Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra und der Biss der Kobra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Клеопатра и свещената кобра

Издателство „Фют“, София, 2011

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-718-5

История

  1. — Добавяне

Паякът

Ето там! След секунди ще се случи!

Ким не отделяше поглед от учителката си Ирмтрауд Веленберг-Отенбрьок. Учителката беше към петдесетгодишна, с къса коса и очила без рамки. Преподаваше им биология. В момента учеха за различни видове змии…

Но това, което се спускаше от тавана над лявото й рамо, със сигурност не бе змия, а един доста тлъст паяк.

Ким вече предусещаше мига, когато учителката ще види паяка. Дали ще изкрещи, или ще припадне?

Ким въобще не харесваше госпожа Веленберг-Отенбрьок. Учителката май не знаеше какво е усмивка, а освен това пишеше ниски оценки. Любимите учители на Леон и Юлиан — приятелите на Ким, също бяха други.

Паякът висеше на няколко сантиметра от рамото на учителката.

„Задава се голяма веселба“, помисли Ким и погледна Леон и Юлиан. И двамата бяха ухилени до уши. Явно също са забелязали паяка.

Докато говореше, Ирмтрауд Веленберг-Отенбрьок посочи наляво към дъската и погледът й се блъсна в паяка, виснал почти пред носа й.

Ким затаи дъх, но за нейно голямо разочарование учителката не изписка. Точно обратното, докато кикотът в класа се усилваше, госпожа Веленберг-Отенбрьок спокойно взе паяка в ръка, отвори прозореца и го пусна навън.

Дори не й мигна окото!

— Е, свършихме с това — невъзмутимо отбеляза учителката. — Да се върнем към текста. Знаете ли, че…

Ким слушаше с половин ухо. Други предмети я интересуваха повече. Като историята например. Но Ирмтрауд Веленберг-Отенбрьок беше от учителите, които обичаха да дават тестове без предупреждение. Затова беше хубаво да се слуша внимателно в час. Ким въздъхна и се опита да се съсредоточи върху думите на биоложката.

— И така, египетската кобра — в същия момент казваше тя, — е забележителен представител на семейството на кобрите. Древните египтяни я смятали за свещена. Разгледайте снимката на страница четирийсет и шеста във вашия учебник.

Ким наостри уши. Древните египтяни? Тя добре си спомняше за приключението им в Древен Египет по времето на фараонката[1] Хатшепсут[2]. Древната владетелка от Нил носеше корона, украсена със златна египетска кобра. Ким бързо отгърна на въпросната страница и видя тъмнокафява змия, изправена заплашително с разперена качулка.

— Египетската кобра достига два метра и половина дължина и се храни с жаби и птици, които лови нощем. Ухапването й е много отровно. Така ли е, Ким?

— Чела съм, че дори е смъртоносно — отвърна Ким. — Точно такова ухапване е причина за смъртта на знаменитата царица Клеопатра, нали?

Учителката поклати глава:

— Едва ли! Ухапването на египетската кобра е много опасно, но в редки случаи е смъртоносно. Чувала съм тази история, естествено. Клеопатра VII се самоубила, като се оставила да бъде ухапана от змия. Само че това е пълна глупост.

Ким погледна изненадано към Юлиан и Леон, които седяха на местата си като наелектризирани.

Ако ухапването от кобра не е причина за смъртта на Клеопатра, тогава какво? От какво всъщност е умряла царицата? Трябва непременно да проучат въпроса.

— Момчета, дали да не отскочим за малко до библиотеката? — попита Ким приятелите си, докато тримата крачеха към къщи. — Все ще попаднем на някоя книга, където пише какво се е случило.

— С удоволствие — отвърна Юлиан. — Аз знам само версията с ухапването. Може да се срещнем в библиотеката, след като си напишем домашните. Какво мислиш, Леон?

— Супер, аз съм „за“! — отвърна момчето с луничките.

