Тимъти Зан
Ударът на кобрата (3)

3.

През последните една-две години в тази част на гората имаше гръмотевични бури и най-високият хълм в района беше опустошен. Най-малко едно дърво бе изгоряло и шест други бяха повалени или от мълнии, или от вятъра. Сега върхът на хълма беше оголен, трудно се ходеше, но през разкрилия се тридесетметров коридор имаше добра видимост и в двете посоки. Това бе ненужен лукс за кобрата-часовой, но пък при изпълнение на обикновена задача кобрата не се придружава от цивилен наблюдател, за когото е длъжна да се грижи.

Включил звуковите усилватели на пълна мощ, Алмо Пири огледа бавно краищата на създадената от природните стихии просека. Жената до него предизвикваше болезнени усещания. Само по себе си присъствието на наблюдател беше достатъчна тежест; но ако този наблюдател е един от първите трима губернатори — това вече е излишен, да не кажем ужасно глупав риск, който никой часови, ако е с всичкия си, не би поел. „Трябваше да я оставя — мислеше раздразнено Пири. — Официалният скандал няма да представлява нищо, в сравнение с онова, което ще последва, ако й се случи нещо.“

От приемника в дясното му ухо се чу тихо бръмчене — три кратки тона, след които дойде съобщението:

— Уинуърд е видял един от преследваните рогати леопарди.

Пири изтананика „благодаря“ по имплантирания в бузата му микрофон и предаде предупреждението на другите постове. Ограничено и понякога неудобно за използване, това кодово тананикане имаше предимството, че не беше силно и не задействаше изключвателите на имплантираните звукови усилватели.

— Хъм? — изтананика губернатор Лизабет Телек. Звукът бе по-силен от обичайния при общуване между кобри, но тя поне знаеше, че не трябва да задава въпроси на висок глас.

Пири насочи вниманието си към зрителния усилвател.

— Майкъл е открил един рогат леопард — обясни тихо той. — Останалите ще продължат да търсят други, както малки, така и големи.

— Малки! — Гласът на Телек беше спокоен, но в него прозвуча нотка на възмущение.

Пири леко повдигна рамене. Току-що бе видял, че в сянката между две дървета нещо трепна.

— Тазгодишните малки следващата година ще са опасни — напомни й Пири. — Ако вашите биолози намерят начин да се справят с…

Отдясно на него се разнесе шум от чупене на клони. Той се завъртя и видя сред короните на дърветата да се промъква тялото на голяма котка.

Очевидно скокът щеше да е къс, но Пири знаеше, че щом се приземи, хищникът ще се спусне към тях. Ръцете му заеха положение за стрелба — кутретата се насочиха към рогатия леопард, палците се свиха и пъхнаха под останалите пръсти. И когато животното опъна задните си крака за приземяване, той стисна пръстите си.

Лазерите от кутретата избълваха в лицето на леопарда светлинни копия и обгориха и кожата, и костите, и мозъка. Но очите, в които се целеше Пири, останаха незасегнати и въпреки разрушения мозък, децентрализираната нервна система продължи безотказно да функционира. Рогатият леопард се приземи и краката му леко се подхлъзнаха върху покритата с клони повърхност.

Пири се изви и вече насочваше левия си крак, когато Телек извика:

— Пазете се отзад!

Той успя да хвърли само бегъл поглед през рамо, но това беше достатъчно. Трепкането, което бе видял в гората, се беше превърнало във втори рогат леопард, който връхлиташе като побесняла ракета.

Пири се обърна, но положението, в което беше, му отнемаше всякаква възможност за действие.

— Лягайте! — изрева той към Телек, като се надяваше да привлече вниманието на леопарда върху себе си. Неговите програмирани рефлекси му даваха шанс да се спаси, но те не осигуряваха защита на наблюдателя. Миг по-късно левият му крак зае положение за стрелба и от петата на ботуша му изскочи блестящото копие на бронебойния лазерен лъч.

Нямаше време да оценява пораженията, трябваше просто да приеме, че първият леопард, макар и временно, е спрян. Пири се завъртя, стъпи с левия си крак на земята и вдигна десния.

