое място бих изгребал

съкровищата свилени на този

пътуващ продавач и бих ги пръснал

в краката й. А ти го изпроводи,

не купил нищо. Ако таз девойка

си обясни погрешно туй със липса

на щедрост или чувство, ще изпаднеш

във затруднение… поне ако

държиш на нея.

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Стари господине,

аз знам, че мойта скъпа не цени

подобни дреболии: в туй сърце,

невръчени, но твърдо обещани,

са даровете, чакани от нея!

Към Пердита.

О, нека ти излея свойто чувство

пред този старец, който в младостта си,

личи си, е обичал! Позволи ми

да взема в длан ръката ти, по-бяла

от пух на гълъбица, от усмивка

на черен етиопец, от снега,

пресеян дваж през тънките сита

на северния вятър!…

 

ПОЛИКСЕН

                Както тръгна…

Наистина изящно разкрасява

тоз селски момък нейната ръчица,

красива и без туй… Прощавай, момко,

прекъснах те, а бих желал да чуя

признанието ти!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                И мой свидетел

ще бъдете!

 

ПОЛИКСЕН

                Съседът ми, и той ли?

 

ФЛОРИЗЕЛ

И той, и всички люде по земята!

Самата тя, небето, всичко нека

свидетелства, че ако нявга стана —

и то заслужено — велик владетел

или най-хубав момък, който нявга

е мамел взор, или прославен книжник,

какъвто този свят не е познавал,

а тя не ме обича, това всичко

за мене ще е нищо и аз него

ще обрека на вярна служба ней

или на вярна гибел!

 

ПОЛИКСЕН

                Щедра реч!

 

КАМИЛО

Говореща за искреност.

 

ОВЧАРЯТ

                        Ти, дъще,

какво ще кажеш?

 

ПЕРДИТА

                Татко, аз не мога

тъй умно да говоря и да мисля,

ала по кройката на свойте чувства

аз рязах неговото и повярвах,

че чисто е и то.

 

ОВЧАРЯТ

                Ръцете! Хайде!

Заключено! Вий, гости непознати,

свидетели бъдете: дъщеря си

аз давам му със зестра, не по-малка

от неговия пай!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                О, тази зестра

ще бъдат само нейните достойнства:

аз след смъртта на едного ще имам

богатства, за каквито вие, татко,

не сте дори сънували! Но хайде,

провъзгласете нашия годеж

пред тез свидетели!

 

ОВЧАРЯТ

                Ръката дай си!

Ти — свойта, дъще!…

 

ПОЛИКСЕН

                Чакай малко, момко!

Баща ти жив ли е?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Да, жив. Защо?

 

ПОЛИКСЕН

А знае ли, че се венчаваш?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                        Не.

И няма да узнае.

 

ПОЛИКСЕН

                Според мене

бащата на жениха е пръв гост

на брачната трапеза. Но, прощавай,

навярно твоят станал е негоден

за отговорни работи. Не е ли

от старост изкуфял? Слухът му как е?

А говорът? Навярно разпознава

със мъка хората? Не може вече

да управлява своите имоти?

Отново към леглото прикован е,

за нищо неспособен, освен само

за туй, което вършил е във него

като дете!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Напротив, господине,

малцина са тъй здрави и тъй силни

на неговата възраст!

 

ПОЛИКСЕН

                Щом е тъй,

във бялата брада, която виждаш,

кълна се, ти отнасяш се към него

не твърде по синовному! Ако

е право на сина да си избира

жената сам, то прав е и баща му,

комуто не остава друга радост

освен потомството, да бъде питан

по тоз въпрос.

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Съгласен, господине,

но по причини, за които тука

не мога да говоря, той не трябва

да знае за годежа ми.

 

ПОЛИКСЕН

                Как тъй?

Съветвам те, кажи му!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Не, не бива!

 

ПОЛИКСЕН

Кажи му, слушай мене!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Не, не мога!

