Айзък Азимов
Дейвид Стар — космически скитник (16)

16. Решението

— Не правете прибързани заключения — каза твърдо Бигман. — Звучи като че ли Космическият скитник описва мен, но той още не е произнесъл името ми.

Никой не проговори.

Бигман внезапно подхвърли бластера, улови го за дулото и го плъзна по масата към Космическия скитник.

— Аз казах, че не съм този човек и ето оръжието ми за доказателство.

Обвитите в дим пръсти на Космическия скитник посегнаха към бластера.

— Аз също не съм казал, че вие сте човекът — рече той и плъзна оръжието обратно към Бигман.

Бигман го грабна, мушна го обратно в кобура и седна.

— Бигман не би могъл да бъде човекът по много причини — продължи Космическият скитник. — Първо, враждата между него и Хенес се е породила много преди Уилямс да се появи на сцената. Шефът, който и да е той, трябва изцяло да контролира тактиката на бандата. Това може да стане само, ако направи така, че другите да не могат да продължат без него. Как? Чрез контролиране производството на отрова и метода на отравяне. Бигман със сигурност не може да направи нито едното, нито другото.

— Откъде знаете? — попита д-р Силвърс.

— Бигман няма нито лаборатория, нито опит в ботаниката или бактериологията. Той няма достъп до хамбарите с храна в Уинград-сити. Всичко това, обаче, приляга на Бенсън.

— Опитвате се да ме изпитвате, както преди малко Бигман ли? — потейки се извика агрономът.

— Аз не съм изпитвал Бигман — отвърна Космическият скитник — и никога не съм го обвинявал. Аз обвинявам вас, Бенсън. Вие сте мозъкът и ръководителят на тръста за отравяне с храна.

— Вие сте луд!

— Ни най-малко. Съвсем нормален съм. Уилямс първи ви заподозря и предаде подозрението си на мен.

— Той няма основание да ме подозира. Аз бях съвършено откровен с него.

— Прекалено откровен. Вие допуснахте грешка, като му казахте, че според вас източник на отровата са марсиански бактерии. Като агроном, вие отлично знаете, че това е невъзможно. По природа марсианският живот не е на протеинова основа и може да се храни със земни растения не по-добре, отколкото с камъни. Вие умишлено сте излъгали, което е главната причина да бъдете заподозрян. Тази лъжа е накарала Уилямс да се запита, дали вие самият не сте направили екстракт от марсианска бактерия. Екстрактът би бил отровен. Не мислите ли така?

— Но как бих могъл да разпространявам отровата? — извика Бенсън.

— Вие имахте достъп до доставките от фермата на Макиан. Сред първите няколко отравяния сте успели да уредите мостри да се вземат от хамбарите с хранителни запаси в града. Вие сте разказали на Уилямс как ползувате за тази цел един уред, подобен на харпун, който сам сте изобретил.

— Но какво лошо има в това?

— Много. Последната нощ аз взех ключовете от Хенес, за да проникна във вашата лаборатория. Там намерих този малък метален предмет. — Той го показа на светлината.

— За какво служи той, Космически скитнико? — попита д-р Силвърс.

— С този уред Бенсън е взимал пробите. Вижте как действува.

Космическият скитник нагласи една малка заоблена дръжка в единия край на предмета.

— Когато се стреля — каза той, — за безопасност харпунът се държи за тази дръжка. Сега гледайте.

Чу се слабо бръмчене, което след пет секунди спря и предният край на изпробвача зейна отворен. Остана така една секунда и после се затвори.

— По този начин работи! — извика Бенсън. — Никога не съм го крил.

— Да, не сте — рече строго Космическият скитник.

— Но какво нередно има в изпробвача? — запита Бенсън.

— Нека пак ви покажа действието му. Д-р Силвърс, наблюдавайте страната на изпробвача, която е към вас.

Изпробвачът беше нагласен още веднъж и още веднъж малката уста зейна отворена. Този път, наблюдавайки посочената страна, те видяха как една малка плочка се отмести и разкри плитка вдлъбнатина, намазана с клей.

