Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (16)

Трета сцена

 

ЛЕОНТ

Достойна и сърдечна Паулино,

каква утеха беше ти за мен!

 

ПАУЛИНА

Върховни господарю мой, каквото

не съм направила, не е било

по липса на желание. Но вие

напълно ми платихте. А това, че

със своя царствен брат и с тази двойка,

приемници на двете ви кралства,

благоволихте да ме посетите

в тоз беден дом, за мене е свръхмилост,

която трудно ще ви изплатя

до гроба си!

 

ЛЕОНТ

                Таз милост носи грижи.

Но ний сме тука, за да видим твойто

изображение на Хермиона.

Разгледахме ти сбирката със радост,

но нийде не съзряхме туй, което

накара скъпата ми дъщеря

да дойде тук: изваяния образ

на майка й.

 

ПАУЛИНА

                Тъй както несравнена

бе тя в живота, несравним е с нищо

и мъртвият й образ — според мене

изкуството във него е над всичко,

което сте видели и което

е дело на човек — затуй го пазя

отделно и на скрито. Той е тука.

Гответе се да видите живота

в тъй живо подражание, каквото

сънят е на смъртта. Сами съдете

така ли е!

        Харесва ми туй ваше

мълчание, което казва ясно,

че силно удивени сте. Все пак

кажете вие първи, господарю:

прилича ли й?

 

ЛЕОНТ

                Туй е тя самата!

О, камък, укори ме, за да кажа,

че ти наистина си Хермиона!

Не, в прошка мълчалива ти на нея

приличаш повече, защото тя

бе нежна и добра като детенце!

Но тези бръчки, драга Паулино,

не си ги спомням. Тя тогава беше

по-млада.

 

ПОЛИКСЕН

        Много по.

 

ПАУЛИНА

                И толкоз по-

изкусен е бил нашият ваятел,

понеже след шестнадесет години

ни я представя, както би била,

да беше жива днес.

 

ЛЕОНТ

                Да беше жива,

сега ми би направила сърцето

щастливо толкоз, колкото нещастно

го прави, тъй, от мрамор. Помня, беше

тъй царствена — но топла, не студена, —

когато я ухажвах първи път!

Срамувам се! Не казва ли тоз камък,

че бил съм аз по-камък и от него?

О, майсторска творба, във съвестта ми

като с магия мойте грехове

ти призоваваш и на дъщеря си

духа отнемаш, сякаш че превръщаш

и нея в статуя!

 

ПЕРДИТА

                О, много моля,

недейте ме нарича суеверна,

ако пред нея падна на колене

за благослов! Кралице, скъпа майко,

завършила живота си, когато

аз почвала съм своя, позволете

ръка да ви целуна!

 

ПАУЛИНА

                Не, недейте!

Боите й отскоро са и още

не са изсъхнали^[1].

 

КАМИЛО

                Кралю, скръбта ви

е прекалено здраво вкоренена,

шестнайсет зими щом не са успели

да я смразят, шестнадесет лета —

да изсушат стъблото й! Таз възраст

дори и радостите стигат рядко,

а скърбите самички се убиват

далеч по-рано!

 

ПОЛИКСЕН

                Позволете, братко,

на този, който станал е причина

за всичко туй, да облекчи скръбта ви

със своя дял от нея!

 

ПАУЛИНА

                Господарю,

да знаех, че така ще ви въздейства

таз моя бедна статуя, ей Богу,

не бих ви я показала!

 

ЛЕОНТ

                        Недей!

Не я закривай, моля те!

 

ПАУЛИНА

                        Не, стига!

От дълго взиране ще си внушите,

че почва да се движи.

 

ЛЕОНТ

                        Остави я!

На място да умра, ако тя вече…

Кой бог я е изваял? Братко, вижте,

не бихте ли си казали, че диша,

че тези сини жилки носят кръв?

 

ПОЛИКСЕН

Върховно майсторство! Като че ли

животът топли устните й!

 

ЛЕОНТ

                        О,

измама на изкуството! Тоз поглед

ме вижда сякаш!

 

ПАУЛИНА

                Скривам я, кралю!

Така прехласнат в нея, вий след малко

ще си помислите, че тя е жива.

 

ЛЕОНТ

О, мила Паулино, остави ме

така да мисля двадесет години!

Не могат никога разумни чувства

да ни дадат върховната наслада

на тази лудост! Остави я тъй!

 

ПАУЛИНА

Разстроих ви, простете, но могла бих

и още повече да ви измъча!

