Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra und der Biss der Kobra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Клеопатра и свещената кобра

Издателство „Фют“, София, 2011

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-718-5

История

  1. — Добавяне

Разбунен град

Кия реагира най-бързо и с един скок се озова встрани, на сигурно място. Едва сега Леон, Ким и Юлиан се сепнаха и в последната секунда успяха да се отдръпнат от пътя на нападателите, които иначе щяха да ги пометат.

Но и защитниците на Цезарион се окопитиха и вдигнаха оръжия. Двете редици воини яростно се сблъскаха. От ударите на мечовете хвърчаха искри. Единият от нападателите бе ударен в брадичката и се строполи като дърво на пода. Друг получи в гърдите удар, който го запрати върху красивата малка масичка и тя рухна под тежестта му.

Внезапно сребърната табла полетя към един нападател, който в последния момент успя да се наведе. Мъжът зад него обаче не беше толкова бърз. Ударът в главата го повали на пода. С няколко мощни удара на бойната си секира водачът на нападателите се опита да си пробие път до Цезарион.

Младият владетел понечи да се измъкне, пълзейки на четири крака към изхода в дъното на залата, но отново се разнесе ужасяващ крясък и една стрела полетя към него.

— Цезарион! — разнесе се писък.

Владетелят инстинктивно направи единственото правилно движение — обърна се. Стрелата одраска леко главата му. Той изкрещя и притисна ръце към кървящата рана, но успя да избяга, докато битката в залата продължаваше.

— Да се махаме оттук! — викна Леон и побягна.

Приятелите го последваха. Профучаха покрай съборения трон и най-после успяха да стигнат до изхода. Пред залата двама стражи лежаха в безсъзнание, от Цезарион нямаше и следа.

— Какво става тук? — със затаен дъх попита Ким.

— Нямам представа! — отвърна Леон. — Знам само, че трябва да се махаме!

Той се втурна към парка — покрай дебелите котки и крокодилите.

Тук също нямаше жива душа. Изтощени, децата най-после се добраха до портата на двореца. Никой вече не стоеше на стража и децата побягнаха навън.

Едва сега насреща им се изпречи група египетски войници, водени от своя капитан. Мъжете минаха покрай децата, без да им обърнат внимание.

— Изглежда, някой е вдигнал тревога — извика Юлиан, — и войниците бързат да помогнат на Цезарион.

Малко по-късно приятелите стигнаха до един площад в пристанищния квартал. Бяха напълно изтощени. Гребнаха вода от отворен кладенец в средата, пиха и седнаха върху каменните стъпала на някаква шестоъгълна постройка.

— Кои бяха нападателите? — проговори най-накрая Леон.

— Може би е преврат — отвърна Ким, докато гледаше въпросително отворените очи на Кия.

Юлиан изненадано я погледна:

— Какво те кара да мислиш така? Според мен бяха римляни.

— Не ми се вярва. Не носеха римски униформи — подхвърли Ким.

— Но какво стана с Цезарион? Дали наистина има пръст в смъртта на майка си? И дали не е по-добре да съсредоточим усилията си върху Октавия?

Леон нямаше отговор. Бавно отпусна глава върху хладния зид и се замисли.

Цезарион и Октавия…

И двамата бяха заподозрени, и двамата имаха мотив. Или след нападението вече можеха да изключат Цезарион от заподозрените? Леон се колебаеше. Възможно е младият владетел също да се окаже жертва. Изглежда, сметките му бяха криви и някой по-могъщ се опитва да го отстрани и да се докопа до трона. Няма съмнение, че в палата се разгаря борба за власт и нито Леон, нито Юлиан, нито Ким можеха да знаят кой ще има последната дума.

Наоколо се понесоха възбудени гласове. Леон видя група мъже, които оживено разговаряха. Успяваше да различи само откъслечни думи и непрекъснато чуваше „Клеопатра“ и „Цезарион“. Естествено, помисли Леон, смъртта на красивата царица е основната тема. Но дали вече се е разнесла и мълвата за нападението над сина й? Едва ли.

