Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (63)

61

Двете ранни срещи на Нийл в понеделник сутринта го задържаха извън офиса му до единадесет часа. Когато най-сетне пристигна там, той моментално се обади на Маги, но никой не вдигна.

След това позвъни на Ван Хилърови и накратко им разказа какви бяха впечатленията му от „Латъм Майнър“, завършвайки с препоръката да отидат и сами да преценят.

Следващото му обаждане бе до един частен детектив, който извършваше поверителни разследвания за „Карсън & Паркър“, и поиска от него да му приготви досие на Дъглас Хенсън.

— Поразрови се — инструктира го той. — Знам, че има нещо там. Този тип е първокласен мошеник.

После отново се обади на Маги и се успокои, когато тя вдигна. Гласът й звучеше задъхано.

— Току-що влизам — каза му тя.

Нийл бе сигурен, че тя можеше да долови вълнението и безпокойството в гласа му.

— Маги, случило ли се е нещо? — попита той.

— Не, съвсем не.

Изрече го почти шепнешком, сякаш се страхуваше да не я чуят.

— Има ли някой при теб? — настоя той с нарастващо безпокойство.

— Не, сама съм. Току-що се прибирам.

Не беше в стила на Маги да се повтаря, но Нийл осъзна, че тя отново нямаше да му довери какво я тревожеше. Искаше да я засипе с въпроси като: „Къде си ходила?“, „Откри ли някакви отговори на нещата, за които спомена, че те безпокоят?“ и „Мога ли да ти помогна?“, но не го направи. Знаеше, че не бива.

Вместо това само каза:

— Маги, аз съм тук. Запомни го в случай, че искаш да поговориш с някого.

— Ще го запомня.

И няма да направиш нищо, помисли си той.

— Окей, ще ти се обадя утре.

Остави слушалката и дълго време седя, преди да набере телефонния номер на родителите си.

— Татко, намери ли заключващи механизми за прозорците на Маги?

— Току-що ги взех.

— Добре. Направи ми услугата да й се обадиш и да й кажеш, че искаш да ги поставиш днес следобед. Мисля, че се е случило нещо, което я притеснява.

— Ще се погрижа за това.

Едва ли бе особена утеха, помисли си мрачно Нийл, че Маги може би щеше да има по-голямо желание да се довери на баща му, отколкото на него самия. Но поне баща му щеше да си отваря очите дори за най-малкия знак за някакви проблеми.

Триш влезе в кабинета му в мига, в който той затвори телефона. В ръката си държеше куп съобщения. Докато ги оставяше на бюрото му, посочи най-горното.

— Виждам, че новата ти клиентка те е помолила да продадеш акции, които не притежава — отбеляза строго.

— За какво говориш? — попита стреснато Нийл.

— Нищо особено. От клиринговата къща ни уведомяват, че не им е известно Кора Гебарт да притежава акциите за петдесет хиляди, които си продал от нейно име в петък.