Роалд Дал
Моят чичо Осуалд (9)

IX.

— Реално погледнато, вие сте разорен — започнах аз. — Имате да изплащате убийствена лихва върху ипотеката. Получавате мизерна заплата в университета. Нямате никакви спестявания. С други думи, извинете за израза, но вие живеете като просяк.

— Ние живеем много добре.

— Не. Вие не живеете добре. И никога няма да живеете добре, освен ако не ме оставите да ви помогна.

— Е, какъв е вашият план?

— Вие, сър, сте направили едно наистина революционно научно откритие. Няма две мнения по въпроса.

— Смятате ли, че е толкова важно? — попита той, като се поизправи в стола.

— Много е важно! Но помислете само какво ще стане в момента, в който го публикувате. Всеки Том, Дик и Хари ще свие процеса ви за собствено ползване. И вие няма да сте в състояние да ги спрете. Така е било винаги. Вижте например пастьоризацията: Пастьор е публикувал откритието си, всички са откраднали процеса и какво е спечелил от всичкото това горкият учен?

— Станал е световноизвестен.

— Ако това е всичко, което искате, моля, публикувайте. Аз елегантно ще се оттегля от сцената.

— А в случай, че се съглася с вашия план, ще мога ли да публикувам някога?

— Разбира се! Веднага след като направите един милион.

— Колко време ще отнеме това.

— Не знам. Пет, най-много десет години. След това сте свободен да ставате велик.

— Е, добре тогава. Да чуем брилянтния ви план.

Виното беше великолепно. Сиренето също, но си чопнах само мъничко, колкото да си смажа гърлото. Поръчах една ябълка. Твърдата, тънко нарязана ябълка, е най-доброто мезе за портвайн.

— Предлагам ви работа само с човешки сперматозоиди — казах аз. — Предлагам ви да подберем най-великите и най-известните живи мъже по света и да създадем хранилище за тяхната сперма. Ще напълним по двеста и петдесет сламки със спермата на всеки един.

— Какъв е смисълът от това? — попита Уърсли.

— Върнете се шейсет години назад — казах аз. — Върнете се в 1860-та и си представете, че живеем тогава и притежаваме знанието и умението да складираме сперматозоиди. Кои от тогавашните гении бихте избрали за донори?

— Дикенс.

— Продължавайте.

— Ръскин… Марк Твен.

— И Брамс — казах аз. — И Вагнер, и Чайковски, и Дворжак… Списъкът е много дълъг. И всичките са истински гении. Върнете се още по-назад във времето, ако искате, върнете се към Балзак, към Бетовен, към Наполеон, към Гоя, към Шопен. Нямаше ли да е вълнуващо, ако сега имахме на склад във флаконите ви с течен азот двеста и петдесет сламки, пълни с живата сперма на Бетовен?

— За какво щяхме да я използваме?

— Щяхме да я продаваме, разбира се.

— На кого?

— На жени. На богати жени, които биха искали да имат бебе от един от най-великите мъже на всички времена.

— Не, чакайте малко, Корнелиус. Нито една жена, независимо богата или бедна, не би се съгласила да бъде оплодена със семето на някакъв отдавна изгнил непознат човек, само защото той е бил гений.

— Грешите! Вижте, мога да ви заведа, на който и да е концерт на Бетовен и ви гарантирам, че ще намеря поне десет жени в салона, които биха дали всичко, за да имат бебе от този велик човек.

— Стари моми ли имате предвид?

— Не, омъжени жени.

— А съпрузите им какво ще кажат?

— Съпрузите им няма да знаят. Само майката ще знае, че е бременна от Бетовен.

— Това е мошеничество, Корнелиус.

— Само си представете тази нещастна богата жена, омъжена за някой отвратително грозен, отблъскващ, груб и прост индустриалец от Бирмингам и изведнъж — тя има за какво да живее. Тя се разхожда по красиво поддържаната градина около огромната къща на богатия си съпруг, припява си тихо „Ероика“-та на Бетовен и си мисли: „Боже господи, не е ли прекрасно! Аз съм бременна от мъжа, който е написал тази музика преди сто години!“.

— Не разполагаме със сперма от Бетовен.