 

ОВЧАРЯТ

Кажи му, сине! Няма да се сърди,

щом види твоя избор!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Невъзможно!

Аз моля, пристъпете към годежа.

 

ПОЛИКСЕН (разкрива се)

Към вашата раздяла ще пристъпя,

хлапако луд, когото не желая

да нарека свой син — за принц си ти

премного низък! Скиптърът го чака,

той грабнал гегата!… Ти, старче, жалко

че примката ще ти скъси живота

със седмица най-много!… А на теб,

красива вещице, която явно

си знаела, че има кралска кръв

тоз хапльо тук, с когото ти…

 

ОВЧАРЯТ

                        О, Боже,

сърцето ми!

 

ПОЛИКСЕН

                … въртяла си любов,

аз твоята магьосническа хубост

ще заповядам с тръни да издраскат

и сторят по-невзрачна и от твоя

невзрачен ранг!… А колкото до тебе,

безумецо, ако веднъж въздъхнеш

за туй, че няма как да виждаш вече

таз кукличка (а ний ще се погрижим

да нямаш как!), то знай, ще те лишим

от правото над трона ни и всяка

роднинска връзка с тебе ще зачеркнем

от времената на Девкалион[7]

до наши дни! Помни какво съм казал

и марш в двореца!… Този път, селяко,

макар до гуша в нашата немилост,

ужасния ни удар ще избегнеш…

А ти, магьоснице, добра прилика

за сетния овчар — дори за този,

оказал се (ако не бе кръвта ни)

по-низък и от теб! — ако открехнеш

вратата на коптора си пред него

или го вземеш в своите прегръдки,

добре помни, ще ти измисля смърт,

за теб така ужасна, както ти

за нея ще си крехка!

 

Излиза.

 

ПЕРДИТА

                        И сега,

макар разсипана, кой знае колко

не се уплаших и за малко щях

направо да му кажа във очите,

че слънцето, което осветява

двореца му, лика си не отвръща

от нашата колиба, а еднакво

огрява двете!

Към Флоризел.

                Скъпи господарю,

вървете си! Не ви ли казвах аз,

че тъй ще свърши всичко. Много моля,

помнете сана си. Туй беше сън.

Събудена, не ще играя вече.

Не съм кралица. Ще доя през сълзи

овцете си и толкоз.

 

КАМИЛО

                Как сме, старче —

преди да си умрял, какво ще кажеш?

 

ОВЧАРЯТ

Не знам какво да кажа и да мисля

и страх ме е да вярвам на това,

което знам.

Към Флоризел.

                О, принце, вий убихте

един осемдесет и три годишен

нещастен старец, който досега

надяваше се тихо да заспи

във същото легло, в което нявга

заспа баща му, и да легне в гроба

до честните му кости; а сега

палачът във зебло ще го завие

и хвърли някъде в неосветена,

греховна пръст!… Нещастнице проклета,

която знаела си, че е принц,

и пак си разменила клетва с него!…

Разсипан! О, сега ако умра,

ще значи, че небето ме е чуло!

 

Излиза.

 

ФЛОРИЗЕЛ

Какво ме гледате? Опечален съм,

но не изплашен! Възпрепятстван — да,

но не — отказал се! Стоя на свойто!

Щом спират ме, аз тегля с двойна сила

и крачка не пристъпвам, щом ме дърпат

насила за юздата!

 

КАМИЛО

                Господарю,

вий знаете баща си — той сега

не ще приеме разговор (какъвто

и вие май не щете) и боя се,

че трудно би могъл да изтърпи

присъствието ви. Затуй, додето

гневът му не е стихнал, вий пред него

не се вестявайте!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Не съм и мислил!…

Не сте ли вий Камило?

 

КАМИЛО

                Той самият!

