Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (22)

20

Офисът на Лаям Мур Пейн гледаше към Бостън Комън. След като бе напуснал брокерската къща, където работеше, и бе отворил своя собствена инвестиционна фирма, той бе невероятно зает. Престижните клиенти, които бе привлякъл, изискваха и получаваха педантичното му внимание, с което бе заслужил пълното им доверие.

Не искаше да се обажда на Маги твърде рано, но когато все пак позвъни в единадесет сутринта, се разочарова, че я нямаше. След това караше секретарката си да опитва на всеки час, но чак към четири чу приятната новина, че Маги Холоуей е на телефона.

— Маги, най-после — започна той и спря. — Чайникът ли чувам да свири?

— Да, почакай за минутка, Лаям. Точно си правех чай.

Когато тя отново взе слушалката, той каза:

— Страхувах се, да не би да си решила да се върнеш у дома. Не бих те обвинил, ако онази къща те изнервя.

— Внимавам да се заключвам — отвърна Маги и после добави почти без пауза: — Лаям, радвам се, че се обади. Трябва да те питам нещо. Вчера, след като донесе багажа ми тук, говорил ли си с Ърл за мен?

Веждите на Лаям отскочиха нагоре.

— В интерес на истината, не съм. Какво те кара да мислиш обратното?

Тя му разказа за внезапното появяване на Ърл на кухненската врата.

— Искаш да кажеш, че е възнамерявал да провери дали е заключено, дори без да ти се обади? Шегуваш се.

— Не, не се шегувам. Няма да скрия, че наистина ме изплаши. И така бях достатъчно изнервена, че съм сама тук, а той изведнъж ми се появява по този начин… Освен това започна да ми цитира нещо за мъката, която като радостта преминавала от човек на човек. Прозвуча ми зловещо.

— Това е един от любимите му цитати. Мисля, че го вмъква във всяка своя лекция. Но и мен винаги тръпки ме побиват от него. — Лаям направи пауза и после въздъхна. — Маги, Ърл ми е братовчед и аз го обичам, но той наистина е малко странен и няма съмнение, че е обсебен от въпросите на смъртта. Искаш ли да разговарям с него за малкото му посещенийце при теб?

— Не. Не мисля, че трябва. Но ще извикам ключар да сложи резета на вратите.

— Достатъчно голям егоист съм, за да се надявам, че това говори за намерението ти да постоиш още малко в Нюпорт.

— Поне две седмици, както възнамерявах първоначално.

— Ще се върна в петък. Ще вечеряш ли с мен?

— С удоволствие.

— Маги, извикай този ключар още днес, моля те.

— Ще го направя утре сутринта.

Лаям бавно остави слушалката. Колко трябваше да каже на Маги за Ърл, запита се той. Не искаше да прекалява с предупрежденията и все пак…

Очевидно това беше нещо, което трябваше да обмисли.