Фабиан Ленк
Клеопатра и свещената кобра (5)

Крокодилът

Същата вечер в двореца имаше голям пир в чест на римляните. Ким, Леон и Юлиан щяха да присъстват, тъй като Клеопатра пожела и божествените котки да са там. Приятелите трябваше да ги хранят и да се грижат за тях.

Виното се лееше като из ведро, а танцьорки, музиканти и гълтачи на огън забавляваха гостите. Слуги мъкнеха табли с всякакви вкуснотии — печена антилопа с плънка от краставична паста, агнешко филе с чесън, пушена змиорка с тамян, нилски костур със сос от сини сливи, омари и стриди, печен глиган със сос от мед, филе от фламинго и жерав, както и различни лакомства между отделните ястия — нарове, фурми, медени сладки, черници и пъпеши.

За празничната вечеря бе отредена една зала с позлатени стени. По тях бяха увековечени както Изида — любимата богиня на Клеопатра, така и самата фараонка.

Клеопатра беше изобразена по време на лов върху бойна колесница, но също и като Маат^[1], богинята на справедливостта. Белият мраморен под бе посипан с листа от рози и въздухът бе натежал от аромата им. Таванът на залата бе украсен с великолепни изображения на жерави и ибиси. Поддържаха го колони в ярки цветове с капители във формата на палмови листа.

Клеопатра посрещаше гостите, седнала на трон от слонова кост. Рокля от лен с втъкани златни нишки обгръщаше плътно тялото й. В косата й блестяха перли, а върху главата си носеше великолепна корона. До царицата седеше седемнайсетгодишен младеж, който с високомерно изражение се оглеждаше наоколо. Приятелите бързо се сетиха, че това е Цезарион^[2], синът на Клеопатра и Юлий Цезар. Трите деца на Клеопатра и Марк Антоний — и трите под десет години, също присъстваха.

В краката на Клеопатра, обути в обсипани със скъпоценни камъни сандали, имаше три възглавници, върху които с полузатворени очи лежаха трите дебели котки. Пред муцунките им блестяха сребърни купички с късчета риба, а до тях седеше още една котка — слаба, с кехлибарен цвят на козината и смарагдовозелени очи… Кия.

Ким, Леон и Юлиан застанаха встрани и не изпускаха от очи случващото се. Не им убегна например, че Клеопатра и Цезарион не си размениха и дума.

— Отношенията между двамата май са доста хладни — прошепна Ким.

— Да, наистина — също шепнешком отговори Леон. — Освен това Цезарион пие твърде много. И настроението на Октавия май също не е кой знае колко добро.

Ким и Юлиан погледнаха към римляните, които се бяха разположили върху кушетки, покрити с възглавници. Октавия безизразно наблюдаваше танцьорите, а брат й отпиваше вино и се усмихваше.

— Тя замисля нещо — прошепна Леон и посочи с брадичка към Октавия.

— Как ли смята да отрови Клеопатра? — попита Юлиан. — Нали царицата си има дегустатор.

Клеопатра беше нащрек. Всяка нейна хапка трябваше да бъде опитана, същото се отнасяше и за напитките.

— Октавия няма шанс! — поклати глава Юлиан.

— Не бъди толкова сигурен — въздъхна шумно Леон.

Спомни си за покушението със скелето. Кой би могъл да допусне…

Едно протяжно и жалостиво мяукане им напомни за задълженията и те донесоха от кухнята табла с миди за дебеланките. След около час в залата не можеше да се диша от жега и триумвирът предложи да се поразходят в парка. Клеопатра прие.

В този момент Леон се сети за преживяното при фараонката Хатшепсут — когато царицата излезе да се поразходи в парка, една стрела за малко не я уби…

— Елате! — обърна се той към Юлиан и Ким. — Трябва да сме близо до Клеопатра.

Паркът беше осветен от факли. Край Клеопатра подтичваха роби и вееха с големи палмови листа. Царицата поведе гостите към прелестните езера. Погледът на Леон се плъзна по водната повърхност. Каква е тази издължена сянка там? Не е ли крокодил, скрит между тръстиките и лотосите? В този момент Клеопатра спря. Сочеше към небето и говореше нещо на триумвира, който вървеше до нея. Той я слушаше усмихнат, тя също му отвръщаше с усмивка.

Леон погледна Октавия и видя, че римлянката наблюдава внимателно брат си. Гневна бръчка прорязваше челото й.

— Вижте Октавия! — прошепна Леон на приятелите си.

— Направо ще припадне от яд! — рече Ким.

В същия момент Клеопатра се разсмя на глас и тръгна напред. Стъпи на мостчето без перила над езерото. Когато стигна до средата му, царицата неочаквано се подхлъзна, успя да се задържи за кратко върху дървените дъски, но след това загуби равновесие и полетя с писък във водата.

Дългото тяло в тръстиката се размърда и се плъзна бързо към нея.