 

 

Библиотеката в стария манастир „Св. Бартоломей“ беше безлюдна, защото приятелите избраха за посещението си време, когато читалните са затворени за посетители. Юлиан имаше ключ от библиотеката, оставен от дядо му — бивш библиотекар.

С децата беше и Кия, красивата котка със смарагдовозелените очи. Тя се заумилква в краката на Ким и се опита да хване една малка топка, която момичето ритна напред.

Приятелите се заровиха по лавиците в търсене на книги за Клеопатра. Прелистиха десетки страници, търсиха и в интернет.

— Историята за ухапването от кобрата е описана от Плутарх[3] — прочете на глас Леон. Момчето се беше настанило пред един компютър и попадна на тази информация в интернет. — Плутарх я описал сто години след смъртта на Клеопатра. Източникът е дядо му, който познавал един придворен лекар, той пък бил близък с някакъв готвач, работил при фараонката по времето, когато тя умряла. Този готвач му разказал за ухапването от кобрата. Е, всичко това не звучи кой знае колко убедително…

— Да, наистина — съгласи се и Ким. После седна на една маса и се зачете в някаква специализирана книга, а Кия я побутваше с носле и й хвърляше укорителни погледи, без да откъсва очи от топката.

— Ще играем по-късно, обещавам! — успокои я Ким и пробяга с поглед по страниците. Откри един интересен абзац и го зачете на глас: — Клеопатра VII се самоубива на 12 август 30 г. пр.Хр. в Александрия[4], столицата на Египет.

— Александрия ли? — попита Юлиан. — Не беше ли там онзи фар? Как се казваше?

Ким продължи да се рови в книгата:

— Александрийският фар[5]! — изстреля в отговор тя и им показа рисунка на огромен фар, изобразен като многоетажно здание. — В Александрия се намирал Музейонът[6], неговата библиотека била най-прочутата в Древния свят. Там се съхранявали най-малко петстотин хиляди свитъка. Тук имало и величествен палат, и храм на Изида[7], любимата богиня на Клеопатра. О-о-о, фарът бил висок сто трийсет и пет метра и бил едно от седемте чудеса на Древния свят. Бил украсен със статуи на гръцки богове, нали Александрия е основана от грък, Александър Велики[8], който победил персите и завладял Египет. След смъртта му един от неговите генерали, Птолемей I[9], поел управлението и основал династията на Птолемеите. Леон подръпна крайчеца на ухото си.

— Значи Клеопатра е от династията на Птолемеите? Пише ли защо се е самоубила?

Ким отново се зачете:

— Да — каза тя най-сетне. — Войските на Клеопатра претърпели поражение във важна битка с римляните, морската битка при нос Акций[10]. Тя се водела между флотата на Октавиан[11] и флотата на Марк Антоний[12], към която се присъединила и флотата на Клеопатра, неговата любовница.

— Клеопатра била влюбена в римлянин, така ли? — попита изненадано Леон.

— Да — отвърна Ким и обобщи прочетеното. — Двамата дори имали три деца. Този Марк Антоний управлявал заедно с Октавиан Римската империя. В Египет управлявали фараони, но те се подчинявали на римляните. Клеопатра пленила с чара си Марк Антоний, който се влюбил в нея и се преселил в Александрия. Носели се слухове, че Марк Антоний искал да направи Александрия столица на империята. Чашата на търпението на Октавиан преляла и той решил да се изправи срещу някогашния си приятел. При Акций войските на Октавиан победили армията на Клеопатра и Марк Антоний, но те успели да избягат в Александрия, където Марк Антоний се самоубил, а два дни по-късно същото направила и Клеопатра, защото се страхувала, че Октавиан ще я плени и ще я откара в Рим… Поне така пише тук.

Ким разгърна още една книга, но и тук се твърдеше същото — Клеопатра се самоубила, като се оставила да я ухапе кобра.

Приятелите търсиха и други източници, но без особен успех.

