Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra und der Biss der Kobra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Клеопатра и свещената кобра

Издателство „Фют“, София, 2011

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-718-5

История

  1. — Добавяне

Тайнственият папирус

Скелето отново се олюля към стената, а после напред, сякаш танцуваше странен и опасен танц върху дървените си крака. Телохранителите реагираха мълниеносно и дръпнаха Клеопатра встрани. Миг след това конструкцията се сгромоляса на земята.

Юлиан имаше чувството, че видя всичко като на забавен кадър. Отскочи и се озова на безопасно място. Грохотът беше ужасен. Трещяха подпори, пръти и дъски се трошаха, вдигна се облак прах и се разнесоха писъци. Един мъж бе ранен в крака, друг в главата, от раната му запълзяха струйки кръв. Някой завика за помощ.

— Слава богу, че не се случи по-голяма трагедия, можеше да е далеч по-страшно! — извика Леон.

— Да, наистина! Беше си покушение! — И Юлиан им разказа какво видя.

Приятелите го слушаха с широко отворени очи.

В този момент Клеопатра пристъпи към тях, изглеждаше напълно спокойна:

— Какво необикновено животно — меко рече тя и заразглежда Кия. — Красиво, будно и очевидно много умно. Спаси ми живота!

Юлиан се осмели да направи крачка напред:

— Вярно е, но е наша! — твърдо каза той, а после добави: — Някой събори скелето! Видях това!

И отново разказа какво видя.

— Такава е съдбата на царските особи. Някой непрекъснато се опитва да им отнеме живота — отвърна Клеопатра и разпореди на войниците да претърсят кулата.

След това се наведе към котката и протегна към нея фината си ръка. Кия опря главичка в протегнатата длан.

Клеопатра се засмя, беше смях на победителка.

— Ще те взема в палата си, обичам котки!

— Тя си е наша! — повтори твърдо Юлиан. И сякаш за да потвърди това, котката се обърна, изтича при децата и започна да се умилква в краката им.

Царицата остана изумена:

— Щом не искате да се разделяте, тогава… — направи пауза и те се изплашиха, че иска да им отнеме Кия — … и вие ще дойдете в палата.

Приятелите не вярваха на ушите си.

— Ще се грижите за тази великолепна котка, в името на Изида. Последвайте слугите ми — добави Клеопатра и се върна при гостите.

Юлиан, Ким и Леон използваха възможността да хвърлят поглед към Октавиан и сестра му. Лицата им бяха каменни.

— Дали Октавия няма пръст в покушението? — прошепна Леон.

— Твърде вероятно е, изглежда, ужасно мрази Клеопатра — отвърна Юлиан. — Трябва да я държим под око.

Появиха се войниците, които отидоха да претърсят кулата.

— Божествена царице, въжетата, с които скелето е било привързано към кулата, са били прерязани, но не можахме да открием подозрителни лица — докладва командирът. — Вероятно са избягали с лодка.

С каменно лице Клеопатра даде знак за тръгване.

Приятелите отидоха при Хапу и Сенмут и им разказаха случилото се.

— Колко жалко! — каза Хапу. — Точно бяхте започнали при нас.

— Именно — въздъхна баща му. — Отново не ми достига работна ръка. Но никой не може да се противопостави на волята на божествената Клеопатра. Честно казано, даже ви завиждам. Късмет!

— Късмет! — извика и Хапу. — И се отбивайте насам, когато ви стане скучно в палата.

Приятелите обещаха и забързаха след Клеопатра, гостите и слугите, които вече крачеха по дигата към града.

 

 

Процесията премина под огромната порта с каменни фигури с глави на соколи и се озова в просторен парк. Наоколо сновяха градинари — скубеха плевели, подстригваха храсти и почистваха с гребла алеите, виещи се между множеството малки езерца с бели и сини лотоси. Кестени и върби хвърляха дебели сенки наоколо.

