Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена втора

Същите, Бришанто.

 

БРИШАНТО

                                Шшт! Две думички, маркизе!

 

(Смее се.)

 

Откакто е мъртвец, как прелестно държи се!

 

САВЕРНИ (тихо, сочи му маркиза, който минава!)

Погледай, Бришанто! Заради теб без жал

излъгах стареца, че вече съм умрял.

От тази скръб защо не го спасим веднага?

 

БРИШАНТО

Не, тъжният му вид в момента ни помага.

Пред всички в сълзи цял да бъде той облят,

защото те са част от твоя маскарад.

 

САВЕРНИ

Ох, чичо!

 

БРИШАНТО

                Скоро той ще те съзре отново.

 

САВЕРНИ

Тогава радостта ще го срази сурово —

не би я издържал!

 

БРИШАНТО

                                Сам знаеш, грях не грях,

но нужно е това!

 

САВЕРНИ

                                А този горък смях,

мълчанието му, плача му… Как целува

ковчега!

 

БРИШАНТО

                В който труп съвсем не съществува.

 

САВЕРНИ

Но моят труп, уви, в сърцето му е скрит.

Там е трупът ми, там!

 

ЛАФЕМА (връща се)

                                        От мъка е убит!

Той сякаш се руши, измъчва се безмерно!

 

БРИШАНТО (тихо на Саверни)

Какъв е този тук със скръбен вид и в черно?

 

САВЕРНИ (дава си вид, че не знае)

Приятел в замъка…

 

БРИШАНТО (тихо)

                                Дано да разбереш,

че гарванът така се спуска върху леш.

Я виж го как мълчи — край него ще успее

и мъдрият Сократ дори да полудее.

 

Влиза маркиз Дьо Нанжи, отново дълбоко замислен. Пристъпва бавно, сякаш не забелязва никого, и сяда на пейката.