Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (10)

Първа сцена

ВРЕМЕТО

Аз властвувам над всички и всички проверявам,

добри и зли без оглед с добро и зло дарявам,

оплитам и разплитам човешките дела

и ако се възползвам от своите крила,

от вас това за грешка не вярвам да се вземе,

защото мойто име — вий знаете — е Време.

Шестнадесет години ний в миг ще прелетим,

понеже всичко земно пред мен е прах и дим

и нрави и закони по хорската ви нива

властта ми в миг засява и миг след туй залива.

Откакто свят светува до днес, един и същ

е само моят полет, велик и всемогъщ,

и както днес за вчера свидетел съм безгрешен,

за днес ще бъда утре и блясъкът ви днешен

поовехтял ще бъде, тъй както овехтял

тоз разказ мой навярно на вас се е видял.

И тъй, обръщам своя стар пясъчен часовник

и вижте как — за всичко основният виновник —

Леонт, във своя тъжен дворен усамотен,

за лудата си ревност се кае нощ и ден.

Но ний ще го оставим и ей ни през морето

пристигаме сред китна Бохемия, където —

преди подсказан само, сега и име взел —

живей синът на краля, на име Флоризел.

А тука е израсла и малката Пердита

във прелестна пастирка и ако някой пита

какво със тези двама ще стане най-накрай,

то сцената да гледа и сам ще го узнай,

когато повестта ни пред него се развие.

И ако нявга друг път използвали сте вие

по-лошо свойто време, то радвам се и аз,

а ако не, ще моля да вярвате тогаз

на мене — свойто Време, — че честно вам желая

за в бъдеще забави, по-хубави от тая!