Тимъти Зан
Ударът на кобрата (11)

11.

— Ако някога е имало планета, предназначена за колонизиране — каза със задоволство капитан Шефърд, — това е тази.

Джони огледа сиво-кафявия ландшафт и се съгласи. Беше ясно, че независимо от механизма, лишил всичко в този регион на Космоса от нуклеинова киселина, Кубха е пострадала повече от останалите планети. Тук не съществуваше нищо, освен най-примитивни форми на живот: едноклетъчни растения и животни и може би само няколко стотици видове по-сложни организми. Практически планетата представляваше бяла книга, готова да приеме всяка екологична система, изградена от бъдещата колония.

Всяка екологична система, която може да издържи на топлината.

Един млад биолог, притиснал внимателно до гърдите си сандък с епруветки с проби, се дотътри до малкия хълм, на който стояха Джони и Шефърд.

— Капитане, губернаторе — поздрави той, кимна и издуха една капка пот от края на носа си. — Реших, че може би ще искате да видите предварителните резултати от тестовете за съвместимост, преди да ги картотекирам.

Двамата с Шефърд се наведоха над епруветките със смеси от различни местни и авентински клетки. Джони потисна усмивката си. На Чата, на Фъзън и сега на Кубха учените не преставаха с усилията си да убедят Шефърд, че им е необходимо повече време за вземане на проби и извършване на проучвания. Опитът им да го заинтересуват с резултатите беше хитър ход. Той, разбира се, не мина. Съветът категорично бе наредил пътуването да бъде максимално кратко и Шефърд педантично спазваше тази заповед.

— Интересно — кимна капитанът и се изправи. — Но ако искате да съберете още проби, най-добре е да сложите тези в хладилната камера. След два часа отлитаме.

Биологът не успя да скрие гримасата на огорчение.

— Да, сър — каза той и тръгна към „Менсаана“.

— Знаеш ли, че си безчувствен изпълнител на заповеди, без капка научно любопитство? — иронично попита Джони.

Шефърд трепна.

— Казвали са ми го. Но Съветът нареди предварителното проучване да се извърши бързо и те са длъжни да се съобразяват. Освен това искам, когато пристигне „Капка роса“, да сме се върнали, в случай че…

— Здравей, Крис — прекъсна го Джони и се обърна към жена си, която дойде при тях. Неговите слухови усилватели бяха доловили шума от стъпките й, а последното, което би желал, беше да й напомня, че „Капка роса“ с двамата им сина на борда е на чужда планета. — Какво ще кажеш? — попита той и махна с ръка към околностите.

— За мен е много голо — отвърна тя и поклати глава. — Изглежда някак си призрачно. А и не горя от желание да си изпека мозъка там. — Крис го погледна загрижено. — Ти как се чувстваш?

— Чудесно — засмя се той. Наистина се чувстваше много добре. — Топлината не само помага на артрита ми, но изглежда увеличава пулса ми достатъчно, за да компенсира част от моята анемия.

— Което означава, че ще смениш анемията със сърдечен пристъп — изсумтя Шефърд. — Страхотно! Губернаторе, може би ще е по-добре, докато се приготвим за излитане, да се прибереш вътре.

— Сърцето ми не е застрашено — протестира Джони. — Вероятно то ще ме надживее най-малко с две години.

— Сигурно — каза Шефърд и посочи с пръст към „Менсаана“. — Тръгвай, губернаторе! Смятай го за заповед.

За момент Джони беше изкушен едностранно да скъса с това подчинено положение. Свежият въздух на открито му действаше освежаващо, особено там, където не съществуваше риск в тялото му да се забият остри зъби, нокти и отровни жила на опасни животни и насекоми. Но той бе обещал на Крис.

— Добре, добре — отстъпи примирително Джони. — Но трябва да ти кажа, че тази заповед никак не ми харесва.

Двамата с Крис бързо слязоха по хълма.

— Съветът правилно я е кръстил — отбеляза Крис, когато стигнаха равното и тръгнаха по-спокойно.

— Какво е кръстил правилно? Кубха ли?

— Да. Нали знаеш петте звезди от съзвездието Южен кръст на Асгард?

— Зная как сложиха кодовите имена на планетите — прекъсна я Джони.

— Е, Кубха е най-горещата от онези пет звезди, а пък тази Кубха е най-горещата от тези пет планети. Поне засега. Това сигурно не е случайно.

Джони изръмжа.

— Нека не се предоверяваме нито на Съвета, нито на Вселената.

— Хей, не бъди черноглед! — усмихна се Крис и го хвана за ръка. — Всъщност, всичко върви много добре. Късметът на Джони Моро не го напуска, дори и когато пътува за удоволствие.

— Хм. Ако се изключат някои дреболии, като например змийската отрова в анализатора за нуклеинова киселина.

— Вече е оправен. От десет минути отново работи. Затова ме пуснаха и дойдох да те замъкна вътре.

Джони поклати глава с престорено раздразнение.

— Кълна се, Крис, че никак не те бива да се преструваш на празноскитаща.

— И ти си доволен, нали? Хайде, признай си.

— Защо? Така или иначе ще ме върнеш в стаята — каза той и придаде на гласа си добре запомнения отпреди пет години хленч.

Тя го сръга в ребрата.

— Престани! Отдавна съм се наситила на лошото ти настроение.

Той хвана ръката й и я прегърна през кръста. За момент продължиха да вървят така, без да говорят.

— Тази планета е идеална за колонизиране, нали? — тихо попита Крис. — И поради това ще е още по-трудно да се откаже.

— На кого да се откаже? На трофтите ли?

Тя кимна.

— Съветът ще пожелае да има тази планета, както вероятно ще пожелае и другите. И за да ги вземе, ще приеме предложението на трофтите, независимо дали това е разумно или не.

Джони се намръщи. Същата мисъл се въртеше и в неговата глава.

— Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че докладът на „Капка роса“ ще е достатъчно убедителен, така че що се отнася до това решение, нашият доклад да има само характер на бележка под линия.

— Нали Лизабет Телек ще го пише! — изръмжа Крис. — След като види тези светове, тя още повече ще ги желае. Телек ще представи пред Съвета квазаманците като сакати същества, които не могат да се защитават.

— Не зная дали наистина е толкова непочтена — отговори внимателно Джони, — но с Алмо, Джъстин и Джошуа на борда ще й бъде трудно до такава степен да изопачи истината.

„Въпреки това — помисли си той, докато минаваха покрай охраната от кобри при шлюза на «Менсаана» и преодоляваха шока от хладния въздух в кораба, — няма да е лошо в нашия доклад малко да засилим черните краски. Да наблегнем, че на Чата има плоскокопитни стада, а на Фъзън плюещи змии. Всяка планета си има своите недостатъци. Трябва само да ги открием и да ги направим видими. А пък да се надяваме, че Съветът няма да ги приеме прекалено сериозно.“

По-хладният въздух на кораба вече бе започнал да действа на артрита и всяко прещракване му напомняше, че е бил малко небрежен с лечението си. Джони не би искал да види как Кубха се изплъзва от ръцете на човечеството без сериозни причини.

Но дали си заслужаваше една нова война? Е, засега не се налагаше да се взема такова решение.