Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена втора
Марион, Лафема.
МАРИОН (показва пергамента на Портиера)
По кралска заповед!
ПОРТИЕРЪТ
Мадам, не може!
МАРИОН
Как!
ЛАФЕМА (показва лист на Портиера)
От кардинала.
ПОРТИЕРЪТ
Да!
Лафема, тъкмо преди да влезе, се обръща, вглежда се за миг в Марион и прави няколко крачки към нея. Портиерът затваря вратичката.
ЛАФЕМА (към Марион)
А! Вие ли сте пак?
МАРИОН
Да!
(Показва триумфално пергамента.)
Тази заповед съдбата ми променя.
ЛАФЕМА (показва своя лист)
А ето заповед, която я отменя.
МАРИОН (с вик на ужас)
От снощи я държа…
ЛАФЕМА
А аз от сутринта!
МАРИОН (закрива очите си с ръце)
Надеждата умря!
ЛАФЕМА
Измамница е тя!
На милостта на крал мъдрецът не залага!
Пристъпва бавно тя, след туй чевръсто бяга.
МАРИОН
Но кралят обеща — това разбрах поне.
ЛАФЕМА
Какво е кралско „да“ пред кардиналско „не“?
МАРИОН
Дидие, и сетната надеждица угасна.
ЛАФЕМА (тихо)
Не сетната…
МАРИОН
Небе!
ЛАФЕМА (приближава се до нея, тихо)
Познавам в тази тясна
тъмница някого… По заповед от вас
би сторил всичко той, би бил във ваша власт.
МАРИОН
Махни се!
ЛАФЕМА
И това е всичко?
МАРИОН (надменно)
Стига вече!
ЛАФЕМА
Капризът на жена е странен, но не пречи…
Да, вие някога не бяхте херувим,
но става днес въпрос за вашия любим.
МАРИОН
О, вие сте с душа безсрамно сладострастна,
щом смятате, че аз, една жена нещастна,
да, аз, Марион Дьолорм, обикнала веднъж
най-чистия, добър и благороден мъж,
намерила покой в пречистващата сила
на любовта, душа с душата му скрепила,
ще мога от върха на този свой екстаз
да се свлека в калта, да падна чак до вас?
ЛАФЕМА
Обичате го!
МАРИОН
Звяр! Една постъпка гнусна
с порока сменя той.
ЛАФЕМА
Аз мога да ви пусна
да гледате.
МАРИОН
Какво?
ЛАФЕМА
Приятна гледка! Тя
ще ви хареса май — ще бъде вечерта.
МАРИОН (трепери с цялото си тяло)
Как! Тази вечер?
ЛАФЕМА
Да! И както рядко става,
самият кардинал ще дойде за забава.
Марион потъва в дълбока и трескава замисленост. Изведнъж тя прокарва двете си ръце по челото и се обръща объркана към Лафема.
МАРИОН
Не биха ли могли оттук да се спасят?
ЛАФЕМА (тихо)
Ако поискате? Тук двама ще стоят
по моя заповед — да чакат дотогава,
додето Ришельо…
(Подслушва откъм малката врата.)
Май някой приближава?
МАРИОН (кърши ръце)
Ще се спаси ли?
ЛАФЕМА
Да!
(Тихо.)
Но нека замълчим —
гласът ми тук ехти… Ще чуят…
МАРИОН (с отчаяние)
Да вървим!
Лафема се отправя към голямата врата и й прави знак с пръст да го следва Марион пада на колене, обърната към вратичката на затвора. После става с конвулсивно движение и изчезва през голямата врата подир Лафема Вратичката се отваря, влизат Саверни и Дидие, обградени от стражи.