Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Действащи лица

МАРИОН ДЬОЛОРМ[1]

ДИДИЕ

ЛУИ XIII

МАРКИЗ ДЬО САВЕРНИ

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

ЛАНЖЕЛИ[2]

ДЬО ЛАФЕМА[3]

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД[4]

МАРКИЗ ДЬО БРИШАНТО

ГРАФ ДЬО ГАСЕ, ВИКОНТ ДЬО БУШАВАН, КАВАЛЕР ДЬО РОШБАРОН, ГРАФ ДЬО ВИЙАК, КАВАЛЕР ДЬО МОНПЕЗА — офицери от Анжуйския полк

АБАТ ДЬО ГОНДИ

ГРАФ ДЬО ШАРНАСЕ

СКАРАМУШ, ГРАСИЙО, ТАЙБРА — скитащи актьори

СЪВЕТНИК ПРИ ВЪРХОВНИЯ СЪД

ГЛАШАТАЙ

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА В ГРАД БЛОА

ТЪМНИЧАР

ПИСАР

ПАЛАЧ

ПЪРВИ РАБОТНИК

ВТОРИ РАБОТНИК

ТРЕТИ РАБОТНИК

СЛУГА

РОЗА

 

Провинциални актьори, стражи, народ, благородници, пажове

 

1638

Бележки

[1] Марион Дьолорм — прочута през XVII в. френска куртизанка; събирала в своя салон цвета на придворната аристокрация. Епизодът за любовта на Марион и Дидие, залегнал в основата на драмата на Юго, е измислен.

[2] Ланжели — историческа личност; произлизал от обеднял благороднически род. Известно време бил коняр у принц Конде след това — придворен шут на Луи XIII.

[3] Лафема — също действителна личност; син на дребен благородник, близък помощник на Ришельо по съдебните дела; заради жестокостта си бил наречен „кардиналски палач“.

[4] Херцог Дьо Белгард — в миналото фаворит на крал Анри IV, от 1620 г. херцог и пер на Франция; като политически противник на Ришельо, бил прогонен от Париж.