Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (4)

Първа сцена

 

ХЕРМИОНА

Вземете го за малко! Много луд е —

не се търпи!

 

ПЪРВА ДАМА

                Елате, сладки принце!

Какво да си измислим за игра?

 

МАМИЛИЙ

Не искам с вас.

 

ПЪРВА ДАМА

                Защо, мой сладки принце?

 

МАМИЛИЙ

Защото ме целувате и с мене

говорите, като че ли съм малък!…

Вас повече обичам.

 

ВТОРА ДАМА

                        А защо?

 

МАМИЛИЙ

Така. Във всеки случай не защото

по-черни са ви веждите, макар че

на някои жени по-черни вежди

стоят добре, ако са начертани

със тъничко перо и в полукръг.

 

ВТОРА ДАМА

Отде сте го научили това?

 

МАМИЛИЙ

От женските лица… А ваште вежди

естествено какви са?

 

ПЪРВА ДАМА

                Сини, принце.

 

МАМИЛИЙ

Шегувате се. Зная една дама

със синкав нос, но веждите й имат

съвсем друг цвят.

 

ПЪРВА ДАМА

                Поглезвате се, принце,

но майка ви, кралицата, тез дни

ще ни зарадва с нова чудна рожба.

Тогава ще играете със нас,

когато ний ви искаме.

 

ВТОРА ДАМА

                        Да, тя

е доста наедряла. Дано Господ

даде й леко раждане.

 

ХЕРМИОНА

                        Вий там

какво го учите?… Ела при мене!

Гушни се тука! Искам да ми кажеш

една чудесна приказка!

 

МАМИЛИЙ

                        Каква?

Аз мога — весела и мога — тъжна.

 

ХЕРМИОНА

Не, много весела.

 

МАМИЛИЙ

                За зимно време

подхождат тъжни приказки. Аз зная

една за духове, ужасно страшна!

 

ХЕРМИОНА

Добре тогава. Разкажи ми нея.

По-близичко ела! Да видим как

ще ме накараш да се разтреперя

със свойта приказка. Ти много страшно

разказваш, знам!

 

МАМИЛИЙ

                Един човек живеел…

 

ХЕРМИОНА

Не, седнал! Ха така! Сега те слушам.

 

МАМИЛИЙ

… край гробищата… Ще я казвам тихо,

не искам тез бъбривки да я чуят!

 

ХЕРМИОНА

Тогава прошепни ми я в ухото!

Започвай, хайде!…

 

ЛЕОНТ

… Със свитата си? И Камило с тях?

 

БЛАГОРОДНИК

Зад боровете, край брега, ги срещнах.

За пръв път виждам хора тъй да бързат.

Със поглед проследих ги, господарю,

до корабите им.

 

ЛЕОНТ

                А, слава Богу,

че имам проницателност и разум!

Но, ах, да бях ги нямал! Бога славя

за своето проклятие! Когато

във чашата ни се удави паяк

и ний не забележим, преспокойно

от нея пием, без да се усетим

отровени, но ако някой друг

посочи ни гадината във нея,

от гърчове червата си дори

повръщаме. Аз пих от чаша с паяк

и го видях. Камило му е бил

помощник, сводник. Срещу мен и мойта

корона има заговор и всичко,

в което се съмнявах, потвърди се.

Негодникът, преди да го наема,

е вече бил нает. Той моя план

му е разкрил и аз за тях съм станал

предмет на гаври, да, играчка смешна

в ръцете им!… А кой им е отворил

вратите на града?

 

БЛАГОРОДНИК

                Властта, която

и други път Камило е използвал

по ваша заповед.

 

ЛЕОНТ

                Да, зная, зная!

Пуснете принца! Радвам се, че друга

го е откърмила. Макар да носи

печата ми, премного кръв той има

от вашата.

 

ХЕРМИОНА

                Какво е туй? Шега?

 

ЛЕОНТ

Махнете го! Да си играе с туй,

което е във нея!… Поликсен

те е надул със него!

