Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена шеста
Предишните, Кралят.
Кралят пристъпва бавно, без да вдигне глава, минава през тълпата придворни, после се спира отпред и остава няколко мига замислен и мълчалив. Придворните се оттеглят в дъното на залата.
КРАЛЯТ
Върви към все по-зле…
(Към придворните, кима глава.)
Бог нека ви помага!
(Отпуска се в един голям фотьойл и въздъхва дълбоко.)
Мосю Белгард, сънят от мен далече бяга.
ХЕРЦОГЪТ
Кралю, но никой днес не спи у нас!
КРАЛЯТ (живо)
Нима?
А Франция лети към пропастта сама.
ХЕРЦОГЪТ
Но сигурна ръка я води днес умело…
КРАЛЯТ
Херцогът кардинал се справя с трудно дело.
ХЕРЦОГЪТ
Кралю…
КРАЛЯТ
Той остаря и ме обзема страх!
Без да царувам, аз достатъчно живях.
ХЕРЦОГЪТ
Той още се държи…
КРАЛЯТ
По-откровен бъдете!
Тук никой в тоя миг не ни следи… Кажете,
що за човек е той?
ХЕРЦОГЪТ
Кой, господарю?
КРАЛЯТ
Той.
ХЕРЦОГЪТ
Светият кардинал?
КРАЛЯТ
Да!
ХЕРЦОГЪТ
Този поглед мой
е заслепен, едва познава…
КРАЛЯТ
Откровено!
(Оглежда се наоколо.)
Не виждам кардинал — ни в сиво, ни в червено!
Нито доносчици! Нуждая се все пак
от мнението ви за кардинала.
ХЕРЦОГЪТ
Как!
Най-искрено ли?
КРАЛЯТ
Да!
ХЕРЦОГЪТ (дръзко)
Велик е според мене!
КРАЛЯТ
Ще кажете ли в Рим, че е същински гений?
Държавата сега се гърчи между нас —
да, всичко върши той, а нищото съм аз!
ХЕРЦОГЪТ
Ах!
КРАЛЯТ
Не урежда ли финансите, войната,
законите, мира, наредбите в страната?
Да, той е кралят! Без да се съветва с мен,
съсипа Лигата[1], дори е разгневен
на Австрия, оттам е нашата кралица[2].
ХЕРЦОГЪТ
Но разреши, кралю, светата му десница
зайчарник в Лувъра…
КРАЛЯТ
Е, да, но ето на —
хитрува с Дания…
ХЕРЦОГЪТ
Но давате цена
на златото, кралю!
КРАЛЯТ (с нарастваща досада)
Той срещу Рим воюва.
ХЕРЦОГЪТ
Е, да, но разреши, тъй както ми се струва,
и вие пратихте по кръчмите декрет
от всеки по екю да вземат занапред.
КРАЛЯТ
А договорите? Защо от мен са скрити?
ХЕРЦОГЪТ
Но затова в Планшет търпи лова, ловците.
КРАЛЯТ
Той върши всичко сам. Към него час по час
отправят жалби… Аз съм само сянка, аз
съм нищо… Но защо от мен така се крие?
ХЕРЦОГЪТ
Но пък лекувате от живеница вие.[3]
Гневът на Краля нараства.
КРАЛЯТ
Към моя орден той домогва се без срам
заради своя брат, но няма да го дам!
ХЕРЦОГЪТ
Но…
КРАЛЯТ
И роднинската му сган е…
ХЕРЦОГЪТ
Завистлива!
КРАЛЯТ
А племенницата ужасно си я бива!
ХЕРЦОГЪТ
Злословят…
КРАЛЯТ
Стражите му колко са на брой?
ХЕРЦОГЪТ
Сто конника…
КРАЛЯТ
С това така ме дразни той!
ХЕРЦОГЪТ
Но пази Франция…
КРАЛЯТ
Душата ми ранява!
Той еретиците с една ръка сразява,
а с другата ръка със шведа сключва пакт.
(Тихо, на ухото на Дьо Белгард.)
На Гревския площад набожният дъртак
колцина е убил и всички безсъмнено
мои приятели… Облечен е в червено
от техни капки кръв… Мен в траур вмъкна той.
ХЕРЦОГЪТ
Към всички е жесток… Помилва ли Сен Прьой?
КРАЛЯТ
Ако така държи на тях, то той тогава
ме тачи…
(Внезапно, след миг мълчание, скръства ръце.)
Майка ми затуй пък заточава![4]
ХЕРЦОГЪТ
Но предан е, кралю, наистина към вас,
към волята ви…
КРАЛЯТ
Да, но как го мразя аз!
Той ме души до смърт… Съвсем не съм свободен,
а мисля, че не съм ни глупав, ни негоден,
със стъпка тежка днес ме тъпче той без жал,
но не рискува ли да сепне своя крал?
Макар че аз съм слаб, макар че той сияе,
от кралския ми дъх се плаши и терзае,
той скъпо ще плати в мига, когато аз
престана да мълча и чуят моя глас.
Мълчание.
Твори той всяко зло, а злото по-зло става —
и аз се чувствам зле, и цялата държава!
Той е навред, а аз — в самите му нозе:
дори и Австрия със зъби той гризе.
Не защитава днес и малката ми флота,
пред Густав-Адолф[5] уж ми бранел бил живота.
Той е навсякъде като духа на крал!
Във Франция и в мен, в дома ми се е сврял.
Ах, колко жалък съм!
(Приближава се до прозореца.)
И дъжд вали безкрайно.
ХЕРЦОГЪТ
Кралю, тежи ли ви?
КРАЛЯТ
Херцог, скучая тайно!
Мълчание.
Уж пръв във Франция, последен съм у нас.
Дори бракониер с възторг бих станал аз.
По цели дни на лов! И да не ме смущава
брътвежа тук, да спя сред някоя дъбрава,
презрял придворните, сред бурите запял
и като птица в лес щастливо бих живял.
Селякът в своя дом живее пълноценно,
а в Лувър господар е тоя мъж в червено,
и строг, и важен все шепти пред моя трон:
„Съгласен ли, кралю, сте с новия закон?“
Аз — тук, народът — там, не сме единни ние:
от него в своя плащ като дете ме крие…
Ако запитате: „Светият кардинал
под плаща си кого е скрил?“ — „Самия крал!“
И вечно списъци за врели-некипели —
ту срещу ереси, ту заради дуели!
Все наказания… Дуели! Що за грях?
Той иска трупове… Какво ще прави с тях?
Беагард тропва с крак.
Влизат маркиз Дьо Нанжи и Марион.