Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена първа
Дьо Лафема с костюм на висш съдебен служител от онова време, маркиз Дьо Саверни, облечен като офицер от Анжуйския полк, с перука, черни мустаци и превръзка на окото.
ЛАФЕМА
И тъй: видели сте как в смъртна схватка влизат?
САВЕРНИ (засуква мустаци)
Дьо Саверни бе мой добър другар. Маркизът
умря.
ЛАФЕМА
Маркизът ли?
САВЕРНИ
Наистина умря.
Видях как шпагата умело се провря
през дрехите му, тя просъска като жива
и в черния му дроб видях да се забива;
там, както знаете, създава се кръвта,
затуй ужасно бе, когато бликна тя,
ЛАФЕМА
Умря от удара?
САВЕРНИ
Почти. Той малко страда.
В бълнуване след туй видях го да изпада,
дойдоха спазмите, за миг се вцепени
и тъй се раздели със земните си дни.
ЛАФЕМА
Проклятие!
САВЕРНИ
Поне се изясни за мене:
кръвта тече и вън от вратните ни вени!
Да се глоби Пеке — че за да разбере
какво е черен дроб, той живо псе дере[1]
ЛАФЕМА
Та значи е умрял?
САВЕРНИ
Да, да, и безвъзвратно!
ЛАФЕМА
Но впрочем вие сте млад лекар вероятно?
САВЕРНИ
Не!
ЛАФЕМА
Но сте учили преди години?
САВЕРНИ
Да.
По Аристотел.
ЛАФЕМА
Туй нима е за беда?
САВЕРНИ
Признавам искрено, че ме привлича злото!
То ми харесва… Зъл съм затова, защото
убивам с луд възторг. Двайсетгодишен бях —
войник ли, лекар ли да стана? И избрах
след време шпагата… Е, малко по-опасно,
но бързо към целта. Тогава исках страстно
да съм актьор, поет, дресьор на мечки — мен
ми се похапваше през всеки божи ден.
Със всичко се простих!
ЛАФЕМА
Но малко ли поети
сте изучавали заради стиховете?
САВЕРНИ
По Аристотел!
ЛАФЕМА
Тъй! Маркизът ви е дал
приятелството си?
САВЕРНИ
Бях само прост капрал,
маркизът — офицер…
ЛАФЕМА
Така!
САВЕРНИ
Преди година
попаднах в тоя полк по простата причина —
в дар на маркиза там ме прати Дьо Косад:
подарък беден, но щом няма по-богат?
Получих скоро чин. Мустакът ми е черен
като на другите… И при това съм верен!
ЛАФЕМА
И с тази тъжна вест дойдохте току-що:
да знае чичото?
САВЕРНИ
Дойдохме с Бришанто
да донесем трупа… За жалост, тъй излиза,
че с подходящ гуляй ще погребем маркиза.
ЛАФЕМА
Как старият маркиз Нанжи прие смъртта
на своя племенник?
САВЕРНИ
Не го преви скръбта.
ЛАФЕМА
Обичаше ли го?
САВЕРНИ
Понеже бе бездетен
като живота си! Той беше цял уплетен
от мисли и мечти по тоя млад герой,
макар че пет лета не бе го виждал той.
В дъното минава старият маркиз Дьо Нанжи. С бели коси, бледо лице, скръстени на гърдите ръце. Облечен е по модата от времето на Анри IV. Дълбок траур, герб и лента на ордена на Светия дух[2]. Върви бавно. Девет стражи в траурно облекло, с алебарди на дясното рамо й мускети на лявото го следват в три редици на известно разстояние — те спират, когато той спира, и вървят, когато той върви.
ЛАФЕМА (гледа го как минава)
Нещастник!
(Отива в дъното на сцената и изпраща с поглед маркиза.)
САВЕРНИ (настрани)
Чичо!
Влиза Бришанто и се приближава до Саверни.