 

ПЕРДИТА

Как често казвах ви, че тъй ще стане,

че новият ми сан ще трае само

додето се разкрие!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Той ще трае

до края на обета ми, а него

потъпча ли, Природата да стъпче

утробата на таз земя със всички

зачатъци във нея! Ободри се!…

Дори без кралство, татко, ще съм крал

на свойте чувства!

 

КАМИЛО

                Бих ви посъветвал…

 

ФЛОРИЗЕЛ

Сърцето си аз имам за съветник!

Ако умът ми иска да го слуша,

ще съм разумен: ако не, разбрало,

че по ще се погажда с лудостта,

то „Идвай!“ ще й викне!

 

КАМИЛО

                        Но това е

греховно отчаяние!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                        Понеже

тъй само аз удържам свойта клетва,

за мен е добродетелност! Камило,

не само за Бохемия и не

за хилядите почести, които

на трона й пожънал бих — за всичко,

което е под слънцето или

недрата земни крият, или пазят

бездънните морета, — знайте — няма

да наруша обета си към свойта

избраница прекрасна! И затуй

аз моля ви — понеже сте отдавна

приятел уважаван на баща ми, —

когато тук не ще ме има вече,

понеже няма да се видя с него,

ръснете върху гневния му пламък

добрите си съвети! А пък аз

ще вляза сам в двуборство със Фортуна

за бъдещето си! Туй само знайте

и съобщете: тръгвам по море

със таз, която ми е запретено

на сушата да имам! Тук наблизо

добрият случай е закотвил кораб,

макар и непригоден за целта.

А где ще ида, нямаме защо

ни вий да го узнавате, ни аз

да ви го казвам.

 

КАМИЛО

                Бих ви искал, принце,

по-гъвкав пред съветите или

по-твърд за изпитните…

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Чуй, Пердита.

Към Камило.

За малко само…

 

Оттегля се с Пердита встрани.

 

КАМИЛО

                Явно че е твърдо

решил да бяга. Хубаво ще бъде,

ако използвам случая, така че

да го спася от гибел и направя

да бъде срещнат с почит и любов,

а пък за себе си да уредя

завръщане в Сицилия при своя

нещастен крал, когото тъй жадувам

да зърна пак.

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Прощавайте, Камило!

От много грижи грубо пренебрегнах

учтивостта.

 

КАМИЛО

                Мой принце, вие, вярвам,

сте чували за скромните услуги,

които аз от обич към баща ви

съм му оказвал?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Предано и честно

си служил и заслужил. За баща ми

са вечен припев твоите дела

и постоянна грижа — те да бъдат

достойно награждавани.

 

КАМИЛО

                        Тогава,

ако благоволите, господарю,

да вярвате, че аз обичам краля

и, значи, покрай него, туй, което

най-близко му е, сиреч вас самия,

последвайте съвета ми, във случай

че планът ви — обмислен и претеглен —

търпи промени! Вярвайте ми, принце,

аз мога бряг да ви посоча, гдето

ще ви посрещнат, както се полага

на сана ви: двор, гдето ще приветстват

любимата ви, от която, виждам,

единствено смъртта — не дай си, Боже! —

ви би разлъчила; край, гдето вие

ще се венчаете, подир което —

със помощта на моите усърдни

старания оттука — ще смекчите

гнева на краля, докато склони

да ви приеме двама.

 

ФЛОРИЗЕЛ

                О, Камило,

нима възможно е подобно чудо?

Ако го сторите, на вас ще вярвам

като на бог!

 

КАМИЛО

                Намислил ли сте вече

в коя страна ще бягате?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                        Не още.

Понеже непредвидена случайност

към бягството ни тласна, ний решихме

да поверим на вятъра случаен

съдбата си и да се понесем

като мушици в буря!

