Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (40)

38

Онова, което искаше, бе малко спокойствие, но д-р Уилям Лейн знаеше, че това му желание нямаше да бъде удовлетворено. Одил бе превъзбудена като готова да гръмне тапа. Той лежеше в леглото със затворени очи, като се молеше на Бога поне да загаси тази дяволска лампа. Вместо това обаче тя седеше пред тоалетката и решеше косата си, докато устата й бълваше порой от думи.

— Последните дни са истински кошмар, нали? Всички толкова обичаха Грета Шипли, а и тя беше една от най-важните ни гостенки. Загубихме две от най-милите си дами за толкова кратко време. Разбира се, мисис Райнлендър бе на осемдесет и три, но иначе беше съвсем добре — и после изведнъж виждаш как започва да крее. Така става на определена възраст, нали? Животът започва да изтлява. Тялото спуска кепенците.

Одил изглежда не забелязваше, че съпругът й не й отговаря. Нямаше значение, така или иначе тя продължи.

— Разбира се, сестра Марки се тревожеше за прилошаването на мисис Шипли в понеделник вечерта. Тази сутрин ми каза, че вчера отново е говорила за това с теб.

— Прегледах мисис Шипли веднага след прилошаването й — отвърна измъчено д-р Лейн. — Нямаше причини за паника. Сестра Марки повдигна този въпрос само защото се опитваше да оправдае факта, че нахлува в апартамента на мисис Шипли, без да чука.

— Е, разбира се, ти си докторът, скъпи.

Д-р Лейн рязко отвори очи, осъзнавайки смисъла на казаното.

— Одил, не желая да обсъждаш пациентите ми със сестра Марки — рече рязко.

Без да обръща внимание на тона му, Одил продължи:

— Тази нова съдебна лекарка е доста млада, нали? Как се казваше? Лара Хорган? Не знаех, че д-р Джонсън се е пенсионирал.

— Пенсионира се от първи. Това беше вторник.

— Чудя се защо някой би избрал професията на съдебния лекар, особено пък такава привлекателна млада жена? Но наистина изглежда си разбира от работата.

— Съмнявам се, че биха я назначили, ако не си разбираше от работата — отвърна той язвително. — Дойде с полицаите, защото била наблизо и искаше да види обстановката ни. Зададе много компетентни въпроси относно здравето на мисис Шипли. А сега, Одил, ако не възразяваш, наистина трябва малко да поспя.

— О, скъпи, съжалявам. Знам колко си изморен и колко тежък бе този ден. — Одил остави четката и съблече робата си.

Вечната чаровница, мислеше си Уилям Лейн, като наблюдаваше приготовленията на жена си за лягане. През осемнадесетте години брак нито веднъж не я беше виждал с нощница, която да не е прозрачна. Някога го омайваше. Вече не обаче — не и след толкова години.

Онази млада съдебна лекарка беше доста различна от добрия стар д-р Джонсън. Той винаги бе преподписвал смъртните актове с нехайно движение на писалката. Внимавай, предупреди се Лейн. За в бъдеще трябва да си по-предпазлив.