— Доста костелив орех — каза замислено Юлиан. — Остава си загадка как е умряла Клеопатра.

— Което обаче прави случая интересен за нас — не се стърпя Ким.

— Трябва да сме предпазливи! Ако не е било самоубийство, вероятно е било…

Юлиан не довърши изречението.

— Убийство! — прошепна Ким и усети как кожата й настръхва.

Леон кимна:

— Да, а това би могло да се окаже прекалено опасно. Така че ще трябва да сме много внимателни. Нямам търпение да проучим нещата из основи, вече знаем как и къде е умряла Клеопатра. Какво ще кажете за едно малко пътешествие с Темпус?

Ким направо засия:

— Точно това исках да ви предложа! Трябва да разрешим загадката със смъртта на Клеопатра. Какво ще кажеш, Юлиан?

Светлокосото момче се поколеба за момент, но после се съгласи.

За по-малко от две минути приятелите стигнаха до тайнствената стая на времето. Темпус бе скрита зад висок шкаф, монтиран на релси, така че да може да се движи. Децата се напънаха и отместиха шкафа встрани. Зад него се показа черната врата на Темпус, обсипана с плашещи фигури и загадъчни древни символи.

Юлиан се покашля:

— Готови ли сте?

Ким и Леон безмълвно кимнаха.

Юлиан отвори вратата към миналото и пристъпи в безкрайността на стаята на времето. Тук имаше хиляди врати, а над всяка блестеше цифрата на съответната година. Около глезените им се стелеше синкава мъгла и както винаги, беше невъзможно да се ориентират в стаята, чийто под пулсираше с ритъма на времето. В слабата светлина, озаряваща Темпус, приятелите се опитаха да намерят врата с цифрата „30 г. пр.Хр.“.

Внезапно една от вратите се разтвори и се разнесе страховит рев. Ким усети, че се облива в студена пот. Погледна към котката, която й хвърли нетърпелив поглед. Ким сви рамене, почти отчаяна. Как ще намерят правилната врата, когато в подреждането на датите няма никаква логика?

Продължиха да се лутат из Темпус и все се надяваха да извадят късмет. Някои от вратите бяха здраво залостени, но повечето бяха отворени и се блъскаха от вятъра, който внезапно и незнайно откъде започваше да духа. От отворените врати, край които се препъваха в полумрака, долитаха странни звуци — плач, крясъци, изстрели…

Най-после Леон намери правилната врата.

— Чиста случайност — обяви той, но целият сияеше.

Ким сбърчи чело. Случайност ли? Не го вярва. Убедена е, че няма нищо случайно! Не и в стаята на времето! Момичето погледна към вратата. В първия момент й се стори, че не долавя и звук. После Ким дочу тихо съскане и потрепери.

Змия!

— Е, момчета? — обърна се тя към Леон и Юлиан и взе Кия на ръце.

— Готови сме!

Приятелите се хванаха за ръце и се концентрираха върху Александрия. Само така Темпус можеше да ги отведе на точното място. След това направиха решителната крачка и пристъпиха през прага. Очакваше ги черното нищо — бездънна, безгранична бездна, която ги погълна в миг.

Бележки

[1] фараон — популярно обръщение към египетските царе, което означава „голям дом“. Египетските царе били смятани за богове, за синове на боговете и техни представители на земята. Властта им била неограничена. Обикновените хора не бивало да произнасят името на царя и затова го наричали „фараон“, тъй като тялото на фараона било „човешкият дом на бог Хор“. — Б.пр.

[2] Хатшепсут (1490–1468 г. пр.Хр.). — египетска царица от XVIII династия, дъщеря на Тутмос I, сестра и съпруга на Тутмос II. Тя заграбила властта от Тутмос III и царувала като фараон повече от 20 години. Сведенията за царуването й са малко, тъй като Тутмос III заповядал да се заличат всички нейни надписи. — Б.пр.

[3] Плутарх (45–125 г.). — Древногръцки писател, биограф и историк. — Б.пр.