 

КАМИЛО

                Щом е тъй,

добре ме чуйте! Ако вие твърдо

решили сте да бягате оттук,

съветът ми е: взимате посока —

Сицилия! Щом стигнете брега й,

завеждате принцесата си (явно

таз титла я очаква) във двореца

на крал Леонт, облечена във дрехи,

достойни за оназ, която с вас

дели легло. Аз вече си представям

как кралят ви посреща, просълзен,

с разтворени прегръдки; как се моли

от вас за прошка, сякаш че пред него

не вий сте, а баща ви; как целува

ръчицата на новата принцеса

и раздвоявайки се между свойта

жестокост нявгашна и днешна благост,

едната праща в ада и се моли

на другата да расне с бързината

на мисълта!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Но, драги ми Камило,

с какво ще обясня на краля свойто

внезапно посещение?

 

КАМИЛО

                С това, че

при него сте изпратен от баща си

с привет и утешение. За туй,

какво да бъде вашето държане

в беседите ви с краля и за всичко,

което трябва от баща си уж

да съобщите нему (все неща

на двамата и мен известни само),

упътване ще ви напиша точно

и най-подробно, тъй че той дори

за миг да не почувства, че сърцето

на вашия баща не е в гръдта ви

и че не казвате това, което

би казал той.

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Дължа ви крайно много!

Тук има нещо.

 

КАМИЛО

                Да, и по-добро

от туй да се оставите във власт на

моря незнайни, брегове враждебни,

без никаква надежда освен тази,

която хвърляме, за да се вкопчим

в съседната; без вяра, освен само

във котвите, които — и да хванат —

държат моряка, гдето той най-малко

би искал да се бави. Пък ний знаем:

охолството укрепва любовта,

а във несгодите тя вехне бързо

като лицата ни…

 

ПЕРДИТА

                Не вярвам в туй:

нещастието може да съсипе

страните ни, но не да покори

духа във нас!

 

КАМИЛО

                Така ли? Я виж ти!

Ще трябва да измине доста време,

додето втора като вас роди се

в дома на татко ви!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                О, тя, Камило,

е тъй издигната по ум и нрав,

повярвайте ми, както е под нас

по произход!

 

КАМИЛО

                Не мога да скърбя

за туй, че не е учила, защото

май може да даде урок на доста

учители!

 

ПЕРДИТА

                Простете, господине!

Оставям на страните си да кажат:

„Благодаря!“

 

ФЛОРИЗЕЛ

                О, сладка ми Пердита!…

Но ние сме на тръни! Ах, Камило,

спасил баща ми нявга, а сега

избавящ мен, наш лекарю домашни,

кажете ми все пак: какво да правя?

Не съм облечен като кралски син

и тъй не бих могъл да се представя

в Сицилия!

 

КАМИЛО

                За туй не се грижете.

Вий знаете, че моите имоти

са всички там. За вашите костюми

ще се погрижа, както ако вие

играехте пиесата за мен.

И за да бъдете докрай уверен,

че всичко ще е в ред… две думи, моля…

 

Отиват встрани.

Влиза отново Автолик.

 

АВТОЛИК

Ха-ха-ха, каква пуйка е таз госпожа Честност! А мадам Доверчивост — първата й приятелка — и тя е една гъска! Пробутах им всичките си боклуци! Нищо не ми остана, нито един фалшив камък, нито една панделка! Всичко разграбиха: огледалца, кесийки с карамфил[8], брошки, тефтерчета, балади, ножчета, корделки, ръкавици, връзки за обувки, гривни! Едно пръстенче от рог не ми оставиха, една муска, колкото да не къркори от глад чувала зад гърба ми! Натискаха се кой първи да купи, като че ли дрънкулките ми бяха осветени и носеха опрощение на греховете. Благодарение на което моя милост можа да види коя кесия къде лежи и да запомни видяното за лична полза. Оня Гламчо, комуто липсва само едно нещо, за да бъде разумен човек, така лапна по песента за двете моми, че не рачи да си мръдне копитцата, преди да е научил и думите, и музиката й, а това пък привлече към мене цялото стадо. Всичките им чувства се бяха натикали в ушите им! Можех да им измъкна паричките изпод фустите, да им скопя кесиите, да им изпиля, който си ща ключ от връзките — нямаше да чуят, нямаше да усетят: бяха останали без слух, без усет, освен за песента на тоя перко и за голямото нищо в нейното съдържание! Тъй че в това състояние на летаргия успях да задигна или отрежа празничните кесии на повечето от тях. И ако дъртият не беше вдигнал такава олелия за щерка си и сина на краля, та разгони всички чавки наоколо, нямаше да оставя жива нито една от цялата армия кесии! Щях да ги изколя поголовно!

