Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (6)

Трета сцена

 

ЛЕОНТ

Ни ден, ни нощ покой! Това е слабост —

така да продължавам, — само слабост!

Ако причината не беше жива —

или едната нейна половина,

прелюбодейката (защото оня

женкар-порфироносец се измъкна

от обсега на моята ръка

и прицела на мозъка ми, жив

и в безопасност; ала нея мога

да я придърпам с куката) — да кажем,

че тя умре на кладата, навярно

покоят ми поне наполовина

се би възвърнал… Кой е?

 

СЛУГАТА

                Господарю…

 

ЛЕОНТ

Момчето как е?

 

СЛУГАТА

                Спа добре нощес.

Надяват се, че болестта минава.

 

ЛЕОНТ

Личи си благородството във него.

Узнало майчиния си позор,

то взе го върху себе си, закрея,

престана да се храни, сън загуби,

съвсем посърна… Остави ме сам!

Върви, наглеждай го!

                За мъст над оня

не мога и да мисля! Пфу, позор!

Самата тази мисъл връх извръща

и впива се във мене! Той е силен

и във съюз със силни. Ще изчакам

да му узрее времето. Сега

ще отмъстя на нея. Поликсен

и подлият Камило ми се смеят,

шеги си бият с мене, но да мога

до тях да стигна, няма да се смеят

и няма да се смее и онази,

която е в ръцете ми!

 

БЛАГОРОДНИК

                Не може!

 

ПАУЛИНА

Поддържайте ме вместо туй! По-малко

ли ви е страх за нейния живот,

отколкото от неговата ярост?

Една душа, по-пълна с чистота,

отколкото е той — с ревнивост!

 

АНТИГОН

                        Стига!

 

СЛУГА

Таз нощ, госпожо, кралят не е спал

и каза да не пускаме при него.

 

ПАУЛИНА

Не бой се, драги! Аз му нося сън.

Такива като теб — които шарят

край него, същи сенки, и щом той

въздъхне леко, те въздишат тежко, —

такива точно, да, подхранват в него

безсънието му! Аз ида с думи

целителни, правдиви, благочестни,

за да прочистя неговия дух

от болестта, която не му дава

спокойствие!

 

ЛЕОНТ

                Какъв е този шум?

 

ПАУЛИНА

Не шум, а спор за туй кои, кралю,

да бъдат ваши кръстници.

 

ЛЕОНТ

                        Какво?

Да се прогони тази дръзка дама!

Не ти ли заповядах, Антигоне,

да я държиш във къщи си? Аз знаех,

че ще довтаса скоро!

 

АНТИГОН

                Господарю,

предупредих я, че ще я постигне

и вашият, и моят гняв, ако

поиска среща с вас!

 

ЛЕОНТ

                И таз добра.

Нима не можеш да я удържиш?

 

ПАУЛИНА

Могъл би — от безчестие, но не и

от туй да дойда тук, освен ако,

задето честна съм, в затвор ме хвърли,

по примера на краля си!

 

АНТИГОН

                        Сам чухте!

Препусне ли, изпускам й юздите.

И спъване не знае!

 

ПАУЛИНА

                Ваша светлост,

дошла съм тук — и моля ви да бъда

изслушана, защото съм ви вярна

лечителка, съветница, слугиня,

макар такваз по-малко да изглеждам

от не един привидно вам по-близък,

понеже дръзвам да не ви подкрепям

във лошото, — аз ида, казвам, от

добрата ви кралица…

 

ЛЕОНТ

                Ха, добрата!

 

ПАУЛИНА

Добрата, да, добрата, господарю,

и мъж да бях, най-слаб сред всички тук,

в двубой го бих доказала, царю,

чрез Божи съд!

 

ЛЕОНТ

                Махнете я!

 

ПАУЛИНА

                Тоз, който

очите си не жали, да пристъпи!

Сама ще си отида, господарю,

но първо ще изложа свойта просба!

Добрата ни кралица — да, добрата! —

роди ви женско чедо. Туй е то.

Благословете го!

 

ЛЕОНТ

                Вън, дърта сврако!

