Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Стар
Оригинално заглавие
David Starr: Space Ranger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 6-8/1986 г.

Преводът е със съкращения.

История

  1. — Добавяне

7. Бигман прави едно откритие[1]

 

Грисуълд не се помръдна. От наблюдаващите ги се разнесе заплашително ръмжене. Дейвид се хвърли несръчно напред и махна филтъра от лицето му. Грисуълд изписка и се опита да го хване, но не успя. После се овладя и затвори устата си, за да не губи въздух. Леко залитайки, той се отмести и започна да обикаля около Дейвид.

Напрежението се увеличаваше с всяка измината минута. Дейвид не позволяваше да бъде стигнат. Гримасата на лицето на Грисуълд ставаше все по-измъчена. Дейвид трябваше да издържи по-дълго от него. Той имаше дробове на атлет, а Грисуълд ядеше и пиеше твърде много, за да бъде в добра форма.

Пукнатината привлече окото на Дейвид. Сега тя бе само на четири фута зад него. Към нея го притискаше Грисуълд. Спря отстъплението си. Грисуълд трябваше да го атакува. Когато се хвърли към него, Дейвид се дръпна настрана и със силен юмручен удар го улучи в челюстта.

Грисуълд залитна, вдиша и напълни дробовете си със смес от аргон, неон и въглероден двуокис. Опита се да запази равновесие. Полууспя, но отново залитна напред…

Глух и сляп за всичко друго освен за своя филтър, Дейвид тръгна с треперещи крака обратно към колата. С голямо усилие на волята успя да нагласи филтъра и прикрепи бутилките към него. Измина цяла минута, преди да дойде на себе си. Накрая отвори очи. Всички го бяха наобиколили.

— Къде е Грисуълд? — попита той.

— В пукнатината — отвърна Бигман и направи плъзгащо се надолу движение с ръка.

— Какво? — попита Дейвид и се намръщи. — Това е лоша шега.

— Не, не.

— Гмурна се през ръба като плувец.

— Това бе негова собствена грешка.

— Ясен случай на самозащита от твоя страна, Земни.

Всички говореха едновременно.

— Почакайте, какво се случи? Аз ли го хвърлих там?

— Не, Земни — шумно възрази Бигман. — Ти го удари и нещастникът падна. Опита се да стане, но отново залитна и когато се опита да запази равновесие, пристъпи напред и падна в пукнатината.

— Добро шоу направи, момче — рече един от земеделските работници като му подаде коравата си десница.

Това бе казано спокойно и означаваше приемане. Другите вече се тълпяха по-близо до него. Хора, които преди изобщо не го забелязваха, сега го потупваха по гърба му и казваха, че е мъж, с който Марс може само да се гордее.

— Момчета, нека продължим проверката — извика Бигман. — Нужен ли ни е Грисуълд, за да ни покаже как?

— Не! — изреваха в отговор всички.

Бигман скочи в колата си, а Дейвид се настани в колата, която само преди петнадесетина минути принадлежеше на Грисуълд.

— Пясък, махай се! — прозвуча още веднъж като воя на вълк в марсианския въздух.

 

 

Докато Дейвид маневрираше между затворените в стъкло райони, новината за края на Грисуълд се бе разпространила из цялата ферма. Когато се върна, той бе станал вече прочут.

Нямаше съмнение, че междувременно Хенес и Старецът бяха чули за борбата.

Земеделските работници не мразеха Хенес, но не го и обичаха. Той беше студен и надменен, а самият Грисуълд беше твърде непопулярен сред тях.

Появяването на Дейвид бе посрещнато с одобрителни викове. Навярно вътре ги бяха чули, защото Макиан, Хенес, Бенсън и някои други се показаха. Дейвид се заизкачва по рампата, водеща към входа, а Хенес излезе напред и погледна надолу.

— Сър, дойдох да обясня причината за станалия днес инцидент — рече Дейвид.

— Един ценен работник от фермата умря при свада с теб — отвърна Хенес с равен глас. — Може ли твоето обяснение да отстрани този факт?

— Не, сър, но Грисуълд бе победен в честна борба.

— Той се опита да убие момчето — се обади глас от тълпата. — „Случайно“ бе забравил да постави гредите-тежести на колата му.

— Поддържаш ли твърдението, че е посегнал на живота ти? — попита Хенес.

— Не, сър — отвърна Дейвид. — Твърдя само, че го победих в честна борба, на която бяха свидетели седем земеделски работници.

От тълпата се надигна вик на одобрение.

— Жалко, че сте били заблудени и агитирани за действие, за което ще съжалявате. Но ние ще обсъдим случая. Това не е края — каза Хенес. Обърна се и влезе в главното здание.