 

Камило, Флоризел и Пердита излизат напред.

 

КАМИЛО

… По този начин моите писма

ще стигнат едновременно със вас

и всяко подозрение на краля

ще бъде изличено.

 

ФЛОРИЗЕЛ

                А писмата,

които до баща ми той ще прати

по ваше настояване?

 

КАМИЛО

                Да, те пък

ще ви сдобрят с баща ви.

 

ПЕРДИТА

                Господине,

благодарим ви! Всяка ваша дума

ни пълни със надежда!

 

КАМИЛО (забелязва Автолик)

                Тоз пък кой е?

Ще го използваме за своя цел.

Щом нещо върши работа, не бива

да бъде пренебрегвано!

 

АВТОЛИК

Ако са ме подслушвали преди малко, въжето не ми мърда!

 

КАМИЛО

Какво ти е, приятелю! Защо трепериш? Никой няма да ти стори зло!

 

АВТОЛИК

Аз съм беден човек, господине!

 

КАМИЛО

Добре де, бъди си такъв! Бедността ти ще оставим и ще ти поискаме само нейната външност. Затова снимай тези одежди без бавене — щом ти го казвам, значи трябва — и ги размени с дрехите на господина! Макар че от сделката той ще е в загуба, на, дръж и нещо в прибавка!

 

АВТОЛИК

Аз съм беден човек, господине!

Настрани.

Знам ви аз кои сте!…

 

КАМИЛО

Побързай, хайде! Господинът е вече почти готов.

 

АВТОЛИК

Сериозно ли говорите, господине?

Настрани.

Подушвам номера им.

 

КАМИЛО

Бързай, казах!

 

АВТОЛИК (настрани)

Капарото ви е във всеки случай сериозно. Но ми е съвестно, господине.

 

КАМИЛО

Сваляй, сваляй!

Флоризел и Автолик разменят дрехите си.

Щастлива господарко — и дано

окажа се пророк със тези думи! —

укрийте се зад оня храст — ей там —

вземете шапката на своя мил,

над вежди нахлупете я, закрийте

лицето си, свалете таз наметка

и променете правдата на свойта

привидност[9], докъдето е възможно,

така че да успеете (понеже

страхувам се от дебнещи очи)

неразпозната да се доберете

до кораба!

 

ПЕРДИТА

                Пиесата май иска

и моето участие?

 

КАМИЛО

                Така е.

Към Флоризел.

Готов ли сте?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Баща ми да ме срещне,

не би познал сина си!

 

КАМИЛО

                Не, без шапка!

Дава шапката му на Пердита.

Вървете с мене!… Ти прощавай, друже!

 

АВТОЛИК

Довиждане, почтени господине!

 

ФЛОРИЗЕЛ

Пердита, как можахме да забравим!…

Ела за малко!…

 

КАМИЛО (настрани)

На краля ще разкрия още днеска

и бягството им, и в коя посока

поели са. Надявам се, че тъй

ще го склоня да тръгнем подир тях,

та пак да зърна своята мечтана

Сицилия!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Бъди със нас, Фортуно!

Да тръгваме към кораба, Камило!

 

КАМИЛО

И колкото по-бърже — по-добре!

 

Излиза заедно с Флоризел и Пердита.