 

ХЕРМИОНА

                Не е вярно.

И вий ще ми повярвате, кълна се,

макар и да изглеждате обърнат

в противната посока!

 

ЛЕОНТ

                Господа,

разгледайте я, вижте я добре,

и ако сте на път да промълвите:

„Красива е!“, гласът на съвестта

в сърцата ви безмълвно ще прибави:

„За жалост не е честна!“ Да, дръзнете

да я похвалите за външността й —

която, туй е вярно, заслужава

възхвали най-високи — и веднага

онези „Хм!“ или „Е, да!“, с които

си служи клеветата… не, не тя,

а съжалението — клеветата

жигосва и най-чистите, — да, тези

„Е, да!“ и „Хм!“, щом кажете: „красива“,

ще се явят, преди да сте изрекли:

„и честна“. Но човекът, който има

най-много основания да страда

от туй, че то е тъй, ви казва: „Тя е

прелюбодейка!“

 

ХЕРМИОНА

                Ако бе го казал

най-долният негодник, от това

би станал дваж по-долен! Но вий явно

сте в грешка, господарю!

 

ЛЕОНТ

                        Вий погрешно

сте взели Поликсена за Леонт,

госпожо драга!… Ти!… Не, не, аз няма

да кажа прозвището, за което

такива като тебе са достойни,

за да не би, от мене пример взел,

простакът с тоз език да заговори

за по-високите и да изтрие

различията между принц и просяк!…

Аз казах ви, че е прелюбодейка

и казах ви с кого, и казвам още,

че е предателка и че Камило

е неин съзаклятник и е знаел

това, което трябвало е тя

да се срамува другиму да каже

освен на своя мерзостен любовник:

че е развратница, не по-добра

от тез, които сред народа носят

позорни титли! Да, и при това

е знаела за бягството им!

 

ХЕРМИОНА

                        Не!

Аз нищо не съм знаела, кълна се!

Ще страдате, когато разберете

каква несправедливост спрямо мен

сте сторили! Тогава много трудно

честта ми ще възвърнете, съпруже,

с едно „сгреших“!

 

ЛЕОНТ

                Кой, аз да съм сгрешил?

Ако основите, върху които

гради се мойта сигурност, са слаби,

земята слаба е да понесе

един момчешки пумпал!… Във затвора!

И който защити я, се признава

виновен с нея!

 

ХЕРМИОНА

                Зла звезда, изглежда,

цари над нас! Ще трябва да изтрая,

додето небесата ни погледнат

по-ласкаво… Почтени господа,

аз нямам склонността на своя пол

към сълзите и липсата на тази

ненужна влага може да остави

и милостта ви суха; но честта ми

е толкова дълбоко уязвена,

че сълзите не могат угаси

пожара й. Съдете ме тъй, както

подскаже ви разсъдъкът, смекчен

от милостта! И волята да бъде

на краля ни!

 

ЛЕОНТ

                Дали ще бъда чут?

 

ХЕРМИОНА

Коя от вас ще дойде с мен? Кралю,

покорно моля ви да разрешите

на мойте дами да ме придружат!

Това — сам виждате го — се налага

от мойто положение… Глупачки,

недейте плака! Няма за какво!

Ако узнаете, че съм виновна,

тогава ме оплаквайте, макар и

на свобода! А днешният позор

ще възвиси честта ми!… Господарю,

прощавайте! До днес съм се бояла

да ви съзра печален, а сега

надявам се на туй… Вий, верни мои,

елате, позволяват ви!

 

ЛЕОНТ

                        Вървете!

По-скоро! Вън оттука!

 

БЛАГОРОДНИК

                Ваша светлост,

повикайте кралицата обратно,

от все сърце ви моля!

 

АНТИГОН

                Господарю,

премисляйте добре, за да не би

от вашата присъда да пострадат

три царствени особи: вие сам,

кралицата и принцът ви!

