Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кобра (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cobra Strike, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ViK (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „БАРД“, 1997 г.

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №40

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от Мандор според хартиеното издание, добавяне на анотация

17.

Сърцето му се качи в гърлото, сълзи от страх и съчувствие замрежваха очите му. Гледката от покритите с бяла кора рани върху ръката на Йорк гореше като нажежено желязо в паметта му.

— О, Божичко, Декер — промърмори той. — Декер!

Джошуа не бе направил нищо, за да му помогне. Нито по време на опита да ги спаси, нито след това. Риндстат и Серенков се бяха притекли със санитарните си чанти, а той, парализиран от страх, дори не беше помръднал, за да им помогне. Ако бе останало на него и последната капка кръв на Йорк щеше да изтече.

„Хората очакват големи дела от нас.“ Той се почувства като дете. Като страхливо дете.

— Трябва да го върнем на кораба — прошепна Серенков и повдигна изцапаната си с кръв ръка, за да си избърше бузата. — Необходимо е да му се прелее кръв и Бог знае какво още.

Джошуа не можа да чуе какво му отговори Риндстат. Вдигна очи от пострадалия, погледна към предната част на автобуса и видя, че Моф го наблюдава. На седалката до него лежеше зареденият му револвер. Джошуа интуитивно разбра, че автобусът се движи с по-голяма скорост. В мрака пред себе си видя светлини. Неоградено село или контролен пункт? По-скоро последното, реши той. Виждаха се половин дузина автомобили и малка сграда, подобна на навес.

И край тях се движеха множество квазаманци.

Автобусът навлезе между автомобилите и още преди да спре, един намръщен квазаманец отвори вратата и нахълта вътре. Той размени припряно няколко думи с Моф, после погледна авентинците.

— Батчътс! — излая квазаманецът и посочи с ръка вратата.

— Ще се подчиним ли, Юри? — промърмори Риндстат.

— Разбира се — отвърна мрачно Серенков. — Нима имаме друга възможност?

Оставиха Йорк подпрян на седалката, минаха покрай новодошлия и слязоха. Джошуа се намръщи, стомахът му вреше от болезнени емоции.

В полукръг около вратата чакаха още четирима тежко въоръжени квазаманци. С тях имаше и един съсухрен, прегърбен старец. Последните остатъци от бялата му коса се спускаха надолу по оплешивяващото теме, очите му бяха светли — смущаващо светли. Той се обърна към тримата пленници.

— Обвинени сте в шпионаж срещу планетата Квазама — заяви той. Говореше със силен акцент, но произнасяше думите достатъчно ясно. — Вашият другар Йорк е обвинен също в убийството на един квазаманец и на едно мохо. Всякакви опити за съпротива незабавно ще бъдат наказвани със смърт. Сега ескортът ще ви отведе на разпит.

— Какво ще стане с нашия приятел? — попита Серенков и кимна към автобуса. — Ако не получи спешна медицинска помощ, ще умре.

Старецът преведе на мъжа, който очевидно беше командир на новия ескорт, и той отговори гневно.

— Ще бъде лекуван тук — каза старецът на Серенков. — Ако умре, това просто ще е наказание за извършеното от него престъпление. А вас сега ще отведем.

Джошуа пое дъх дълбоко.

— Не — твърдо отсече той. — Нашият приятел ще бъде пренесен на кораба. Веднага. Иначе всички ще умрем, без да отговорим на нито един въпрос.

Старецът преведе. Командирът на ескорта сбърчи вежди и изсъска:

— Положението, в което се намирате, не ви позволява да поставяте условия.

— Грешиш — отвърна Джошуа, като се постара да говори колкото се може по-спокойно. Пред очите му отново се появи образът на ранения Йорк. Ако неговият блъф не успееше… Докато вдигаше ръка, той знаеше, че наистина е страхливец. Мисълта за подобен обрат караше стомаха му да се свива на топка. Ала трябваше да опита. — Този уред на китката ми е бомба за саморазрушаване — обясни той на стареца — Ако разтворя юмрука си, без да изключа уреда, ще се самовзривя. Заедно с всички вас. Ще ви го предам само, след като лично придружа Декер до нашия кораб.

Последва продължително мълчание.

— Все още ли ни мислиш за глупаци? — отговори най-после командирът чрез преводача. — Ние добре разбираме, че ако влезеш в кораба, няма да се върнеш.

