Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Winter’s Tale, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Sir_Ivanhoe (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Alegria (2012 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети

Събрани съчинения в осем тома

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Коректор: Евгения Владинова

Художник: Петър Добрев

ISBN 954–739–074–0

История

  1. — Добавяне

Пето действие

Първа сцена

Сицилия. В двореца на Леонт.

Влизат Леонт, Клеомен, Дион, Паулина и Слуги.

 

КЛЕОМЕН

Достатъчно се каяхте, кралю!

Скръбта ви беше скръб на свят човек —

какъвто и грехът ви да е бил,

той вече е изкупен и дори

платен със нещо в повече! Вземете

за пример небесата: както те

простили са ви вече, и вий също

простете си, кралю!

 

ЛЕОНТ

                Додето помня

за нея и за нейната невинност,

не мога да забравя колко грозни

обиди й нанесох и как с тях

престола си оставих без наследник,

а себе си лиших немилостиво

от най-добрата спътница, в която

мъж влагал е надежди!

 

ПАУЛИНА

                Точно тъй!

Да бяхте се оженили за всички

жени на тоя свят или от тях

в една-единствена да бяхте сбрали

доброто само, пак оназ, която

убихте, господарю, би била

далеч над нея!

 

ЛЕОНТ

                Права си… „Убихте!“

Така е: аз убих я. Но жестоко

рани ме ти със тази своя дума!

В устата ти е тя горчива, както

във мисълта ми. Моля те, недей я

повтаря често!

 

КЛЕОМЕН

                Или по-добре

изобщо никога! Безбройни други

по щяха да подхождат на момента

и на сърцето ви.

 

ПАУЛИНА

                Защото вий сте

от тези, дето искат да го вмъкнат

във втори брак!

 

ДИОН

                Тоз, който туй не иска,

не мисли за страната ни, нехае

дали ще види името на краля

опазено в потомство, недовижда

опасността, която би могла

при липса на наследник да заплаши

държавата и да погълне всички

бездейни зрители! Нима не е

благочестиво да ни радва туй, че

покойната кралица е във рая?

А щом е тъй, защо да бъде грешно

за днешно щастие и бъдна полза

да одарим съпружеското ложе

на негово величество със нова —

достойна пак — съпруга?

 

ПАУЛИНА

                Няма друга,

достойна като нея! Освен туй

вий знаете, тез горе не оставят

несбъднато, каквото са решили,

а словото на Аполон гласеше —

или оракулът му каза друго? —

че крал Леонт ще бъде без наследник,

преди загубеното му детенце

да се намери. А да стане туй,

ще бъде чудо, както Антигон

при мене да се върне, след като

го зная, че загинал е с детето.

Вий краля ни съветвате да тръгне

срещу всевишните!

Към Леонт.

                Не се плашете —

наследник тронът ви ще си намери!

Как своя завещал е Александър

„на най-достойния“[1] и най-достоен

се е явил?

 

ЛЕОНТ

                Знам, драга Паулино,

че тачиш Хермионината памет.

Да бях те слушал, днеска щях да тъна

в очите й сияещи, да грабя

богатствата на нежните й устни!

 

ПАУЛИНА

И след ограбването по-богати

да ги оставяте!

 

ЛЕОНТ

                Да, равна ней,

знам, друга няма; значи и аз няма

да взема друга. Ако по-добре

към някоя по-лоша отнеса се,

духът й свят, добил отново плът,

ще се яви на сцената, която

ний, грешниците, тъпчем, за да каже:

„А мен защо?…“

 

ПАУЛИНА

                И прав ще е, ако

могъл би да го стори!

 

ЛЕОНТ

                О, ще може

и ще ме тласне да убия тази,

която взел съм!

 

ПАУЛИНА

                Ако бях духът й,

и аз го бих направила. Да, бих ви

запитала: „За тези ли невзрачни

очи си я избрал?“ и след това

раздрала бих слуха ви с тъжен писък:

„Спомни си моите!“

 

ЛЕОНТ

                Звезди, звезди —

така ги помня; а на всички други

са въгленчета мъртви! Успокой се,

не мисля да се женя, Паулино!

 

ПАУЛИНА

А клетва ще дадете ли, че няма

да го направите освен със мое

съгласие?…

 

ЛЕОНТ

                Заклевам се в това!

 

ПАУЛИНА

Вий чухте, господа, и ако трябва,

ще бъдете свидетели!

 

КЛЕОМЕН

                        Мадам,

не е ли твърде…

 

ПАУЛИНА

                … И освен ако

съгледа взорът ви жена, която

ще бъде двойница на Хермиона

във всякоя черта!