— Но има и много други велики мъже. Гении е имало и ще има във всички векове. Нашата задача е да ги хванем. И вижте — продължих аз, — ние имаме едно страхотно предимство. Замислете се само и ще откриете, че почти всички богати мъже по света са отвратително грозни, груби, необразовани и отблъскващи. Те са арогантни обирджии, чудовища. Представете си само какъв може да бъде манталитетът на един човек, който прекарва целия си живот в натрупване на милион след милион — на Рокфелер, Карнеги, Мелън, Круп. Тия са от по-старо време. Днешните са от същия дол дренки. Индустриалци, спекуланти от войната. Отвратителни са, до един. И без изключение се женят за красиви жени, които се съгласяват само заради парите им. Тези жени раждат грозни, тъпи деца от грозните си, алчни съпрузи. Постепенно намразват съпрузите си, отегчават се до смърт и започват да се занимават с изкуство: купуват си картини на импресионистите и ходят по концерти на Вагнер. Точно в този момент, скъпи сър, тези жени са узрели за нашето предложение. И така, стъпка по стъпка, Осуалд Корнелиус им предлага да бъдат осеменени с гарантирано оригинална Вагнерова сперма.

— Вагнер също е мъртъв.

— Просто се опитвам да ви обясня как би изглеждало хранилището ни за сперма след четирийсет години, ако го започнем сега, през 1919-та.

— Кого ще включим в него?

— Кого предлагате? Кои са живите гении днес?

— Алберт Айнщайн.

— Добре. Кой друг?

— Сибелиус.

— Великолепно. А какво ще кажете за Рахманинов?

— И Дебюси.

— Кой още?

— Зигмунд Фройд от Виена.

— Той велик ли е?

— Ще бъде — каза Уърсли. — Вече е световноизвестен в средите на медиците.

— Добре, да кажем, че сте прав. Продължавайте нататък.

— Игор Стравински.

— Не знаех, че разбирате от музика.

— Естествено, че разбирам от музика.

— Бих искал да предложа художника Пикасо от Париж — казах аз.

— Той гений ли е?

— Да.

— Ще се съгласите ли за Хенри Форд в Америка?

— О, да, разбира се. Добра идея. Също и краля ни: Негово Величество крал Джордж V.

— Крал Джордж V? — извика Уърсли. — На него пък какво му е великото?

— Кралската му кръв. Само си представете какви суми биха платили някои жени, за да имат дете от краля на Англия.

— Ставате смешен, Корнелиус. Не можете да се наврете в Бъкингамския дворец и да започнете да молите Негово Кралско Величество да ви отпусне спермата си от едно изпразване.

— О, един момент. Не сте чули и половината даже. И не бива да спираме само до Джордж V. Трябва да осигурим един наистина изчерпателен контингент от кралска сперма. Всички крале на Европа! Да видим: имаме Хоокон в Норвегия; Густав в Швеция; Кристиан в Дания; Алберт в Белгия; Алфонсо в Испания; Карол в Румъния; Борис в България; Виктор Емануел в Италия.

— Дрънкате глупости.

— Никакви глупости! Богатите дами в Испания с благородническа кръв сто процента си умират за бебе от Алфонсо. Така ще бъде и във всяка друга страна. Аристокрацията боготвори монархията. Много е важно да имаме пълен сбор от кралските сперми в хранилището. И аз ще го осигуря. Не се притеснявайте за това. Аз ще го осигуря!

— Това е едно недомислено и неизпълнимо бълнуване — каза Уърсли. Той лапна парченце „Стилтън“ и го преглътна с портвайн. По този начин опропасти и сиренето, и виното.

— Смятам да вложа всичките си сто хиляди лири в това начинание — казах аз. — Ето колко е недомислено.

— Вие сте луд.

— Същото щяхте да ми кажете и ако ме бяхте видели във влака за Судан на седемнайсетгодишна възраст, в търсене на прах от судански мухи, нали?

Това му запуши устата.

— Колко ще искате на едно осеменяване? — попита той.

— Цяло състояние — отвърнах аз. — Никой няма да получи бебе от Айнщайн за няколко лири. Или такова от Сибелиус. Или от крал Алберт в Белгия. Хей! Току-що ми хрумна нещо. Едно бебе от краля дали ще може да претендира за престола?

— Не, защото ще е копеле.

— Няма значение. Все ще може да претендира за нещо. Кралските копелета винаги го правят. Ще трябва да искаме колкото може повече мангизи за кралската сперма.

— Колко мислите да вземате на осеменяване?