Джошуа поклати глава.

— Ще се върна!

Командирът плюна, но преди отново да заговори, Моф отиде до него и му зашепна нещо на ухото. Той се намръщи, после кимна със стиснати устни и каза нещо на един от хората си, който изчезна в тъмнината. Моф се обърна към стареца и пак заговори толкова тихо, че Джошуа не можа да чуе нищо. Видя само кимването на другия.

— Моф се съгласи с твоето искане като жест на добра воля, но при едно условие: докато се върнеш от кораба, да носиш на врата взривяващо се устройство. Ако останеш вътре повече от три минути, то ще избухне.

Джошуа почувства как гърлото му се сви. За миг към зародилата се в ума му надежда се промъкнаха предателски черни мисли. „Ако квазаманците са решили да го убият, сигурно има по-прости начини, но ако искат «Капка роса» да не може отново да излети, нямаше по-лесен начин от този. Ала с това щяха да загубят тайната на звездолета… а може би не се интересуваха… но ако той не поемеше риска, Йорк щеше да умре… и защо да проявяват жест на добра воля, когато са господари на положението…“

Той се обърна към Серенков и Риндстат, които го гледаха.

— Какво да правя? — прошепна смутен Джошуа.

Серенков повдигна леко рамене.

— Рискуваш собствения си живот. Сам решавай.

Неговият живот… Джошуа изведнъж разбра, че рискува не само своя живот. Никой от тримата нямаше шанс да се спаси… но Серенков и Риндстат, плюс Джъстин може би щяха да променят положението.

Тук залогът включваше живота на всички, плана на Коруин… причината, поради която братята Моро изобщо бяха тук… мисията — всичко беше в разтрепераните ръце на Джошуа.

— Добре — каза той на стареца. — Съгласен съм.

Старецът преведе и командирът се разпореди.

Следващите няколко минути преминаха бързо. Прехвърлиха Серенков и Риндстат в друг, очевидно брониран автобус и ги откараха на югозапад. Йорк, все още в безсъзнание, прехвърлиха във втори брониран автобус. Джошуа, Моф и преводачът се качиха при него. Преди да потеглят към „Капка роса“, един войник от ескорта внимателно прикрепи към врата на Джошуа експлозивна яка.

Беше просто устройство. Състоеше се от два плоски цилиндъра, завързани от двете страни на шията му с мека, но здрава пластмасова лента, широка около три сантиметра и дебела няколко милиметра. Стори му се, че лентата затруднява дишането му, но можеше и да си въобразява. Облизваше често устни и се мъчеше да не преглъща много. Опита се да насочи мисълта си към състоянието на Йорк и евентуалните шансове.

Много скоро пристигнаха.

Автобусът спря на около петдесет-шестдесет метра от главния изходен люк на „Капка роса“. Двама квазаманци свалиха маса на колелца, сложиха носилката с Йорк върху нея и се върнаха в автобуса. Моф направи с ръка знак на Джошуа да стане и с една малка кутийка докосна цилиндрите около врата му. Джошуа чу две тихи прещраквания.

— Само три минути! Не забравяй! — каза Моф на сносен английски и погледна младия човек в очите.

Джошуа облиза устни и кимна.

— Разбрах.

Разкъсваше се между необходимостта да бърза и желанието да спести на Йорк ненужните болки от тръскането. Приближаването до кораба му се стори като цяла вечност. Вървеше бавно и горещо се молеше от кораба да ги наблюдават, за да бъдат готови и да му отворят люка… и той да може бързо да обясни всичко… и да успеят в определеното време да прехвърлят върху Джъстин яката…

Беше на две крачки от люка, когато той се отвори и човек от екипажа на Ф’ахл излезе и хвана предните дръжки на носилката. Секунди по-късно влязоха в кораба. Очакваха ги Кристофър, Уинуърд и Линк.

— Сядай — нервно отсече Кристофър, когато някой пое носилката от ръцете на Джошуа.

Коленете на Джошуа бяха омекнали като глина. Без да чака втора покана, той се стовари на посочения му стол.

— Това нещо на врата ми…

— …е бомба — завърши мисълта му Кристофър, докато друг с малък сензор проверяваше връзката. Челото му беше покрито с капчици пот. — Знаем. Не можаха да заглушат твоя сигнал. Сега стой и не мърдай, а ние ще се опитаме да свалим проклетото нещо от врата ти без да го взривим.