Мършав слуга се приближи към приятелите и ги откъсна от свитата на Клеопатра:

— Заповядаха ми да ви покажа какво ще работите — каза той и ги заведе до мост, пресичащ едно от езерцата.

— Тук има крокодили! — изтръгна се от устата на Леон. Огромно влечуго, широко раззинало паст, го гледаше със студените си очи.

— Разбира се! — отвърна слугата. — Клеопатра обича животните, а също и свещените крокодили. Само да не бяха постоянно гладни. Вече не успяваме да им насмогнем с храна. Понякога си я доставят сами. Вчера отново изядоха два пауна.

— Така ли? — провлече Леон.

Най-напред слугата им показа една просторна клетка, в която дремеха три охранени сиви котки. Когато зърнаха Кия, козината им настръхна и те изсъскаха в хор. Кия изобщо не ги удостои с внимание.

— Трябва да чистите клетката и да храните котките — слугата злъчно се засмя. — Те изяждат почти толкова, колкото и крокодилите…

„Не ме учудва“, помисли си Леон.

— Храна ще вземате от кухнята на палата — обясни слугата и посочи през рамо. — Хранят се само с най-отбрани ястия, защото Клеопатра ги обича повече от всичко на света. За нея са също толкова свещени, колкото и крокодилите, нали разбирате?

След това кльощавият слуга ги заведе до ниска сграда, където се помещаваше прислугата. Отляво беше дворецът, отдясно — паркът, а отсреща — конюшните. Настаниха ги в малка, чиста стая с едно прозорче. Дебели рогозки щяха да им служат за легла.

— Първо почистете клетката на котките. И още нещо. Нашата богоподобна владетелка често иска те да са с нея по време на пировете. Тогава трябва да са идеално измити. Самите те са твърде мързеливи, за да го направят.

Приятелите се заловиха за работа, а Кия се настани пред клетката и старателно започна да си мие козината. Котките недоверчиво я наблюдаваха.

— Вижте, вижте! — прошепна Леон след малко. — Октавия!

Вдовицата забързано мина на няколко метра от тях и се насочи към портата на двореца. Беше омотала шал около главата си.

— Сякаш иска да излезе тайно оттук — продължи Леон. — Странно… Да я проследим!

Приятелите се огледаха, но наоколо нямаше никого и те тръгнаха след Октавия. Кия ги следваше по петите.

— Къде отивате? — попитаха стражите пред портата.

— Трябва да купим билки от пазара — излъга Леон. — Една от котките на царицата има стомашни болки.

Стражите завъртяха очи с досада и им махнаха да минат.

Вече бяха на улицата пред двореца. Не им се наложи да се оглеждат дълго — видяха, че Октавия се отправя към храма на Изида.

Двете кули на пилона на храма, високи по двайсет и широки по петнайсет метра, бяха покрити с фигури на богове, оцветени пищно в ярки цветове. Най-често се виждаше богинята Изида, с дълга червена рокля, кръст анкх[1] в ръка и малък златен трон на главата. Близо до нея беше съпругът й, бог Озирис[2], владетел на царството на мъртвите, който държеше в ръцете си жезъл и камшик. Между кулите имаше каменна порта, висока десет и широка пет метра. Беше отворена, така че жреците и фараоните да могат да минават.

Приятелите видяха, че вътрешният двор е обграден с колонада, а капителът[3] на всяка колона беше украсен с лотос.

Октавия дори не удостои с поглед храма, толкова бързаше. Тя мина по моста към квартала около пристанището. На кея се виждаха множество току-що разтоварени платноходи. Робите още мъкнеха чували със зърно и тежки амфори[4] с растително масло и вино. Някои стоки се разпродаваха още на кея. Един търговец купуваше благовонни масла, друг — перуки, а трети — малки, добре полирани метални огледала.

Октавия продължи, свела поглед. След малко стигна до дълга постройка от сивкав мрамор. Върху плоския покрив се виждаха каменни фигури на павиани.