Фараонката успя да се задържи на повърхността, дишаше шумно, а влечугото се приближаваше иззад гърба й. Едва десетина метра го деляха от нея. Хората на брега с ужас наблюдаваха случващото се, но никой не се притече на помощ, вероятно бяха парализирани от страх. В този момент Леон изкрещя и посочи към тръстиката:

— Пазете се!

Клеопатра се обърна и изпищя, отчаяно замаха с ръце, само че крокодилът беше много по-бърз.

Леон грабна една факла и я метна по влечугото, тя мина на сантиметри от муцуната на чудовището и угасна със съскане във водата. Крокодилът се хвърли към жертвата си, но втора факла полетя към него и той спря, обърна се към нападателя си и изпусна от очи Клеопатра.

Ким и Юлиан се присъединиха към Леон. Приятелите не спираха да хвърлят факли към крокодила, който се замята изплашен във водата.

Междувременно Клеопатра успя да стигне до брега. Няколко чифта ръце се протегнаха към нея и й помогнаха да излезе.

Без да обръща внимание на това, че е мокра до кости, тя се обърна към приятелите:

— Мисля, че направих много добре, че ви взех в двореца — каза тя и дори успя да се усмихне. — Вие сте моите талисмани! А сега искам да се преоблека. После ще продължим празника. Чувствам се толкова освежена. Но къде е короната ми? Изгубила съм я!

Царицата хвърли ядосан поглед към моста, после към слугата, който се намираше най-близо до нея:

— Как е възможно мостът да е толкова хлъзгав? Оправете го! При това още утре, за да няма нови инциденти! И потърсете короната ми, в името на Изида! — заповяда тя.

Слугата се поклони дълбоко. След това Клеопатра се оттегли, а гостите и слугите тръгнаха към залата. Само приятелите останаха при моста, който слугите веднага преградиха с въже.

— Да огледаме моста, преди да са го сменили — предложи Леон, щом слугите тръгнаха.

Ким, Юлиан и Кия го последваха. Минаха зад въжето и предпазливо тръгнаха по мостчето. Малко преди да стигнат до средата, Леон клекна. На светлината на факлите той видя някаква локва върху дъските.

— Може да е вода, попаднала тук, когато Клеопатра падна в езерото? — започна да разсъждава той на глас. После потопи пръст в течността, беше доста гъста. Леон я помириса и изстреля: — Зехтин! Някой е изсипал зехтин върху дъските. Нищо чудно, че Клеопатра се подхлъзна.

— Значи това също е било покушение, маскирано като нещастен случай — каза Ким, затаила дъх. — Дали зад всичко това не стои Октавия?

— За съжаление не можем да го докажем — отвърна Леон, докато се изправяше. — А сега да се връщаме в залата, преди да сме паднали и да сме станали храна на крокодилите.

Малко по-късно в залата отново настана оживление.

Клеопатра се преоблече и — ослепително красива — отново бе в центъра на празника. Короната също си беше на мястото.

Само двама от присъстващите не можеха да се похвалят с добро настроение — Октавия лежеше с мрачен вид на една кушетка, а Цезарион продължаваше да пие и ставаше все по-агресивен.

Приятелите продължаваха да се грижат за ненаситните котки и докато им даваха поредната порция риба, чуха препирнята между младия египтянин и опитния триумвир:

— Ако аз командвах войските ни при Акций, щяхме да победим! — каза Цезарион, но беше удостоен единствено със саркастичния смях на Октавиан. Младежът продължи с едва сдържан гняв: — Разбира се, че щяхме да победим! Но скъпата ми майка не ми се довери. Предпочете да се опре на стария Марк Антоний. Вслуша се в сърцето, вместо в разума си! Каква грешка, в името на Амон!

— Това, че в жилите ти тече кръвта на Юлий Цезар, не те прави автоматично добър стратег, мило момче! — снизходително рече триумвирът.

Цезарион плисна чашата си на пода.

— Никога повече не ме наричайте момче! — изкрещя той.

Думите му отново бяха посрещнати с насмешка.

— Какво ти става, Цезарион? — извика Клеопатра, прекъсвайки разговора си с един от гостите.

Цезарион посочи с пръст към нея:

— Ти си виновна за поражението ни! Ти и Марк Антоний ни отведохте към гибел!

Октавия се усмихна саркастично. Ноздрите на Клеопатра гневно се свиха.

— Мисля, че ще е по-добре да се оттеглиш, Цезарион! Виното се е качило в главата ти — хладно рече тя.

Цезарион мигновено се изправи, но не се оттегли, а се премести в друга част на огромната зала.

Майка му поклати глава. След това повика Кия при себе си и започна да я гали. Котката доволно замърка.

Приятелите се обърнаха и сложиха още храна на дебеланите.

— Цезарион очевидно вярва, че може да се справи и сам с управлението. Вероятно иска да се възкачи на трона — прошепна Юлиан.

— И на мен така ми се струва — каза Леон. — И ако ме питате, имаме и втори заподозрян. Може би той стои зад тези злополучни инциденти.