Елизабет Гейдж
Гобленът (4)

Четвърта глава

Денят след бала в Сан Суси Карен отлетя с Марк Белфорт за Европа.

Тя не успя да намери време да събере мислите си. Съвсем доскоро животът й бе ясен и прост, с ярки и отчетливи граници. А сега, изоставила съпруга и дома си, пътуваше за Европа с мъж, когото почти не познаваше.

Спряха в Париж и прекараха вълшебна седмица, наситена с чувствени преживявания в апартамент, собственост на семейството на Марк на „Ке де Гран Огюстен“. Жилището беше прекрасно, малко извън времето. Дедите на Марк, които през деветнайсети век обичали да правят дълги пътешествия из Европа, се бяха погрижили да оставят и тук портретите си по стените. Атмосферата в апартамента във Франция бе в известен смисъл по-романтична от тази в имението на Белфорт в Щатите. Всъщност, даде си сметка Карен, корените на семейство Белфорт бяха във Франция и тяхната южняшка изисканост водеше началото си от Париж на осемнайсети век.

Като се изключат вечерите, през тази първа седмица те почти не излязоха навън. Марк я заведе в „Льо Серф Волан“, в „Ла Тур д’Аржан“, в „Дрюан“ и „Ласер“. След вечеря наемаха карета и се разхождаха в Булонския лес или дълго се разхождаха из Латинския квартал. Карен с наслада се потопи в измислената атмосфера, с която Марк я обгръщаше. Трудно бе да се съсредоточи върху реалностите. Носеше се върху облаци от образи, все по-екзотични и екзотични.

Когато седмицата свърши, заминаха за Лазурния бряг с кола. Очевидно Марк добре познаваше пътя и не се боеше от лудите френски шофьори, които не мислеха за нищо, носейки се по шосетата със скорост от сто и петдесет километра в час и намаляваха едва когато се зададеше червен светофар на пътя.

Останаха четири нощи в Монте Карло, където Марк й показа, че е специалист в хазартните игри. През цялото време държеше тя да е до него, „за късмет“, казваше той. Когато видеше, че е уморена, тихо прошепваше в ухото й, че щом играта свърши, ще я заведе да си легне. Карен неизменно пламваше, изплашена, че някой от присъстващите може да е чул.

Неизвестно как хазартът изостряше тяхната чувственост след това. Животът бе за тях като низ от рискове, отчаяно плъзгане по повърхността на нещо невероятно опасно. Марк хвърляше спечеленото на нощната масичка и наблюдаваше как Карен се отпуска на леглото. Сваляше бавно дрехите си, знаейки добре колко я вълнуваше постепенното разкриване на тялото му. Нейната възбуда го разпалваше още повече. Любеха се отново и отново до ранните утринни часове, накрая заспиваха в прегръдките си. Събуждаха се за закуска едва към обяд.

Именно тогава тя забеляза необикновеното свойство на тялото му да променя цвета си в зависимост от настроението му. Случваше се да е тънко, почти измършавяло, когато бе неспокоен и нервен, а в друг момент гръдните мускули и бедрата му да са по-едри, отколкото й се бяха стрували преди. Очите му, черни като нощта веднъж, ставаха светлокафяви и златисти, друг път. Изящните и толкова аристократични негови ръце можеха да се окажат груби и силни, когато я прегръщаха или вдигаха тежест.

Направи й впечатление, че по тялото му нямаше нито един белег или петънце. Никакви петна от рождение или бенки не нарушаваха безупречната белота на крайниците му. Не беше допускала, че мъжко тяло може да е толкова красиво. Марк нямаше усещането за тази си красота. Държеше се елегантно и небрежно и това сякаш правеше красотата му още по-желана.

След четири дни той заяви, че му е „доскучало“ в Монте Карло и заминаха за Довил. От там в Биариц и Трувил. Последваха Баден-Баден и Испания, където в Казино Гран Мадрид, според Марк, той показал най-висока класа.

Постепенно Карен започна да разбира игрите. Възхищаваше се от невероятно смелите му стратегии на залагане, в които Марк често стигаше до безразсъдство. Крупиетата неизменно ги посрещаха с усмивка, защото знаеха, че той носи със себе си атмосфера на вълнение и риск. Една нощ в Биариц спечели толкова много, че управителят на казиното се наложи да му подпише лично разписка. Друга нощ пък загубата им бе такава, че ако Марк не познаваше управителя, вероятно щяха да го арестуват.

