Фабиан Ленк
Клеопатра и свещената кобра (8)

Мъжът без име

Цезарион се покашля. След това със застинал поглед изрече:

— Любимката на боговете и на народа, царицата на Египет, ненадминатата по красота, ум и смелост Клеопатра е мъртва!

Възцари се ужасяваща тишина. Ким разстроено заби поглед в пода. Кия се притисна в краката й и жално измяука. Момичето преглътна и направи усилие да вдигне глава. Октавия се беше излегнала върху кушетката. Очите й бяха хладни, а устните — стиснати. На Ким й се стори, че на лицето й дори се мярна нещо като усмивка. Брат й, за разлика от нея, беше истински разстроен.

— Но как е възможно? — извика някой.

Цезарион сви рамене:

— За всеки от нас идва момент да се пресели в света на Озирис. Някои имат могъществото сами да определят кога да стане това. Божествената Клеопатра имаше тази възможност и избра да бъде ухапана от кобра.

Лекарят, застанал зад Цезарион, кимна опечалено. Ким гневно стисна юмруци:

— Това изобщо не е вярно — прошепна тя към Леон и Юлиан. — Какъв е този театър?

— По-тихо! — прошепна Леон. — Грози ни опасност, ако се разбере, че знаем нещо. На убийците може да им хрумне да ни отстранят, за да премахнат свидетелите.

Ким прехапа устни. С разтреперано сърце тя погледна войниците, които стояха на пост пред входовете на залата. По нищо не изглеждаше да се интересуват от децата. Самите те гледаха смаяно към Цезарион. Той продължи да възхвалява мъртвата си майка и изглеждаше странно превъзбуден. Най-после обяви край на празненството и нажалените гости се разотидоха.

Отпратиха и децата, заедно с животните. След като отведоха трите дебели котки в клетката им, приятелите вече можеха да се приберат в стаята си. Изтощени, Ким и Леон се отпуснаха върху рогозките, а Юлиан се приближи към единствения прозорец и погледна навън.

— Дали наистина върху флейтата има отрова? — разсъждаваше на глас Леон. — Ще проверим утре и…

— Шшшт! — Юлиан му направи знак да замълчи.

— Какво има?

— Някакви хора идват насам.

Ким и Леон бързо се приближиха до прозореца и видяха как откъм палата към къщата за слугите притичаха няколко приведени фигури. Те носеха копия, но не и факли.

— Дали не идват за нас? — с треперещ глас попита Ким.

— Най-вероятно! — отвърна Леон със свито гърло. — По всичко изглежда, че си видяла нещо, което не е трябвало да виждаш.

Юлиан се втурна към вратата:

— Да изчезваме, бързо!

Първият от мъжете беше само на двайсетина метра. Юлиан трескаво се огледа. Къде да се скрият? Ако тръгнат надясно, ще се озоват в парка с езерата срещу конюшните.

— Елате! — извика той и хукна. Леон, Ким и Кия го последваха.

В този момент се разнесе кратка команда. Докато тичаше, Юлиан хвърли поглед през рамо. Мъжете се втурнаха след тях и бързо ги настигаха. С разтуптяно сърце момчето стигна до моста.

„Дано не се изтърколят“, мина му през ума. Или слугите вече са сменили дъските? Нямаше време за разсъждения. Това беше единственият им изход. Юлиан скочи през заграждението, левият му крак се подхлъзна. Момчето загуби равновесие и се стовари върху дъските. Усети силна болка в лявото коляно. На Леон и Ким също не им провървя. Единствено Кия остана на крака. Тя заби нокти в дървото и продължи напред.

— Да последваме примера й — извика Юлиан, застана на четири крака и лазейки, продължи напред. Скоро стигна средата на моста. С ъгълчето на окото си зърна дълга сянка, която излезе от тръстиките и се насочи към тях. Крокодил!

Ругатните зад гърба им ставаха все по-силни. Юлиан погледна назад и видя, че войниците са на моста. Последва вик, който смрази кръвта в жилите му. Беше Ким! Лежеше по гръб и бясно риташе с крака във въздуха. Двама мъже се опитваха да й вържат краката. С един скок Кия се метна върху нападателите, фучеше и дращеше с острите си нокти.

