Тимъти Зан
Ударът на кобрата (4)

4.

— Обявявам заседанието за открито — съобщи важно генерал-губернаторът и с драматичен жест включи рекордера.

Коруин си помисли, че откакто заседанията започнаха да се провеждат в стая малко по-голяма от обикновен кабинет с участие само на шест члена, те загубиха много от тежестта си.

— Свиках това заседание — продължи Стигър, — за да обсъдим повдигнатия преди две седмици въпрос: „Дали да приемем предложението на демесна Тлос?“.

Коруин крадешком погледна към останалите пет губернатора и по-силно от всеки друг път осъзна численото превъзходство на политиците в Съвета. Едно потискащо, почти задушаващо мнозинство.

Първа наруши тишината губернатор Лизабет Телек.

— Разбирам, че говориш за пред потомството, Бром — обърна се тя към Стигър, — но дали не можем да си спестим тази историческа фразеология?

Стигър се опита да я погледне строго, но очевидно беше съгласен с нея. През всичките тези години никой от тях не бе дошъл в Авентини с някакви политически аспирации и макар че бяха станали политици, в душите си те бяха обикновени хора.

— Добре… разбрах намека — въздъхна Стигър. — Чудесно. Кой друг иска думата?

— Аз бих желал да зная къде е почетният губернатор Моро? — обади се губернаторът на Целиан Хауи Вартансън. — Смятам, че въпросът е по-важен от всякакви лечебни процедури или каквото и да било друго.

— В момента баща ми е в болница — отговори Коруин и си наложи да не каже нещо остро по адрес на неволната грубост на губернатора. В края на краищата той знаеше, че Джони е първа генерация кобра. — Докторите са на мнение, че има проблем с имунната система.

— Много ли е сериозно? — попита Стигър и се намръщи.

— Вероятно не чак толкова. Настъпи съвсем внезапно миналата вечер.

— Трябваше да съобщи — подхвърли Йор Хемнър, като поглаждаше с крехка ръка редичката си брадица. — Можехме да отложим заседанието.

— Ако искаме да излезем с препоръка пред пленарното заседание следобед, няма за кога да го отлагаме — възрази Коруин и погледна Хемнър, преди да се обърне към Стигър. — Зная мнението на баща си по този въпрос, сър, и имам неговите пълномощия да го представям. Ще одобрите ли правото ми на два гласа за това заседание?

— Съгласно правилника…

— О, за Бога, Бром, нека го одобрим и да вървим по-нататък — обади се Телек. — Тази сутрин имаме много работа.

— Чудесно. — Стигър вдигна вежди и се обърна към заседателите. — Възражения? Няма. Приема се. Някой успя ли да научи нещо от трофтите за тази Квазама?

Олър Рой от Палатин се прокашля.

— Опитах се да изкопча нещо от първия говорител. Мисля обаче, че старият номер за независимостта на планетите взе да се изтърква. Трофтите установиха по категоричен начин, че макар да сключваме самостоятелно търговски споразумения, в политическо отношение ние сме едно цяло. Според мен, когато ни каза, че ни е съобщил всичко, което знае, той беше съвсем честен.

— А може и да не е искал да ви каже нищо повече с надеждата, че ще успее да постигне по-висока цена от вашата — предположи Дилън Феърли, трети губернатор на Авентини. Коруин си помисли, че предположението е много наивно и показва липсата на опит в търговията с трофтите, която е под юрисдикцията на далечния западен регион. Вартансън, както можеше и да се допусне, не си направи труда да отчете този факт.

— Не ставайте смешен — изсумтя той. — Трофтите не обещават нищо, без да дадат ясно да се разбере, че наистина знаят нещо. За последните четиринадесет години не сте ли разбрали поне това?

Феърли се намръщи, но преди да отговори, Телек се намеси:

— Добре. Значи приемаме, че тлосите не знаят нищо повече. Следващата стъпка очевидно е да намерим някой, който знае. Аз виждам две възможности: демесна Балиу или самата Квазама.

— Един момент — обади се Коруин. — Следващата стъпка не е ли да разберем дали изобщо ни е необходима тази информация?

Телек го погледна строго.

— Разбира се, че ни е необходима. Как иначе ще вземем рационално решение?