Махнете я оттука! Марш навън,

лукава сводницо!

 

ПАУЛИНА

                Не съм такава!

Невежа в тез неща съм, както вий сте,

щом тъй ми викате! И честна също

съм толкоз, колкото сте вие луд,

и то ми стига, вярвайте, тъй както

върви светът, за да ме смятат честна!

 

ЛЕОНТ

Изменници! Да се прогони, казах!

Предай й това копеле, дъртако!

Върни й го, нещастнико под чехъл,

петел, кълван от квачката си! Хайде,

подай го това копеле, ти казвам,

на вещицата си!

 

ПАУЛИНА

                Додето жив си,

да са без чест ръцете ти, ако

докоснал го, приемеш, че таз хула

отнася се до нашата принцеса!

 

ЛЕОНТ

Бои се от жена си!

 

ПАУЛИНА

                Бих желала

и вий от своята да се боите —

тогава щяхте да зовете свои

децата си!

 

ЛЕОНТ

                Предателско гнездо!

 

АНТИГОН

Кълна се в Зевса, че не съм предател!

 

ПАУЛИНА

И аз не съм предателка! И никой

от тези тук не е; освен един

предател сам към себе си, защото

опитва се честта си и честта

на своите съпруга, син и чедо

да предаде на хулата, по-остра

от острие на меч, и нивга няма

(понеже няма кой да го застави

при неговата титла!) да изскубне

туй свое убеждение, което

при туй е гнило, колкото дъбът

и камъкът са здрави!

 

ЛЕОНТ

                Мъжкарана

с език разпуснат, който, след като

се справи със мъжа й, се опитва

да шиба мен! Тоз урод не е мой!

От Поликсен го е добила тя!

Махнете го и с майка си да иде

на кладата!

 

ПАУЛИНА

                Детенцето е ваше

и, както има дума, „тъй ви мяза,

че просто жалко!“ Господа, съдете:

макар да му е дребен шрифтът, текстът

е бащиният му — очи, нос, устни,

туй как се мръщи, сладката усмивка,

трапчинките по бузки и брадичка,

ръчицата му, тез пръстенца, нокти,

бащичко същ! Природо, ти, която

изляла си таз рожба, тъй подобна

на който я е зачнал, ако смесваш

и нрава й пак ти, не я обагряй

със жълта мнителност^[1], че току-виж,

и тя втълпи си — като тоз! — че са

от друг децата й!

 

ЛЕОНТ

                Ах, дърта баба!…

Ще те обеся, мухльо, неспособен

да й запреш езика!

 

АНТИГОН

                Обесете

мъжете, неспособни на тоз подвиг,

и радвайте се, ако ви остане

един жив поданик!

 

ЛЕОНТ

                За сетен път,

махнете я!

 

ПАУЛИНА

                Най-злобният съпруг

не би извършил друго!

 

ЛЕОНТ

                Ще те пратя

на кладата!

 

ПАУЛИНА

                И еретик ще бъде

не изгорената, а подпалвачът!

„Тиран“ не искам да ви нарека,

но тази зла неправда към жена ви

без улики, родена от една

зле вързана фантазия, лъх има

на тирания и ще ви посрами

в очите на света, ще ви направи

посмешище пред него!

 

ЛЕОНТ

                        Като крал

на своите васали заповядвам:

махнете я оттук! Тиран да бях,

сега едва ли щеше да е жива!

Такъв ако ме считаше, не би ме

нарекла с това име! Вън оттука!

 

ПАУЛИНА

Излизам! Не ме блъскайте!… Кралю,

това дете е ваша дъщеря!

Грижете се за нея! Небесата

дано дарят я с по-разумен дух!…

Недейте ме докосва! Вий, които

сте тъй добри към неговата лудост,

добро от вас той няма да получи!

От ни един! Добре! Добре! Аз тръгвам!

И сбогом ви!

 

ЛЕОНТ

Изменнико, ти сам си я подучил

да дойде тука! Тази мръвка — моя?