Джошуа скръцна със зъби и замълча. Точно тогава в стаята влезе Джъстин, само по бельо. За момент двамата братя се гледаха. Изразът върху лицето на Джъстин свали половината бреме от плещите на Джошуа. Все още бяха далече от успеха, шансовете им бяха малки, но в очите на Джъстин се четеше задоволство от добре свършената от Джошуа работа, от правилното решение.

Джъстин се гордееше с него. В края на краищата, за Джошуа само това имаше истинско значение.

Моментът отмина. Джъстин коленичи пред брат си и започна да му сваля ботушите. Джошуа разкопча колана си, свали панталоните и започна да съблича куртката, когато Кристофър тихо изръмжа.

— Добре, ето го. Нека да видим… връзките минават тук и тук. Дорджей?

Джошуа почувства между яката и врата му да се плъзга нещо хладно.

— Не мърдай — промърмори Линк зад него. Пластмасата леко изпука. Неочаквано натискът около врата му изчезна, Уинуърд вдигна счупения кръг над главата му. — Стани от стола — рязко нареди Линк. — Джъстин, сядай!

Джъстин зае мястото на брат си и яката легна върху неговия врат.

— Колко време остава? — попита Кристофър, когато кобрите се заловиха с деликатната задача да свържат двата прекъснати края.

— Деветдесет секунди — чу се гласът на Ф’ахл по интеркома в стаята. — Много време.

— Аха — изръмжа тихо Линк. — Ела тук и го кажи.

— Спокойно, Майкъл.

Джошуа свали куртката и часовника си и зачака. Той гледаше как Кристофър и кобрите работят и сърцето му отново се разтуптя. Ако не свършат навреме…

— Готово — неочаквано обяви Кристофър. — Изглежда добре. Тук минават връзките.

Свързаха проводниците към цилиндрите. Джъстин предпазливо се изправи, пресегна се за куртката на Джошуа. Когато Кристофър извади защитния пръстен изпод яката му, той почти се беше облякъл.

— Не зная къде заведоха Юри и Марк — каза му Джошуа, докато слагаше часовника си на ръката на Джъстин.

— Известно ми е — кимна Джъстин. — Не забравяй, че аз бях ти.

— Да. Просто исках да кажа… пази се!

Джъстин леко се усмихна.

— Всичко ще бъде наред, Джошуа… не се тревожи. Щастието на семейство Моро е с мен.

Той излезе от люка, а Джошуа се отпусна на стола. Когато шокът от всичко случило се достигна до съзнанието му, краката му станаха като гумени. „Щастието на семейство Моро. Чудесно! Просто чудесно!“ И най-лошото от всичко беше, че Джъстин наистина вярваше в своята въображаема неуязвимост. Вярваше в нея, разчиташе на нея… и докато Джошуа бездействаше при относителна безопасност на „Капка роса“, този негов оптимизъм можеше да стане причина да загине.

— По дяволите всички — изруга Джошуа Вселената и Моф, и квазаманците, и Съвета на световете на кобрите, който ги изпрати, и дори своя собствен брат, Коруин, който бе дал тази безумна идея. — По дяволите всички!

Той почувства на рамото си една ръка. Погледна през замрежените си от сълзи очи и видя Линк.

— Хайде — каза кобрата. — Капитан Ф’ахл и губернатор Телек искат да чуят анализ за положението там.

„Сигурно“, тъжно помисли Джошуа. Единствената полза от този доклад ще бъде, че умът му ще е заангажиран и няма да мисли за Джъстин. Той кимна и се изправи. Беше прекалено уморен, за да спори. Всъщност, точно сега известно разсейване щеше да му дойде добре.

Джошуа се отби за минутка в каютата си, облече се и изчака Линк. Когато най-после влезе в салона, Йорк не се виждаше, но Телек потвърди най-лошите му страхове.

— Засега Декер се стабилизира — каза тя и вдигна очи към него, преди да погледне отново към монитора, представящ обстановката отвън. — Направени са всички контролни и интравенозни връзки. Ще бъде добре, докато решим какво да правим с ръката му.

„С други думи, къде точно трябва да се отреже.“ Джошуа премълча мисълта си, отиде зад Телек и погледна през рамото й. Моф и Джъстин тъкмо влизаха в бронирания автобус. С периферното си зрение видя, че експлозивната яка е свалена, както и „саморазрушаващия се“ часовник, с който беше блъфирал квазаманците.