— Най-рационалното решение засега е да отхвърлим предложението на тлосите — отговори Коруин. — Ако ние…

— Откога затварянето на очите пред реалностите се смята за рационално решение? — язвително го прекъсна Телек.

— Ние сега ще отхвърлим принципно предложението — поясни Коруин и почувства как по челото му изби пот. Джони го бе предупредил, че това мнение едва ли ще се приеме, но Коруин не беше очаквал толкова силна съпротива. — Което трябва да покаже, че не желаем да служим като наемни войници за…

— А къде остават нашите интереси? — апострофира го Хауи Вартансън. — Ако Квазама представлява заплаха за трофтите, тя вероятно е заплаха и за нас.

— Да, но… — Коруин млъкна. Логиката и красноречието му изневериха. „Успокой се — заповяда си той. — Тук няма от кого да се страхуваш.“

Докато се бореше с неочакваното си объркване, Стигър му дойде на помощ.

— Аз мисля, че това, което иска да ни каже Коруин, е, че след като отхвърлим предложението на Балиу, ние можем да изпратим експедиции на Квазама или на някоя от другите планети. Засега направеното от трофтите с нищо не ни ограничава. Ние сме свободни да действаме съобразно собствените си интереси.

— Звучи много разумно — отбеляза Телек. — За нещастие тази идея се натъква на един много сериозен практически въпрос: кой ще поеме разходите за тези проучвателни експедиции, ако трофтите откажат?

Феърли се размърда на стола си.

— Аз останах с впечатлението, че трофтите ни предлагат само онези пет планети, без да поемат каквито и да било разходи.

— Официално още не сме подписали договор. Можем да включим и разходите в него — посочи Рой замислено. — Но това ще ангажира в продължение на няколко години голям брой кобри. За колко време може да ги подготви Академията?

— Хирургическите операции и обучението ще отнемат общо три месеца — каза Коруин, възстановил спокойствието си. — За подбора на кандидатите ще са ни необходими две седмици.

— Целият процес може да бъде съкратен до по-малко от седем седмици — намеси се Телек и размаха една магнитна карта, преди да я пъхне в рекордера. — Преди няколко дни говорих с двама специалисти по тези въпроси: Кали Халоран — съекипник на Джони от войната с трофтите и Алмо Пири — понастоящем ръководител на операциите, провеждани от кобрите в региона Сизра. И двамата ми дадоха точни данни за необходимите разходи — както за първоначалното проучване, така също и за трите най-вероятни типа военни операции.

Коруин впери поглед в появилите се на неговия дисплей цифри. Двете имена, които Лизабет Телек вкара така спокойно в дискусията, заподскачаха като неексплоадирали гранати във вцепенения му ум. Кали Халоран — един от най-старите и най-доверени приятели на баща му; и Алмо Пири — приятел на семейство Моро откакто се помнеше. Той погледна над екрана, видя хладните очи на Телек, насочени към него и изведнъж проумя целия й замисъл.

Избирайки приятелите на Джони като експерти, Телек целеше да тушира вероятното несъгласие с тези цифри на третата кобра от този тесен кръг. Коруин разгледа внимателно цифрите и разбра неизбежните заключения от тях, защото дори и за най-малкото от предвижданите военни действия разходите бяха просто ужасяващи. Според Халоран и Пири, щяха да са необходими минимум деветстотин кобри — една трета от сегашния контингент на трите свята — на или близко до Квазама в продължение от шест до дванадесет месеца. Към това трябваше да се прибавят необходимата екипировка, транспорт, доставки, попълване на личния състав. Разходите за всичко далеч надхвърляха средствата, които трите планети можеха да изстискат от скромните си икономики. Само отклоняването наведнъж на толкова много кобри щеше да направи невъзможна по-нататъшната териториална експанзия на Авентини и Палатин, а на Целиан щеше да ускори окончателната гибел или изоставяне на обкръжената колония.

Феърли пръв наруши тишината.

— Да се надяваме, че квазамците не представляват непосредствена заплаха за нас — промърмори той. — Деветстотин от всичко три хиляди кобри! Колко време ще ни е необходимо да подготвим такова попълнение? О, ето цифрите.

Коруин също намери данните на своя дисплей.

— Това предполага неограничен набор на подходящи кандидати — отбеляза той.