Погледът на Леон се плъзна наоколо. Забеляза и други хора, събрани на групи, които разговаряха възбудено. Въздухът беше пълен с напрежение, независимо че ежедневният живот уж течеше в обичайното си русло — на няколко крачки от тях разтоварваха търговски кораб, някакъв писар си водеше бележки, а близо до кладенеца момиченце си играеше с парцалена топка.

Всичко изглеждаше мирно и спокойно. В същия момент на площада се появи отряд римски войници. Легионерите се огледаха, сякаш търсеха някого. Леон бе обзет от странно усещане. Дали не търсят тях? Или е твърде мнителен? Но флейтата все още е у Ким.

— Наведете се! — прошепна Леон, без да е сигурен, че наистина ги дебне заплаха.

Минаха две-три минути, преди Леон да се престраши да погледне.

Отрядът беше изчезнал, но навсякъде из тълпата се мяркаха легионери. Незабележими на пръв поглед, но очевидно не изпускаха нищо от поглед. Ето че разгониха група търговци, събрали се пред някаква странноприемница. Ругатните ставаха по-силни. Един легионер извади меч и египтяните ядосано се дръпнаха назад.

— Бих искал да знам кой управлява Александрия в момента — каза Леон. — Тук става нещо, което не ми харесва. Да изчезваме!

— Но къде? — попита Ким.

— Какво ще кажете да идем при нашите приятели от фара? — предложи Леон. — Може да сме им полезни, пък и ще се скрием от римляните за известно време.

— Добра идея — похвали го Юлиан.

Леон се огледа — навсякъде имаше легионери. Трудно ще останат незабелязани. Въпреки че египтяните бяха заети с делата си, беше очевидно, че градът ври и кипи.

Все пак войниците май не търсеха приятелите. Без да се набиват на очи, децата се надигнаха и необезпокоявани стигнаха до фара.

Хапу ги видя да се приближават и им махна, после извика и баща си Сенмут.

— Разбира се, че можете да работите и да живеете при нас — зарадва се пазачът на фара, когато Леон му каза, че в двореца няма повече работа за тях. — Нуждая се от работна ръка не по-малко от преди.

— Разказвайте, какво се случи в палата? — настояваше Хапу. Беше любопитен и загрижен едновременно. — Разбрахте ли нещо? Защо нашата прекрасна царица се самоуби?

Леон премисли бързо. Няма как да им разкажат за разследването си.

— Как е могла кобрата да се добере до покоите й? Трябвало е да го предотвратят! — възмущаваше се Хапу.

Лъжата за самоубийството вече се е разнесла, помисли Леон.

— Ако това е било нейното желание — подхвърли Сенмут, — никой не би се осмелил да й се противопостави.

Хапу изглеждаше истински отчаян:

— Но защо са й донесли отровна змия?

— Не знаем повече от вас — излъга Леон и се почувства гадно. — Бяхме само незначителни слуги, а не довереници на царицата.

Сенмут въздъхна и хвърли мрачен поглед към блестящото синьо небе над пристанището. Откъм морето подухваше слаб бриз и носеше аромат на сол. В далечината се чуваше песента на птиците.

— Никой не знае защо Клеопатра е избрала смъртта, в името на Озирис — каза той. — Носят се разни слухове. Цезарион вероятно е поел властта, която всъщност му се полага. Но преди това сигурно ще обявят траур. След това ще се състои коронацията на новия фараон, по всяка вероятност…

Синът му го погледна изплашено:

— По всяка вероятност ли? Какво имаш предвид?

— Има твърде много римляни в града. И както изглежда, стават все повече. Това не е по вкуса на египтяните — каза пазачът и се потупа по престилката. — Имам един нож тук! Много други мъже също се въоръжават. Ще се срещнем довечера, когато се стъмни, и ще обсъдим какво да правим. Римляните трябва да се махнат оттук. Цезарион вероятно се нуждае от помощ. Аз съм готов!