Фабиан Ленк
Клеопатра и свещената кобра (7)

Кобрата

Но сега трябва да остане край царицата. Момичето наблюдаваше спящата владетелка. Уж всичко беше напълно спокойно, но Ким имаше усещането, че спокойствието е привидно.

Тя се настани върху няколко възглавници до леглото, така че да не я виждат от вратата. Опита да остане будна, но накрая сънят я обори.

Минаха два или три часа, преди Кия да я събуди.

— Какво има? — промърмори стреснато Ким.

Котката не откъсваше очи от вратата. Ким проследи погледа й. Стражите бяха изчезнали. Странно… Но имаше и нещо друго… Ким замръзна от ужас.

В полумрака нещо пълзеше към нея — безшумно и бързо. И това нещо беше… огромна кобра! Сърцето на Ким направо щеше да изскочи от гърдите й. Мислите й се оплетоха. Май историята със смъртоносното ухапване ще се окаже вярна? Откъде се взе тази змия? И дали флейтата не е напълно безобидна?

Кобрата доближи на метър от леглото на Клеопатра. Гъвкаво се изправи и разпери качулката си. Езичето й се стрелкаше напред-назад, а очите й бяха като стъкло. В този момент Клеопатра помръдна и дясната й ръка се отпусна надолу. Кобрата не откъсваше очи от ръката, готова да нападне.

Ким изкрещя. Царицата подскочи и погледна към Ким, която, обезумяла от страх, само кимна към кобрата.

— Какъв е този писък? — ядосано попита Клеопатра.

— Ко-ко-кобрата! — заекна Ким. Клеопатра уморено махна с ръка:

— Тя е напълно безобидна. Може да се каже, че е питомна.

Сякаш в потвърждение на казаното, кобрата се плъзна и се нави на руло недалеч от масичката.

Ким пое въздух:

— Аз…

— Замълчи! — заповяда царицата и отново сложи ръце върху корема си. — И излез! Не искам повече да ме безпокоят. Остави само котката.

Ким се поклони и изпълни заповедта, въпреки че не й беше приятно да оставя Кия. Чудеше се дали да каже на Клеопатра за подозрението си, свързано с флейтата. Но докато отиваше към вратата, отхвърли тази мисъл. Клеопатра едва ли ще я остави да промълви и дума.

Момичето тръгна към залата. Трябва да разкаже на Леон и Юлиан за откритието си. Когато сви зад един ъгъл, видя срещу себе си двама стражи. Със сигурност не бяха тези, които стояха пред покоите на Клеопатра.

— Какво търсиш тук, малката? — заплашително попита единият.

— Клеопатра ме отпрати — отвърна Ким. Надяваше се, че няма да я претърсят и да намерят флейтата.

— Отпрати ли? — недоверчиво повтори войникът. — Значи през цялото време си била в покоите на божествената Клеопатра?

— Да — отвърна Ким. — Така ми беше заповядано.

Войникът се поколеба за миг и я пусна да мине.

Скоро Ким стигна до залата. Тъкмо се канеше да влезе, и видя до себе си Кия.

— Ти пък откъде се взе? — смесено чувство на облекчение и на тревога обзе Ким. Царицата щеше да се ядоса, когато види, че Кия я няма.

Юлиан и Леон все още хранеха дебелите котки. Изглеждаха уморени, а празникът беше в разгара си.

Ким разказа накратко за случилото се, а те не можеха да се начудят.

— Ако си права, значи и ние сме в опасност — заключи Юлиан. — Извършителят няма да е много щастлив да разбере, че сме открили оръжието на престъплението.

— Естествено — промърмори Ким.

— Тук също се случи нещо — тихо рече Леон.

— Преди около час изчезна Цезарион. А и Октавия ми изглежда доста нервна.

— На мен също — добави Юлиан и се прозя.

— Освен това се уморих. Надявам се скоро да можем да се оттеглим.

Обаче и дума не можеше да става за това. Измина близо час.

Внезапно Цезарион се появи отново. Изглеждаше учудващо трезв и сериозен. Лицето му беше бледо. Бавно, сякаш е помъкнал тежък товар, той се приближи към трона на майка си. Зад него вървеше лекарят, когото Клеопатра изгони.

Цезарион се изправи до трона. След това вдигна ръка и наоколо се възцари напрегната тишина. За всички беше ясно, че ще каже нещо важно.

Приятелите притеснено се спогледаха.