 

БЛАГОРОДНИК

                        За нея

живота си залагам, господарю,

и ако трябва ви, ще ви го дам,

но вярвайте, че тя е без петно

пред вас и Бога по това, в което

я обвинявате!

 

АНТИГОН

                В противен случай

жена си аз под ключ като кобила

ще вардя от жребци, за нея вързан

ще ходя все и няма да й вярвам

освен когато виждам я и чувствам

до мене си! Защото не ще има

на тоя свят частица женска плът,

която да не мами, ако мами

кралицата!

 

ЛЕОНТ

        Мълчете!

 

БЛАГОРОДНИК

                Господарю!

 

АНТИГОН

За вашето добро ви го говорим!

Измамил ви е някой интригант,

във ада да гори! Да зная кой е,

ще го изпратя в гроба! Господарю,

аз имам три момичета — едното

на единайсет, другото на девет,

най-малкото на пет — и нямам мъжки

наследници, уви; ако честта

на нашата кралица е с ущърб,

ще ги осакатя, за да не стигнат

до четиринайсет и деца да раждат

извън закона — по-добре бездетник,

отколкото да продължат рода ми

с приплод от разни копелета!

 

ЛЕОНТ

                        Стига!

Вий душите нещата с нос по-хладен

от нос на труп, пък аз ги виждам, чувствам

тъй, както вие чувствате, на̀, туй^[1]…

и виждате с какво съм причинил

туй ваше чувство.

 

АНТИГОН

                Ако вий сте прав,

то, значи, не е нужно гроб да търсим

за честността — от нея зрънце няма,

което да краси туй наше земно

кълбо от смраден тор!

 

ЛЕОНТ

                На краля, значи,

отказва се доверие?

 

БЛАГОРОДНИК

                        Кралю,

бих предпочел то вам да се отказва

във случая, отколкото на мен,

и по ще бъда радостен, ако

кралицата ни се окаже вярна,

не — вашето съмнение; пък нека

си навлека гнева ви!

 

ЛЕОНТ

                Но защо ли

споделяме туй всичко с вас, наместо

да следваме природния си порив?

Високият ни сан не се нуждае

от ничии напътствия — ний само

от мекосърдие ви приобщихме

към тоз въпрос; и ако вий от глупост —

лъжлива или истинска — не щете

или не можете да обявите

за истина това, което е —

тъй както ний го правим, — то узнайте,

че вече ум от вас не щем. Въпросът

за туй какво печелим, колко губим

и как е правилно да се постъпи,

е само наш!

 

АНТИГОН

                Тогава, ваша светлост,

да бяхте го разгледали във своя

потаен съд, без гласност!

 

ЛЕОНТ

                Как например

Ти, драги, или вече изкуфял си

с годините, или роден си глупав!

Камиловото бягство в съпоставка

със близостта на двамата — по-явна

от всяка друга, раждала догадки,

и толкоз тясна, че, ей Богу, само

оставаше да видя как го вършат! —

туй всичко — и сто улики в добавка —

налагаше да действам тъй. Но пак

за пълно потвърждение — защото

при случаи от тъй голяма важност

припряността е жалка — аз изпратих

до Аполоновия храм във Делфос^[2]

Дион и Клеомен, на вас известни

като мъже със опитност. По тях

оракулът ще ни изпрати свойто

божествено пророчество, което

ще ме пришпори или обуздае.

Добре ли съм постъпил?

 

БЛАГОРОДНИК

                        Да, кралю.

 

ЛЕОНТ

Макар че аз самият нямам нужда

от нови доказателства, все пак

оракулът ще облекчи душата

на други — като тоя тук! — които

от сляпа доверчивост не желаят

да видят истината. До съда

за мъдро счетохме да отстраним

от своята особа таз, която

могла би да изпълни срещу нас

кроежа на избягалите двама.

Последвайте ни! Трябва да разкажем

за станалото публично, защото

тез вести ще събудят вредом буря

от чувства и догадки.

 

АНТИГОН (настрани)

                И от смях —

предчувствам, — ако истината блесне!