Рано на другата сутрин Дейвид бе повикан в офиса на Бенсън.

— Влез, Уилямс — покани го Бенсън. — Изглежда ти се спи — усмихна се той. — Седни.

— Благодаря — отвърна Дейвид. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Ти си в беда, Уилямс, и би могъл да изпаднеш и в още по-голяма. Мистър Макиан има законното право да нареди да те разстрелят, ако се усъмни, че смъртта на Грисуълд е предумишлено убийство.

— Без съд ли?

— Не, но Хенес винаги би могъл да намери двадесет земеделски работници, които лесно да накара да кажат това, което иска той.

— В такъв случай би имал неприятности с останалите, нали?

— Да. Миналата нощ многократно му го повторих. Той се държи като диктатор. И мистър Макиан е съгласен с мен. Оставил е Хенес да се грижи за всички преки взимания-давания с работниците и затова вчера не се намеси, но после му каза в лицето, че няма намерение да остави фермата му да бъде унищожена заради един глупав негодник като Грисуълд. Хенес обеща да остави нещата да се уталожат, но няма да забрави скоро за случилото се. Не е за препоръчване да имаш враг като него тук, на Марс. Затова поисках разрешение от Макиан да ми помагаш при храненето на животните и почистването на клетките им. Би ли желал?

— Това би било обществено падение за мъж, който веднъж е бил провъзгласен за земеделски работник — заяви тържествено Дейвид.

— Не вземай на сериозно казаното от тези глупаци — намръщи се ученият. — Земеделски работник! Пфу! Това звание е прищявка на полуумни бачкатори и нищо повече. По-добре би било, ако работиш за мен и ми помогнеш да разкрием мистерията с отравянето. Така ще отмъстиш и за смъртта на сестра си. Нали затова дойде на Марс?

— Ще работя за вас — съгласи се Дейвид.

— Отлично — каза Бенсън и се усмихна с облекчение.

 

 

Бигман погледна внимателно през вратата.

— Хей! — подвикна тихо той.

— Хелоу, Бигман! — отвърна Дейвид и затвори вратата на клетката.

— Тук ли е Бенсън?

— Не. Няма да го има целия ден.

— Това е добре.

Бигман влезе, движейки се внимателно, сякаш да предпази дрехите си от случаен контакт с някой предмет от лабораторията.

— Само не казвай, че имаш нещо против Бенсън.

— Кой, аз ли? Той е само малко… ти знаеш — и Бигман почука с пръст по слепоочието си. — Кой нормален човек би дошъл на Марс, за да се занимава с малки животни? Освен това се смята за по-добър специалист от нас и непрекъснато ни поучава как да отглеждаме растенията. Какво знае той? А теб кара да играеш ролята на бавачка на мишки. Защо му позволяваш?

— Това е само временно — отвърна Дейвид.

— Добре — каза Бигман и след кратко размишление му подаде ръка. — Дойдох да се сбогувам с теб.

— Напускаш ли? — попита Дейвид и пое ръката му.

— Моят месец изтече. Получих документите си и ще потърся работа някъде другаде. Радвам се, че те срещнах, Земни.

— Почакай — задържа ръката му Дейвид. — Сега ще бъдеш в Уинград, нали?

— Само докато си намеря работа.

— Би ли ми направил една услуга?

— Разбира се. Само кажи за какво се касае.

— Малко е рисковано. Ще трябва да се върнеш тук.

— Не ме е страх от Хенес. Освен това има начин да се срещнем, без той изобщо да узнае.

Дейвид накара Бигман да седне.

— Слушай — зашепна той на ухото му, — на пресечката на улиците Канъл и Фобос в Уинград-сити, на един от ъглите има библиотека. Искам да ми вземеш от нея няколко филми и един проектор. Информацията за необходимите ми филми е в този запечатан…

Бигман сграбчи десния ръкав на Дейвид и го запретна нагоре.

— Ей, какво правиш? — попита Дейвид.

— Искам да видя нещо — отвърна Бигман.

Бе заголил китката на Дейвид и я гледаше със затаен дъх.

— Е, какво си намислил?

— Нищо нередно — промърмори Бигман.

— Наистина ли? — попита отново Дейвид, като освободи без усилие ръката си от хватката на Бигман. — Какво търсиш?

— Ти знаеш какво. Още когато дойде тук си помислих, че лицето ти ми е познато. Но трябваше да чакам да ме изпратиш в библиотеката на Научния Съвет, за да се досетя.

— Все още не те разбирам, Бигман.

— Мисля, че ме разбираш, Дейвид Стар — произнесе триумфално името му той.

Бележки

[1] Не е указана глава 7 — бел.ел.кор.