Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (8)

6

Д-р Уилям Лейн, директор на резиденцията „Латъм Майнър“, погледна часовника си за трети път през последните пет минути. С жена му трябваше да бъдат у Нюела Мур в осем часа; сега беше осем без десет. Едър, оплешивяващ мъж на около петдесет години, д-р Лейн умееше да успокоява пациентите си — бе въплъщение на търпеливостта, нещо, което обаче не успяваше да постигне спрямо тридесет и девет годишната си съпруга.

— Одил — извика той, — побързай, за Бога.

— Ей сега. — Гласът й, гърлен и мелодичен, долетя от горния етаж на дома им — постройка, някога служила за подслон на каретите на „Латъм Майнър“. Миг по-късно тя влетя в дневната, като закачваше обецата си.

— Четях на мисис Питърсън — оправда се. — Знаеш как е, Уилям. Тя още не е свикнала с дома и е ядосана, че синът й е продал къщата й, без да я попита.

— Ще свикне — отвърна Лейн пренебрежително. — Всички останали успяха да се почувстват съвсем щастливи тук.

— Знам, но понякога отнема известно време. Все пак ми се струва, че малко тактичност, докато новите гости се приспособяват, не е излишна. — Одил отиде до огледалото над гравираната мраморна камина. — Как изглеждам? — Усмихна се на отражението си: големи очи и руси коси.

— Изглеждаш прекрасно както винаги — отвърна кратко Лейн. — Какво знаеш за тази доведена дъщеря на Нюела?

— Нюела ми разказа всичко за нея, когато посети Грета Шипли миналия месец. Казва се Маги и Нюела била омъжена за баща й преди години. Ще остане тук две седмици. Нюела изглежда много щастлива от това. Не мислиш ли, че е страхотно, задето са се срещнали отново?

Без да отговори, д-р Лейн отвори външната врата, после отстъпи встрани. Много си забавен, помисли си Одил, докато минаваше покрай него и слизаше по стълбите към колата. За миг спря и погледна към „Латъм Майнър“, чиято мраморна фасада блестеше на лунната светлина.

Рече колебливо:

— Забравих да ти кажа, че когато минах да видя мисис Хамънд, тя малко трудно дишаше и беше доста бледа. Чудя се дали не трябва да я прегледаш, преди да тръгнем.

— Вече сме закъснели — отвърна нетърпеливо д-р Лейн, като отвари вратата на колата. — Ако се наложи, мога да пристигна за десет минути, но те уверявам, че на мисис Хамънд няма да й се случи нищо тази вечер.