Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена седма

Същите, Марион, маркиз Дьо Нанжи.

 

Маркиз Дьо Нанжи се приближава със своята свита на няколко стъпки от краля и коленичи на единия си крак Марион пада на колене до вратата.

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Съд моля…

 

КРАЛЯТ

        За кого?

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

                                За тази побесняла,

зловеща фурия — министър-кардинала!

 

МАРИОН

И милост!

 

КРАЛЯТ

                За кого?

 

МАРИОН

                                Дидие!

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

                                        И Саверни!

 

КРАЛЯТ

Чух нещо май за тях през тия два-три дни.

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Кралю, спасете ги!

 

КРАЛЯТ

                                Какви ви са?

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

                                                        Гаспар е

мой племенник.

 

МАРИОН

                        Дидие е брат ми, господарю!

 

КРАЛЯТ

И тъй, защо сте тук?

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (посочва поред двете ръце на Краля)

                                        Аз моля този път

със тази — доброта, а с тази — честен съд!!!

Аз, Дьо Нанжи, маркиз, сто копия владея,

и в замъка си с тях далеч оттук живея,

тук срещу Ришельо, тиранина жесток,

ведно със своя крал аз моля господ-бог!

Домогвам се сега до кралската ви воля!

Гаспар дьо Саверни — за него днес ви моля,

за моя племенник…

 

МАРИОН (тихо, към маркиза)

                        А брат ми, монсеньор?

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (продължава)

За мъжката си чест наскоро влязъл в спор

и предприел дуел с един млад благородник,

наричат го Дидие — Дидие не бил негодник,

напротив, храбър дух и в двамата пламтял.

Да, но чрез стражите министърът слухтял…

 

КРАЛЯТ

Добре! Знам случая… Сега се изяснете!

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (окопитва се)

Ваше величество, след всичко разберете

въпроса: кардинал-херцогът е такъв,

че мисли злото ни, че смуче наша кръв…

Баща ви, крал Анри, живее в паметта ни

като добър баща на своите дворяни;

не удряше ей тъй и без да разбере,

добре ги пазеше и него те — добре.

Той бдеше над мъже, които вадят шпага,

не искаше глави във въжен клуп да стяга.

За битки трябват те — държеше той на тях

и често зле ранен, съвсем не бе го страх.

Припомням си какво чудесно време беше!

Прастар, дворянски дух във всички нас пламтеше.

Не би си позволил свещеник ей това —

не беше евтина човешката глава!

Предчувствам лоши дни, зла буря ще настане.

Кралю, грижете се за своите дворяни!

Ох, чуйте стареца! Да не настъпи ден

да съжалявате при спомена за мен,

а Гревският площад да е покрит с избити

безумни храбреци, които ще броите,

и кралският ви двор бездушно да мълчи,

щом ги подирите със сълзи на очи.

Ще бъдат мъртви те, преди да бъдат стари.

Днес има бунтове, край нас горят пожари.

Тревожен звън не дава ни покой…

Не искаме палач, не ни е нужен той.

Да скрие своя меч палачът, а не ние!

Побързайте, кралю, за да не трябва вие

да роните сълзи за този храбър мъж

със скелет побелял пред всички изведнъж…

Помнете, че кръвта не е роса, помнете —

на Гревския площад не ще разцъфне цвете.

Ще бягат хората от вашия балкон —

пуст ще е Лувърът и шумен — Монфокон[1].

Срам за придворния, защото ви разсмива,

докато там палач с топора си убива!

Навъртат се край вас, ласкаят ви дори,

че син сте на Бурбон, на славния Анри,

но колкото и шум да вдигат тия хора,

ще заглушат ли те звънтежа на топора.

Недейте си игра! Кралю, бъдете строг —

сам ще застанете на съд пред господ-бог!

Предупреждавам ви! Не бива да се каем,

че заради дуел допускаме смъртта им!

Нима във Франция ценят такъв венец?

Нима палачът е по-ценен от боец?

За срам на Франция, където сме родени,

ей тъй, сече глави жестокият свещеник!

Сред безсърдечните и той е без сърце —

той пази скиптъра, но с кървави ръце!

 

КРАЛЯТ

Приятел ми е той — обича ме, цени ме,

и аз…

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

                Да, но…

 

КРАЛЯТ

                                Това е аз, но с друго име.

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Кралю…

 

КРАЛЯТ

                Объркват ме ораторски слова.

 

(Показва косите си, започнали да посивяват.)

 

Косата ми от тях без време посивя.

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Пред вас стои старик, пред вас девойка плаче.

Тук е въпрос за смърт и за живот обаче.

 

КРАЛЯТ

Какво желаете?

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

                        Пощада за Гаспар!

 

МАРИОН

Пощада за Дидие!

 

КРАЛЯТ

                                Пощада ли? Макар

че тъй ще вляза в спор със сляпата Темида,

 

МАРИОН

Бъдете милостив, дано такъв ви видя!

Премного млади са! Как може още млад

да стигнеш дъното на зейналия ад?

Велики боже! Смърт на срамното бесило!

Бъдете милостив! Какво би ви смекчило?

Как да говоря с вас? Сълзите ли са грях?