— Защо играеш, Марк? — го попита тя една нощ.

— Само така се чувствам истински.

— А когато си с мен?

Той вдигна вежди.

— Разбирам какво имаш пред вид. Може би наистина няма да е зле да се разделя с хазарта. Нека приемем, че това е последният плонж в тази посока.

— Наистина ли можеш да си позволиш всичко това?

— Не ме питаш за пари, нали? — Лицето му видимо помръкна. — Това е единственото, за което ти забранявам да питаш. Никога!

— Извинявай, просто не мога да не се питам. Никога не съм виждала толкова високи залози.

— Опитвам се да наваксам рисковете, които шест поколения Белфорт не са смеели да предприемат — капитулира Марк. — Били са винаги прекалено заети да събират и стискат всяка паричка.

— Значи семейството ти е много богато.

— Предполага се, че знам това. Нали аз се занимавам с управлението на капитала.

— Наистина ли?

Горчива усмивка се появи на лицето му.

— Брат ми не бива да бъде тревожен. Той се занимава с управлението на две от по-големите корпорации, чиито акции държим. Не разбира от пари. Никога не е искал да разбира. Баща ми почти измоли от мен да завърша бизнес образование в Тюлейн. Записах управление на капитала, за да му доставя удоволствие. По-скоро, за да доставя удоволствие на майка си преди да умре. Но очевидно това бе най-глупавото нещо, което съм извършил в живота си.

— Защо? — не се сдържа Карен.

— Защото по този начин се свързах завинаги с баща си и семейното богатство. Сетих се да се съпротивлявам, когато беше твърде късно. По-скоро спрях да се съпротивлявам, а трябваше да продължа още по-яростно. Изглежда съм се чувствал виновен заради буйните си младежки години. Искаше ми се да помогна на семейството. Не съм подозирал, че това ще се превърне във воденичен камък на шията ми.

— Май не харесваш твърде семейството си — вметна тя.

— Харесвах майка си. Много я обичах. Благородна, нежна душа. Когато мама си отиде, не ми остана почти нищо. — Марк внезапно се усмихна. — Не се тревожи за страстта ми към хазарта. Всъщност не рискувам нищо. Ако семейство Белфорт не бяхме така скандално богати и с такива добри позиции в инвестициите си, никога нямаше да заложа и един цент. Така помагам и на данъчните власти, знаят поне откъде идват загубите ни. Така че не се безпокой.

Наблюдавайки го в игралната зала, Карен успя да научи за него почти толкова много, колкото и от поведението му, когато бяха в леглото. Нещата, разбира се, бяха съвсем различни. С картите в ръце той беше отчаян, почти губеше разсъдък в стремежа си да рискува, а като любовник бе нежен, с бавни движения и експлозивната му натура проличаваше едва в последните мигове на екстаз.

Съчетанието от тези две противоположности й действаше като наркотик. По време на пътуванията им от град на град, от казино на казино, постепенно връзката й с реалния свят се стопи. Тя се превърна в момичето на Марк, „неговият талисман“. Със своеобразна перверзност се наслаждаваше на пасивната роля, която й беше отредил — да седи мълчаливо и да наблюдава как той залага все по-големи суми и да чака мига, когато ще се приберат в стаята си и Марк ще предяви правата си на собственик, също както се разпореждаше със съдбата си, докато чакаше топчето на рулетката да спре лудия си бяг или крупието да свали следващата карта.

От Карен започна да се излъчва сияние, което се дължеше не само на слънчевия загар, който бе добила по плажовете на известните европейски курорти. На лицето й се бе установило изражение на загадъчност и очакване, което не оставаше незабелязано за околните. Докато се настаняваше до Марк в игралната зала, доста чифта очи я оглеждаха. И мъже, и жени шепнешком обсъждаха очарованието й. Тя буквално усещаше любопитството, с което те се питаха какви ли удоволствия й доставя Марк, когато се насаме, и с какво ли го държи?

Попила бе очевидно част от неговата загадъчност и това придаваше на вида й известна екзотичност. Иначе бялата й кожа бе порозовяла, косата й придоби лъскавина и гъвкавост. Очите й сякаш бяха станали по-тъмни. Заприлича на европейка, като по един странен начин съчетаваше най-добрите черти на френските, италианските и испанските момичета, които често срещаха в луксозните хотели, хванали под ръка богати мъже.