 

АВТОЛИК

Всичко ми е ясно, подушвам го! Остро ухо, бързо око и тънка ръка са необходимост за резача на кесии, но и добрият нос му е нужен, за да намира работа за другите сетива… Явно, дошло е времето за мошениците. Каква размяна и без надбавката! А каква надбавка тепърва ще падне! Личи си, че боговете са благосклонни тази година към нашего брата — където копнеш, извира! На принца не му е чиста работата — бяга от баща си с тази гира на глезена. Само да бях уверен, че би било честна постъпка да го обадя на краля, вече не бих го направил. Но да го скрия, смятам, ще бъде по-голямо мошеничество. Така ще бъда и верен на професията си.

Влизат Гламчо и Овчарят.

Да се скрием! Тук ще падне работа за пъргавия мозък. Всеки ъгъл, дюкян, черква, съдилище, площад с бесилка открива възможности за съобразителния мъж.

 

ГЛАМЧО

Хубава каша си заварил! Няма друго спасение — трябва да кажеш на краля — че не е твоя плът и кръв, а че феите са ти я подхвърлили.

 

ОВЧАРЯТ

Ама като ти казвам!…

 

ГЛАМЧО

Ама аз като ти казвам!…

 

ОВЧАРЯТ

Е, казвай тогава!

 

ГЛАМЧО

Щом като тя не е твоя плът и кръв, значи твоята плът и кръв не е оскърбила краля и, значи, не трябва да бъде наказвана от него. Покажи му нещата, които намерихме на нея; онези, тайните, всички, без тези, дето е отнесла сега със себе си, и тогава законът да върви да пасе!

 

ОВЧАРЯТ

Всичко ще му кажа на краля, всяка думица, да, и всички лудории на сина му, който, ама тъй де, което си е право, не беше честно от негова страна, нито към баща му, нито към мене, да ме прави кралски сват!

 

ГЛАМЧО

То той сват и нагоре щеше да те направи. И тогава кръвта ти кой знай колко щеше да поскъпне на унцията!

 

АВТОЛИК (настрани)

Слушай ги ти, умниците!

 

ОВЧАРЯТ

Добре, да вървим при краля! Ще има да си дърпа брадата, като види какво има в тоя вързоп!

 

АВТОЛИК (настрани)

Дали тези двамата няма да попречат на моя господар да избяга?

 

ГЛАМЧО

Молете се Богу да си е в двореца!

 

АВТОЛИК (настрани)

Макар да съм нечестен по природа, от време на време ми се случва да извърша и честно дело. Да скрием тази маскировка на разносната търговия.

Сваля фалшивата си брада.

Здравейте, селяни, къде сте тръгнали?

 

ОВЧАРЯТ

Към двореца, ако разреши ваше благородие.

 

АВТОЛИК

По каква работа? С кого? Цел на посещението, съдържание на вързопа, местожителство, имена, възраст, имотно състояние, образование и други данни, касаещи въпроса — казвайте!

 

ГЛАМЧО

Ние сме обикновени хорица, господине!

 

АВТОЛИК

Лъжа! Вие сте необикновено груби и обрасли. Не искам да слушам лъжи! Те са разрешени само на търговците, но и на тях, макар често да лъжат нас, военните, ние им плащаме със сечено сребро, а не със сечаща стомана, с която се плаща лъжата, тъй че и те не успяват да ни излъжат.

 

ГЛАМЧО

Вие сам се лъжете, господине, като ни мислите за лъжци.

 

ОВЧАРЯТ

Не сте ли от двора, господине, ако не ви се зловиди?

 

АВТОЛИК

Зловиди или не, от двора съм! Не забелязваш ли дворцовата кройка на тези одеяния? Походката ми не е ли по мярката на двора? Носът ти не подушва ли дворцов парфюм? Не издъхвам ли придворно презрение към твоето нищожество? Или смяташ, че понеже снизхождам да полюбопитствам по твоя въпрос, от това ставам по-малко придворен? Аз съм придворен от главата до петите и мога да помогна или да попреча на твоята работа в двора. Поради което ти заповядвам да ми я разкриеш!