Но този кардинал у всички вдъхва страх.

Не ги е виждал той… Две думи да му каже

Дидие, би му простил, би го обикнал даже.

На тази възраст — смърт! И за дуел! Не, не!

Те имат майки, тях спомнете си поне!

Не го допускайте!… Жени сме ние клети,

не разговаряме добре като мъжете.

Еднички воплите, сълзите са за нас —

потрябва ли, стоим на колене пред вас!

Е, да, виновни са! Това ли ви терзае?

Простете им, кралю! Та младежта не знае

какво да прави, как се защитава чест?

Едно намигане, един по-рязък жест —

за нищо никакво се спречкват слепешката…

Туй става всеки ден, така стоят нещата.

Известно е това на тия господа.

Попитайте ги! Ох, нали? Каква беда!

Бихте могли, кралю, да ги спасите лесно.

Ако го сторите, ще ви обичам честно!

Ох, милост! Боже мой, да молех по-добре,

бих чула може би: „Не, няма да умре

любимият ви мъж, повярвайте ми, няма!“

Ох, задушавам се…

 

КРАЛЯТ

                                        Коя е тази дама?

 

МАРИОН

Една сестра, кралю, трепереща пред вас!

Скъп на народа сте…

 

КРАЛЯТ

                                        Да, негов съм и аз!

Но чрез дуелите страната ни отслабва.

 

МАРИОН

Пощада трябва!

 

КРАЛЯТ

                        Да, но пример също трябва!

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Двайсетгодишни са — четирма като тях

биха ме стигнали… Кралю, това е грях!

 

МАРИОН

Но имате жена и син, и майка вие —

във вашето сърце любов към тях се крие.

И брат! Бъдете мил към клетата сестра!

 

КРАЛЯТ

Не, нямам брат…

 

(Замисля се за миг.)

 

                                Е, да! Но той не ме разбра.

 

(Забелязва свитата на маркиза.)

 

Маркизе Дьо Нанжи, що за войска сте взели?

Нима към Божи гроб на поход сте поели?

Дошли сте с гвардия, но имате ли сан?

Херцог ли, пер ли сте?

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

                                        Барон съм на Бретан,

кралю, и четири владения владея —

не ги дължа на вас, с което се гордея!

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (настрана)

Премного гордо днес надигате глава!

 

КРАЛЯТ

Барон сте си у вас, тук нямате права.

Тук ние властваме, тук наши са земите,

аз съдя тук…

 

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (потръпва)

                        Кралю, защо не им простите

 

(пада на колене)

 

заради младостта?… Готов съм ей сега

да падна, стар не стар, във вашите крака.

 

Кралят прави рязък жест, изразяваш гняв и отказ. Маркизът се изправя бавно.

 

Аз ваша милост, бях съратник на баща ви.

Когато извергът внезапно се изправи

и го уби[2], бях там… Аз цяла нощ не спах

и над покойника, докато съмне, бдях.

Успях за кралството до гроба да изпратя

след своя горд баща шестимата си братя.

Изгубих след това любимата жена!

И ето ме пред вас с превити рамена!

Като играчка с мен палачът си играе,

на колелото му смъртта над мен витае…

Тъй костите ми бог, немилостив към мен,

пречупени с лостове… Залезе моят ден!

 

(Слага ръка върху гърдите си.)

 

Последни удари… И бог да ви помага!

 

Прави дълбок поклон и излиза. Марион с мъка се надига и веднага пада в несвяст в нишата на позлатената врата към кабинета на Краля.

 

КРАЛЯТ (изтрива една сълза, следейки с поглед отдалечаващия се маркиз; към Дьо Белгард)

За да не бъде слаб, на краля се налага

да бъде твърд докрай… Но аз се натъжих!

 

(Той се замисля за миг и след това рязко нарушава мълчанието.)

 

Днес няма милост, не, аз вече съгреших!

 

(Приближава се до Белгард.)

 

Херцог, преди това чух нещо да твърдите,

с което би могло и да си навредите,

защото за това тъй лесно би могло

да чуе кардинал-херцог Дьо Ришельо.

Затуй във бъдеще по-предпазлив бъдете!

 

(Прозява се.)

 

Ужасно спах, Белгард!

 

(Отпраща с жест стражи и придворни.)

 

                                        Приятели, простете,

но искам да съм сам!

 

(Към Ланжели.)

 

                                        Те да вървят, не ти!

 

Всички излизат освен Марион, която Краля не забелязва Херцог Дьо Белгард я съглежда седнала до прага на вратата и отива към нея.

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (тихо на Марион)

Защо стоите тук пред кралските врати

подобно статуя? Нали ще ви открият?

Вървете!

 

МАРИОН

                Ще стоя, додето ме убият!

 

ЛАНЖЕЛИ (тихо на херцога)

Не я закачайте!

 

(Тихо на Марион.)

 

                                Там стойте!

 

(Отново отива към Краля, който е седнал на един голям фотьойл, дълбоко замислен.)

Бележки

[1] Монфокон — местност североизточно от Париж, място за екзекуции.

[2] Когато извергът… — Бащата на Луи XIII, Анри IV, бил убит през 1610 г. от фанатика йезуит Равайак.