Фабиан Ленк
Клеопатра и свещената кобра (9)

Задънена улица

— Казвам истината! — рече твърдо Ким.

Цезарион спокойно кимна:

— Е, добре, в името на Амон, иска ми се да ти вярвам. Ще пощадя жалкия ви живот, така че ще продължите да се грижите за божествените котки, но няма да напускате двореца без мое разрешение — и младият владетел направи движение с ръка, сякаш искаше да отпъди няколко досадни мухи. — А сега да ви няма! Трябва да подготвя погребението на майка си и, разбира се, коронацията ми за цар на Египет.

Малко след това приятелите отново бяха при клетката на котките. Трите дебелани мързеливо се излежаваха и премигваха сънено.

— Нещата се нареждат за втори път — каза Леон, докато пълнеше с храна златните паници. — Много е възможно обаче Цезарион да ни е пощадил, за да не разбунва повече духовете. Какво ще си помислят за него, ако поиска да ни отстрани? Че се опитва да прикрие вината си. Със сигурност в палата вече се е разнесло, че Ким последна е видяла Клеопатра жива. Питам се дали са забелязали изчезването на флейтата.

— Сигурно — предположи Юлиан. — Странно все пак, че Цезарион не попита за нея.

Леон поклати глава:

— Не може да го направи, иначе ще си признае, че знае как е убита Клеопатра. Но от друга страна, може да няма нищо общо с убийството и дори да не подозира за отровната флейта. Тогава може и да не е забелязал липсата й. Обаче за нищо на света не трябва да изпускаме от очи Октавия!

— Може би това нещо върху флейтата е напълно безобидно. Непременно трябва да разберем — тихо каза Юлиан. — Най-добре да отидем в библиотеката. Там със сигурност ще намерим някой, който да ни помогне.

Ким повдигна вежди:

— Цезарион заповяда да не напускаме двореца.

— Ще трябва да нарушим заповедта му — отвърна Леон. — Ще духнем при първа възможност. Все пак Цезарион няма очи на тила си.

— А може би има — подхвърли Ким. — Може да е заповядал да ни следят.

— Възможно е — отвърна Леон, — но ще бъдем внимателни и няма да се оставяме да ни заловят. Ако останем в палата, със сигурност няма да напреднем много в разследването!

Ким кимна:

— Е, добре, да опитаме! Какво мислиш, Юлиан?

— Аз съм „за“! Трябва да посетим библиотеката!

Тримата приятели успяха да се измъкнат едва към обед. Ра, богът на слънцето, се стовари с цялата си мощ над Александрия. Над града надвисна огнен похлупак. Всеки, който имаше възможност, стоеше вкъщи на хлад. В парка на двореца нямаше жива душа.

Под прикритието на сянката на дворцовата ограда децата подтичваха към портата, където дремеха двама войници. Повториха историята за болната котка и войниците ги пуснаха.

Кия вървеше напред и ги поведе към пристанището. Когато стигна до една гостилница, котката внезапно спря. Обърна се и направи гърбица. Леон, който вървеше непосредствено зад нея, погледна през рамо. Видя как един мъж се скри зад някаква двуколка, натоварена догоре с плодове, в която беше запрегнат вол. Дали не ги следи?

— Какво има? — обезпокоено попита Ким.

— Мисля, че някой се е лепнал за нас — прошепна Леон. — Не се обръщайте, за да не забележи, че сме го видели. Трябва да му се изплъзнем. Виждате ли уличката зад гостилницата?

Ким и Юлиан кимнаха.

— Там има сергия, на която продават украшения — прошепна Леон. — Ще минем покрай сергията, след това ще сменим посоката и ще се втурнем в уличката. Така ще се отървем от него.

Без да бързат, приятелите тръгнаха към сергията. След това всичко се разигра с мълниеносна бързина. Стигнаха до уличката, шмугнаха се в нея и се втурнаха презглава. Уличката рязко завиваше. Леон погледна още веднъж назад. Няма никого! Прекрасно! В този момент се чу силно изсвирване. Сигнал за тревога! Най-вероятно ги преследваха. Децата притичаха покрай една грънчарница, продължиха по уличката, която плавно завиваше наляво, втурнаха се под едно въже с пране и рязко спряха — бяха в задънена улица.

Обърнаха се и това, което видяха, ги накара да онемеят. Преследвачът не беше един — бяха шестима мъже, въоръжени до зъби. Мускулестите им, голи до кръста тела лъщяха от пот. Последва кратка команда и войниците се втурнаха след приятелите, които този път дори не направиха опит да се съпротивляват.

Отново ги замъкнаха в палата. Когато стигнаха до залата, ги хвърлиха на пода. Приятелите не смееха да вдигнат глави и да погледнат нагоре.

— Ето че отново се виждаме! — чуха гласа на Цезарион. — Струва ми се, че сгреших преди малко. Но повече няма да се повтори. Погледнете ме!

Приятелите неохотно се подчиниха. Младият владетел седеше на трона с широко разкрачени крака. Зад него стоеше слуга, който му вееше с ветрило от палмови листа.

Погледът на Цезарион ги пронизваше, очите му блестяха студено.

— Измъкнахте се от палата и нарушихте заповедта ми! Къде искахте да отидете?

Погледите на приятелите се насочиха към Юлиан:

— Градът ви е прекрасен — несигурно промълви той. — И тъй като сме любознателни, искахме…

— Любознателни, значи… — прекъсна го Цезарион. След това взе една маслина от сребърния поднос пред себе си, оставен върху малка масичка, украсена с мозайки. — Имам чувството, че криете нещо от мен. Великодушието ми се изчерпа. Ако не проговорите, никога повече няма да видите слънчевата светлина.

Юлиан загуби кураж. Какво да каже? Истината? Ами ако Цезарион има пръст в убийството на Клеопатра? Трябва да измисли нещо, което да го удовлетвори. Само дето нищо не му идва наум! Момчето усети смразяващ страх. Сякаш върху сърцето му легна леденостудена ръка, която бавно затяга хватката си.

Цезарион изплю костилката на маслината в чинийка, която слугата му поднесе.

— Виждам, че сте напълно…

Той не можа да продължи. Едно копие прелетя над главите на приятелите и прикова ветрилото от палмови листа към стената. Слугата изкрещя. Цезарион се хвърли по очи на пода. Стражите мигновено го обградиха и направиха жив щит около него.

Приятелите се обърнаха.

Група воини в къси черни туники влетяха в залата. Водеше ги як като бик мъж, който размахваше дълъг меч в едната ръка и двуостра бойна секира в другата. Мъжът посочи към владетеля и нададе страховит вик.

Войниците се втурнаха към Цезарион и приятелите се озоваха между двата лагера. Очите им се разшириха от ужас.