— Ако няма толкова кандидати или не можем да подготвим нужния брой кобри, ще имаме сериозни проблеми — изсумтя Рой. — Нашата защита от самите трофти зависи от физическото състояние на контингента и бойните умения на кобрите. Ако трофтите разберат, че имат насреща си само някакви си жалки две хиляди и осемстотин кобри… — Той поклати глава.

— Още едно основание да им покажем, колко лесно можем да разширим програмата „Кобра“ — възрази Телек. — Ние наистина сме в състояние да направим това, особено ако трофтите поемат разходите за тази демонстрация.

Дискусията продължи още половин час, но Коруин виждаше, че битката е изгубена. От шестимата в стаята само Хемнър и Рой изглежда бяха склонни да подкрепят предложението на Джони. Ако никой от тях не се отметнеше, с двойния вот на Коруин щеше да се получи равенство, което означаваше, че на пленарното заседание на Съвета нямаше да могат да излязат с предложение. Дори и с препоръка решението на Съвета беше несигурно, а без такава резултатът щеше да бъде направо непредсказуем.

Вероятността за победа все повече клонеше към нула и Коруин за първи път откакто бе получил пълномощието от баща си разбра, че ще трябва самичък да намери решение, без да е сигурен дали Джони ще го одобри.

Той изчака до последната минута, надявайки се въпреки неблагоприятните изгледи да настъпи обрат в мненията, но когато генерал-губернаторът призова да гласуват, вдигна ръка.

— Предлагам преди да продължим по-нататък да направим кратка почивка — каза Коруин. — Според мен още малко размисъл насаме или размяна на мнения преди окончателното гласуване ще бъде от полза.

Стигър вдигна леко вежди, но кимна, без да се колебае.

— Добре. Обявявам двадесет минути почивка.

Заседателите мълчаливо заизлизаха — очевидно всички се нуждаеха от почивка. След минута-две Коруин седеше в бащиния си кабинет в сградата на Доминиона. Той дълго гледа телефона на писалището, като се питаше с кого да обсъди въпроса, преди да се върне в залата. Баща му все още беше в дебрите на биохимичната хирургия, а за мнението на майка си се досещаше. С Терън Юти в главния градски кабинет на баща му? Не. С близнаците — с тях би могъл да се посъветва. Но с Джъстин не можеше да се свърже, тъй като той беше в хирургическото крило на Академията, а да сподели само с Джошуа беше несправедливо. И тогава Коруин разбра, че просто шикалкави. Той пое дълбоко дъх, стана и се отправи към кабинета на губернатор Телек.

Лизабет с нищо не показа, че е изненадана.

— Коруин — кимна тя, затвори вратата зад него и му посочи стол.

Коруин я изчака да седне зад писалището си.

— Как виждаш резултатите от гласуването? — попита направо той.

Тя отново не се изненада.

— Аз, Бром, Дилан и Хауи ще бъдем „за“; ти, Йор и Олър „против“. Четири на четири. Да не би да си дошъл да ме убеждаваш да променя мнението си?

Той поклати глава.

— Знаеш, че ако присъстваше баща ми, щеше да гласува против, нали? И затова въвлече Кали и Алмо.

— Преди двадесет и пет години баща ти беше един от най-силните опоненти при създаването на академия „Кобра“ припомни му тя. — Не ми бе трудно да се досетя, че и сега ще е против всяко предложение, което води до увеличаване на броя на кобрите.

Това превръщаше философските възражения на Джони за използването на кобрите като наемници в обикновен камуфлаж на обичаен рефлекс. Коруин почувства как гърлото му пресъхна при мисълта за онова, което смяташе, че е длъжен да каже. Ала сега не беше време да защитава позицията на баща си.

— Какво точно искаш? — попита направо той. — Договорен ангажимент да осъществяваме контрол над Квазама, независимо каква заплаха представлява тя за нас?

— Разбира се, че не — отвърна Телек. — Никой, който е с всичкия си няма да се съгласи на такова нещо. Единственото, което искам, е да се наемем с една разузнавателна мисия… за сметка на трофтите.

— Това няма ли да ни задължи да изпълним и останалото?