— Тук можете да видите какво става — рече Космическият скитник. — Всеки път, когато Бенсън взема проба, няколко зърна жито, част от плод или лист от салата са били намазвани с този безцветен клей, който представлява отровен екстракт от марсианска бактерия. Без съмнение отровата запазва свойствата си и в приготвената храна — в самун хляб, буркан конфитюр или консерва с бебешка храна. Хитър и дяволски трик!

— Това е лъжа! Чиста лъжа! — удряше по масата Бенсън.

— Бигман — рече Космическият скитник, — запушете устата на този човек и не му позволявайте да се движи.

— Но вие отправяте обвинение — запротестира д-р Силвърс — и трябва да позволите на човека да се защищава.

— Няма време — отвърна Космическият скитник, — а доказателството което ще представя след малко, ще задоволи дори и вас.

Бигман запуши устата на Бенсън с носната си кърпа. Бенсън отначало се съпротивляваше, но когато Бигман го удари с дръжката на бластера си по главата, притихна.

— Следващият път — закани се Бигман, — ударът ще бъде още по-силен.

Космическият скитник стана.

— Когато говорех за човек с комплекс за малоценност, вие всички заподозряхте Бигман, защото е дребен. Човек може да бъде дребен и в много други отношения. Бигман компенсира ръста си с воюване и твърдо отстояване на собственото си мнение. Затова хората тук го уважават. Бенсън обаче, живеейки на Марс сред хора на действието, открива, че е презиран като „университетски фермер“ и гледан високомерно от хора, които счита за по-малоценни от него. Той компенсира това с убийство по най-подъл начин и това го прави друг, по-лош вид дребен човек.

Бенсън е душевно болен. Да се изтръгне признание от него е трудно, но и Хенес би могъл да ни информира: за бъдещите действия на отровителите и точното им местоположение на Астероидите, къде се съхраняват запасите от отрова и още много други неща.

— Не мога и няма да ви кажа нищо — изръмжа Хенес. — Ако веднага ни убиете с Бенсън, нещата ще продължат да се развиват така, както ако сме живи.

— А ще говорите ли, ако гарантираме личната ви безопасност? — попита Космическият скитник.

— Кой би повярвал на гаранциите ви? — попита на свой ред Хенес. — Аз съм невинен. Нашата смърт няма да ви донесе нищо добро.

— Вие съзнавате, че ако откажете да говорите, могат да умрат милиони мъже, жени и деца.

Хенес сви рамене.

— Много добре. Аз научих някои неща относно действието на откритата от Бенсън марсианска отрова — продължи Космическият скитник. — Попаднала веднъж в стомаха, тя се абсорбира много бързо, нервите към гръдните мускули се парализират и жертвата не може да диша. Задушаването продължава малко повече от пет минути. — Докато говореше, Космическият скитник извади от джоба си малка стъклена топчица, отвори изпробвача и я прекара по лепкавата повърхност. — Ако обаче отровата се постави между устните, работата би била друга. Тя би се абсорбирала много по-бавно. Мистър Макиан — внезапно се обърна към него Космическият скитник, — този човек ви е предал, използувайки фермата ви за организиране отравянето на хора и ликвидирането на земеделските синдикати. Вържете му ръцете. — И Космическият скитник хвърли една връзка върху масата.

Макиан с вик на дълго сдържана ярост се нахвърли върху Хенес, който напразно се съпротивляваше. Когато се отдръпна, Хенес бе здраво привързан към стола си.

— След като проговориш — рече, дишайки тежко Макиан, — ще имам удоволствието да те унищожа със собствените си десет пръста.

Космическият скитник се приближи бавно към Хенес, държейки с два пръста намазаното стъклено топче. Той улови здраво долната му устна и пусна топчето между нея и зъбите му. На другия край на масата Бенсън се гърчеше отчаяно. Бигман го ритна да стои мирно.

— Мисля, че ще са необходими около десет минути преди устната лигавица да абсорбира достатъчно отрова, за да се получи забележим ефект — рече Космическият скитник. — Ако се съгласите да говорите, ще махнем топчето и ще ви позволим да си изплакнете устата. В противен случай отровата ще започне бавно да дава резултат. Дишането ви ще става все по-трудно и по-болезнено и накрая, след около един час, вие ще умрете от много бавно задушаване. Така обаче няма да постигнете нищо, защото демонстрацията ще бъде много поучителна за Бенсън и ние ще продължим да извличаме истината от него.