 

КЛЕОМЕН

                Мадам!…

 

ПАУЛИНА

                Аз свърших.

Но ако моят господар поиска

все пак да се ожени — ако няма

лекарство срещу туй, — то аз ви моля:

на мене възложете да намеря

жена за вас — тя няма да е млада

като покойната, но тъй избрана,

че призракът на първата кралица

се би зарадвал, ако би я зърнал

във вашите прегръдки.

 

ЛЕОНТ

                        Паулино,

ако оженя се, ще бъде само

щом ти ми кажеш!

 

ПАУЛИНА

                А това ще бъде,

когато Хермиона оживее,

ни час по-рано!

 

Влиза Благородник.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Един младеж, представящ се като

сина на Поликсен, принц Флоризел,

със своята принцеса — по-чаровна

от нея не съм виждал! — проси достъп

до вашия престол!

 

ЛЕОНТ

                Невероятно!

Защо не иде, както се изисква

от сана на баща му? Тъй внезапни

и вън от етикета биват само

онези посещения, които

налагат се от нужда или случай.

А кой го придружава?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Малко хора

и главно простолюдие.

 

ЛЕОНТ

                Хм! Странно!

Принцесата му — казвате — е с него?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Да, най-омайващото късче глина,

което е било огряно нявга

от слънчевия лъч!

 

ПАУЛИНА

                О, Хермионо,

тъй както всичко днешно пъчи гръд

пред по-доброто вчерашно, уви,

и твоят гроб ще стане път, по който

ще стъпва нова хубост! Господине,

вий сам възпяхте я — но днес стихът ви

е по-студен и от самата нея.

„Тя равна не е имала и няма

да има нивга!“ — тъй за хубостта й

от вас хвалби на времето струяха,

а днес ни казвате, пресъхнал подло,

че сте видял по-хубава!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                        Госпожо,

простете, но донейде съм забравил

покойната, а тази хубавица,

дарите ли й поглед, ще ви грабне

и говора! Това е дивна хубост,

която, основе ли нова секта,

ще сложи край на всички други вери:

при първи позив всички ще й стават

следовници горещи!

 

ПАУЛИНА

                И жените?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Жените ще обикнат в нея туй, че

по стойност не отстъпва на мъжете;

а пък мъжете — туй, че е жена,

каквато рядко има!

 

ЛЕОНТ

                Клеомене —

и вие с него — доведете госта

до нашите прегръдки!

Клеоман и неколцина Придворни излизат.

                И все пак

така внезапно…

 

ПАУЛИНА

                Ако беше жив

синът ви — този бисер сред децата, —

сега със госта щяха да са двойка

чудесни хубавци! Родени бяха,

аз помня, с месец разлика.

 

ЛЕОНТ

                        Мълчи!

Недей говори! Знаеш, че за мене

умира той отново всеки път,

когато ми го спомнят; а сега

пред гостенина, току-виж, речта ти

навела ме на мисли, от които

човек загубва разум!… Ей ги, идат.

Влизат Флоризел, Пердита, Клеомен и други.

Била е вярна майка ви, о, принце,

към татко ви, щом толкоз отчетливо

го е повторила, когато вас

понесла е! Чертите му, духът му

тъй точно изкопирал сте, че днеска

да бях на двайсет и една година,

нарекъл бих ви „братко“, както нявга

наричах него, и ви бих припомнил

за някоя хлапашка лудория

от нас извършена. Добре дошъл!

Вий — също, хубавице… не, богиньо!

Аз имах нявга син и дъщеря,

които днеска щяха да извикват

възхита като вас, прекрасна двойко,

но ги загубих — о, безумство мое! —

и заедно със тях и обичта

на татко ви, тъй драг за мен, че даже

сред толкоз скръб желая да живея,

за да го зърна пак!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                От него пратен,

пристигнах тук, за да ви донеса

привета, който крал на брат си праща,

когато са във дружба. Да не беше

съпътстващата възрастта му слабост,

той сам измерил би, за да ви зърне,

земите и водите между своя

и вашия престол, защото — както

нарочно нареди ми да ви кажа —

обича вас над всички скиптроносци,

които властват днес!

 

ЛЕОНТ

                О, братко мой,

все тъй великодушен си и злото,

което ти направих, пак разврежда

сърцето ми, а твоята любезност

изтъква само колко бил съм муден

със своята!… Бъди добре дошъл,

тъй както пролетта е за земята,

чудесни момко! Ала как могъл е

да повери такава дивна прелест

на волята на страшния — или

най-малко нелюбезния — Нептун,

за да приветствува един човек,

незаслужаващ мъките й само,

а камо ли живота й?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                        Кралю,

тя дойде с мен от Либия.