— Не, ако договорът бъде подготвен добре. — Тя стисна устни. — Можеш да зададеш и обратния въпрос: „Какви ще са последиците, ако извършим разузнаване на Квазама и после не устоим на думата си?“ Не мога да ти предложа по-добър отговор от този, който дадох преди петнадесет минути. Непознаването на заплахата от Квазама крие по-голям риск от това да изглеждаме слаби пред трофтите.

Коруин пое дълбоко дъх.

— Да разбирам ли, че би желала такова да е официалното предложение, което ще направим на Съвета след няколко часа?

— Много бих искала. Каквото и да ми струва.

Коруин посочи заседателната зала.

— Доколкото си спомням, предложението ти за разузнавателна мисия включва максимум дванадесет души, плюс екипажа на кораба. Бих желал двама от тези дванадесет души да предложи баща ми.

— За да е сигурно, че докладът на мисията ще е честен? — Лизабет кисело се усмихна. — Всъщност, идеята може би е добра, но Съветът едва ли ще приеме така лесно почетният губернатор да контролира шестнадесет процента от състава на мисията.

— Аз мога значително да подобря споразумението. Какво ще кажеш, ако в мисията включим една замаскирана кобра.

Той видя как очите й се разшириха от изненада и изпита удовлетворение.

— Мислех, че дълбокото сканиране на тялото открива дори екипировката на кобра — подхвърли тя.

— Така е — кимна Коруин. — Но подобно сканиране отнема петнадесет минути. Може ли високопоставени гости да бъдат подлагани на толкова обидна процедура?

Лизабет се намръщи.

— Трябва да отбележа, че разсъждаваш изключително като антропоморфно същество. Да предположим, че техните методи за такова сканиране са по-чувствителни или просто по-бързи от нашите? Но да приемем, че си прав. Какво предвиждаш по-нататък? Да натоварим на „Капка роса“ един хирургически екип за извършване на бърза операция?

— Съвсем не. Да речем, че изпратим двама души, които си приличат като две капки вода и единият от тях е кобра. Например моите братя-близнаци — Джошуа и Джъстин.

Телек шумно въздъхна.

— Хитро. Много хитро. Значи кобрата остава на кораба, докато чуждоземците проучват слезналия брат, а след това двамата се разменят, така ли? Интересна идея. Ами ако квазаманците използват нещо друго за идентификация? Например, звук или миризма?

Коруин вдигна рамене, като се опитваше да изглежда спокоен.

— Значи не ни е провървяло. Но повечето известни сухоземни хищници, включително тези на планетите на трофтите и Доминиона, разчитат главно на външния вид. Мисля, че рискът е приемлив, а ако не успеем, нищо няма да изгубим.

— Освен двете места от състава на екипа, които биха могли да се заемат от други хора. — Телек се облегна назад и насочи поглед някъде зад главата на Коруин. Той чакаше и се мъчеше да диша спокойно. Изведнъж тя се обърна към него и кимна.

— Добре, приемам споразумението при едно допълнително условие. Ти или по-добре баща ти да подкрепи моето предложение и аз да бъда включена в мисията.

— Ти? — изтърва се Коруин. — Но това е…

— Искаш да кажеш смешно? Едва ли. В мисията трябва да участват както учени, така и политици, а аз съм единственият човек, който отговаря и на двете изисквания, пък и здравето ми позволява да извърша това пътуване.

— Ти си биолог, изтъкнат учен.

— Вярно е. Но в екипа трябва да има и участник с ранг на губернатор, в случай че се наложи да се вземе важно политическо решение. Освен ако нямаш предвид някой синдикал, на когото може да се повери тази задача.

„А мога ли да се доверя на теб?“ Той стисна устни смутен.

— Имаш време да помислиш — каза тя спокойно, когато мълчанието се проточи. Телек погледна часовника си и стана. — Съставът на мисията ще бъде определен не по-рано от една-две седмици. Обсъди с Джони моето предложение. Мисля, че ще го одобрите. Време е да се връщаме в залата и да приемем препоръка за пленарното заседание на Съвета.

Коруин също стана.

— Добре. Ще те подкрепя, но искам ти да подкрепиш моето предложение за Джъстин и Джошуа, независимо от отношението на баща ми към твоето искане.

Тя кисело се усмихна.

— Разбрах, че жертваш твърде много, нали? Е, така се учи човек. Аз ще подкрепя братята ти. Идеята е добра. За да бъда напълно честна с теб, трябва да ти призная, че според мен няма да имам нужда от гласа на Джони, за да прокарам идеята за мисията.