Капчици пот покриха слепоочията на Хенес. Той издаде няколко гърлени звука от уплаха.

Космическият скитник чакаше търпеливо.

— Ще говоря! — извика Хенес. — Махнете това!

Думите бяха изфъфлени през изкривените му устни, но значението им и ужасът, изписан по лицето му, бяха достатъчно ясни.

— Отлично! А вие, д-р Силвърс, ще е добре да си водите бележки.

 

 

Изминаха три дни преди д-р Силвърс да срещна отново Дейвид Стар. В този интервал от време той бе спал малко и бе уморен, но поздрави радостно Дейвид. Бигман, който не се бе отделял от д-р Силвърс през този период, бе както винаги експанзивен в поздрава си.

— Вашият метод подействува невероятно добре — каза Силвърс. — Сигурно вече сте научили.

— Зная — усмихна се Дейвид. — Космическият скитник ми разказа всичко.

— Значи след това си го виждал.

— Само за няколко секунди.

— Той изчезна веднага след като приключихме. Споменах го в доклада, разбира се, но това ме накара да се чувствувам глупаво. Във всеки случай Бигман и старият Макиан са ми свидетели.

— И аз — добави Дейвид.

— Да, разбира се. Ние открихме местонахождението на складираната отрова и очистихме Астероидите. Две дузини хора ще бъдат осъдени на доживотен затвор, а работата на Бенсън наистина ще бъде от полза. Вероятно цяла нова серия антибиотици ще бъде крайния резултат от опитите да се подчини Земята чрез отравяния. Ако бедният глупак имаше за цел научно издигане, би завършил живота си като велик човек. Спряхме го благодарение на признанието на Хенес.

— То е било внимателно планирано от Космическия скитник още предишната нощ.

— О, съмнявам се дали някой би могъл да противостои на опасността от отравяне, но какво щеше да стане, ако Хенес беше наистина невинен? Космическият скитник пое голям риск.

— В действителност, не. Допускате ли, че Бенсън би оставил своя изпробвач в лабораторията намазан с отрова?

— А отровата върху топчето?

— Това беше обикновен обезвкусен желатин. Бенсън би се досетил, затова Космическият скитник не се е опитал да изтръгне признанието от него. За да предотврати предупреждението, той му е запушил устата. Хенес може би също би се досетил, ако не беше изпаднал в паника.

Д-р Силвърс се извини и отиде да си легне.

— Какво ще правиш сега, Бигман? — попита Дейвид.

— Д-р Силвърс ми предложи постоянна служба към Съвета, но аз нямам намерение да приема.

— Защо?

— Защото мисля да дойда с теб, мистър Стар, където и да отидеш.

— Аз отивам на Земята — каза Дейвид.

Бяха сами, но все пак Бигман погледна внимателно през рамо, преди да продължи.

— Струва ми се, че ще отидеш на много места освен на Земята, Космически скитнико.

— Какво?

— Познах те веднага, щом влезе обвит в светлина и дим. Затова не взех на сериозно думите ти, когато изглеждаше, че ме обвиняваш като отровител — каза Бигман и широко се усмихна.

— Знаеш ли за какво говориш?

— Разбира се. Не можех да видя лицето ти или подробности от твоя костюм, но ти носеше ботуши до бедрата и височината и конструкцията на Скитника бяха същите, както твоите.

— Съвпадение.

— Може би. Не можах да видя модела на ботушите, но разбрах някои неща за тях, например цвета им. Ти си единственият земеделски работник, за който някога съм чул, че е пожелал да носи ботуши в бяло и черно.

Дейвид Стар отметна глава назад и се засмя.

— Ти спечели — каза той. — Наистина ли желаеш да присъединиш силата си към моята?

— Бих се гордял с това — отвърна Бигман.

— Тогава винаги ще бъдем заедно — каза Дейвид, — където и да отидем.