— Трябва да им помогнем! — изрева Леон и без да мисли много, се хвърли към войниците. Юлиан също успя да надвие страха си. За щастие мостчето беше толкова тясно, че на него можеха да застанат един до друг само двама мъже.

Ким ритна с все сила единия войник в гърдите. Мъжът изкрещя и се строполи във водата. Приятелите с ужас наблюдаваха как крокодилът се приближава към него. В същия момент един от войниците метна копие, то изсвистя и падна във водата точно пред муцуната на крокодила. Той смени посоката и жертвата успя да избяга.

Войниците се втурнаха отново след трите деца. Борбата беше жестока, но кратка. Ким, Леон и Юлиан бяха повалени на земята и забързани. Войниците успяха да хванат Кия с мрежа и я пъхнаха в един чувал, където тя се мяташе като побесняла.

— Какво искате? — отчаяно извика Юлиан.

Мъжете не казаха нищо и ги повлякоха към двореца. Заслизаха по някакви тесни стъпала, въздухът ставаше все по-застоял, замириса на мухъл. Тук-там се срещаше по някоя факла, хвърляща мътна светлина върху голите стени.

Колкото по-надолу слизаха, толкова по-хладно ставаше. Някъде се тръшна врата. Чуваше се монотонен звук като от търкаляне на нещо. Внезапно се разнесе зверски крясък, който премина в глухо ридание. Едър плъх пробяга пред краката им.

— Ще ни тикнат в тъмницата! — тихо прошушна Леон.

Мъжът, който вървеше начело, отключи една врата. Юлиан, Ким и Леон се озоваха в полутъмно и вонящо помещение. Кия полетя на пода заедно с чувала. Вратата се хлопна зад гърба им и се чу изщракването на резето.

В светлината на единствената лампа приятелите видяха нисък, сводест таван, от който капеше вода. По пода се въргаляха мръсна слама, няколко кокала и мухлясали остатъци от хляб.

Ким преглътна мъчително, наведе се към мятащия се вързоп и освободи Кия.

— Е, прекрасно, няма що! — каза тя. — Една мръсна дупка, нищо за ядене и пиене, никакви легла и никой, който…

Зловещо кикотене я накара да замлъкне. Момичето се обърна. Зад тях се беше свил брадат мъж със сплъстена коса, покрит с дрипи.

— Имам гости, колко мило! — дрезгаво каза той и отново се разсмя: — И както изглежда, са за дълго.

— Кой си ти? — попита Юлиан.

Брадатият повдигна рамене:

— Тук човешкият живот не значи нищо, още по-малко едно име. Аз съм само един измамник. Продавах мехлеми и тинктури, които, за съжаление, не помагаха на никого. — Мъжът се изправи и пристъпи към приятелите. Лявото му око го нямаше, а дясното бе премрежено. — А вие кои сте?

Юлиан преглътна сухо и както винаги, се зае с представянето. Разказа и за смъртта на Клеопатра. Междувременно го осени една мисъл. По всяка вероятност мъжът разбира от билки. Може би и от отрови?

Когато Юлиан свърши, мъжът се отпусна бавно на пода пред вратата:

— Мъртва ли е? — глухо попита той. — Знаете ли как е умряла?

Юлиан отговори уклончиво, а след това попита:

— Нямаме ни най-малка представа в какво ни обвиняват. Ще ни осъдят ли?

— Ако имате късмет и не ви забравят — отвърна мъжът и отново се изкиска.

Добре, помисли Юлиан, това все пак е нещо. Надяваше се, че на следващата сутрин ще ги изведат оттук поне да ги разпитат. Това щеше да е единственият им шанс. Надяваше се, освен това да използват добре времето дотогава.

— Казваш, че си продавал тинктури и други подобни неща? — попита той брадатия.

— Да — с готовност отвърна мъжът и започна да се хвали с измамите си. — Моите любовни еликсири и отровите, които забърквах, се радваха на голямо търсене. Продавах ги в градовете и оазисите.

— Отрови ли? — попита Юлиан.

Мъжът се усмихна криво:

— Да, само че всъщност бяха безвредни. Хората много ги купуваха. Искаха с тяхна помощ да изпратят някого в царството на Озирис. Аз обаче не бях в състояние да приготвя и най-слабата отрова. В Александрия има само един човек, който разбира от отрови. Казва се Скорпиона, приятел ми е.

