Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (74)

72

Нийл пристигна пред къщата на Маги доста след девет часа, значително по-късно, отколкото се беше надявал. Силно разочарован, че комбито й го нямаше на алеята, той изпита малка надежда, като видя, че една от мощните лампи в ателието беше запалена.

Може би колата й беше на ремонт, каза си той. Но когато не получи никакъв отговор на настоятелното си звънене, той се върна в колата си да чака. В полунощ най-сетне се предаде и подкара към къщата на родителите си в Портсмут.

Завари майка си в кухнята да приготвя горещо какао.

— Неизвестно защо не можах да заспя — рече тя.

Нийл знаеше, че го бе очаквала да пристигне часове по-рано и изпита вина, че я беше разтревожил.

— Трябваше да се обадя — каза той. — Но защо ти не ме потърси на телефона в колата?

Долорес Стивънс се усмихна.

— Защото никой тридесет и седем годишен мъж не обича майка му да го проверява, понеже е закъснял. Реших, че сигурно си се отбил при Маги, така че наистина не се разтревожих чак толкова.

Нийл поклати мрачно глава.

— Наистина спрях пред къщата на Маги. Не си беше у дома. Чаках досега.

Долорес Стивънс се вгледа в сина си.

— Вечерял ли си? — запита нежно.

— Не, но не се си прави труда.

Без да му обърне внимание, тя стана и отвори хладилника.

— Може да е имала среща — предположи замислено.

— Излязла е със собствената си кола. Понеделник вечер е — отвърна Нийл и после направи пауза. — Мамо, безпокоя се за нея. Ще звъня през половин час, докато не се уверя, че се е прибрала.

Вместо да упорства, че наистина не е гладен, той изяде дебелия сандвич, който майка му приготви. В един часа позвъни у Маги.

Майка му все още беше с него, когато пробва пак в един и половина, после в два, в два и половина, и отново в три.

В три и половина баща му се присъедини към тях.

— Какво става? — попита той с натежали за сън очи. След като му обясниха, той се сопна: — За Бога, обади се в полицията и питай дали има някакви злополуки?

Дежурният полицай увери Нийл, че нощта е минала спокойно.

— Няма злополуки, сър.

— Дай му описанието на Маги. Кажи му каква кола кара. Остави името си и телефона тук — инструктира го Робърт Стивънс. — Долорес, будувала си през цялото това време. Върви да поспиш. Аз ще остана с Нийл.

— Е… — започна тя.

— Може обяснението да се окаже съвсем просто — рече нежно съпругът й. Когато жена му се отдалечи достатъчно, за да не го чува, добави: — Майка ти много харесва Маги. — Погледна сина си. — Знам, че не се виждаш с Маги кой знае от колко дълго, но защо тя ми се струва безразлична към тебе, понякога дори ледена? Каква е причината?

— Не знам — призна си Нийл. — Тя винаги е била сдържана и предполагам, че аз също, но съм убеден, че между нас има нещо. — Поклати глава. — Отново и отново премислях всичко. Със сигурност причината не е само в това, че не успях да й се обадя навреме, за да взема телефонния й номер, преди да дойде тук. Маги не е толкова тривиална. Но докато пътувах насам, доста разсъждавах по въпроса и стигнах до един извод, който може би обяснява всичко.

Разправи на баща си как бе видял Маги да ридае в едно кино по време на филма.

— Мислех, че не бива да й се натрапвам — рече той. — Тогава реших, че трябва да й дам време. Но сега ми се струва, че тя ме е видяла и може би й е станало неприятно, задето си тръгнах, без да кажа дума. Какво би направил ти?

— Ето какво бих направил — отвърна моментално баща му. — Ако бях видял майка ти в подобна ситуация, веднага бих отишъл при нея и бих я прегърнал. Може би не бих казал нищо, но щях да я накарам да почувства, че съм до нея.

Погледна строго Нийл.

— Бих сторил това независимо дали я обичам или не. От друга страна, ако съм се опитвал да отрека пред себе си, че я обичам, или ако ме е било страх да не се обвържа, тогава може би бих избягал. Има един знаменит библейски случай за измиването на ръцете.

— Хайде де, татко — измърмори Нийл.

— И ако бях на мястото на Маги и бях усетил, че си там, когато може би ми се е искало да се разкрия пред тебе, бих те отписал, след като си избягал — завърши Робърт Стивънс.

Телефонът иззвъня. Нийл изпревари баща си и грабна слушалката.

Беше дежурният полицай.

— Сър, открихме описаната от вас кола. Паркирана е на Марли Роуд. Мястото е усамотено и наоколо няма къщи, така че не разполагаме с никакви свидетели за това кога е била оставена там, нито от кого, дали от мис Холоуей или от друг човек.