Точно навреме, за да удари леопарда право в муцуната.

Нестабилното равновесие на Пири не му позволи да отбие атаката на хищника, зъбите на животното се плъзнаха по ботуша му и той падна настрана. Бързо сви левия си крак под тялото, издърпа десния измежду зъбите на звяра и когато рогатият леопард се хвърли към него, включи сервомотора, рязко изпъна крак и го ритна в корема.

Той изрева и рогата на предните му крака заеха отбранително положение. Животното знаеше, че е ранено, но едва ли разбираше, че е обречено. Независимо какво поражение бе причинил, ритникът на Пири беше отхвърлил звяра във въздуха и допълнителната половин секунда до падането му на земята бе достатъчна за човека да насочи левия си крак към животното. Бронебойният лазер блесна два пъти и хищникът падна като димяща купчина на земята.

Пири се изправи и очите му автоматично затърсиха неподвижната фигура на първия рогат леопард. Едва след това той се обърна назад, за да разбере какво е станало с Телек.

С малък револвер в ръка тя седеше свряна между дънерите на две повалени дървета.

— Мога ли вече да изляза? — попита Телек с едва забележимо потрепване на гласа.

Пири огледа внимателно края на гората.

— Мисля, че вече няма никаква опасност — реши той и отиде да й помогне. — Благодаря за предупреждението.

— Няма нищо. — Тя се отказа от помощта му, очисти полепналата по дрехите й шума и се изправи. — Преди няколко дни чух съобщения от други региони, че от време на време рогатите леопарди ловуват на двойки, но не допусках, че и тук е така. Предполага се, че проблемът с изтребването им в големите гори е по-малък.

— И все пак е достатъчно голям — отвърна тъжно Пири. — Както ви казах, ако вие, биолозите не намерите начин за противодействие, тези ловни акции ще трябва да продължат.

— Напоследък не съм много в течение на биологичните изследвания…

Пири вдигна ръка и тя млъкна.

— Съобщение — поясни той тихо. — Да. Имате ли нужда от помощ? Добре. Върнете се, като свършите.

Телек го погледна:

— Намерили са леговището. С десет малки в него.

Тя стисна устни.

— Десет. Преди двадесет години котилото на рогатия леопард никога не надхвърляше две или три. Никога.

Пири смутено вдигна рамене и прокара ръка през оредялата си коса. Вече бе на четиридесет и седем, а гонеше зверовете в гората като някой новоназначен младок. Можеше да е и още по-обидно, ако задачата му не беше жизненоважна.

— Прочистихме доста територии — каза той и поклати глава. — Те обаче усещат, че на Авентини има място за още цяла глутница рогати леопарди. Теоретично.

Телек тихо изсумтя.

— Наистина теоретично. Рогати леопарди по улиците на Капитолия! — Сега и тя поклати глава. — Само ако знаете, Пири, колко често биолозите мечтаят за истински самовъзстановяваща се планетарна екология. А сега имаме две… и те са ужасно досадни.

— Досадни едва ли е точната дума за Целиан, губернаторе — измърмори Пири.

— Вярно. — Нещо в гласа й го накара да я погледне. Беше стиснала устни и гледаше към гората. — Е… може би има нещо, което можем да направим.

— Единственото, което вероятно можем да направим за Целиан, е да го изоставим — отвърна той.

— Точно това имах предвид — кимна тя. — Кажете ми, възможно ли е да проведа една консултация с вас утре, преди заседанието на Съвета? Нужен ми е компетентен съвет от опитен ръководител на кобри.

— Предполагам — неохотно се съгласи той. — Но само ако свършим със задачата си тук.

— Чудесно — усмихна се тя. — Мисля, че ще намерите предложението ми за много интересно.

„Съмнявам се — помисли си той и отново насочи вниманието си към гората. — Друг политик с друго политическо решение. Поне веднъж бих желал да чуя нещо различно. Нещо ново.“ В ума му се появи образът на Торс Чалинор; онзи същият Чалинор, който преди години се бе опитал да установи военна диктатура над Авентини. „Е, добре — каза си Пири и потрепери. — Всяко друго решение е за предпочитане.“