Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена осма
Лафема, Грасийо.
ГРАСИЙО (към Лафема)
Какво сеньорът би желал сега да знае?
(Настрана.)
С плащ на алкад[1] е той, с лице на полицай е.
Под веждите личат две малки зли очи.
Доносчик ще да е — то просто му личи!
ЛАФЕМА (изважда кесия)
Момче!
ГРАСИЙО (приближава се към Лафема, тихо)
Химена ли, сеньор, коя е? Мигом
ще ви издам…
ЛАФЕМА (тихо, шепнешком)
Какъв е нейният Родриго?
ГРАСИЙО
Любовникът й?
ЛАФЕМА
Да.
ГРАСИЙО
Който е в нейна власт?
ЛАФЕМА (с нетърпение)
Тук ли е?
ГРАСИЙО
Да.
ЛАФЕМА (приближава се бързо до него)
Къде?
ГРАСИЙО
Сеньор, това съм аз!
Безумно влюбен съм!
Лафема, разочарован и раздразнен, се отдалечава, после се приближава отново и раздрънква кесията до ухото и под носа на Грасийо.
ЛАФЕМА
Тук доста злато има!
ГРАСИЙО
От тази музика жив трепет ме обзима!
ЛАФЕМА (настрана)
Дидие е мой!
(Към Грасийо.)
Виж тук!
ГРАСИЙО
А колко има там?
ЛАФЕМА
Двадесет златни.
ГРАСИЙО
Хм!
ЛАФЕМА (дрънка кесията пред носа му)
Желаеш ли?
ГРАСИЙО (грабва му кесията)
Не знам!
(С театрален тон към Лафема, който слуша силно обезпокоен.)
Да бяхте с гърбица и тя като корема
да е внушителна, аз щях да ги приема,
ако натъпкани със злато бяха те.
Май апетитът ми наистина расте…
ЛАФЕМА (живо)
Тогава?
ГРАСИЙО (слага кесията в джоба си)
Бих приел и след това, ей богу,
бих казал искрено:
(С дълбок поклон.)
„Благодаря ви много!“
ЛАФЕМА (настрани, яростно)
Виж ти маймуната!
ГРАСИЙО (настрана, смее се)
Виж стария котак!
ЛАФЕМА (настрана)
Те ме залъгват май — разбрали са се как!
Това е заговор — кой няма да се сети?
Проклети дяволи! Ох, цигани проклети!
(Към Грасийо, който си тръгва.)
Поне кесийката ми дай!
ГРАСИЙО (обръща се, с трагически тон)
Как? Според вас,
сеньор, светът какво би казал днес за нас?
Срещу позора ми заплащате богато —
една глава и чест да ви продам за злато!
(Иска да си тръгне.)
ЛАФЕМА (задържа го)
Върни ми златото!
ГРАСИЙО (със същия тон)
Аз над честта си бдя
и затова, сеньор, не мога да крада!
(Покланя се и влиза тържествено в плевника.)