Когато при гласуването стигнаха до Коруин, гласовете бяха четири на два в полза на предложението на Телек. Той отвърна очи от Хемнър и Рой и я подкрепи, но докато Стигър записваше резултатите от гласуването, чувстваше изненаданите им погледи върху себе си.

Три часа по-късно пълният състав на Съвета одобри предложението.

 

 

Полуизлегнат, Джони мълчаливо слушаше разказа на Коруин за заседанието на губернаторите, общото събрание на Съвета и частното му споразумение с Телек. „Трябваше да съм ядосан — мислеше си Джони и наблюдаваше с крайчеца на окото си четирите банки, от които в ръцете му се вливаха бистри течности. — Дали в антибиотика няма някакво успокоително?“

Коруин спря да говори и напрегнато зачака.

— Обсъди ли идеята си с близнаците? — попита Джони. — Или с майка си?

Коруин трепна.

— Отговорът и на двата въпроса е отрицателен. Идеята ми хрумна през последната седмица, но се надявах, че няма да ми се наложи да я използвам. Още повече, преди да съм говорил с теб. Мисля обаче, че те биха я одобрили.

— О, съвсем сигурно е и точно там е проблемът. — Джони обърна глава и погледна през прозореца. Навън се виждаха уличните светлини на Капитолия. Градският пейзаж се наслагваше върху отражението от болничната стая около него. — Трябва да знаеш, че вие тримата винаги сте били страшно скъпи на майка ти. От вас тя получаваше онази допълнителна топлина, която аз често не можех да й дам. Много пъти нямах такава възможност. Най-напред кобра, после синдикал, накрая губернатор. В служба на народа. Всичко това ми струваше много време, Коруин. Време, от което лишавах семейството. После ти дойде на работа при мен, Джъстин се кани да стане кобра, а сега и Джошуа ще й бъде отнет. — Изведнъж Джони разбра, че бръщолеви и отново се обърна към Коруин.

Синът му изглеждаше потиснат.

— Извинявай. Май не трябваше да правя това предложение. Те може и да се откажат.

Джони поклати глава.

— Не, постъпил си правилно. Като качим близнаците на кораба, ние ще имаме голямо тактическо предимство, пък и общото събрание вероятно нямаше да приеме моето предложение, както не го приеха Бром и компания. Особено при тази оценка на разходите, която са представили Кали и Алмо. — Той се усмихна. — Жалко, че Кали е много стар за тази работа… щеше да е страшно хубаво, ако в мисията имахме една кобра с боен опит.

— Да не би да смяташ и ти да дойдеш? — попита Коруин, изпълнен с подозрения от думите на баща си.

— Хъм? О, не. Наистина нямам такова намерение. Просто се мъчех да измисля как да поднесем новината на майка ти. — Той си пое дълбоко дъх и тихичко въздъхна. — Е, добре. Утре сутринта ще изляза оттук или поне така казват докторите. Тогава ще й съобщим всичко. Защо не говориш с Джошуа тази вечер, за да видиш как ще реагира? На Крис трябва да съобщим заедно.

— Без Джъстин — напомни му Коруин. — Той ще остане още една седмица в хирургическото отделение.

— Зная — отвърна със закачлива нотка в гласа Джони, опитвайки се да разведри потискащата атмосфера. — Но ние тримата трябва да сме налице.

— Правилно — съгласи се Коруин и стана. — Сега те оставям да почиваш. Утре пак ще намина. На излизане ще проверя кога те изписват, за да дойда и да те откарам у дома.

— Чудесно. О, докато проверяваш, би ли помолил лекаря да дойде, когато намери малко време? Искам да обсъдя с него някои въпроси.

— Разбира се — отвърна Коруин. Той погледна баща си в очите и излезе.

Джони се настани по-удобно, затвори очи и се отпусна. Напрежението бавно се разсея. Дали не видя върху лицето на Коруин следа на съмнение? Не беше сигурен. Всъщност, това нямаше значение. За разлика от сина си, той имаше на своя страна няколко други губернатори и щеше да мине без Телек. Когато Коруин разбереше, всичко щеше да бъде уредено.

И Коруин сигурно щеше да го одобри. Накрая.