 

ЛЕОНТ

                        Страната

на войнствения Смал, чието име

вселявало у всички страх и обич?

 

ФЛОРИЗЕЛ

Оттам, кралю. И точно той със сълзи

доказа при раздялата си с нея,

че негова издънка е. След туй,

за да изпълня бащината воля,

доплавах тук с попътен южен вятър

при вас на гости. Стъпнал на брега ви,

отпратих знатните от свойта свита

направо към Бохемия с поръка

да известят, че връщам се с невяста

от Либия и че благополучно

съм стигнал тук.

 

ЛЕОНТ

                Всевишните дано

пречистят въздуха на моя остров,

додето ни гостувате! Аз нявга

към твоя татко — честен благородник

и праведен човек — извърших грях,

за който, разгневени, боговете

на мен чедата взеха, а баща ти

благословиха с тебе. О, да можех

сега да гледам живи като вас

сина и дъщеря си, щях да бъда

по-друг човек!

 

Влиза Благородник.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Достойни господарю,

вестта ми е на вид невероятна,

но туй, което ще я потвърди,

е тук наблизо: Поликсен Бохемски

чрез мен ви поздравява и ви моли

да задържите неговия син,

защото той, захвърлил сан и дълг,

избягал е от двора на баща си

и от надеждите му със една

овчарска дъщеря!

 

ЛЕОНТ

                Какво говориш?

Къде е Поликсен?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                В града ни! Тук!

От него точно ида! (Аз говоря

несвързано, но туй добре подхожда

на мойто изумление!) Забързан

към вашия дворец — със цел да хване

таз двойка тук навярно, — той се сблъска

случайно със бащата и със брата

на тук присъстващата лъжедама,

напуснали със кораба на принца

страната си.

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Предал ни е Камило!

А честността му беше издържала

на всички бури!

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Можете в лицето

да му го хвърлите — и той е тук

с баща ви, краля!

 

ЛЕОНТ

                Кой е тук? Камило?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Камило, господарю! Той разпитва

сега двамината. За пръв път виждам

нещастници така да се тресат!

Пръстта целуват, лазят на колене,

лъжливо се кълнат при всяка дума!

Ушите си затулил беше кралят

и ги заплашваше с безбройни смърти

преди смъртта им!

 

ПЕРДИТА

                О, мой клети татко!

Небето ни е пратило издайник

и е решило да осуети

съюза ни!

 

ЛЕОНТ

        Венчани ли сте?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                        Не,

и няма май да бъдем, господарю —

звездите ще целунат долините

преди това! Съдбата надиграва

и селяни, и знатни!

 

ЛЕОНТ

                Господине,

наистина ли вашата избрана

е кралска дъщеря?

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Ще стане, щом

венчаем се.

 

ЛЕОНТ

                Аз мисля, че туй „щом“

ще се забави, като гледам как

баща ви бърза! Много съжалявам,

че вий сте охладили обичта му

противно на дълга си и че тази,

която сте избрал, не е богата

със знатност, както с хубост, та законно

да й се радвате!

 

ФЛОРИЗЕЛ

                Любима, смелост!

Макар да ни се струва, че Фортуна,

към нас враждебна, заедно с баща ми

преследва ни, тя няма да сломи

взаимното ни чувство! Господарю,

спомнете си какъв сте бил, когато

дългът ви към старика Време бил е

не по-голям от моя днес, и сгрян

от младите си чувства, наш защитник

станете, моля ви! По ваша просба

баща ми дал би като евтинийка

съкровища.

 

ЛЕОНТ

                Тогаз ще му изпрося

това съкровище, което той

за евтинийка счита.

 

ПАУЛИНА

                Ваша светлост,

окото ви е прекалено младо.

Покойната кралица само месец

преди смъртта си беше по-достойна

за погледа, със който ми се стори,

че гледате сега!

 

ЛЕОНТ

                За нея мислех,

когато гледах тъй… Но аз оставих

молбата ви без отговор. Сега

отивам при баща ви. Ако вие

успял сте да опазите честта си

от свойте пориви, то аз приятел

съм ваш и техен. Тръгвайте със мен!

 

Излизат.

Бележки

[1] „… завещал е Александър на най-достойния…“ — става дума за Александър Македонски, който — според някои летописци — бил завещал с тези думи огромното си царство.