 

ОВЧАРЯТ

Моята работа, господине, е за пред краля.

 

АВТОЛИК

А имаш ли адвокат за пред него?

 

ОВЧАРЯТ

Какво дали имам, господине?

 

ГЛАМЧО

„Адвокат“ е дума за фазан, по придворному! Кажи му, татко, че нямаме!

 

ОВЧАРЯТ

Нямаме, господине! Нито адвокат, нито петел, нито кокошка!

 

АВТОЛИК

О, колко сме щастливи, че сме знатни!

Но би могла Природата да стори

и мен един от тези и затуй

да бъдем снизходителни!

 

ГЛАМЧО

Тоя трябва да е много голям придворен!

 

ОВЧАРЯТ

Дрехите му са богати, ама не ги носи добре!

 

ГЛАМЧО

Нарочно трябва да е. Те колкото по-чудновато се носят, по са важни. Големец ще е, честна дума! Я как си чопли зъбите![10]

 

АВТОЛИК

Този вързоп там, какво има в него? Какво е това ковчеже?

 

ОВЧАРЯТ

В този вързоп и в това ковчеже, господине, има едни тайни работи, които само кралят трябва да узнае, ако успея да говоря с него.

 

АВТОЛИК

Загубено време, дърто.

 

ОВЧАРЯТ

Защо, господине?

 

АВТОЛИК

Защото кралят отсъства от двореца. Замина на разходка с кораб, за да вземе въздух и разведри меланхолията си. Защото, ако ти би бил способен да проумяваш сериозни неща, би знаял, че кралят е дълбоко опечален.

 

ОВЧАРЯТ

Да, така говорят, господине. Защото син му искал да вземе дъщеря на овчар.

 

АВТОЛИК

И ако този овчар не е още в дранголника, би трябвало добре да се крие. Мъченията, които го чакат, биха пречупили гръбнака и смазали духа на великан!

 

ГЛАМЧО

Наистина ли, господине?

 

АВТОЛИК

И не само върху него ще се струпат всички мъки, които може да измисли въображението и да доизостри мъстта — роднините му до петдесета степен ще имат работа с палача. Тъжно, но нужно! Някакъв дъртак, който знае само да свирка по овците и да гледа кочове, ще предлага дъщеря си за върховни почести! Казват, че щял да бъде пребит с камъни, но мен ако питат, тази смърт е лека за него. Да тътри трона ни към кошарата си! За такъв всички смърти са му много малко, най-страшната — твърде мека!

 

ГЛАМЧО

А дали има син тоя старец? Да сте чували нещо, ваше благородие?

 

АВТОЛИК

Имал! И него ще го одерат жив, ще го намажат с мед и ще го сложат върху гнездо на оси. Така ще го държат, докато умре на три четвърти и нещо. Тогава ще го посъживят с ракия или друга силна напитка и както си е сочен и кървав, ще го облегнат през най-горещия ден според календара на една тухлена стена да се пече и така ще го държат с лице към юг, да гледа слънцето, додето мухите го подуят до смърт… Но какво сме седнали да говорим за някакви подли изменници, на чиито мъки би трябвало да се радваме предвид чудовищното им престъпление? Я ми кажете вие, тъй като ми се виждате честни прости хорица, защо ви трябва кралят? Ако намерите начин да ми окажете уважение, ще ви заведа на кораба, ще ви представя на негово величество и мога да му прошепна нещо във ваша полза. Ако някой от кралските приближени може да ви свърши работата — ето го тук!

 

ГЛАМЧО

Има голяма власт, изглежда! Дай му злато, татко! Властта е страшна мечка, но често се води за златна халка. Покажи вътрешното на кесията си на външното на ръката му и толкоз! Спомни си какво каза — живи одрани!

 

ОВЧАРЯТ

Ако бъдете тъй добър да се заемете с работата ни, господине, ето ви злато, колкото имам у себе си. Ще ви дам още толкоз — тоя момък ще ви го оставя в залог, докато го донеса.