— Това е бог Тот[5] — каза Юлиан, който познаваше добре египетската митология. — Богът на знанието, писмеността и образованието. Обзалагам се, че тази сграда е известната Александрийска библиотека[6], където се намирал и Музейонът.

Октавия се качи по стълбите и изчезна в сградата. Без да се замислят много, приятелите също влязоха в библиотеката. Само че не успяха да стигнат далеч.

— Къде сте се забързали? — проскърца неприятен глас. В полумрака, зад нещо като тезгях, се беше настанил дребен мършав мъж.

— Търсим един ръкопис — бързо отвърна Юлиан.

Дребният мъж се засмя. Смехът му прозвуча като врещене на коза.

— Така ли? Това се казва изненада! — и отново стана сериозен. — Та вие, дребосъци такива, още не можете да четете. Освен това не всеки има право да влиза тук.

— Ние сме слуги на божествената Клеопатра — отвърна Юлиан. — И сме тук по нейна заповед. Трябва да й занесем един ръкопис… хм… с рецепти против стомашни болки.

— Стомашни болки на котки — уточни Леон. — Една от божествените котки се разболя.

— Освен това можем да четем — възмутено отбеляза Ким.

— Чудя се дали да ви повярвам? — отново се изкиска дребният мъж.

В този момент Кия достолепно премина край тях и влезе в първата зала. Мъжът смаяно погледна след нея.

— Тази котка изобщо не изглежда болна… — колебливо каза той.

— И не е — отвърна Юлиан. — Става въпрос за друга котка. Но можем да се върнем и да докладваме на Клеопатра, че… как е името ти?

Дребният мъж се удари в гърдите:

— Диезер, аз управлявам това забележително място.

— Добре, ще предадем на божествената Клеопатра, че Диезер отказва да ни помогне — каза Юлиан и скръсти ръце пред гърдите си.

Диезер вдигна ръце към небето:

— Добре, добре, в името на Тот, влизайте тогава! Ръкописите с рецептите се намират в десния коридор. Само не пипайте нищо, а се обърнете към служителите.

Приятелите влязоха в залата, която се оказа доста по-голяма, отколкото очакваха. В средата ромолеше малък фонтан, около който като лъчи бяха наредени маси за четене. На тях седяха мъже на различна възраст и четяха. Светлината влизаше през огромния купол и през тесните прозорци между колоните. Всяка колона бе украсена с фигура на бог Тот.

Върху многобройните стелажи лежаха ръкописи. Стотици хиляди папируси[7]! От всеки папирус висеше връзка с дървена дъсчица, на която бяха описани съдържанието и произходът на ръкописа.

Изумени, приятелите вървяха покрай рафтовете, имаше ръкописи на най-различни теми: корабостроене, архитектура, зоология, ботаника, физика, астрология, медицина, филология…

В залата за четене имаше нещо като голяма канцелария. Вратата беше отворена и децата видяха вътре около четирийсет мъже, наведени над ръкописи, най-вероятно правеха копия. Имаше и работилница, в която се възстановяваха повредени ръкописи. Имаше стена с карти, а след нея бе медицинският отдел.

Точно тук се бе спряла Октавия и съсредоточено разговаряше с един служител. Приятелите бързо се скриха зад някакъв рафт и предпазливо занадзъртаха. Октавия даде на служителя няколко монети.

kleopatra_i_sveshtenata_kobra_biblioteka.png

— Трябва да ми обещаете, че ще върнете папируса утре — твърдо каза мъжът.

Октавия кимна нетърпеливо.

Мъжът въздъхна и с театрален жест й подаде един папирус. Минута след това тя стремително мина край приятелите, без дори да ги забележи.

— Всичко стана толкова бързо — каза Юлиан. — Бих искал да знам какво взе Октавия.