— Какво се предвижда да направи сега Джъстин? — попита той. — Искам да кажа, сигурно сте му възложили някакъв план, който трябва да изпълни, нали?

— Дотолкова, доколкото можахме да съставим такъв план — отговори Уинуърд от друг дисплей. — Предположихме, че ще го закарат при Юри и Марк. След като влезе вътре… е, надяваме се, че Алмо е последвал Серенков и Риндстат, които бяха закарани на юг. С кобри вътре и вън, където и да ги затворят квазаманците, те ще успеят да избягат.

— Предвиждаше ли се Алмо да ни последва?

— Ще се опита. Ако не успее да стигне навреме до кръстовището… — Уинуърд леко вдигна рамене. — Да се надяваме, че ще продължи по пътя и ще се опита да ги настигне. Това е единственото логично нещо, което може да направи.

Ще продължи по пътя. Само дето не знае, че Моф е изпратил втори автобус. Джошуа потрепери, като си представи Пири самичък между два автобуса, пълни с въоръжени квазаманци и техните мохи. И тъй като радиовръзките все още бяха заглушени, нямаше никакъв начин да го предупредят за потенциалния обръч, който се затягаше около него.

Телек се облегна назад и въздъхна:

— Е, господа, засега направихме каквото можем за Юри и Марк. Следващата ни задача е да измислим как да дезактивираме кордона около „Капка роса“, така че те да се върнат на кораба. На работа, моля.

 

 

Бронираният автобус префуча покрай мястото, където се бе скрил Пири. Макар че стъклата бяха малки и тъмни, благодарение на оптическите усилватели той идентифицира двама от пътниците: Моф и шофьорът, който по-рано беше карал колата с Джошуа и ранения Декер Йорк до Солас. Сега се бе върнал и се движеше по същия път, по който преди около половин час бяха откарани Серенков и Риндстат. Главният въпрос в момента беше: кой точно е вътре?

Пири се замисли, потри с ръка чело и размаза потта и калта. „Йорк, Джошуа и Моф отпратени за Солас; Моф, ако не друг, малко след това се връща.“ Дали са решили да разделят контактната група, като изпратят Серенков и Риндстат на юг, а Йорк и Джошуа да скрият в Солас? Възможно е, но при разстоянията, които квазаманците бяха изминали, за да държат пленниците колкото се може по-далеч от „Капка роса“, това не изглеждаше вероятно. Може би са откарали Йорк в най-близката болница, за да се заемат с раната на ръката му, която изглеждаше ужасна? Но тогава защо бяха взели и Джошуа?

Шумът от автобуса вече заглъхваше надолу по пътя. Трябваше бързо да реши дали да го последва.

Когато най-напред се бе втурнал през гората в онзи лудешки опит за спасяване, изобщо нямаше място за две мнения. Но след това разполагаше с достатъчно време, за да премисли всичко основно и макар и със свито сърце, трябваше да признае пред себе си, че приоритетите му са направени прибързано.

От чисто военна гледна точка контактната група беше излишна. „Капка роса“, с всички събрани за Квазама данни, беше необходима.

„Капка роса“ трябваше да се освободи. А три четвърти от нейните кобри все още бяха извън кораба.

Шумът от автобуса се изгуби на югозапад в гората. Пири включи сензорите за нощно виждане и тръгна, като внимателно заобикаляше хората, които все още се срещаха по кръстовищата. Няколко километра можеше да остане под относителното прикритие на гората, но ако искаше да има някакъв шанс да се приближи незабелязано до охраната на квазаманската кула, трябваше да влезе в града много преди да отиде в района на летището. Контактната група бе прекарала малко време по улиците на Солас нощем и въобще не се беше приближавала до покрайнините на града. Пири нямаше представа, след като излезе от гората, през каква тълпа от хора ще трябва да мине. Ако можеше да открадне някакви квазамански дрехи… Но той не знаеше нито думичка от техния език, пък и отсъствието на мохо щеше да изглежда подозрително.

Прецени, че сега кръстовищата са останали далеч зад него и може да се движи малко по-бързо, без да държи сметка за шума, който вдига. Наострил всичките си сетива за горски хищници и скитащи квазаманци, той затича. Каквото има да става, да става по-бързо. След пет минути, най-много след десет, Солас щеше да посрещне първата кобра.