 

АВТОЛИК

След като свърша обещаното?

 

ОВЧАРЯТ

Да.

 

АВТОЛИК

От мен да мине! Давай половината!… И ти ли си забъркан в работата?

 

ГЛАМЧО

Донейде, господине. Не пожелавам на никого да бъде в моята кожа, макар че, надявам се, няма да ми я одерат.

 

АВТОЛИК

Не, само сина на овчаря ще го дерат, успокой се! На него му се пада, да служи за пример!

 

ГЛАМЧО (настрани)

Хубаво успокоение!… Трябва да идем при краля и да му разкажем всичко! Да разбере, че тя нито е твоя дъщеря, нито моя сестра — инак лошо ни пише!… Господине, и аз ще ви дам колкото него, като стане работата, а дотогава ще остана с вас за залог.

 

АВТОЛИК

Имам ви доверие. Вървете към брега, нататък, вдясно! Аз ще свърша една малка работа зад храстите и ще ви настигна.

 

ГЛАМЧО

Слава Богу, че го срещнахме тоя човек! Ей, провървя ни, тате!

 

ОВЧАРЯТ

Да вървим, гдето ни каза! Небето ни го е изпратило!

 

Излиза заедно с Гламчо.

 

АВТОЛИК

Виждам, че и да имах намерение да ставам честен човек, пак Фортуна не би ми го позволила — ей я, сама ми тика плячката в ръцете! Мога да ударя два заека едновременно — да обера тези двама и да окажа услуга на господаря си, принца, която, знам ли, може да ми помогне да се издигна. Ще ги закарам на кораба, тази двойка глупаци, тези две слепи къртици! Ако той реши, че жалбата им до краля не го засяга и ги свали на брега, най-много да ме нарече мошеник, задето съм се престарал, а тази титла няма да ме уплаши, брониран съм срещу нея и срама, който я придружава. Ще му ги закарам аз — може да има хляб в тази работа.

 

Излиза.

Бележки

[1] Флора (мит.) — италийска богиня на цветята, младостта и удоволствията.

[2] „… безсмъртните… приемали са облик на животни…“ (мит.) — в случая става дума за Зевс, който се преобразил в бик, за да открадне Европа; за Нептун, който добил от превърнатата в овца Теофана агнето със златното руно; и по-нататък — за Аполон, който служил като овчар при тесалийския цар Адмет и му помогнал да се ожени за дъщерята на цар Пелий — Алкестида.

[3] Прозерпина (мит.) — владетелка на подземното царство и богиня на плодородието. Дъщеря на Зевс и Деметра. Според легендата веднъж, като брала цветя, била грабната и отвлечена под земята от Аид, бог на подземното царство.

[4] Афродита (мит.) — Венера.

[5] „… клепките Юнонини…“ (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

[6] „… играя кралицата на Духовден…“ — на Света Троица в Шекспирова Англия се празнували традиционни народни игри, на които се избирали крал и кралица.

[7] Девкалион (мит.) — образ от гръцката митология, успореден на библейския Ной. Царят на Фтия — Девкалион, и жена му Пира били смятани в древността за родоначалници на човечеството, защото единствени се били спасили — на нарочно построен кораб, който ги извел невредими на планината Парнас — от потопа, изпратен от Зевс.

[8] „… кесийки с карамфил…“ — във времето на големите пътешествия са били модни т.нар. помандери — топчици от плат, съдържащи карамфил и други миризми от екзотичен произход, които се носели на кръста или на врата.

[9] „… правдата на свойта привидност…“ — т.е. лицето си. Модна за литературата от Шекспирово време изисканост, свързана с честата у автора тема за лъжовността на външния образ у човека.

[10] „… я как си чопли зъбите.“ — по Шекспирово време откритото чистене на зъбите било признак на добро възпитание; по едно време зъбочистките дори се носели като украса на шапките.