[4] Александрия — след като завладял Египет през 332 г. пр.Хр., Александър Велики заповядал на брега на Средиземно море, в делтата на Нил, да бъде изградена нова столица на империята му. Кръстен на неговото име, градът скоро станал един от най-великите градове в света. Александрия била оживен търговски и културен център. Тук се намирали прочутият Музейон, Александрийската библиотека и Александрийският фар. — Б.пр.

[5] Александрийски фар — едно от седемте чудеса на Древния свят. Построен е през 3 в.пр.Хр. на остров Фарос, до входа на пристанището в Александрия. Фарът съществувал до 14 в., когато бил разрушен от земетресение. През 1480 г. част от камъните му били използвани за построяването на арабска крепост. — Б.пр.

[6] Музейон — научен център в Александрия под покровителството на музите (деветте богини на изкуството и науката), откъдето идва и името му. Създаден е през 3 в.пр.Хр. от Птолемей II. В Музейона се събирали учени, философи, писатели от целия древен свят и се занимавали с литература, наука и философия. Всички разходи били поемани изцяло от държавата. Музейонът и Александрийската библиотека най-вероятно са се помещавали в една сграда — храм, посветен на деветте музи. — Б.пр.

[7] Изида — една от най-древните и загадъчни древноегипетски богини. Била почитана като велика богиня майка и богиня на занаятите. — Б.пр.

[8] Александър Велики (356–323 г. пр.Хр.). — един от най-великите владетели на Древния свят, цар на Древна Македония и създател на най-голямата империя в Древния свят. Границите й се простирали от Дунав, Адриатика и Кавказ до река Инд. Александър бил ученик на прочутия философ Аристотел. Умрял внезапно на 33 години във Вавилон. Съществува предположение, че е бил отровен. — Б.пр.

[9] Птолемей I (305–284 г. пр.Хр.). — Пълководец от армията на Александър Велики. След смъртта на Александър бил назначен за управител на Египет, за да управлява от името на сина и племенника на Александър. След като и двамата били убити, Птолемей станал цар на Египет и сложил началото на династията на Птолемеите, към която принадлежи и Клеопатра VII. — Б.пр.

[10] Акций — нос в Гърция, на входа на Амбракийския залив в Йонийско море, близо до днешния град Превеза. Тук на 02.09.31 г. пр.Хр. се състояла ключовата битка между войските на Октавиан и Антоний и Клеопатра. Антоний и Клеопатра претърпели поражение, а Египет станал римска провинция. — Б.пр.

[11] Октавиан (63 г. пр.Хр.-14 г.сл.Хр.). — римски политик и пълководец, осиновен син на Юлий Цезар. След смъртта на Цезар между Октавиан и Марк Антоний започнала борба за власт и двамата си поделили управлението на държавата. След победата на Октавиан в битката при нос Акций той постепенно съсредоточил в ръцете си цялата държавна и военна власт, макар че запазил формално републиканските учреждения. Получил от Сената почетните титли Принцепс (пръв гражданин) и Август (възвеличен, благодетел). Август бил способен владетел, сложил край на гражданските войни, разширил римските владения и прокарал закони в полза на бедните. Управлението на Октавиан бележи края на Римската република и началото на Римската империя. Наследен е от сина си Тиберий, който скоро след смъртта му го обявил за бог. — Б.пр.

[12] Антоний, Марк (14.01.83–1.08.30 г. пр.Хр.). — Римски пълководец и политик. След смъртта на Юлий Цезар оглавил привържениците на Цезар и се разправил с убийците му. След ожесточено съперничество помежду си Антоний и Октавиан се споразумели да управляват държавата съвместно. В продължение на десет години Марк Антоний управлявал източните провинции. Съюзил се с египетската царица Клеопатра, а по-късно се оженил за нея. В битката при нос Акций войските им били разбити от армията на Октавиан. Скоро след това Марк Антоний се самоубил. — Б.пр.