Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (5)

Втора сцена

 

ПАУЛИНА

Извикайте да дойде тъмничаря!

Кажете му коя съм!

                Господарко!

Европа няма двор за теб достоен,

а ти лежиш в затвора!

                Тъмничарю,

надявам се ме знаеш?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Да, и то

като достойна дама, към която

съм хранил почит винаги.

 

ПАУЛИНА

                        Тогава

води ме при кралицата!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Госпожо,

това ми е изрично забранено!

 

ПАУЛИНА

Големи грижи, за да се попречи

на честността да има честни гости!

А може ли поне да имам среща

със дамите й? Със една от тях?

С Емилия?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Госпожо, ако вие

отдалечите свитата си, аз

ще ви я доведа.

 

ПАУЛИНА

                Излезте, моля!

Извикай я!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Освен това, госпожо,

ще трябва да беседвате пред мен.

 

ПАУЛИНА

Добре, така да бъде!

                Толкоз грижи

да сторят черно бялото, че би им

завидил най-добрият бояджия!

Здравейте, драга моя, как се чувства

добрата ни кралица?

 

ЕМИЛИЯ

                Както може

една особа кралска да се чувства

във нейната беда. От скръб и мъка

(по-тежки от които нежна дама

не е видяла!) тя роди предсрочно.

 

ПАУЛИНА

Момче?

 

ЕМИЛИЯ

        Момиченце. Чудесно бебче!

Игриво, живо! То й е утеха.

Нещастницата, чух я да му казва:

„Затворничето ми, ний двете с теб сме

еднакво без вина!“

 

ПАУЛИНА

                Кълна се, тъй е!

Проклет да е тоз пристъп на безумство

у краля ни! Той трябва да узнае

за станалото тука. И това е

задача за жена. Ще я изпълня!

И ако има в думите ми сладост,

езикът ми да се покрие с пришки

и нивга да не бъде глашатай

на моя румен гняв! Предайте, моля,

на нашата кралица верността ми!

Ако посмее да ми повери

детето си, то аз ще го покажа

на краля и пред него ще й бъда

безстрашна адвокатка. Кой знай, може

видът на малкото да го смекчи —

невинността, макар и мълчалива,

нерядко убеждава там, където

словата претърпяват неуспех.

 

ЕМИЛИЯ

Доброто ви сърце и честността ви,

госпожо, са тъй явни, че тоз ваш

великодушен почин безсъмнено

ще стигне свойта цел! На тоя свят

не зная друга да подхожда тъй

за туй високо дело! Много моля,

почакайте ме там, в онази стая!

Ще известя кралицата веднага

за вашто предложение. Тя днеска

обсъждаше една подобна стъпка,

но не посмя на изпит да подложи

сановник някой висш, че току-виж,

отказал й!

 

ПАУЛИНА

                Кажете й тогава,

Емилия, че няма да щадя

езика си! И ако той излъхне

ум толкоз, колкото излъхва храброст

сърцето ми, да знае, че от мене

ще има полза!

 

ЕМИЛИЯ

                Бог да ви плати!

Отивам при кралицата. Вий, моля,

почакайте ме, ето там!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Госпожо,

ако кралицата се съгласи

да ви даде детето, аз ще има

да патя за това, че съм го пуснал

без заповед.

 

ПАУЛИНА

                Не бой се! Да, то беше

затворниче, но в майчиното лоно,

и е сега на свобода съгласно

закона на великата природа.

Върху му не тежи ни кралски гняв,

ни майчин грях, дори такъв да има!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

То тъй е…

 

ПАУЛИНА

        И кълна ти се в честта си,

ако дотрябва, ще те защитя!

Не бой се, казвам ти!