— Ще разберем — отвърна Леон, отиде при служителя и повтори историята на Юлиан за болната котка. След това добави: — Надявам се, че дамата преди нас не взе ръкописа, който ни трябва.

— Обикновено не даваме нищо за вкъщи — хладно отвърна служителя. — Направихме изключение единствено за тази високопоставена римлянка. Римляните се държат така, сякаш Александрия е тяхна собственост… Във всеки случай тя взе един ръкопис за билки.

За билки ли? Какво ли е наумила Октавия? Леон подръпна крайчето на ухото си. Дали не става въпрос за отровни билки? Жалко, че служителят в библиотеката не беше много словоохотлив.

— Е? — недоверчиво попита той. — Какво по-точно търсите?

Леон се овладя и преглътна въпроса си за какви билки става дума. Вместо това продължи да разпитва:

— Има ли рецепти срещу болки в корема… при котките?

Вместо да отговори, слугата направи няколко крачки и се пресегна към един рафт. Измъкна някакъв ръкопис и го разгърна върху масата за четене. Приятелите пробягаха с очи по текста, беше популярна рецепта за коремни болки.

— Благодаря — извика Леон. — Ще ни свърши работа. Ще се отрази добре на котката на царицата!

Когато отново се озоваха пред библиотеката, той разгорещено извика:

— Билки ли? Казвам ви, Октавия смята да забърка някоя отровна смес.

Юлиан се намести върху едно стъпало.

— Не е толкова сигурно. В ръкописа може да пише нещо съвсем безобидно.

— Не вярвам — отвърна Леон. — Знаем, че Октавия мрази Клеопатра и има много сериозен мотив да отрови фараонката. Точно затова дойде в библиотеката. Кобрата всъщност е Октавия.

Бележки

[1] анкх — древноегипетски амулет във формата на кръст, символ на живота. — Б.пр.

[2] Озирис — древноегипетски бог, върховен бог, съдия и владетел на мъртвите, символ на вечния, възраждащ се живот. — Б.пр.

[3] капител — горната част на колона, разширена и украсена с релефни изображения. — Б.пр.

[4] амфора — голям глинен съд с удължено яйцевидно тяло, тясно гърло и две вертикални дръжки. Служел за съхраняване и пренасяне на вино, зехтин, вода. — Б.пр.

[5] Тот — древноегипетски бог на Луната и мъдростта, съветник и писар на боговете, пазител на знанията. — Б.пр.

[6] Александрийска библиотека — най-голямата и най-богатата библиотека на Древния свят, просъществувала най-вероятно докъм 4 в., когато част от нея била унищожена, а други части били пренесени в различни библиотеки. Библиотеката е създадена или по времето на Птолемей I (4–3 в.пр.Хр.), или по времето на Птолемей II (3 в.пр.Хр.) като част от Музейона. Не е известно как е изглеждала сградата на библиотеката. Предполага се, че се е помещавала в храм, посветен на деветте музи. Храмът вероятно е представлявал огромен комплекс с градини, хранилища, зали за четене, за срещи и беседи, за преписване и съхранение на ръкописи. Библиотеката е била под специалното покровителство на Птолемеите, бил издаден закон всеки кораб, който влиза в пристанището на Александрия, задължително да предоставя ръкописи на библиотеката за преписване. Смята се, че библиотеката съхранявала над 600 000 свитъка. През 4847 г. пр.Хр. сградата на библиотеката била унищожена при пожар, предизвикан от войските на Юлий Цезар. Смята се, че тогава част от запазените ръкописи били пренесени в Сепареума — храм на бог Сепарис в близост до пристанището, където останали до края на 4 в., когато с декрет на император Теодосий били разрушени много езически храмове в Източната римска империя, включително и Сепареумът. — Б.пр.

[7] папирус — блатно тревисто растение, вид тръстика, от която се прави материал, подобен на хартия. Получените листа се залепват на свитъци, които също се наричат папирус. — Б.пр.