— Някъде към двайсет хиляди лири стерлинги. Гениите ще са малко по-евтини. Ще има ценоразпис и сумите ще варират. Най-скъпи, естествено, ще бъдат кралете.

— Хърбърт Уелс — каза той изведнъж. — Той още е жив.

— Да. Можем да го включим и него.

Уърсли се отпусна назад в стола си, като отпиваше от чашата си с портвайн.

— Да предположим — каза той, — че вече имаме това хранилище за сперма със спермата в него. Кой ще излезе да търси жени, които да купуват?

— Аз.

— А кой ще ги осеменява?

— Пак аз.

— Вие не знаете как става това.

— Мога да се науча много бързо. Сигурно ще е забавно.

— Планът ви има един недостатък — каза Уърсли. — Един много основен недостатък.

— Какъв?

— Истински ценната сперма не е тази на Айнщайн или Стравински, а на бащата на Айнщайн или на бащата на Стравински. Защото ТЕ са мъжете, които всъщност са направили гениите.

— Съгласен съм. Но до момента, в който се разбере, че един човек е гений, баща му вече е мъртъв.

— В такъв случай планът ви е измамнически.

— Аз искам да правя пари, а не да произвеждам гении. А и жените така или иначе ще предпочитат спермата на Стравински пред тази на баща му. Това, за което те ще плащат, ще бъде една гореща инжекцийка с двайсет милиона сперматозоида от самия гений.

Уърсли беше запалил ужасната си лула и около главата му се тълпяха гъсти облаци дим.

— Добре — каза той, — мога да приема, наистина прав сте, че ще се намерят богати жени, готови да дадат парите си за спермата на някой гений или крал. Но целият ви шантав план е обречен на провал поради простата причина, че няма да има как да си набавите самата сперма. Предполагам не си въобразявате, че великите мъже и кралете ще са готови да се подложат на… на доста смущаващите, така да се каже, „процедури“ за произвеждане на сперма, която им иска един съвършено непознат млад мъж.

— Защо си мислите, че ще го правя така?

— А как тогава?

— Измислил съм такъв великолепен начин, че никой няма да е в състояние да устои и неминуемо ще стане донор.

— Глупости. Аз ще устоя.

— Така ли мислите?

Лапнах едно малко парченце ябълка и започнах да го дъвча. Взех чашата си с портвайн и я вдигнах до носа си. Какъв аромат! На гъби. Отпих малко и го задържах в устата си. Напомняше ми за сушени розови листа. За няколко мига бях омаян от вкуса и аромата на виното, което вкусвах. Какъв великолепен спомен оставяше в устата! Щях да го усещам на небцето си още дълго време.

— Дайте ми три дни — казах аз — и ви гарантирам, че ще притежавам пълното количество сперма от едно ваше изпразване, заедно със сертификат, подписан лично от вас, удостоверяващ, че тя наистина е ваша.

— Не ставайте глупав, Корнелиус. Не можете да ме накарате да направя нещо, което не искам да направя.

— Това е всичко, което мога да ви кажа засега.

Той примигна зад облаците дим:

— Няма да ме заплашвате или малтретирате по някакъв начин, нали?

— Разбира се, че не. Всичко ще направите абсолютно доброволно. Искате ли да се обзаложим?

— Доброволно казвате, така ли?

— Да.

— Тогава съм готов да се обзаложа, на каквото и да е, че няма да успеете.

— Добре. Облогът е такъв: в случай, че загубите, се задължавате: първо, да не публикувате нищо, докато и двамата не сме направили поне по един милион; второ, да станете пълноценен и ентусиазиран партньор; и трето, да ме научите на всички технически умения, необходими за осъществяването на хранилището за сперма.

— Нямам нищо против да ви обещая нещо, което никога няма да ми се наложи да изпълня.

— Обещавате ли в такъв случай?

— Обещавам.

Платих сметката и предложих на Уърсли да го закарам до тях с колата си.

— Благодаря ви — каза той. — Аз съм с колело. Ние, бедните преподаватели, не можем да си позволяваме толкова, колкото някои други.

— Скоро и вие ще бъдете като тези „други“ — обещах му аз.

Стоях на Тринити стрийт и го наблюдавах как се отдалечава върху колелото си в нощта. Беше едва девет и половина. Реших да направя следващия ход незабавно. Качих се в колата си и я подкарах към „Гъртън“.