Махнете го! Ти, точно ти, ти, който

го жалиш толкоз много, ще го хвърлиш

във огъня. Ти точно! Отнеси го

и в срок от час да имам вест от тебе —

и с доказателства! — че си го сторил,

или в противен случай ще ти взема

живота заедно със всичко твое!

Ако отказваш ми и се опълчваш

на моя кралски гняв, кажи го тука

и аз със свойте собствени ръце

ще пръсна мозъка на този урод!

Накарал си жена си да го носи —

носи го сам във огъня сега!

 

АНТИГОН

Не съм я карал! Всички тука могат

да потвърдят, че тъй е!

 

БЛАГОРОДНИЦИТЕ

                Ваша светлост,

наистина за нейната намеса

вина той няма!

 

ЛЕОНТ

                Всички сте лъжци!

 

БЛАГОРОДНИК

Кралю, дарете свойте подчинени

със повече доверие! До днеска

ний вярно сме ви служили и молим

в отплата за немалкото услуги —

и минали, и бъдни — да смекчите

ужасната си заповед, чиято

свирепост несъмнено ще докара

зли следствия! На колене ви молим!

 

ЛЕОНТ

За вас, изглежда, съм перце, което

лети, където вятърът го духне?

Нима желаете да доживея,

туй уродче да ме нарича „татко“?

По-хубаво сега да изгори,

отколкото тогаз да го проклинам!…

Но тъй да е! Ще го оставя живо!

Макар че и така… Ела насам, ти!

Ти, който с кудкудячката си толкоз

усилия положи да опазиш

туй копеле — защото клетва давам,

че то е копеле! — кажи, какво

направил би, за да спасиш живота

на тази мръвка?

 

АНТИГОН

                Всичко, господарю,

което възрастта ми позволи

и повели честта: най-малко дал бих

кръвта, която още ми остава,

за да спася невинното! Да, всичко,

което е възможно, бих направил!

 

ЛЕОНТ

Това ще е възможно. Закълни се

пред меча ми, че ще изпълниш всичко,

което заповядам ти!

 

АНТИГОН

                Кълна се!

 

ЛЕОНТ

Помни и изпълнявай! И пази се:

дори и най-нищожният ти пропуск

ще означава смърт за теб и твойта

съпруга хлевоуста, на която

прощавам днес! Като на свой васал

ти заповядваме да отнесеш

без бавене туй женско изтърсаче

във някое пустинно място, вън

от нашите владения, и там

само да го оставиш, без защита,

подвластно на стихиите! То плод е

на чужденец случаен и ний с право,

под страх за твойто тяло и душа,

нареждаме ти да го отнесеш

на чуждо място, гдето пак случайност

ще каже дали трябва да живее,

или умре! Вдигни го и върви!

 

АНТИГОН

Заклевам се, кралю, ще го извърша,

макар смъртта внезапна да е милост

пред туй помилване! Ела, детенце!

Ела ми тук! Дано небесна мощ

накара гарваните и орлите

бавачи да ти станат! Вълци, мечки

забравяли са своята свирепост

и вършили подобни добрини.

На вас, кралю, желая дни по-светли,

отколкото заслужихте си днес!

А теб да те закрилят небесата,

създанийце злочесто, тъй жестоко

обречено на гибел!

 

ЛЕОНТ

                Ще ме карат

да храня чуждо семе!

 

СЛУГАТА

                Ваша светлост,

пристигнаха току-що новини

от тез, които пратихте да питат

оракула. Дион и Клеомен

са слезли на брега благополучно

от кораба, откарал ги до Делфос,

и бързат за насам.

 

БЛАГОРОДНИК

                Това е просто

невероятна бързина!

 

ЛЕОНТ

                Така е.

Сега сме двадесет и трети ден,

откак заминаха, и тази скорост

е явен знак, че Аполон желае

да ни яви ответа си веднага.

Затуй по-бързо свикайте съда,

пред който ние ще изобличим

невярната кралица: тя открито

от нас бе обвинена и ще трябва

да бъде съдена в открит процес…

Додето жива е, товар ще тегне

на туй сърце… Вървете и мислете

над нашата повеля!