Веднъж един от тези богаташи, очевидно поотегчил се от своята компаньонка, я заговори и бе много изненадан, когато разбра, че бе американка от Бостън.

— А пък аз си мислех, че всичко съм видял — отбеляза красивият испански бизнесмен във фоайето на „Гран Мадрид“. — Готов бях да се закълна, че сте французойка, ако не бе някакъв особен блясък в очите ви, който ми напомни за нашите испански момичета. Ала защо не ми обясните как една млада жена от Бостън се е озовала тук, в „Гран Мадрид“, с господин Белфорт?

— Значи познавате Марк? — попита Карен изненадана.

— Всички го познават — засмя се мъжът. — Загубил е в казиното повече, отколкото цялото ми семейство загуби във войната. А от друга, страна е спечелил повече пари, отколкото семейството ми е имало, за да започне бизнеса си. Господин Белфорт е добре известна личност.

Мъжът се представи като сеньор Лопес Муньос и покани Карен и Марк да изпият по едно питие в дома му на „Кале Принсеса“. Разговаря с Карен за Америка, а с Марк за хазарт. Оказа се, че пътищата на двамата мъже са се пресичали в казината не само на Европа, но и в Карибите. Марк се държа любезно и бе дори по-приказлив от друг път, ала след около час от посещението им той си погледна часовника и заяви, че е време да тръгват.

— Имах дълъг ден — обясни Марк, — а и Карен трябва да си почине.

За своя изненада, след приятната среща с испанеца тя бе по-възбудена от друг път и определено изпитваше желание за секс. След първата глътка шампанско, която Марк й наля в хотелската стая, Карен го погледна дяволито и остави полата си да се спусне на пода.

— Какво ти става? — попита той.

— Не зная. Може да е от влиянието на луната — промълви тя и бавно разкопча сутиена си пред изумения му поглед.

— Каквато и да е причината, на мен много ми харесва. — Марк протегна ръце и зарови лице в тялото й.

Необяснимо и за себе си, Карен го бутна назад в леглото и обсипа тялото му с ласки, като сръчно го насочваше да проникне в нея. Извиваше гръб назад и ставаше все по-настойчива. Усетила, че всеки момент ще достигне кулминацията, тя отвори очи и погледна Марк. Той не откъсваше от нея широко отворените си очи и сякаш бе омагьосан. В този миг Карен си спомни погледа, с който я наблюдаваше сеньор Лопес Муньос тази вечер. За първи път осъзна, че притежава способността да съблазнява. Това й хареса страшно много и освободи фантазията си в ласките към своя любим. Искаше да бъде неустоима, чувствена, властваща. Когато ги заля и последната вълна и тя почувства в себе си тласъка на неговата развихрила се страст, разбра, че бе успяла.

На следващата сутрин първото нещо, което видя, щом отвори очи, бе Марк, който събираше багажа им.

— Какво има? — попита Карен.

— Нищо. Прибираме се — отговори той. — Това е всичко.

— Но защо?

— Време е — гласеше краткият му отговор. — Никакви закачки и флиртове повече. Искам те само за мен.

Тогава тя не обърна сериозно внимание на думите му. С неохота напускаше Европа, защото тук, сред чуждия пейзаж, се чувстваше по-спокойна, по-уверена в себе си. От друга страна мисълта, че ще се върне у дома с Марк, искрено я радваше. У дома. Самата дума я изпълваше с удоволствие, защото това значеше, че неговият дом е и неин.

От пристанището в Шербур си взеха места в един шведски пътнически кораб и отпътуваха за Ню Йорк. Марк правилно беше отгатнал, че Карен никога не бе пътувала с презокеански кораб. Прекарваха дълги часове, излегнали се на шезлонги на палубата, откъдето наблюдаваха пътниците. Докато плуваха в басейна, искрено се забавляваха от съчетанието на люлеенето на кораба и полюшването на водата в басейна. Вечер танцуваха, гледаха звездите или Марк играеше в залата за хазарт. И не на последно място се любеха. Винаги, във всеки момент лекото поклащане на корпуса напомняше на Карен не само за обширния океан под тях, но и за безкрайния ритъм на техните тела и тяхната близост, която за нея бе истински океан без дъно и изпълнен със загадъчност.