Леон и Ким нададоха ухо.

— Ама че странен прякор — отбеляза Юлиан. — Как се казва всъщност?

— Акиф — отвърна мъжът. — Живее на пристанището. Много си разбира от занаята. Но досега не са успели да го уличат в нищо, защото има влиятелни приятели в двореца.

Юлиан замислено кимна:

— Уморен съм — каза той. — По-добре да поспим малко.

Мъжът отново сви рамене. Главата му клюмна върху гърдите и след малко захърка.

Приятелите клекнаха върху влажната слама. Никой не се осмели да легне върху нея.

— Скорпиона сигурно ще може да ни каже дали по флейтата има отрова — прошепна Леон.

Юлиан попипа челото си:

— И аз това си помислих, само че този тип е убиец!

— Какво друго бихме могли да направим? — попита Леон.

— Първо трябва да излезем оттук — отбеляза Ким. — А сега да опитаме да поспим.

Приятелите се подпряха на влажната стена и потънаха в неспокоен сън.

 

 

Няколко часа по-късно стражите грубо ги събудиха. Измъкнаха ги от тъмницата и ги повлякоха нагоре по стълбите. Никой не проронваше и дума. Приятелите жадно поемаха въздуха, който с всяко стъпало ставаше все по-свеж. Накрая плисна слънчева светлина и заслепи очите им.

Подкараха ги през двореца и за голяма изненада скоро се озоваха в залата за пиршества. Там ги очакваше следващата изненада. Върху трона седеше Цезарион, обграден от тълпа слуги и придворни, сред които и един писар, седнал на пода с кръстосани крака и папирус в ръце. Цезарион на трона…

„Колко бързо се развиват нещата! — помисли Юлиан. — Очевидно вече е заграбил властта!“

— Я, малките слуги! — каза Цезарион. Беше облечен в леки бели одежди, украсени с бродерия по ръбовете, а на лявата ръка носеше масивна златна гривна с огромен скъпоценен камък. По устните му играеше самодоволна усмивка. Внезапно очите му заблестяха гневно и той изкрещя:

— На колене!

Приятелите се подчиниха.

С режещ глас Цезарион се обърна към Ким:

— Чух, че си била при майка ми миналата нощ. Будувала си край нея… и си видяла… всичко.

Когато не получи отговор, той кресна срещу тях:

— Станете! А сега, момиче, говори!

Юлиан хвърли поглед към Ким. Тя изглеждаше спокойна и сякаш съвсем не беше изплашена. И най-малката грешка в този момент можеше да им струва живота.

Цезарион се опитваше да разбере какво знае Ким. Но дали всъщност изяснява обстоятелствата около смъртта на майка си, или самият той има пръст в убийството? Дали не беше заповядал да убият Клеопатра, за да седне на трона?

— Да, бях при нея — твърдо произнесе Ким.

Гласът на Цезарион внезапно притихна:

— Е, и?

Ким вдигна глава:

— Следвах заповедите й. Легнах близо до ложето й и бдях над съня й.

— И какво стана после?

Ким погледна към пода:

— По някое време съм заспала, защото царицата ме събуди. Беше ядосана, че съм задрямала, и ме отпрати.

„Добре, успя да се измъкне“, помисли Леон.

— И не забеляза нищо подозрително? — продължи да разпитва Цезарион.

На Юлиан му стана горещо. Ким трябва да внимава изключително много. Забеляза, че момичето съобразява бързо. Ако Цезарион е поръчителят на убийството, би могъл да заповяда да я отстранят.

— Не! — прозвуча гласът на Ким.

Цезарион разтриваше слепоочията си. После попита с леден глас:

— Сигурна ли си, че не пропускаш нещо?

Ким преглътна:

— Да!

На лицето на Цезарион заигра тънка усмивка.

— Имаме начини да научим истината — долу в тъмницата, там, където никой няма да те чуе, когато молиш за милост. Мога да заповядам да оставят теб и приятелите ти да умрете от глад.

Косата на Юлиан се изправи от ужас. Синът на Клеопатра разчиташе на страха им. Нощта в тъмницата е целяла да ги сплаши.

Изведнъж Цезарион престана да се усмихва:

— Едно движение на ръката ми и отново ще се озовете долу — сурово изрече той.

Юлиан затвори очи.