 

ЛЕОНТ

Мъчи ме, Паулино! Тази мъка

вкус има на най-сладката утеха!

Но гледай, виж: от устните й сякаш

излита лъх! Кое длето най-тънко

успяло е от мрамор да извае

дихание? Недейте ми се смя —

ще я целуна!

 

ПАУЛИНА

                Моля ви, кралю!

Червеното от устните й пуска

и вий ще ги размажете, а те

ще ви изцапат. Мога ли да дръпна

завеската?

 

ЛЕОНТ

                След двадесет години!

 

ПЕРДИТА

И аз могла бих да я гледам толкоз!

 

ПАУЛИНА

Тогава или трябва да напуснем

параклиса, или се пригответе

за ново изумление! Аз мога,

ако издържате на чудеса,

да сторя статуята да се движи,

да слезе, да ви хване за ръка.

Но вий ще кажете, че ми помагат

нечисти сили…

 

ЛЕОНТ

                Няма! Направи го!

Каквото стори — ще го гледам с радост,

каквото каже — с радост ще го слушам.

Защото, ако може да се движи,

защо да не приказва?

 

ПАУЛИНА

                Първо трябва

да вярвате. И да стоите мирни.

Които смятат за греховно туй,

което върша, да излязат!

 

ЛЕОНТ

                        Почвай!

Не мърда никой!

 

ПАУЛИНА

                Музико, буди я!…

Слезни и престани да бъдеш камък!

Ела към нас и порази с почуда

онез, които гледат те! Движи се!

Аз гроба си опразнен ще запълня!

На скелета с косата^[2] остави

сковаността си, тъй като от него

животът те откупва!… Тя се движи!…

Не се плашете! Нейните постъпки

без грях ще бъдат, както бе безгрешно

и мойто заклинание!

                До гроба

не я напускайте, защото инак

ще я убиете за втори път!

Вземете й ръката! В младостта й

ухажвахте я вий — нима във зрялост

тя вас ще кани?

 

ЛЕОНТ

                Топла! Тя е топла!

Ако е туй магия, то да бъде

от днес нататък всякоя магия

законна като яденето!

 

ПОЛИКСЕН

                        Вижте,

прегръща го!

 

КАМИЛО

                Увисна на врата му!

Ако е жива, нека проговори!

 

ПОЛИКСЕН

И где живяла е, да ни разправи,

или да каже как си е дошла

от царството на мъртвите!

 

ПАУЛИНА

                        Да бяхте

от другиго узнали, че е жива,

то щяхте да се смеете като

на стара приказка; но тя е жива

по всеки признак, гледайте, макар и

да не говори още! Стойте тъй!

Принцесо, моля ви, коленичете

за майчин благослов! Госпожо, вижте,

Пердита се намери!

 

ХЕРМИОНА

                Богове,

хвърлете взор надолу и излейте

от урните небесни благодат

над мойта дъщеря! О, чедо мое,

кажи ми: как спаси се? Где живя?

Как върна се в двореца на баща си?

Защото знай, че щом от Паулина

научих, че оракулът бил дал

надежда, че си жива, за да видя

развръзката на всичко, аз опазих

живота си.

 

ПАУЛИНА

                По-късно за това!

Че инак всички тука, пожелали

подобни повести, ще развалят

тоз светъл миг! Хванете си ръцете,

щастливци, и взаимно си излейте

душевното ликуване! Пък аз,

гугутка стара, ще намеря някой

изсъхнал клон и сгушена на него,

другаря си изчезнал ще оплаквам,

дорде умра!

 

ЛЕОНТ

                Не, драга Паулино,

ний имаме с теб клетвена спогодба

съпруга и съпруг един на друг

да си намерим. Свойто ти извърши

(макар че как, не знам, защото мъртва

с очите си видях я и напразно

над гроба й безброй молитви казах).

Сега е моят ред. И няма нужда —

понеже зная неговите чувства —

достоен мъж за теб далеч да търся.

Ела, Камило, и вземи ръката

на таз жена, чиито чест и вярност,

навсякъде известни, тук двамина

крале ти приподписват! Е, да тръгнем!

Какво е туй? Вдигни очи към брат ми!

Простете ми, загдето вмъкнах свойто

нечисто подозрение между

безвинните ви погледи!… Тоз момък

е негов син и по небесна воля

сгоден за дъщеря ни… А сега,

води ни, Паулино, нейде, гдето

ще си разкажем кой какво е правил

през толкоз дългия отрязък време,

откак се разделихме. Да вървим!