Фабиан Ленк
Клеопатра и свещената кобра (11)

Номерът на Кия

Приятелите помагаха в носенето на дърва до късния следобед. Накрая Сенмут им даде почивка.

— Тук сме на сигурно място — каза Юлиан на Ким и Леон. — Но ако стоим само във фара, няма да напреднем много със случая. Трябва пак да опитаме да отидем в библиотеката. Там със сигурност ще намерим експерти по отровите. Или ще разберем какво пише в папируса, който Октавия взе. Още повече, че за мен в момента тя е главният заподозрян.

— Добре — съгласи се Ким. — Вероятно ще научим и новини за Цезарион.

Приятелите се отправиха към библиотеката. Напред вървеше Кия. В пристанището, както и преди, цареше напрежение. Навсякъде имаше легионери, които се опитваха да не бият на очи. Юлиан пък не спираше да се пита дали не търсят тях. Глупавото беше, че дори не знае как точно изглежда врагът. Дали са египтяните, римляните или мъжете, нападнали Цезарион? Вероятно би могъл да разпознае един или друг, но не беше сигурен. Затова приятелите се стараеха да останат незабелязани. Юлиан предложи да не се събират заедно, а да вървят на разстояние един от друг. В случай че ги търсят, щяха да гледат за три деца и една котка, а не за три отделни деца.

След десетина минути вече бяха при прочутата Александрийска библиотека. На входа ги очакваше неприятна изненада — не ги пуснаха. Този път дребният, мрачен Диезер поиска от тях писмо по чия заповед са изпратени. Приятелите нямаше какво да направят и ядосано седнаха в сянката на една финикова палма.

— И какво сега? — унило попита Юлиан.

— Да потърсим Скорпиона — предложи Леон. — Това е единственото, което ми идва наум. Той трябва да види флейтата!

Юлиан простена:

— Този мъж е убиец!

— Имаш ли по-добра идея? — с досада попита Леон.

Едно измяукване ги накара да вдигнат глави. Добре познаваха това мяукане. Приятелите проследиха погледа на котката и онемяха.

Октавия бързаше към библиотеката със ситни, едва докосващи земята крачки. В ръката си държеше папирус.

— Точно така! — изстреля Ким. — Нали обеща да го върне днес. А всъщност този папирус ни трябва.

— Да, но как си представяш, че ще го вземем? Нали не си мислиш, че Октавия ще ни го даде просто така? — отвърна Леон и в гласа му се долови отчаяние.

Юлиан наблюдаваше как римлянката се приближава към тях. Жената беше забила поглед в краката си и не поглеждаше встрани. Изобщо не забеляза, че три деца и една изключително умна котка не откъсват очи от нея.

В този момент една дръзка идея осени Юлиан. Те самите няма как да се доберат до загадъчния папирус, но нали са четирима? Може би Кия…

Не беше нужно да разсъждава повече. Щом Октавия се приближи на няколко метра от тях, Кия се затича. Втурна се безшумно и докато римлянката се усети, котката скочи пред краката й. Октавия се препъна и падна, ръкописът се изплъзна от ръката й, Кия го грабна и го замъкна зад една стена. Едва сега слисаната Октавия започна да крещи. Размахваше юмруци и бълваше най-ужасни клетви по адрес на котката, после опита да я намери, но почти веднага се отказа. Накрая ядосано тропна няколко пъти с крак и мърморейки гневно под нос, тръгна обратно към двореца.

Ким едва успя да потисне смеха си:

— Това беше един от най-добрите номера на Кия! — засмя се тя, а после тримата се втурнаха да търсят котката.

Кия ги чакаше зад ъгъла. Беше се изправила гордо пред папируса и Леон, Ким и Юлиан дълго я галиха. Юлиан разви папируса и с разтуптени сърца приятелите се зачетоха в текста.